На 9 май 2025 г. в Бърно, Чехия, се проведе международната българистична конференция „Преводът и неговите предизвикателства“, организирана от Катедрата по славистика на Философския факултет в Масариковия университет. В научния форум, който се провежда през година, участваха утвърдени учени и преводачи от България (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска академия на науките, Югозападен университет „Неофит Рилски“), Чехия (Масариков университет) и Унгария (Сегедски университет).
Научната конференция беше открита в зала А31 от Елена Крейчова, която приветства участниците и им пожела ползотворна работа. По време на конференцията бяха изнесени 12 доклада, разпределени в две секции, занимаващи се с актуални въпроси от теорията и практиката на превода.
По време на първата секция, модерирана от Радост Железарова, бяха изнесени седем доклада. Лилия Желева представи някои от най-често срещаните предизвикателства в обучението по конферентен превод от/на славянски езици. Павел Крейчи изнесе доклад, посветен на превода на български език на някои чешки думи, свързани с икономическата престъпност. Елена Крейчова запозна аудиторията с проблемите при превода на реалии от областта на кулинарията, като във фокуса на доклада ѝ беше поставен чешкият превод на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов. Полският превод на едноименния роман беше обект на анализ в доклада на Надежда Сталянова, която разгледа особеностите при превода на реалии в исторически контекст. Десислава Недялкова разказа за превода на наименованията на славянските духове и демони. В доклада на Неда-Мария Панайотова бяха откроени редица трудности при превода на филмови заглавия. Мария Дудаш представи двуезичното списание „Хемус“. Секцията завърши с дискусия, в която се постави акцент върху преводите на романа „Времеубежище“ на различни езици.
Във втората секция, модерирана от Лилия Желева, бяха изнесени пет доклада. Магдалена Костова-Панайотова и Величко Панайотов разгърнаха темата за реалностите и възможностите, свързани с превода на българска литература в славяноезични страни (Чехия и Словакия). Радост Железарова разказа за спецификите и предизвикателствата в славяно-славянския художествен превод. Моника Фаркаш-Барати обобщи наблюденията си върху затрудненията при превода на унгарска криминална литература на български език. Мария Пилева изнесе доклад, посветен на първия български превод на книгата „Запознайте се с България“ някога и сега“ на Рубън Маркъм. Разликите в подхода към бележките под линия в българската и в американската преводна практика бяха представени от Трейси Спийд. Секцията завърши с дискусия, в която се споделиха и обсъдиха нови идеи и възможности за изследвания и сътрудничество.
Освен теоретици и практици в сферата на превода на конференцията присъстваха и студенти, изучаващи българска филология в Масариковия университет. Студенти българисти участваха и в подготовката и провеждането на събитието.
Международната българистичната конференция „Преводът и неговите предизвикателства“ не само подпомага работата на преводачите и изследователите в областта на превода и разширява научните контакти на участниците, но и разкрива нови хоризонти в областта на транслатологията.
