На 20–22 май 2025 г. в София се проведе Международната научна конференция „Действие и бездействие в езика, литературата и културата“. Тридневното събитие беше организирано от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В организационния комитет взеха участие колеги от почти всички катедри на факултета: „Български език“, „Кирилометодиевистика“, „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“, „Руска литература“, „Българска литература“, „Български език като чужд“, „Методика на обучението по български език и литература“, „Руски език“ и „Теория на литературата“.
Близо сто и шейсет учени от България и от чужбина обмениха опит, идеи и споделиха своите научни постижения. От българска страна участваха учени от СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Кирило-Методиевския научен център (БАН), Института за литература (БАН), ШУ „Епископ Константин Преславски“, Института за балканистика с център по тракология (БАН), Института за български език (БАН), УАСГ, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, НБУ, ВТУ „Тодор Каблешков“, Института за балканистика (БАН), Военната академия „Г. С. Раковски“, БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“, Асоциация „Онгъл“, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (БАН), Медицинския университет – Варна. Чуждестранното участие включваше учени от Ягелонския университет (Полша), Сегедския университет (Унгария), Университета в Трир (Германия), Болонския университет (Италия), Загребския университет (Хърватия), Силезийския университет (Полша), Варшавския университет (Полша), Университета „Лоранд Йотвьош“ (Унгария), Одеския национален университет „И. И. Мечников (Украйна), Университета „Сока“ (Япония), Държавния университет във Валдоста (САЩ), Атинския университет (Гърция) и МДПУ „Богдан Хмелницки“, Център по българистика (Украйна). Докладите бяха разпределени в двайсет и осем тематични панела и множество сесии, посветени на езикознанието, литературата и културологията.
Конференцията беше открита от проф. д.ф.н. Амелия Личева, декан на ФСФ. В своите приветствени думи тя подчерта, че в последните няколко години конференцията е възвърнала своя изключително голям авторитет. Проф. Личева отбеляза, че темата на форума задава актуална и важна посока за размисъл, тъй като говоренето за езика през идеята за действие и бездействие е изключително важна. Разговорът по значими обществени теми в съвременния живот често е невъзможен, думите нерядко се изпразват от съдържание, което довежда не просто до липса на комуникация, а и до опасни последствия, каквито представляват фалшивите новини и конспиративните теории. Затова хората на словото имат огромната отговорност не само към езика, но и към обществото – да внушат колко са важни думите и как с тях може не само да се правят светове, но и да се рушат. В края на своето обръщение проф. Личева изрази надеждата си гласовете на академичната общност да бъдат все повече чувани, и пожела успех на конференцията.
Първият конферентен ден продължи с пленарни доклади на следната тематика: „Въздействие в езика (прояви на максимата за екстравагантност на употребата)“, Стоян Буров (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), „Български принцеси/княгини и техните литературни животи“, Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент Охридски“), „Тракийски зоонимни божества и ритуални практики с животни“, Албена Мирчева – Жечкова (СУ „Св. Климент Охридски“) и „Действие и бездействие на светеца войн като агиографски modus operandi (бележки върху славянските преводи на цикъла за чудесата на св. Мина), Ян Страдомски (Ягелонски университет, Полша).
Последва изнасяне на секционни доклади. Бяха обособени следните панели: Действие и бездействие: възрожденски ракурси, Каузалност и алогичност: (интер)културни контексти, Острови на неблажените, Руската литература от XVIII–XIX век: поглед от днес и Руската литература от XX век: поглед от днес, Съвременни морфологични и синтактични подходи и Приложна лингвистика. Тематиката засягаше проблеми на възрожденската литература, действието и бездействието в литературата, рецепцията на българска литература в чужбина и рецепцията на чужда литература в България, литература и тоталитаризъм, литературни направления в българската литература, българска литературна русистика. Бяха разгледани въпроси, свързани с морфологията, семантиката и прагматиката, превода, както и проблеми от областта на фразеологията. В края на конферентния ден бяха представени нови издания по литературоведска русистика.
Във втория ден на научния форум докладите бяха разпределени тематично в панелите: „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година, Текст и интертекст: способи за себеизява, Световната литература: подстъпи и тълкувания, Герои и антигерои: постмодерни интерпретации, Граници и преходи: модернистични търсения, Фикционално и реално: бинарни подходи, Разказ в преход: литературите между минало и настояще, Руска литературна емиграция в България, Руски постмодернизъм и Между действието и бездействието: литература и избор, Съпоставително езикознание и Език, литература и образование. Изложенията засегнаха широк спектър от теми, посветени на проблемите на културологията, балканистиката, войната и травмата, автофикцията. Представени бяха съвременни литературни конструкции и деконструкции, класическа и съвременна българска и чуждестранна литература, превод и културна интеграция. Поставиха се проблеми на съпоставителното езикознание и диалектологията в контекста на съвременните методи. Бяха обсъдени съвременните образователни стратегии и перспективи, включително мястото и ролята на изкуствения интелект, а така също учебна литература, езикови политики, интердисциплинарни методи и STEAM подход.
Третият ден беше посветен на следната тематика: Идентичност и разноликост: анализационни перспективи, Традиция и експерименталност: поетически светове, Енергията на края, Език и култура, Традиции и интерпретации в миналото и днес и Митология: традиции и съвременност, Тенденции в съвременния руски език и Приложна лингвистика. Съвременни ресурси в обучението по български език като чужд/втори. Разгледаха се въпроси, свързани със славянските и европейските литератури, а също така и със свръхестественото, сюрреализма и абсурда в литературата. Бяха представени теми, свързани с изкуството и езика, културата и фолклорната религиозност, етнологията, езика и рекламата, адаптацията на чуждоезиковата лексика. Специално място беше отредено и на обучението по български език като чужд/втори, като бяха поставени проблеми, посветени на речевото действие и въздействие, изкуствения интелект и неговото място в чуждоезиковото обучение, фонетиката и фонологията, игрите и медиацията в ЧЕО, както и етноспецифични особености на езиковото усвояване и психолингвистичната перспектива в ЧЕО.
В края на всяко от заседанията се проведе ползотворна научна дискусия, в рамките на която аудиторията и авторите споделиха впечатленията си от докладите и обсъдиха повдигнатите в тях въпроси.
С изключително многообразната си тематика и оригинални интерпретации на различни теми Международната конференция „Действие и бездействие в езика, литературата и културата“ се превърна в значителен и ценен форум, на който се обсъдиха навременни и дискусионни проблеми, споделиха се идеи и се очертаха посоки за бъдещи дебати.
