Резюме. Настоящата статия изследва футболната терминология, използвана сред банатските българи – езикова общност, исторически отделена от основната българска езикова територия. Чрез теренни наблюдения и лексикално сравнение се анализират основни футболни термини, структурирани по семантични групи (играчи, терени, действия, правила и др.). Изследването установява както заемки от румънски, унгарски и английски език, така и запазени местни думи и форми, адаптирани към спортната терминология. Представени са глаголни форми, описващи игрови действия, със структурни и семантични паралели с книжовния български език. Проучването показва как международната футболна терминология се интегрира в малка, но живо функционираща езикова среда, запазила своята уникална лингвистична идентичност.
Ключови думи: банатски българи, български език, лексика, футбол
Увод
Банатският български[1] е езикът на българското население, живеещо в областта Банат. Този вариант на българския език се употребява на територията на днешна Румъния и Сърбия, като в исторически план районът, заселен от българи, е попадал някога в границите на Австро-Унгарската империя. Още в периода на XVII–XVIII този диалект, вече веднъж отделен от общобългарската езикова територия, заживява своя нов живот (Стойков 1968, 1967). Чрез активните контакти на българското население с унгарското, немското, румънското и сръбското българският език попада в една нова езикова среда на комуникация. Като славянски език той се среща с влияние от страна на други езикови групи: германската, романската и угро-финската, която не е част от индоевропейското езиково семейство. Културното влияние, което търпи българското население в Банат, също е повлияно от чужди култури, като това може да се види и в присъствието на някои основни футболни термини.
Цел на изследването
Настоящото изследване има за цел да представи основните актуални футболни понятия и термини, ползвани във футбола така, както са известни те сред българското население в областта Банат, структурирани по семантични групи, отразяващи колективния спорт. За събирането на наречените условно „основни футболни термини“, свързани с футбола, от изключителна помощ бяха познанията на представителя на банатската общност в с. Стар Бешенов, Румъния, Тони Августинов (Т.А.), чиито писмени коментари към термините са отбелязани в бележките под линия.
За разпространението на футбола
Появата на футбола е характерна за развитите икономически райони в Европа и по света. Футболните мисионери, освен англичани и швейцарци, са още хора, представители на социални групи, които са в крак с модерността. Футболът се разпространява като модерен спорт в края на XIX в. както чрез аристократичните среди, част от британската култура, така и от представители на индустриализацията (Дичи 2012: 80). Част от промените във футболните федерации поставят Австро-Унгария в несгодно положение, тъй като промени в устава през 1904 и 1907 г. във ФИФА ограничават дейността на футболната организация в строги държавни и политически рамки, а статутът на многонационална държава като Австро-Унгария представлява трудност определянето ѝ от федерацията. Поради тази причина в рамките на една година са признати три футболни асоциации: австрийска, унгарска и бохемска (Дичи 88–89). Това вероятно е и пътят, по който футболът достига до българското население в Банат.
За спортната терминология
Стаматов описва изграждането на спортната терминология като процес, при който се образуват понятия предимно от добре известни книжовни и по-малко диалектни и архаични думи, като общоупотребимите думи се преобразуват смислово, от което следва редица думи от бита да бъдат преобразувани в термини (Стаматов 2011: 39).
Примери за основни футболни понятия
Съвсем условно в тази поредност съм посочил основните понятия, известни на българския език, които са необходими, за да бъде позната футболната игра в детайли: футболист; футболни постове: вратар, защитник, нападател; футболен отбор; врата; вратар; съдия; стадион; футболен терен; очертания на игрището: аут линия, гол линия, център/централно поле/централен кръг; наказателно поле; дузпа; фаул; гол; купа; фенове; жълт картон; червен картон.
Футболната лексика по семантични групи в банатския български език
В своя статия, посветена на спортната лексика в руския език, Лейла Димитрова (Димитрова 2020) представя лексика в областта на спорта по семантични групи, сред които се отличават такива, които позволяват банатската футболна лексика да бъде структурирана по някои критерии:
- наименования на спортни игри и видове спорт:fodbala[2], mać
- наименования на спортисти, треньорски и съдийски състав и др.: fotbalist, kapuš, fundaș (igrajnazać[3]) защитник; mijlocaș (igraj na srede) халф; atacant (igraj napreć), нападател; sviréc съдия, druker фен
- наименования на спортен инвентар/оборудване: kupa[4], topka, čarvén, žalt наименования на спортно облекло/екипировка: krampone, gàšte
- наименования на спортни терени и техните части: teren za fotbala, palja[5]; puhorta[6]
- наименования на ситуации и положения в игрите, термини от правилата на игрите: idnajsmétera, fault, dzid, gol
- наименования на движения и прийоми[7]: da triplizuvaš дриблирам; da izritvaš изритвам, ритам; da pudedéš подавам, отправям пас; da stopuluvaš спирам топката; dauvédvaš владея топката.
Някои наблюдения върху регистрираната футболна лексика:
Сходни терминологични понятия между български и банатски се забелязват условно във всички семантични групи, като двете основни наименования на спорта съвпадат в български и банатски (fodbala ‘футбол’, mać ‘мач’).
При лексиката, описваща наименования на спортисти, треньорски и съдийски състав, са регистрирани седем лексеми, като условно се наблюдават прилики единствено в основното понятие футболист, но за всички останали футболни постове се забелязва заемане на думи от чужд произход: три заети от румънски (fundaș‘защитник’, atacant ‘нападател’, mijlocaș ‘халф’), два термина, заети от унгарски (kapuš ‘вратар’, druker[8] ‘фен’). Лексемата sviréc, с която се назовава футболният съдия, се отличава като местно название в тази категория.
При спортен инвентар и оборудване са регистрирани четири термина, като и четирите термина отговарят на българските kupa купа, трофей topka топка, čarvén червен картон, žalt жълт картон, като наказателните картони, според думите на Т.А., се обозначават единствено с наименованието на цвета.
За спортно облекло са регистрирани два термина, като единият е също част от домашната лексика (gàšte ‘футболни панталони’), а другият krampone е с вероятен френски произход от crampon, зает също от рум. с форма за мн. ч. crampoane ‘футболни обувки’.
При спортен терен и неговите части са регистрирани три футболни термина, като в тази група личи употреба на словосъчетанието teren za fotbala ‘футболен терен’, образувано по-скоро чрез калкиране, възможно и от рум. teren de fotbal, а то от фр. terrain. Другият регистриран футболен термин в тази група е с унгарски произход: palja[9] ‘стадион’. Третият посочен термин в тази група е вероятно също част от домашната банатска лексика: puhorta ‘футболна врата’.
При ситуации и положения в игрите са регистрирани четири термина, всички те вероятно са заети през румънски, като idnajsmétera[10] представлява калка от румънското unsprezece-metri със значение ‘дузпа’[11]; с английски произход е fault ‘фал’ и един футболен термин, зает от румънски, но със славянски произход, при който впечатление прави регистрираната форма dzid ‘футболна стена’, която се отличава от възприетия румънски термин zid.
В последната група движения и прийоми с топка са регистрирани пет глагола, като тук се забелязва сходство при употребата на глаголи с тези в книжовния българския език:
da triplizuvaš ‘дриблирам’; da izritvaš ‘изритвам’, ритам da pudedéš ‘подавам, отправям пас’; da stopuluvaš ‘спирам топката’; da uvédvaš ‘владея топката’, като в тази група единствено за stopuluvaš у нас е възприета употреба на глагол спирам (топка).
Заключение
Общо регистрираните футболни термини, разгледани в настоящото изследване, са 27. От тях три са с английски произход, като вероятно техният път на заемане в банатски е през унгарски и румънски. Осем са футболните термини, заети от румънски, като произходът на някои от тях включва освен английски също френски и славянски. Заетите футболни термини от унгарски са четири, като една от лексемите е с вероятен немски произход. Домашната лексика, превърнала се във футболни термини, наброява 13 единици, като от нея пет са глаголи, които логически отговарят на възприетата футболна терминология в книжовния български език.
БЛАГОДАРНОСТИ
Публикацията е резултат от изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, съгласно договор КП-06-Н70/1.
ЛИТЕРАТУРА
ДИЧИ, П. 2012: Историята на футбола. прев. Георги Цанков. София.
ДОСЕВ, В. 2023: Футболната лексика в интернет статиите за световното първенство в катар. – В: Езиков свят. Кн. 21. Ч. 3, Благоевград, 113–118.
ДИМИТРОВА. Л. 2020: Чуждоезиковите заимствания в съвременната руска спортна лексика. В: Езиков свят - OrbisLinguarum. Т. 18. Кн. 1. Благовград, 23–30.
СТОЙКОВ, СТ. 1967: Банатският говор. София: Издателство на БАН.
СТОЙКОВ, СТ. 1968: Лексиката на банатския говор. София: Издателство на БАН.
СТАМАТОВ, К. 2011: Спортната терминология на трите най-популярни колективни спорта в сърбия и българия (футбол, баскетбол и волейбол). Сравнително изследване. – В: Известия (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Т. XI. София, 14–61.
