Резюме. Статията обобщава данни, събрани чрез проведено анкетно проучване онлайн в периода март – април 2025 година, и се съсредоточава върху четири лексеми от чужд произход: ретард, фоториплей, делюжънъл и сийнвам. Основна таргет група са учениците и младите хора до 25-годишна възраст. Форматът на анкетата дава възможност да се идентифицират още специфични лексеми от чужд произход, които са в активна употреба от участниците в проучването, и да се видят тенденции по отношение на развитието на езика на младото поколение в България.
Ключови думи: младежки социолект, сленг, думи от чужд произход, език на младите
Настоящото изследване прави опит да проучи езика на младите, анализирайки четири лексеми с активна употреба от децата в училищна възраст и младите хора до 25-годишна възраст. Данните са събрани в периода март – април 2025 година посредством онлайн анкета и обхващат англицизмите ретард, фоториплей, делюжънъл и сийнвам. Въпросникът дава възможност на анкетираните 94 души да посочат други думи от чужд произход, които използват в общуването или са им направили впечатление.
По възрастов признак участниците се разпределят по следния начин:
10 – 18 години – 57 души
19–25 години – 11 души
26–35 години – 6 души
35–45 години – 8 души
46–50 години – 4 души
Над 50 години – 4 души.
72.3% от анкетираните са на възраст до 25 години, т.е. спрямо езика на младите изследването е представително. От тях в София живеят 34, 45 – в провинцията, като има представители от Благоевград, Бургас, Хасково, Велико Търново, Горна Оряховица, Карлово, Русе, Самоков, Първомайци, Пловдив, Варна, Перник, Димитровград, с Калугерово (област Пазарджик) и с. Китка (област Бургас). 15 души не посочват своето местоживеене. Разпределението София – провинция, изразено в проценти, е 43.04% към 56.96%, т.е. повечето участници не живеят в София.
ретард
Думата не е позната на 13 от участниците (13.83%), останалите 81 участници (86.17%) я употребяват или са я чували в употреба със следните значения: 1. ‘смотан, глупав, задръстен човек’, 2. ‘човек, който мисли по-бавно; бавен човек’, 3. ‘човек със забавено умствено развитие; идиот; олигофрен’. Процентното съотношение се разпределя по следния начин:
- Смотан, глупав, задръстен човек – 31 души или 38.24%. В тази група са посочени и други сходни значения: забил, скучен, тъп, неадекватен, назадничав, смотаняк.
- Който мисли по-бавно; бавен човек – 28 души или 34.6%. За „бавен човек“ в значенията, дадени от анкетираните, е използвана още думата бавняр.
- Човек със забавено умствено развитие, идиот, олигофрен – 22 души или 27.16%.
При анализирането на данните трябва да се има предвид това, че идиот и олигофрен могат да означават както болестно състояние на слабоумие, така и в по-широк смисъл ‘глупав, неразумен човек’ (РБЕ). В този смисъл част от отговорите на група 1 и 3 са близки по значение и те формират общо 65.4%.
Това, което отличава група 2 от останалите, е, че в семантиката на дадените тълкувания присъства характеристиката „бавен“. Тя може да бъде отнесена както към времето, необходимо за осмислянето на даден факт, така към общото поведение и реакциите. В тази група значението се извежда пряко от английския глагол retard, който основно означава ‘to make something slower’ (да вършиш нещата по-бавно)(CD).
Двама участници са посочили контекст на употреба: Той е пълен ретард; Глей го тоя к‘ъв е ретард, десет минути не може да зацепи, че телефонът, дето търси, му е в ръката.
фоториплей
От дадените отговори може да се изведе основното значение, с което съществителното фоториплей се употребява от анкетираните, а именно ‘отговор със снимка с цел общуване в социалните мрежи’. 55 души или 58.5% са отговорили по този начин и са дали близко до това значение. Някои от анкетираните посочват и контекст: Искаш ли да правим фоториплей?; С това момче си фоториплейваме. Нищо сериозно не е!; По-късно ще ти риплейна. Видно е, че в употреба са и глаголните форми фоториплейвам, фоториплейна, риплейна.
Само 11 души (11.7%) са отговори, че не знаят значението на думата, а четирима предполагат, че е термин, свързан с фотографията или социалните мрежи.
Останалите 24 души дават разнопосочни отговори, които могат да се тълкуват като неразбиране на основното значение на думата или като опит да го изведат от английския език: „повторно отваряне на изпратена снимка“; „технология, използвана за преглед на заснети кадри с цел точно установяване на дадено събитие“; „повторение на снимка“; „повторно показване на фотомоменти“ и др.
делюжънъл (за човек)
34 души (29.8%) отговарят, че не знаят значението на тази дума, или не посочват никакъв отговор. 44 души (46.8%) я употребяват или са я чували в общуването, като дадените тълкувания могат да се обобщят до следното: ‘човек, който се самозалъгва или заблуждава; има нереалистични очаквания; няма здрава връзка с реалността и вярва в измислици’. Останалите участници в анкетата дават следните значения:
- мечтател, фантазьор – 6 души, 6.38%
- луд – 4, 4.26%
- разсеян – 1, 1.06%
- неадекватен, объркан – 2, 2.13%
- заслепен – 1, 1.06%
- самозабравил се човек – 2, 2.13%.
Петима участници в анкетата посочват и контекст на употреба: Момиче казва на своя съученичка, че ще ходи до Лисабон сама. Съученичката ѝ отговаря – Ти си делюжънъл пърсън; Мисля, че Сара ме харесва и довечера най-сетне нещо ще стане между нас. Момче, ти си толкова делюжънъл; Тя е толкова делюжънъл, вярва си, че е най-красива в офиса и всички мъже само нея гледат; Евелин е делюжънъл, мисли си че Румен я обича; Приеми, че няма да ти се обади, не бъде делюжънъл.
сийнвам
Думата е позната на 66 участници, от които 46 (48.9%) посочват следното тълкувание: ‘виждам, прочитам съобщение в социалните мрежи’, а двама от тях дават и контекст: Приятелката ми не ми сийнва от четири часа. Вече започвам да се притеснявам за нея; Не ми сийнва съобщението в месинджър. 20 души (21.27%) описват думата сийнвам със следното значение: ‘виждам съобщение в социалните мрежи и го оставям без отговор’, като трима от тях посочват и контекст: Писах на Алекс, но тя ме остави на сийн; Иван ми писа, но само го сийннах; Явно е много бесен: сийнва ми всички съобщения, но не отговаря.
Думата е непозната на 10 (10.64%) участници в анкетата. Останалите 18 посочват следните значения:
- виждам – 14, 14.9%
- прочитам – 2, 2.13%
- да видя качен от някого материал в интернет – 1, 1.06%
- да видиш нещо, което ти предстои – 1, 1.06%.
Изводи
Може да се направи заключението, че и четирите думи, обект на проучването, са познати на по-голямата част от анкетираните. Важно е да се уточни, че 71.7% от участниците са във възрастовата група между 10 и 25 години, което означава, че англицизмите, обект на изследването, са в активна употреба в речника на подрастващите и младите хора.
От допълнително посочените думи от чужд произход в анкетата правят впечатление следните, като тълкуванията са на самите анкетирани:
- сигма ‘да бъдеш много добър в нещо’;
- вайб ‘излъчване’, ‘външен вид’ (Тя има готин вайб. Не ме кефи вайбът му);
- вайбвам ‘постигам синхрон в общуването’ (Снощи бяхме в техния апартамент, вайбвахме си, т.е. прекарвахме си добре, забавлявахме се, беше спокойно и приятно);
- гоствам ‘внезапно прекратявам разговор, без да давам обяснение’;
- флексвам ‘демонстрирам нещо с цел да впечатля (пари, вещи, умения)’;
- рилейтвам ‘намирам нещо за близко до себе си или разбирам дадена ситуация’;
- скимвам ‘преглеждам бързо нещо, без да навлизам в детайли’;
- фейлвам ‘провалям се или не успявам в нещо’;
- кринджвам, рофля ‘много се смея’;
- фенси ‘използва се като прилагателно за нещо, което е много готино или изчанчено, например „фенси храна“, тоест храна, която е по-странна, с която не сме свикнали, но в същото време е привлекателна’;
- кръш ‘човек, към когото изпитваш симпатия или влюбеност’;
- мачвам ‘съвпадам, в тон съм с нещо – използва се най-вече за дрехи и предмети’ (Този панталон не ми мачва на вайба);
- скамвам ‘мамя’ (Вчера ме скамнаха в магазина);
- скипвам ‘пропускам’ (Скипнах си тренировката);
- лефтна ‘напусна’ (Иван лефтна от групата ни в Инстаграм).
Посочените примери доказват, че младите хора в България си служат с все повече думи от чужд произход, най-вече англицизми, ползвайки българските словообразувателни модели. Може да се предполага, че тази тенденция ще се запази, тъй като се смята за престижна, и ще постави част от домашната лексика в пасивния речник на младите хора.
БЛАГОДАРНОСТИ
Публикацията е подготвена с финансовата подкрепа на МОН по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ
CD – Cambridge Dictionary. [online]. [cit. 15. 06. 2025]. Достъпно на: https://dictionary.cambridge.org/.
РБЕ – Речник на българския език. [online]. [cit. 15. 06. 2025]. Достъпно на: https://ibl.bas.bg/rbe/.
