На 5 и 6 юни 2025 г. се проведе Международна научна конференция на тема „Книжовният език и диалектите – исторически и съвременни аспекти“ по случай 90-годишнината от рождението на видния български езиковед проф. д-р Иван Кочев[1]. Организатор на научния форум беше Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към МОН и със съдействието на Община Поморие. Точният избор на темата за научния форум в памет на забележителния учен и целокупното му научно творчество събра в родния му град както утвърдени български и чуждестранни учени, така и млади изследователи, които изложиха интересни изследователски тези и участваха в задълбочени дискусии по актуални езиковедски и исторически теми.
В Организационния и Програмния комитети се включиха научните сътрудници от Секцията по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, чийто ръководител проф. Кочев е бил в периода от 1975 до 1988 г. В Организационния комитет взеха участие гл. ас. д-р Маргарита Котева (председател), гл. ас. д-р Катерина Ушева, доц. д-р Кирил Кирилов, доц. д-р Илияна Гаравалова, д-р Олга Колот, д-р Светлана Георгиева и д-р Ивана Давитков. В състава на Програмния комитет участваха проф. д-р Ана Кочева, проф. д-р Лучия Антонова, гл. ас. д-р Маргарита Котева и доц. д-р Лиляна Василева.
В продължение на два дни научната програма на конференцията предложи богато съдържание, включващо пленарна сесия и шест секции. Представени бяха над 35 доклада, обхващащи широк спектър от предимно езиковедски, но и исторически теми, като във всяка секция след представянето на докладите се провеждаше оживена дискусия. Освен темите по българска диалектология и лингвистична география в докладите бяха разгледани резултати от най-новите проучвания по съвременен български език, българска лексикология и лексикография, история на българския език, етимология, ономастика, етнолингвистика, общо и съпоставително езикознание, история и културология.
Форумът беше открит от проф. д-р Ана Кочева, след което с приветствени думи към участниците се обърна заместник-кметът на гр. Поморие Янчо Илиев, който прочете поздравителен адрес от името на кмета на града Иван Алексиев. Последва пленарната сесия, открита и ръководена от директора на Института за български език към БАН проф. д-р Светла Коева. По време на пленарното заседание бяха изнесени пет доклада, обединяващи в себе си научните търсения и обществената работа на проф. Иван Кочев и очертаващи умело подредената научна програма на форума. Докладът на проф. д-р Ана Кочева (Институт за български език към БАН) беше посветен на езиковия пейзаж на гр. Поморие, като в него беше представена езиковата ситуация, в която съжителстват няколко езикови формации – наред с книжовната и книжовно-разговорната се очертават и диалектни: североизточни български говори от балкански и подбалкански тип, югозападнобългарски диалект от ятовата изоглосна област, какъвто е западносолунският и местният гръцки диалект, наречен анхиалски. В доклада на проф. д-р Ангел Ангелов (СУ „Св. Климент Охридски“) се постави акцент върху дейността на проф. Кочев в Македонския научен институт, чийто зам.-директор е бил от 1990 до 2008 година. Обект на изследване в доклада на проф. д-р Мануела Невачи (Институт по лингвистика при Румънската академия на науките) бяха заемките от славянски произход в румънския език през призмата на лингвистичната география. Проф. д-р Славка Керемидчиева (Институт за български език към БАН) представи българската роднинска терминология според данни от Общославянския лингвистичен атлас – значим международен проект, разкриващ диалектните връзки и различия между славянските езици. Последното изложение в пленарната сесия беше на проф. д-р хаб. Беата Рашевска-Журек (Ягелонски университет, Краков, Полша) и то хвърли светлина върху славянските езици чрез разбирането и преоценката на понятието zabawa, базирано на лексемите igra, igrać.
След кратка пауза работата на участниците във форума продължи в две работещи паралелно секции – Диалектология и лингвистична география. Етимология. Езикови ресурси и Българска диалектология и лингвистична география. В рамките на първата секция се постави акцент върху езиковото разнообразие в балкански и исторически контекст. В изнесените доклади бяха представени резултати от изследвания, свързани с българските говори в Преспанско, Албания (Л. Антонова-Василева), с етимологията на жаргонни български думи през призмата на историческата социолингвистика (К. Лешбер), с особеностите на глаголи с кулинарно значение в българския език спрямо граматическия вид и типовете ситуации (С. Коева), както и с термини от румънските езикови и етнографски атласи, свързани с традиционните покривни конструкции (И. Флоря). В същото време в секцията Българска диалектология и лингвистична география бяха представени изследвания върху фонетичните, номинативни и семантични особености на диалектни названия от с. Брезе, Девинско (Ел. Каневска-Николова), акцентните парадигми в банския диалект (Р. Цонев), съвременното състояние на фонологичните системи на вокализма в северния подтип на разложкия говор (К. Ушева) и хетероними с кулинарно значение в българските говори (Л. Василева).
В рамките на следобедното заседание работиха още две секции – Диалектология и лексикография. Съпоставително езикознание. Съвременен български език и Етимология, лексикология и ономастика. В първата секция бяха представени изследвания върху български диалекти – унгарски заемки за названия на диви животни върху материал от Общославянския лингвистичен атлас (К. Кирилов) и два доклада, които хвърлиха светлина върху съвременното състояние на българските говори в Украйна (С. Георгиева; О. Колот). След кратка почивка последваха докладите върху лексикографските аспекти на първите двуезични речници с чешки и български език (М. Кузмова), съществителните имена от общ род върху материал от тълковния речник на Стефан Младенов (В. Сумрова) и стилистичната функция на аористния суфикс S в българския език (Р. Стоилов). По същото време в паралелно заседаващата секция бяха представени изследвания върху старинните географски имена от Източна България (А. Чолева-Димитрова), милитаристичната лексика в средновековния текст „Чудото с Калоян“ от Рилския панегирик на Владислав Граматик (М. Цибранска-Костова) и лексикалносемантичните модели на имената на Светия Дух (Б. Попов). Последваха доклади, разискващи етимологията на диалектни думи (Х. Дейкова; Кр. Фучеджиева), както и лексикално-семантичните отношения между названия на храни в говора на с. Долен, Златоградско (Кр. Дюлгерова-Узунова).
През втория ден работата на участниците във форума продължи в секциите Българска диалектология. Етимология. Съвременен български език и История. Културология. В докладите от езиковедската секция беше разгледано съвременното състояние на различни особености на диалектите в Хасковско и Харманлийско (М. Котева), на царибродския (И. Давитков) и речанския говор (И. Гаравалова), както и фонетичните особености на вокала Ъ в българския език върху материал от граматики на българския език от XIX век (В. Маринов). Последваха докладите за названията с емоционалната оцветеност в българските граматики от Възраждането (Л. Перчеклийски, Н. Цинцарска), за възможния първичен звукоподражателен произход на праслав. *хъrtъ ʼбързо ловно кучеʼ (С. Стефанов) и две изследвания, посветени на словообразуването – словообразуване на прилагателни със значение ‘бременна (за жена)ʼ (Ц. Ангелова) и словообразувателна конкуренция при българско-гръцки субстантивни хибриди (Н. Сотирова).
На фона на преобладаващо езиковедските изследвания секцията История. Културология открои нови подходи към българското културно и историческо наследство. Представените доклади обхванаха теми като топонимията в Българския апокрифен летопис (Г. Николов), значението на Анхиалското поле като символичен „български Батълфилд“ (П. Павлов), антропонимията от селища с българско население в южните краища на българското езиково землище от османски данъчни регистри от XVI в. (Г. Митринов), както и сведения за българската история в трудовете на Лаоник Халкокондил (В. Ангелов). Внимание беше отделено и на важни съвременни културнополитически процеси – държавната политика в сферата на науката и образованието в Република Северна Македония през 80-те години (Е. Слатинска-Ованезова) и отражението на езика и културата на българите в украинския периодичен печат от XX–XXI век (О. Малаш). Секцията потвърди значението на историко-културния анализ като важен допълнителен ракурс в интерпретацията на езиковите и етническите процеси на Балканите.
Научният форум, посветен както на делото на проф. д-р Иван Кочев, така и на динамичните процеси в развитието на българския език, даде възможност в неговата работа да се включат изследователи от престижни университетски и изледователски центрове у нас (Институт за български език към БАН, СУ
„Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“) и от чужбина (Германия, Полша, Румъния, Украйна). Присъствието на учени от различни академии на науките и университетски центрове допринесе за плодотворен дебат в колегиална обстановка, както и за обмен на идеи. Със своята богата програма, академична прецизност и откритост към съвременните научни тенденции конференцията утвърди мястото и ролята на българската лингвистика на международната сцена. В заключение, Международната научна конференция в гр. Поморие изрази не само дължимата почит към проф. д-р Иван Кочев, но и се превърна в значимо събитие за българската езиковедска наука.
