Младежкият социолект като комуникативен мост и иновативен фактор в съвременния език

Резюме. Настоящата разработка разглежда понятието „младежки социолект“, определя статута на социолектната реч на младите хора и неговата роля в съвременния български и руски език. Изследването цели да проучи съдържанието на некнижовните езикови образувания в рамките на националния език, да разкрие някои езикови особености на социолекта и причините за използването му, да анализира начините за попълване на неговия лексикален фонд.

Ключови думи: младежки социолект, сленг, жаргон, сравнителен анализ, заемки, български език, руски език.

Терминът „социолект“ се появява в лингвистичната литература през 20-е години на XX в. Той се състои от две части – „социо“, посочваща отношението към обществото, и елемент „диалект“. От гледна точка на социалната си насоченост диалектът е функционално ограничена версия на езика, използвана от определен кръг индивиди в различни сфери на човешката дейност и съответно в различни актове на комуникация. Р. Макдевид смята, че няма общество, в което да няма социални диалекти, и дава следното определение: „Социолектът – това е приетият в общността субвариант на речта, който благодарение на определени обществени сили е характерен за определени етнически, религиозни и икономически групи или групи индивиди с определено ниво и тип образование“ (Макдевид 1975: 365). В руската социолингвистична школа откриваме следното определение: „Социолектом называют совокупность языковых особенностей, присущих какой-либо социальной группе – профессиональной, сословной, возрастной и т.п. – в пределах той или иной подсистемы национального языка“ (Беликов, Крайсин 2001: 47).

Според М. Виденов социолектът е езикова формация, която обслужва комуникативните нужди на определена социална група. Става дума за групи от хора, обединени по някакъв социален признак, който се характеризира с екстериториалност. Бидейки общо понятие, социолектът на практика съществува под формата на различни конкретни разновидности: професиолекти, жаргони, арго и др. (Виденов 2016: 11). В други изследвания социалектът е надсубкултурна реч, междинно звено между стандарта и диалектните подстандарти. Явно е, че става въпрос за неструктурна форма на езика с белези на социален диалект, близък до жаргона, но с по-широка основа (Кирова 2001).

Проучването на социолектните форми се намира в тясна връзка с личността на индивида, мирогледа му, духовната култура и практическата дейност. В този контекст младежкият език представлява важна и обещаваща област на лингвокултурни изследвания и анализи. През годините младежката реч предизвиква интереса на български и чуждестранни лингвисти. Има изследвания, които анализират в детайли някои аспекти на този езиков феномен (Лакова 1980; Армянов 1993; Виденов 2000; Карашева 2014; Алексова 2022; Брага 2023: 72-81), проучват източници и средства за формиране на младежката лексика (Бойко 2002; Кузьмина 2000; Александрова 2004: 30−45.). Научните разработки, описващи отделни факти и части от младежкия социолект в българския и руския език, са важна основа за нашите изследвания и теоретични обобщения.

В съвременната лингвистична литература младежкият вариант на езика се определя с термините: „младежки жаргон“, „младежки сленг“, „интержаргон“. В социалната диалектология има опит за създаване на синонимия между термините жаргон (от фр. jargon) и англоезичния му еквивалент slang. В съвременната лингвистика няма единна и точна дефиниция на думата сленг“. В настоящата разработка се позоваваме на определението, дадено в Оксфордския речник и тезаурус на съвременния английски език: „неформален език, който има намалена стилистическа обагреност по отношение на литературния език и се състои от нови думи или съществуващи, но използвани с ново значение“ (Oxford Tesaurus of Current English 2007: 403).

Малько А. дава следното определение: „сленг – стилистический синоним термина „жаргон“, чаще применяемый по отношению к англоязычным странам, а также к молодежному жаргону (молодежный сленг) (Малько 2018: 33). Г. Армянов предпочита названието младежки жаргон за ученическия и студентския говор (Армянов 1993: 7). М. Виденов използва термина жаргон, но отбелязва, че всеки един от двата термина (сленг и жаргон) може да бъде употребяван според личното предпочитание след уговорка и дефиниране на понятието (Виденов 2000: 181).

През последните години терминът жаргон се среща все по-рядко и на негово място се използва терминът сленг. Цв. Карастойчева първоначално използва описателното название младежки говор (Карастойчева 1988), а в последните си разработки предпочита термина сленг. Според нея жаргон е неудобен термин, защото има различни тълкувания в националните лингвистични школи, което го натоварва с негативна оценка, а това е недопустимо за един термин. Затова тя приема термина сленг за по-удобен, когато става дума за говори от рода на младежките (Карастойчева 2014: 106).

Въпреки че езиковедите, проучващи социалните говори, имат различни терминологични предпочитания, специфичните черти, които отличават младежкия сленг от книжовния език, а също от други социолекти и териториални диалекти, са: възрастовото ограничение; неофициалността на общуването; словесното оформяне на речника с помощта на понятия, измислени от самите носители, или чрез преосмисляне на думи от книжовния език, диалектите или чужд език; ярката експресивност; свободата при използването; дефективният граматичен строеж и др. (Цонев 2020: 150).

В настоящото проучване за дефиниране на младежкия език се използват термините „младежки социолект“ и „младежки сленг“, а езикът се разглежда като подсистема на националния език, която функционира в процеса на общуване на определена възрастова категория, които са носители на българския и руския език (младежи). Младежкият социолект служи като своеобразно обединително звено между ненормативните езикови явления и книжовната норма.

Младежкият сленг има редица особености и е различен от други видове сленгове. Преди всичко това е бързата промяна на младежката лексика. Постоянното „пристигане“ на подрастващи деца в младежките кръгове и „заминаването“ от тях на младежи, придобиващи статут на възрастни млади хора, съпътства актуализацията на младежкия сленг (Малько 2018: 33–34). Всяко младо поколение иска да се различава не само от родителите си, но дори от големите си братя и сестри. Ето защо то въвежда в своя лексикон собствена кодировка на общоизвестните понятия. В резултат на това по някои думи, които хората използват в речта си, може да се определи, „от кое време са те“.

Целта на изследването е проучване на младежкия социолект (училищен и студентски) в българския и руския език като един от вариантите на устните некодифицирани форми на националния език. Задачите на изследването са да се сравнят вариантите на функциониране на младежкия социолект в различни социокултурни пространства и да се установи степента на техните прилики и различия.

Обект на сравнение е младежкият социолект в българския и руския език. Лингвокогнитивното изследване в сравнителен аспект ще даде възможност да се идентифицират общи модели, съвкупности и конфигурации на знания, представени в процеса на номинация.

Изследователски методи. В изследването като водещ е избран сравнителният метод, заедно с методи на научното описание като наблюдение и интерпретация. Материалът е събран чрез директно наблюдение на речта на младите хора (ученици и студенти) в периода от 20 февруари до 20 април 2025 г. В качеството на респонденти са привлечени обща 87 български и рускоговорящи гимназисти от няколко столични гимназии, студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (от Физическия и Историческия факултет), а също студенти от Одеския национален университет „Юридическа академия“, което ни дава възможност данните да бъдат коментирани в съпоставителна перспектива. Използвахме също един от модерните инструменти за емпирично изследване – пряката анкета, при която респондентите лично попълват анкетните листове.

Прави се опит да се характеризират основните тенденции, присъщи на младежката реч, като младежта се разглежда като социологическа категория с долна възрастова граница 17–18 години и горна възрастова граница до 25 години. От съществено значение за характеристиката на младежкия социолект е изучаването на специфичните особености на неговото лексикално обогатяване, а също идентифицирането на връзката между различни начини на словообразуване в двата езика.

Младежката култура е собствен свят, различен от всякакъв друг. Той се различава по своя експресивен начин на изразяване на мисли, чувства, в който понякога присъства словесен абсурд, който може да се използва само от млади хора, които са смели и решителни, създавайки свой собствен уникален свят. Според социолозите и психолозите в езика на младежта съществена е идеята на груповото. Да станеш част от групата, означава не само да приемеш ценностите на групата – това означава да „схванеш“ нещата и понятията в определен контекст, да „възприемеш“ психологията на общността.

Социолектът е вид словотворчество. Модерното поколение се стреми да бъде ярко, изключително мобилно е, животът му е пълен с иновации. При тези условия този вид лексика идва точно на време. Има редица причини за употреба на младежкия социолект. Първият въпрос, който зададохме на респондентите си, е: Колко често използвате този вид лексика и с каква цел. Основните причини за използването на младежкия социоленг, посочени от самите информатори, са:

• спестяване на време, опростяване на думи, водени от желанието да не изглеждат „досадни“ и бавни (67 %);
• желание да се „впишат“ в определен социум, т. е. да покажат, че са „свои“ (21 %);
• желание да привлекат вниманието на другите (9 %);
• конкретно адресиране на речта: когато събеседникът иска да скрие смисъла на казаното от другите (2 %).

Важна роля играе желанието на младите хора да спестят време и енергия, което генерира огромен брой съкратени думи и в двата езика: норм – нормално/ нормально (бълг./ рус.); споко – спокойно/ спокойно (бълг./ рус.); демо – демонстрация; инфо/инфа – информация; уни/ универ (бълг./ рус.) – университет: Отивам до унито/ Иду в универ – отивам в университета; комп – компютър/ компьютер, ноут (рус.) – ноутбук, скан – процес на сканиране, сделай скан/ принт – процес на сканиране/ принтиране, Направи един принт на това. Ще дам още няколко примера от руския език: инста – Instagram; телега – Telegram; яша – яндекс; хромой – браузър Chrome.

Ще коментирам също думата преподавател, която рускоговорещите младежи съкращават с думата препод (рус. ез.). Българските гимназисти и студенти за назоваване на това понятие използват една стара гръцка заемка даскал в значение ‘преподавател, учител’ и даскало ‘училище, университет’: Ще се видим в даскалото; Даскалът по български идва.

Още една от причините за използване на младежкия сленг, посочена от респондентите, е липсата на подходящи думи в литературния български и руски език, а също удобството при използване на нови, предимно кратки думи като фейк от англ. fake[1] ‘фалшив’, фал от англ. fail ‘неуспех, провал’; ъпдейт – ‘актуализиране’; рестар – ‘рестартиране’. Тук идеята е по-бързото изговаряне на думите, с цел по-бързо информацията да стигне до адресата. Към това младежите добавят също, че понякога в литературния език няма достатъчно точна дума, а в английския език има, например мютвам се ‘изключвам си микрофона’; ъпгрейд ‘подобрявам, повишавам качеството на’; рaperwork – работа, която не изисква мислене (според младежите), например документация, счетоводство: Да работиш пейперуорк е скучно; брейнсторминг от англ. brainstorm ‘спохожда ме гениално хрумване’.

Училищният сленг се използва практически от всички ученици, гимназистите не са изключение. Той включва думи, които са имена на:

• учебни предмети: дойч (бълг., рус.) от нем. Deutsch; русиш (руски език), инглиш (английски език), изо (изобразително изкуство) (рус. ез.), физра (физкултура) (рус. ез.).
• названия на оценки: пара, неуд, цфайн (рус.) и цфайка (бълг.) ‘оценка 2, слаба оценка’ (от нем. zwei ‘две’); тройбан (‘оценка 3’).
• училищни помещения: столовка (рус.); учебна дейност: домашка (рус.).
• учители: училка, историчка, химичка, трудовик (рус.); в бълг. ез. математичка, физичка, но се използват по-рядко.

Както може да видим, една голяма част от тези думи е образувана с по-мощта на суфикса -ка, който в руския език образува професионални феминитиви. Трябва да се обърне внимание, че промяната на смисъла, донякъде изкривяване на формата, се случва само за да се направи речта по-емоционална, изразителна, различна, но не носи някаква негативна конотация или оценка, а по-скоро е игра на думи и с думи.

Студентският език, както всеки друг сленг, непрекъснато се актуализира и променя. Но има много думи, които се предават от поколение на поколение и са били използвани още през втората половина на XX в. Това е т. нар. „общ жаргон” или „общ сленг”, вид младежка лексика, която е станала общоупотребявана, дори често е използвана в медийното пространство (Розина 1999: 4). Ще дам пример от руски език: истфак (Исторически факултет), юрфак (Юридически факултет), филфак (Филологически факултет), физмат (Физико-математически факултет). Като названия на определени факултети тези думи възникват още през 60-години на XX в., когато англоезичното влияние не е било толкова силно, както през последните десетилетия. Съответно думата фак (от англ. fuck) тогава не e предизвиквало никакви негативни асоциации. С времето тези сленгови думи започват да се използват не само от студенти, а и от преподаватели и лица, свързани с образователния процес. Сега тези думи са ясни, разбираеми за всички и са общоупотребими.

Ще дам още няколко подобни примера от рус. ез.: автомат – зачёт или оценка за экзамен, которые выставляются без их сдачи; неуд, пара – двойка; завалить – специально задавать много вопросов на экзамене, чтобы поставить двойку; откатать – списать; шпора/ шпаргалка (рус.), в бълг. език това е пищов/ револвер – лист с подсказки; зачётка – книжка, в которую выставляют отметки о сдаче зачётов и экзаменов, пара/ блок – сдвоенное двухчасовое занятие; хвост – задолженность; курсовик – курсовая работа; диплом – дипломная работа; дисерт – диссертация; академка – академический отпуск; абитура – кандидат-студент, интер – интернатура; галёрка – последние ряды в аудитории.

Тези думи са общоупотребявани от всички студенти и преподаватели. Има обаче също такива, които се отнасят за определен факултет. Филолозите използват думите: античка – антична литература; зарубежка – зарубежна литература; литра – съкр. от литература; старослав – старославянски език; юристите: уголовка – наказателно право; анатомка – лаборатория по криминалистика/ криминология; физиците: вышка – висша математика; матеха – математика.

Студенти от Физическия факултет на Софийския университет (специалност „Астрономия“) за думата телескоп имат дори цял синонимен ред – тръба, тубус, монтировка, бойлер. Същите студенти посочват, че повечето термини в модерните природо-математически науки идват директно от английски език (рекомбинация, ренормализация, както и имена на много уреди). Това е основната причина, за да се използват от тях. Ще дам още няколко примера: timelapse – многократно забързано видео (когато снимаш звездно небе); осцилатор (от англ. oscillator) – модерна дума от физиката, която няма ефективен аналог в българския език.

Възникването на младежкия сленг като цяло носи спонтанен характер. Разпространението му се определя от стремежа за групово обособяване на младежите и от желанието им да бъдат оригинални не само във външния си вид, в поведението, но и в езика. Общите интереси, които свързват младежите в училището и вузовете, намират отражение в мисленето, оформят общо отношение и поведение към това, което ги заобикаля, и това се отразява по особен начин в речта им. Младежкият социоленг има ярко подчертан експресивен характер, като основната движеща сила е търсенето на нови експресивни езикови средства, с помощта на които да се смекчи или засили впечатлението от казаното, дори нарушавайки общоприетите езикови стандарти.

Младежкият социолект съдържа думи с идентични или изключително близки понятия (синоними). Значението на използването на младежки сленг се доказва от дължината на синонимната серия за някои съществителни имена: колкото по-разпространена е думата, толкова повече синоними има тя. Това е причина в младежкия речник да се създават синонимни редове от думи, свързани с оценка на човека, на неговия вид или поведение.

По-долу са представени примери на синонимни редове в българския и руския език:

Таблица № 1. Примери на синонимни редове в български и руски език

Представеният в Таблица № 1 езиков материал показва, че младите хора съзнателно небрежно използват езиковите варианти, които се отклоняват от книжовната норма. Интерес представляват също синонимните редове, свързани с процеса на нарушаване на нормалната работа на компютъра. За такъв компютър казват: бъгна се, крашна се, заби (бълг.); зави́ с, заби́ л, глю́ чит (рус.). В допълнение към тези данни една от задачите на респондентите беше да дадат няколко примера от младежката лексика, които те лично използват най-често. Всеки участник в анкетата избра три думи от своя лексикон. Анализирайки отговорите, стигаме до извода, че голям брой примери, дадени от интервюиращите, очаквано са думи, заети от английски език, адаптирани към езика приемник (бълг./ рус.): геймъри/ геймеры, чатър/ чат, инфлуенсър/ инфлуенсер, ютубър/ ютюбер, блогър/ блогер и много други.

В следващите редове ще обърнем внимание на общите тенденции в словообразуването на младежките социолекти в руския и българския език. Най-често срещаните тук са буквени и звукови съкращения, както и съкращения под формата на афереза (от гр. ἀφαίρεσις, изпадане на един или повече звукове в началото на думата) и апокопа (от гр. ἀποκοπή, изпускане на един или повече звукове в края на думата). Сравни ава – аватар, сис от sister, бро от brother. Примерите от руски с афереза са по-малък брой: бот – robot; нет – интернет, Посмотрю в нете. Широко разпространение получават новообразуваните форми като лайквам, туитвам, ъплоудвам, ъпгрейдвам, тролвам, поствам, интаграмя, спамя, гугълвам. В младежкия социолект интернет търсачката Google се радва на най-голям брой словоформи: Ще видя в гугл. Ще питам чичко гугл. Гуглето знае. Спроси у Гугла.

Чуждоезиковите лексикални елементи в младежкия сленг представляват вид езикова промяна и формиращ сленга елемент, разграничаващ речта на младите от стандартния език, което представлява наличен резултат в синхронен план и отворен процес в диахронен план.

Заемането се случва главно от едни и същи езици. Като най-актуален и плодовит източник е английският език. Сравнителният анализ показва, че англицизмите се усвояват в българския и руския младежки сленг предимно с непроменено значение. Значителна група са съществителните, които назовават събития, явления, факти, предмети от живота на младежите: парти (party) ‘танцова или друга забава, среща по някакъв повод’; бро (brother) – брат, приятел; лък (lucky) – късмет/ късметлийско/ удача, ънлъки – обратното на лъки, уат (what) – какво?; найс (nice) – супер, добре, отлично; фал/ фейл (fail) – неуспех, провал; рийл (reel) – няма точен превод, но означава ‘видео в инстаграм’; фит (fit) – пасване; дрип (drip) – външен вид (става дума за облеклото); хот (hot) – горещ, в сексуален смисъл; бейсик (basic) – прост/ глупый; стори (story) – снимка или видео в инстаграм; инсейн (insane) – лудо; фолднат (folded) – затворен; чек/ чекна (check) – проверявам за истинност; енджойер (enjoyer) – човек, който се наслаждава; мийм/ мем (meme) – снимка, съпроводена от текст, която изразява мислите или мнението на човек, често има комичен характер; страйк (streak) – поредица; изи – лесно; левел – ниво; левелап – преход на друго ниво, също в значение ‘рожден ден’; вайб (vibe) – в значение ‘позитивни емоции, атмосфера’; челендж (сhallenge) – предизвикателство; квест – няколко степенна задача или едно ниво в цялата задача; скил/ скилл (skill) – навик, умение, способност; скил ишу (skill issue) – 1. когато някой не е успял поради липса на умение; 2. когато някой е неуспял, по силата на обстоятелства, тотално независещи от него (нещо като ънлъки). Рандом/ рандомно/ рандомный (random) – случайно/ на случаен принцип. Този учител пише рандом оценки (пример от 91 НЕГ); рандом число (физици от СУ).

Метафоризирането на някои от думите допринася за постоянната им възпроизводимост със съответното значение в младежкия социолект: стримвам/ стримить от англ. stream (течение) – ‘предавам наживо’/ ‘вести прямую трансляцию в Интернете’. Способността на метафората да създава комичен ефект и да подчертава ироничния тон на общуващите млади хора също допринася за широко им използване. Например: френдзона от англ. friend zone ‘дружить с человеком, в которого влюблен, а он в тебя нет’; фрешмен от англ. fresh men ‘свеж, нов човек”, в смисъл ‘първокурсник или новак’; дед инсайд от англ. dead inside ‘мёртвый внутри’ – ‘человек, который ничем не интересуется, кроме переживаний без весомого повода, грустит на пустом месте’.

Заимстванията съществуват във всеки един езици, докато говорителите на един език си взаимодействат с говорителите на друг език или социална група. Чуждият език се използва за създаване на собствен социален говор, така се появават – джойнвам от англ. join ‘присъединявам се’, хоумскуулвам – homeschool ‘не знам’, ънфолвам – unfollow ‘спирам да следя някого в инстаграм’, гигачад – gigachad ‘много готин човек във всеки смисъл, перфектния мъж или жена’ и много друго.

Чуждоезиковите елементи проникват в младежкия сленг по различни пътища. Освен учебните часове по съответните езици, киното, музиката, модата, литературата също активно обогатяват сленга. С употребата на заемки от популярни европейски езици обикновено се цели да се демонстрира по-висока култура и знание относно модерните тенденции. Голяма част от познанията по английски език от младите хора не се придобиват чрез формално обучение, а именно по неформален път – чрез интернет, филми, списания. Сравнението на младежките социални групи в различни страни по света показва, че те разчитат на едни и същи културни източници. Причините за присъствието на множество заемки от английския език, които активно са навлезли в българския и руския младежки социолект, са идентични.

В момента младежкият социолект е не само диастратична формация, но също е компонент на младежката субкултура и е активен сегмент от езиковия континуум на националния етноезик. Той не остава постоянен. Със смяната на едно модерно явление с друго някои думи се забравят и се заместват с други. Този процес е много бърз. Също така не може да се игнорира преходът на думите от младежкия социоленг в категорията книжовна норма. Най-често те стават норма, ако е имало достатъчно време да се свикне с тях, в този случай думите губят ексцентричния си оттенък. Разбира се, важна роля в това имат вестниците, списанията, интернет ресурсите. В тях жаргонните думи в повечето случаи се появяват поради факта, че книжовните думи, съответстващи на тях, са неудобни за често използване.

Някои от думите и изразите изчезват от младежкия социолект естествено, губейки своята актуалност, така думата фарт (от френ. fortuna ‘щастие’) днес вече е заменена с англ. лък; думата пипл (от англ. people), популярна преди десетина години, практически вече не се използва от представители на по-младото поколение. Вместо англ. думата outsider ‘непознат човек, непринадлежащ към групата’ днешният младеж използва англицизма folded; лексемите мъни/ мани/ кинти/ мангизи ‘пари’ са заменени с кеш, думата купон много рядко се използва за сметка на думата парти. Ще дам още един пример, популярната в руския социолект дума чайник, която преди десетина година означава ‘полный ноль в каком-либо деле, новичок’, днес е заменена с английската дума noob ‘чайник’ със същото значение. Сленговата дума фейс от англ. face – ‘лице, което придобива популярност’, по-късно като сленгово съкращение на названието на социалната мрежа Facebook, днес е общоупотребима, например фейсконтрол/ фейсконтроль ‘проверка на входа на заведение, нощен клуб, граничен контрол’.

Тук наблюдаваме обратен процес, когато думите от младежкия социолект навлизат в литературния език. Нека си припомним още една английска дума с неустановена етимология: hype от англ. ‘шумна рекламна компания’, често се превежда и като ‘вълнение, свръх вдигане на шум’. Появила се в САЩ в началото на XX век, едва в края на 2000-те, започва да се използва в американския младежки сленг, а след 2017 г. навлиза в рус. и бълг. ез. благодарение на блогърите. Днес думата хайп е общоупотребима, често се среща в медийното пространство в значение ‘публичност, шумна реклама’; ‘изкуствено създаден шум около някаква ситуация или конкретен човек, натрапване на общественото внимание, манипулиране’. Най-често се свързва с бърза и краткотрайна слава, често постигната по стечение на обстоятелствата. В този контекст думата придобива негативна конотация. По-късно от думата хайп в младежкия сленг се появяват поймать хайп/ да уловиш хайп, ‘да се окажеш в центъра на събитията’, както и антихайп ‘отказ от слава’.

Младежкият сленг играе важна роля в живота на младите хора, помага им да общуват помежду си, в същото време улеснява процеса на изучаване на нова чужда лексика. В тази връзка смятам, че безпокойството за прекомерното използване на младежкия сленг е силно преувеличена. Разбира се, може да сме скептични към „новомодните“ сленгови думи, но дали е необходимо? Те правят езика по-интересен, освен това позволяват на младите хора да създават свой собствен нов свят. Във всички езици младежкият социоленг се разпространява много бързо благодарение на модерните средства за комуникация – основно интернет. Положителната страна в това е обогатяването и разнообразяването на езика, главно чрез нова лексика, която интегрира.

В края бих искала да обобщя: респондентите, с които общувах, са с достатъчно високо ниво на образование и висока езикова култура, а младежкият сленг е само една от формите на езика, използвана от тях само в определени комуникативни ситуации. В този контекст ще дам един цитат на анонимен автор, който е взет от просторите на интернета: „Химики говорят, что грязь – это вещество не на своем месте: масляная краска на рукаве пиджака, чернозём на паркете“; („Химиците казват, че мръсотията е вещество, което не е на място си: боя върху ръкава на якето, пръст върху паркета“. Така че, по наше мнение, докато младежкият социолект се използва от младите хора, когато те общуват помежду си в неформална обстановка, не се получава „замърсяване“ на езика. А младежкият социалект присъства и ще продължи да присъства във всеки един език.

Изводи и обобщения

Резултатите от сравнението на българския и руския младежки социолект разкриват както сходни тенденции, така и различия. Това позволява да се направят следните заключения:

1. По-голяма част от анкетираните (68 %) активно използва младежкия сленг в речта си. Според респондентите те го предпочитат в ежедневието, за да общуват с връстниците си на тяхното речево ниво, тъй като смятат този вид комуникация за по-удобен за предаване на информация.

2. Като най-чести причини за използването са посочени: икономия на време, липса на подходящи общоупотребими уми за новите реалности на живота и удобство при използване на нови, предимно кратки думи.

3. В същото време голяма част от респондентите отбелязват, че нямат речев еталон за подражание: 15 % от анкетираните като модел за подражание посочиха речта на родителите си, 12 % – учителите, 9 % – публични личности.

4. Като източници за попълване на речта със сленгова лексика са посочени общуването с връстниците и интернет. По-голямата част (58 %) смята, че това се случва благодарение на общуването с приятели; другите отбелязват, че речта се обогатява чрез каналите на YouTube (46 % българоговорящи респонденти и 52 % рускоговорящи), като освен този източник те добавят още социалните мрежи в Контакте и Одноклассники.

5. Повече от половината анкетирани (72 %) смятат, че речта им се попълва със сленг от чужди езици, основно англ. език. На настоящия етап в българския и руския младежки социолект се наблюдава тенденция към изравняване, което до голяма степен се дължи на общите канали за комуникация.

В заключение, младежкият социолект е сфера на възникване и най-активен канал за разпространение на нови езикови тенденции, както лексикални, така и фразеологически. Той улавя динамиката на днешния живот и реалното състояние на езика, което не може да бъде пренебрегнато само защото не е норма. В този контекст именно младежкият език е важна и перспективна област на лингвокултурологичните изследвания и анализи.

БЛАГОДАРНОСТИ

Изказвам благодарност за финансовата подкрепа на Българската академия на науките по двустранното споразумение за безвъзмездни средства между Българската академия на науките и Румънската академия.

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСАНДРОВА, Т. 2004: За функциите на езика. Новите проекти за езиково законодателство в България и възрожденските практики. В: Закони на/за езика, 2004, 30−45.

АЛЕКСОВА, К. 2022: Идеите на социолингвистиката в профилираното обучение по български език за ХІ и ХІІ клас. Български език, № 3, 2022, 13–29.

АРМЯНОВ, Г. 1989: Жаргонът, без който (не)можем. София: Наука и изкуство.

АРМЯНОВ, Г. 1993: Речник на българския жаргон. София: 7М + Логис.

АХМАНОВА, О.С. 1993: Словарь лингвистических терминов. Москва: Едиториал УРСС.

БЕЛИКОВ, В.И., КРЫСИН, Л. П. 2001: Социолингвистика. Учебник для вузов. Москва: Российский государственный гуманитарный университет.

БЕРЕГОВСКАЯ, Е. М. 1996: Молодежный сленг: формирование и функционирование. Вопросы языкознания, № 3, 1996, 32–41.

БОЙКО, Б. Л. 2002: Молодежный жаргон как отражение взаимодействующих субкультур. В: Встречи этнических культур в зеркале языка: (в сопоставительном лингвокультурном аспекте), 2002, 352–361.

БРАГА, Т. 2023: Интерактивен метод на юриспруденцията, използван за решаване на образователни задачи в обучението по български език (методика CASE STUDY). Български език и литература, 65, № 1, 2023, 72-81.

ВИДЕНОВ, М. 2000: Увод в социолингвистиката. София: Делфи.

ВИДЕНОВ, М. 2016: По някои терминологични въпроси на социолингвистиката. Български език, № 1, 2016, 7–15.

ДУБРОВИНА, К. И. 1980: Студенческий жаргон. Филологические науки, №1, 1980, 78–81.

КАРАСТОЙЧЕВА, ЦВ. 1988: Българският младежки говор. София: Наука и изкуство.

КАРАСТОЙЧЕВА, ЦВ. 2014: Скиорският сленг в Самоков. В: Проблеми на Социолингвистиката. Т. 11, 2014, 106–114.

КИРОВА, Л. 2001: Сленг = Жаргон?. Електронно списание LiterNet, № 11. https://liternet.bg/publish3/lkirova/slang.htm.

КУЗЬМИНА, С.Г. 2000: Средства выражения межличностных отношений в текстах молодежной сферы общения (грамматический аспект): Автореф. дис. …канд. филол. наук. Москва, 2000.

МАКДЕВИД, Р. И. 1975: Новое в лингвистике. В: Социолингвистика № VII, 1975, 479–484.

МАЛЬКО, А. А. 2018: Молодежный сленг. Юный ученый, № 2, 2018, 33–34.

РОЗИНА, Р. И. 1999: Слова, с которыми мы все встречались: толковый словарь русского общего жаргона. Москва: Азбуковник.

ЦОНЕВ, Р. 2020: Някои начини за изразяване на абсолютната превъзходна степен в българските интернет форуми. В: Български език, Приложение, 2020, 147–165.