Резюме. Настоящото изследване се насочва към реалиите като думи, обозначаващи обекти и понятия, специфични за начина на живот, културата и социално-историческото развитие на дадена нация, като те представляват специфична част от лексикалната система на всеки език. В текста фокусираме вниманието си върху проблемите на техния превод в художествената литература. В изследването са разгледани четири славянски превода на романа на Георги Господинов „Времеубежище“ (на чешки, словашки, хърватски и словенски) и са представени различните възможности преводачески стратегии. Текстът се насочва само към реалиите от областта на кулинарията, като представя случаите на намиране на функционални еквиваленти при превод.
Ключови думи: реалии, художествен превод, еквивалентност
В настоящия текст насочваме вниманието си към спецификата на превода на реалии от областта на кулинарията в славянските преводи на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов на чешки, словашки, словенски и хърватски език. Целта на изследването е анализ на преводите на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов на гореспоменатите четири славянски езика и сравнение на специфичните преводачески стратегии за постигане на функционално еквивалентен превод с акцент върху реалиите в текста на романа.
Реалиите са думи и комбинации от думи, обозначаващи обекти и понятия, специфични за начина на живот, културата и социално-историческото развитие на дадена нация и по този начин напълно неприсъщи за друга, тъй като изразяват локални и исторически специфики, които може да нямат точен еквивалент на друг език (Florin 1993) и изискват специален подход при превод (Влахов, Флорин 1980: 47). Това са обикновено думи, които не присъстват в приемащия език и култура, някои изследователи ги дефинират като „думи, непреводими на друг език“ (Симонова-Гроздева 2017: 164). Детайлната класификация на реалиите, предложена от С. Флорин и С. Влахов, позволява те да бъдат разглеждани от различни изследователски ъгли според конотативното значение: в зависимост от тяхното местно значение (национално и регионално) и от гледна точка на фактора време (според историческия им колорит) (Легурска 2015: 324). Реалиите са специфични елементи на дадена култура, които не се срещат в друга култура. Те могат да бъдат различни предмети, обекти, явления и институции в определена културна и езикова област, които съществуват в практическия опит на хората, които говорят определен език (Hrdlička 1990: 14–18). Аналогична дефиниция на реалиите дава и Й. Хендрих, който посочва, че реалиите включват понятия от географията на дадена езикова област, нейното историческо развитие, нейните икономически, политически, социални специфики, нейната литература, изкуство, наука и технологии, както и други области, които са част от културата на съответната държава или народ. Следователно те съдържат факти, характеризиращи съответния езиков ареал в нашето съвремие, отчитайки неговото минало и съвременните тенденции на развитието му (Hendrich 1986: 115).
Реалиите или т.нар. безеквивалентна лексика имат национално-културна маркираност, те представляват част от лексиката, която има ясно изразени национално-културни асоциации. Като безеквивалентни се определят единиците, които най-силно манифестират националноспецифичните черти на езика (Нишева 2013: 296). Реалиите могат да се отделят и като самостоятелна група сред безеквивалентната лексика, а техен основен белег е националният колорит и конотативното значение (Симонова-Гроздева 2017: 164). За културно маркираните думи и изрази, които привнасят културата в превода на какъвто и да е текст, в езиковедската литература съществува широка гама от кратко формулирани или по-описателни названия (Симонова-Гроздева 2013: 129).[1]
Понятията и имената, тясно обвързани с културата и с бита на определен народ или етнос, представляват един от класическите проблеми в литературния превод (Михайлова 2024). Самият превод като културно явление с акцент върху ролята на преводача с неговата „двукултурна“ компетентност, биографичен и културологичен опит, изисква прилагането на определени преводачески подходи. Именно тогава се активизира рецепционната настройка, която подпомага приближаването на „чуждото“ към „своето“ и неговото усвояване (Найденова 2018). Преводачът при превода на реалии трябва да се справя не само с езикови проблеми, но и с литературни, исторически, геополитически, естетически, идеологически, етични и т.н., тъй като произведението влиза в процеса на превод като част от специфична чужда социокултурна среда (Hrdlička 2003: 8). Дефинирани по различен начин и с вариращо съдържание, културноспецифичните думи са доказано пробен камък за знанията и уменията на преводача (Симонова-Гроздева 2017: 164).
Съществуват различни подходи и различни класификации на похватите за предаване на реалиите. Всички те се свеждат до два основни начина: транскрипция и превод, като под последния се подразбира не замяната на реалията с еквивалент, какъвто тя няма, а субституирането ѝ или предаването ѝ с подходящ аналог (Михайлова 2024). Преводаческите лексикални и граматични трансформации (наречени още преводачески стратегии) при предаването на реалиите могат да бъдат различни, като някои от основните и утвърдени в актуалната практика на превода техники са: предаване на реалията чрез транскрипция или транслитерация (т.е. непроменено предаване), описателен превод (описателно предаване на реалията), калкиране, аналогичен превод (заместване на реалията от езика източник с аналогична дума в езика цел) (Гроздева 2013: 131).
При превода на реалии от областта на кулинарията в изследваните от нас преводи на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов се срещаме с няколко вида възможен превод. Първият е наличие на пълна еквивалентност в езика на оригинала и езика-цел на превода. Във всички изследвани езици и съответно култури шопската салата е известна и едно и също словосъчетание (идентично и от формална гледна точка с изходния език) представлява точен преводен еквивалент.
… поръчваме втора шопска салата, това изконно българско изобретение на „Балкантурист“ от края на шейсетте. (Господинов 2020: 200)
… objednal ještě po jednom šopském salátu, tom pradávném bulharském vynálezu cestovní kanceláře Balkanturist… (Gospodinov 2024a: 141)
… objednávame si druhú porciu šopského šalátu, toho pravého bulharského vynálezu Balkanturistu z konca šesťdesiatych. (Gospodinov 2024b: 161)
… i naručujemo drugu šopsku salatu, taj izvorni izum Balkanturista s kraja šezdesetih. (Gospodinov 2022b: 143)
… naročiva še eno šopsko solato, ta izvirni bolgarski izum državne turistične agencie Balkantourist iz poznih šestdesetih. (Gospodinov 2022a: 187)
Следващият случай, с който можем да се срещнем при превод на кулинарни реалии, е наличието на речников еквивалент (с променена фонетична форма), но съществуващ в съответния език. Интересен е случаят с думата кебапче, която присъства в кухнята на всички балкански народи. Именно при превода на кебапче срещаме вариантност и известно отдалечаване от оригинала, което не е било необходимо, тъй като във всички тези езици съществуват преводни еквиваленти. На чешки преводачът избира да транскрибира думата (kebabčata – с необходимата фонетична и морфологична трансформация за образуване на множествено число) и така посоченият преводен еквивалент звучи екзотично на чешкия читател, самата транскрипция е фонетично много близка до чешката дума čevapčiči, която всъщност представлява адекватен преводен еквивалент. На словашки вече е употребена думата čevapčiči. В превода на словенски е използвана думата kebab, но това е всъщност дюнер кебап, или дюнер, както го знаем в България. Употребено е вместо словенската дума čevapčič, която е еквивалентна на кебапче, и по този начин преводът се отдалечава от първоначалния смисъл на оригинала. На хърватски kobasicа е със значението на наденичка, не е използвана думата ćevap (ćevapčić), може би защото ćevapčić на територията на цялата бивша Югославия е по-малък по размер и се приготвя с други подправки. Вероятно тук наблюдаваме разглеждания от Ц. Иванова феномен на „малките разлики“, който изпъква дълбинно там, където междукултурната и междуезиковата граница не е строго фиксирана, където в по-голяма степен е необходимо да се внимава за отношенията между знак и символ, между форма и съдържание, където еквивалентната лексика може да се отличава със смислови нюанси (Иванова 2024).
Поръчал съм си „тройка с гарнитура“ заради името, което веднага буди спомени от някогашните лета по морето, където баща ми гордо поръчваше вечните три кебапчета с гарнитура, обща порция за двамата с брат ми. (Господинов 2020: 200)
Objednal jsem si „trojku s přílohou“, kvůli tomu jménu, které ve mně vyvolává vzpomínky na léta u moře, kde nám otec hrdě objednával tři kebabčata s přílohou, jednu porci pro mě a bratra dohromady. (Gospodinov 2024a: 142)
Objednal som si „tri s oblohou“ – pre toto pojmenovanie, ktoré ihned vyvolává spomienky na niekdajšie letá při mori, kde nám otec pyšne objednával tři čevapčici s oblohou, spoločnú porciu pre dvoch, pre mňa a môjho bratra. (Gospodinov 2024b: 162)
Naručio sam Trojku s prilogom zbog imena koje odmah budi uspomene na nekadašnja ljeta na moru, kada je tata ponosno naručivao vjačne tri kobasice s prilogom, zajedničnu porciju za brata i mene. (Gospodinov 2022b: 143)
Naročil sem si „trojko s prilogo“, zaradi imena, ki takoj obudi spomene na proletja, preživeta na morju, kjer nama je oče ponosno vedno obvezno naročil tri kebabe s prilogo, skupno porcijo za naju z bratom. (Gospodinov 2022a:1 88)
Следващият случай на превод на кулинарни реалии е описателен превод на ястието винен кебап и постигане на функционална еквивалентност – свинско с вино (vepřové na víně – чешки), задушено с вино (dusené na víne – словашки), винен гулаш (vinski gulaš – хърватски). Интересно е решението на преводача на словенски да избере като атрибут не винен, а бирен – бирена яхния (pivska enolončnica), след като в словенски съществуват наименованията vinski golaž, или govedina v vinski omaki, които са популярни ястия.
Той си взема някакъв винен кебап. Не е вкусно, но за сметка на това порциите са огромни. (Господинов 2020: 201)
K. si objednává vepřové na víně. Není to dobré, ale je toho velká porce. (Gospodinov 2024a: 142)
K. si objednal akési dusené na víne. Jedlo nie je veľmi chutné, ale zato porcie sú obrovské. (Gospodinov 2024b: 162)
On si uzima neki vinski gulaš. Nije ukusno, ali zato su porcije ogromne. (Gospodinov 2022b: 144)
Naroči si nekakšno pivsko enolončnico. Ni ravno okusna, so pa zato porcije ogromne. (Gospodinov 2022a: 188)
Думите с добавъчно, конотативно значение могат да имат различно съдържание в отделните култури, да навеждат на различни асоциации, но също да набелязват културни разлики (срв. Найденова 2012.) Предизвикателен е преводът на реалиите като лексикални единици, чиято безеквивалентност произтича не само от уникалността на денотата им, но и от конотациите, с които те са натоварени (срв. Нишева 2013). С такъв случай се срещаме и в изследваните от нас текстове. В следващите примери думата или словосъчетанието, назоваващо кулинарна реалия, е използвано в преносно, метафорично значение. Ако се спрем на думата тюрлюгювеч, тя е посочена в тълковния речник на В. Радева (Радева 2012) с второ значение „неуместна смесица и бъркотия“ с маркер неодобрително[2]. Преводачът от чешки избира да преведе тюрлюгювеч с бъркани яйца (míchaná vajíčka), като запазва по този начин метафоричното послание на текста за смесеност, разбърканост, нееднородност. Словашкият преводач избира думата гулаш[3], която и в словашки, и в чешки функционира и с метафорична семантика, дори е част от фразеологичната система на двата езика – je to takový guláš / mám v hlavě guláš (в главата ми е пълен миш-маш – още една реалия от областта на кулинарията).
Всички преводачи успяват да изберат адекватна лексема или колокация от областта на кулинарията, която функционира в езика и с конотативно значение на някаква смесица от много елементи – guľáš, papazjanija[4], enolončnica[5] и която е (с изключение на чешки – míchaná vajíčka) с допълнителен маркер на експресивност, отразен и в речниците на съответния език. Мешаната скара има точни преводни еквиваленти в балканските славянски езици, които са използвани в преводите (хърватски miješano meso, словенски mešano na žaru). Централноевропейските славянски езици използват функционален еквивалент от студената кухня (чешки obložený talíř, словашки zabíjačková misa). Всички изброени словосъчетания отново се асоциират с нееднородност, разнообразие, но са, също като в български, без допълнителен маркер на експресивност, разговорност или пейоративност:
Вместо конкретно десетилетие България след много колебания избира някакъв тюрлюгювеч или мешана скара. Малко социализъм, ако обичате, да, да, от този с лютеничката за гарнитура. И една порция Възраждане, това без кокала, по-мазничкото. (Господинов 2020: 259)
Místo konkrétního desetiletí si Bulharsko po dlouhém váhání zvolilo míchaná vajíčka nebo obložený talíř. Trochu socialismu, jestli vás můžu poprosit, ano, toho s lutenicí. A k tomu jednu porci obrození, bez kostí, trochu tučnějšího…. (Gospodinov 2024a: 183)
Namiesto konkrétneho desaťročia si dlho váhajúce Bulharsko volí čosi jako guľáš alebo zabíjačkovú misu. Trochu socializmu, buďte takí dobrí, áno, áno, ten so štipľavou paprikou. A jednu porciu Obrodenia, toho bez kostí, no trochu mastnejšieho. (Gospodinov 2024b: 210)
Umjesto da odabere konkretno desetljeće, Bugarska je nakon mnogo kolebanja izabralа nekakvu papazjaniju, ili plato miješanog mesa. Malo socializma, molim vas, da, da, taj s ajvarom kao prologom. I jednu porciju bugarskog Preporoda, bez kosti, masniju. (Gospodinov 2022b: 186)
Namesto konkretnega desetiletja se Bolgarija po dolgem obotavljanju odloči za nekakšno enolončnico ali mešano na žaru. Malo socializma, prosim, ja, ja, tistega z malo ljutenice za prilogo. In porcijo preporoda, brez kosti in z veliko maščobe. (Gospodinov 2022a: 186)
В заключение можем да посочим, че културно натоварените лексеми носят национален и/или исторически колорит и самобитност, свързани с адекватното отразяване в превода на спецификите на оригинала и представляват сериозно предизвикателство за преводача (Михайлова 2024). Думите, отразяващи конкретни обекти, предмети и явления от определена култура, създават специфични трудности при превода, тъй като те не са преносими в друг език или култура. Еквивалентността при превода на реалии е относително понятие и не може да се разбира като идентичност, от много гледни точки еквивалентността винаги е относителна. Що се отнася до преводите на реалии от областта на кулинарията, като цяло, във всички ексцерпирани преводи е постигнат т. нар. функционално еквивалентен превод. Адекватният превод няма за цел да намери идеални еквиваленти, а да се доближи оптимално до оригиналния текст и по този начин постига функционална еквивалентност (Hrdlička 2003: 20). В изследваните преводи преводачите успяват да създадат симбиоза между изходната и целевата култура и да реализират целта на превода – преводът не само да посредничи в трансфера на познанието, а и да дава възможност то да се случи.
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящият текст е публикуван в рамките на проект: 80-10-119 | 28.05.2025, „Практикум по български език. Фразеология“, финансиран от НИС към СУ „Св. Климент Охридски“.
ЛИТЕРАТУРА
ВЛАХОВ, С., ФЛОРИН, С. 1980: Непереводимое в переводе. Москва: Международные отношения.
ИВАНОВА, Ц. 2024: Кулинарните недоразумения на българско-сръбската езикова граница. Електронно списание LiterNet, 15.06.2004, № 6 (55), достъпно на: https://liternet.bg/publish10/civanova/kulinarnite.htm.
ЛЕГУРСКА, П. 2015: Реалии и перевод. Славянский мир в третьем тысячелетии. Ратный подвиг и мирный труд в истории и культуре славянских народов. Отв. Ред. Е.С. Узенева. Москва, ИСл РАН, 2015, 323–344.
МИХАЙЛОВА, С. 2024: Пресъздаване на националнообагрена лексика на чужд език: образът на Дон Кихот в избрани преводи. В: Studia Litteraria Serdicensia, година IV, 2024, книга 7, достъпно на https://studialiteraria.eu/bg/archive/year-2024/issue-7/preszdavane-na-nacionalnoobagrena-leksika-na-chuzhd-ezik-obrazt-na-don.
НАЙДЕНОВА, Й. 2012: Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад.
НАЙДЕНОВА, Й. 2018: Културологични параметри на превода. С оглед на повестта „Жълтата роза“ от Мор Йокаи, 2018, АКСЛИТ – академичен кръг по сравнително литературознание, достъпно на https://calic-bg.eu/conferens/images-and-mirages/105-kulturologichni-parametri-na-prevoda.html.
НИШЕВА, Б. 2013: Безеквивалентната лексика в учебниците по български език за чужденци. В: Opera Slavica. 2013, vol. 23, iss. 4, 295–302, достъпно на https://digilib.phil.muni.cz/sites/default/files/pdf/129036.pdf.
РАДЕВА, В. 2012: Български тълковен речник. София: Изток-Запад.
СИМОНОВА-ГРОЗДЕВА, В. 2013: Изграждане на умения за превод на националнообагрени думи – предизвикателството на гръцките реалии. В: Научни трудове. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, том 51, кн. 1, сб. Б, 2013 – Филология, стр. 128–137, достъпно на: https://lib.uni-plovdiv.net/bitstream/handle/123456789/402/NTF_2013_51_1_B_128_137.pdf?sequence=1&isAllowed=y.
СИМОНОВА-ГРОЗДЕВА, В. 2017: Наблюдения върху предаването на безеквивалентна лексика в художествения превод от български език на гръцки език и обратно. В: Societas Classica, 2017, volume 9, Isuue 1, 163–184, достъпно на https://journals.uni-vt.bg/sc/bul/vol9/iss1/art13.
ОНЛАЙН РЕЧНИЦИ
Речник на българския език (онлайн): https://ibl.bas.bg/rbe/
Akademický slovník současné češtiny: https://www.slovnikcestiny.cz/uvod.php
Hrvatski jezični portal: https://hjp.znanje.hr/
Slovarji Inštituta za slovenski jezik Frana Ramovša ZRC SAZU: https://fran.si/
Slovníkový portál Jazykovedného ústavu Ľ. Štúra SAV: https://slovnik.juls.savba.sk/
ЕКСЦЕПИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Господинов 2020: Господинов, Георги. Времеубежище. Пловдив: Жанет 45.
Gospodinov 2022а: Gospodinov, Georgi. Časovno zaklonišče. Ljubljana: Beletrina, prevedel Borut Omerzel.
Gospodinov 2022b: Gospodinov, Georgi. Vremensko utočište. Zagreb: Fraktura, prevela Ksenija Banović.
Gospodinov 2024a: Gospodinov, Georgi. Časokryt. Praha: Argo, překlad David Bernstein.
Gospodinov 2024b: Gospodinov, Georgi. Úkryt času. Bratislava: IKAR – ODEON, preložil Igor Hochel.
