Резюме: Статията разглежда етимологиите на българските думи от семантичното поле на смелостта: смел, дързък, храбър, юнак и доблест. Думите, изразяващи понятието ‘смелост‘ в българския език, се вписват в семантичните модели, характерни за индоевропейските езици. Дързък е наследило значението си от праславянски, което продължава значението на индоевропейския корен без изменение. За смел може да бъде реконструирано първоначално значение, свързано с ‘воля’. При останалите думи се установяват следните модели на семантично развитие: ‘остър’ → ‘смел’; ‘млад’ → ‘смел’; ‘здрав, силен’ → ‘смел’. Привеждат се семантични паралели от индоевропейски и неиндоевропейски езици.
Ключови думи: етимология, семантично развитие, смел, смелост.
„Смелостта е съпротива на страха,
овладяване на страха,
а не отсъствие на страх.“[1]
В тази статия се разглеждат етимологиите на българските думи от семантичното поле на смелостта. Целта е да бъдат установени семантичните модели, които са засвидетелствани в историята на тези думи, да бъдат съпоставени с модели, открити в другите индоевропейски езици, както и в различни езици по света.
В речника на психологията на Американската психологическа асоциация смелостта се определя по следния начин:
„способността да се посрещне трудно предизвикателство въпреки физическите, психологическите или моралните рискове, свързани с това. Примери за прояви на смелост включват спасяване на живота – на друг или на самия себе си – пред лицето на значима заплаха; справяне с болезнено, инвалидизиращо или терминално заболяване; преодоляване на разрушителен навик; и изказване на непопулярно мнение“.
Много философи дискутират въпроси, свързани със смелостта. Още Аристотел в „Никомахова етика“ говори подробно за това човешко качество, където то се противопоставя на страхливостта, а наличието му в излишък се определя като безразсъдство и дързост:
„Значи човекът, който понася и се страхува от правилните неща, с оглед на правилната цел, по правилния начин и в правилния момент, а съответно се държи и дръзко в същия ред, е наистина смел: той действа и търпи по достойнство и както разумът изисква.“
В сборника си с християнски есета „ Ортодоксия“ Г. К. Честъртън пише следното:
„Смелостта е почти противоречиво понятие. Това е могъщо желание за живот, което придобива формата на неудържимо желание да умреш.
„Който загуби живота си, ще го спаси“ не е мистична максима за светците и героите. Това е ежедневният съвет към моряците и планинарите. Може да бъде поместен в алпийски пътеводител или в ръководство за морски маневри. Този парадокс е цялата същност на смелостта…“
А Лао Дзъ в „Дао Дъ Дзин“, основополагащия труд на даоизма, казва: „От любовта човек черпи смелост“.
В своя речник на синонимите в основните индоевропейски езици К. Д. Бък отбелязва, че някои думи за ‘смел, смелост’ са имали това значение първоначално или са свързани с думите за ‘дързък, дързост’. Много често те произлизат от думи със значение ‘дух, душа’, ‘сърце’, ‘настроение’, ‘мъж, мъжественост’ или са отрицание на страха като ‘безстрашен, безстрашие’. В някои случаи думите за ‘смел, смелост’ са свързани етимологично с понятия като ‘силен, мощен’, ‘твърд, корав’, ‘умел, надарен, добър’. В редки случаи думите за ‘смелост’ са свързани с ‘война’, ‘кръв’, ‘жестокост’ и ‘гняв’ (Buck 1949: 1150–1152).
Според РБЕ смел е ‘който без страх се излага на опасности’, ‘който изразява, съдържа самоувереност, безстрашие; решителен’, ‘който не се смущава, не се стеснява’, а дързък е ‘който излиза извън пределите на това, което се диктува от условията, възможностите, и е свързан с риск’, ‘който пренебрегва приетите норми на поведение, като проявява неуважение към околните и с поведението си обикновено ги засяга, смущава; груб, оскърбителен’, ‘който изразява, в който има предизвикателна смелост или явно неуважение, незачитане на приетите от околните норми на поведение’.
Смелият човек преодолява страха си, за да се изправи пред опасностите. Той обмисля рисковете и е готов да защити ценности или други хора в трудни ситуации. Дръзкият човек е смел до степен на непоколебимост или дори непочитание към установените норми. Той може да действа безразсъдно, за да постигне своята цел, като понякога пренебрегва последиците.
Като синоними на прилагателното смел в ЛЕКСИТ са изброени: мъжествен, безстрашен, храбър, неустрашим, сърцат, героичен, дързък, доблестен, юначен, куражлия, непоколебим, решителен.
Като синоними на съществителното смелост там откриваме героизъм, геройство, мъжественост, мъжество, безстрашие, храброст, неустрашимост, кураж. Към тях можем да добавим дързост, дръзновение, доблест и сърцатост.
Безстрашен, безстрашие, неустрашим и неустрашимост са производни от страх като негово отрицание.
Сърцат е производно от сърце. В българските диалекти различни деривативи от тази дума имат значение ‘смел, безстрашен’: сърцàн, сръдчèвен, сърцелѝв, сърчòвен (БЕР V: 680). Кураж и куражлия са заемки от френски courage, което пък е образувано от думата за сърце cœur[2]. Семантичният преход ‘сърце’ → ‘смелост’ е от най-богато засвидетелстваните в Базата данни на семантичните промени (https://datsemshift.ru/shift1467): петнадесет реализации от индоевропейски и неиндоевропейски езици.
Мъжество, мъжественост и мъжествен, подобно на гр. ἀνδρεία и лат. virtus, са свързани с древната идея, че на мъжа са присъщи определени качества на характера като сила, смелост, честност, благородство и др.
РБЕ определя геройство като изключителна смелост и себеотрицание, готовност и способност за извършване на подвиг. Думата герой е заета през руски герой и фр. héros < лат. heros, което пък идва от гр. ἥρως[3] (БЕР I: 239).
Решителността и непоколебимостта са свързани със смелостта като нейни компоненти.
В следващите редове ще бъде представена етимологията на следните думи: смел, дързък, храбър, доблест и юнак.
1. Смел, смелост
Тези български думи са вероятно заемки от руски или църковнославянски (БЕР VI: 162). Формата е добре засвидетелствана в славянските езици: цслав. смѣлъ, ср.-хр. smȅo, smȉo, словен. smẹ̑l, рус. смел, сме́ лый, укр. смíлий, блр. сме́ лы, чеш. smělý, пол. śmiały. Изброените форми произлизат от праслав. *sъmělъ, което е причастие от глаголa *sъměti със суфикс *-lъ (БЕР ibid.). От праслав. *sъměti се е развил старобългарският глагол съмѣти, съмѣѭ (> бълг. смея) със значение ‘смея, осмелявам се, дръзвам, решавам се’ (https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/oldbgdict/29225).
Най-убедителната етимология обяснява праслав. *sъměti като композит от древното индоевропейско прилагателно със значение ‘добър’ *h1su-[4] > праслав. *sъ-[5] и *měti от индоевропейския корен *meh1- (Derksen 2008: 480, БЕР VII: 172). Индоевропейският корен *meh1- има значение ‘имам силна воля’ (IEW: 704–705) и от него най-вероятно произлиза също прагерм. *mōda-, срв. гот. moþs ‘смелост, гняв’, стсакс. mod ‘ум, смелост’, стфриз. mod ‘интелект, ум, намерение’, стнорв. moðr ‘ярост, гняв’, ствиснем. muot, нем. Mut ‘смелост’, англ. mood ‘настроение’(https://www.dwds.de/wb/Mut). Някои сближават всички тези форми с лат. mōs, mōris ‘начин, обичай, нрав’, което обаче е най-добре да се изведе от ие. *meh1- ‘меря’ (De Vaan 2008: 390–391). Фасмер (III: 688) отхвърля връзката на *sъměti с ие. *meh1- ‘меря’, но пък LIV2 (424) причисляват праславянската форма към този корен.
Етимологиите както на славянските, така и на германските формации, са проблематични (EWA VI: 653–654). Ако допуснем обаче съществуването на индоевропейски корен *meh1- със семантика, свързана с понятието за ‘воля’, това би могло да обясни връзката между славянските и германските форми.
2. Дързък, дързост, дръзвам
Прилагателното дързък (< *dьrzъkъ) е образувано със суфикс -kъ въз основа на праслав. *dьrzъ, срв. стб. дрьзъ ‘дързък, смел, дръзновен’. Формите, унаследени от *dьrzъ, *dьrzъkъ, са добре засвидетелствани в славянските езици (Derksen 2008: 137). С тях са сродни и глаголните формации, продължаващи праслав. *dьrzati ‘дръзвам, осмелявам се’, срв. стб. дрьꙁати ‘държа се смело; дръзвам, осмелявам се’, както и *drьznǫti, срв. стб. дрьꙁнѫти ‘осмеля се, дръзна; имам смелостта да издържа нещо’, както и съществителното *dьrzostь, срв. стб. дрьꙁость ‘смелост, дръзновеност, безстрашие; дързост, нахалство, безочливост’. Наследниците на *dьrzъ, *dьrzъkъ, *dьrzati, drьznǫti, *dьrzostь са добре засвидетелствани в славянските езици (ЭССЯ 5: 228–229, Derksen 2008: 136–137).
Въпреки наличието на z вместо очакваното х по правилото RUKI, тези форми имат надеждна етимология, която ги свързва с индоевропейското прилагателно *dʰr̥s-u-, срв. гр. θρασύς ‘смел, дързък, самонадеян’, стинд. dhṛṣṇu- (RV), dhṛṣu- ‘дързък, смел, силен’, лит. drąsùs, латв. dross ‘смел’ (ЭССЯ ibid., Derksen ibid., Derksen 2015: 136–137, GED: 534–535). Всички тези форми се извеждат от индоевропейския корен *dʰers- ‘смел, дързък съм’ (LIV2: 147), може би разширен вариант с -s- от *dʰer- ‘държа, закрепям’ (LIV2: 145)[6].
За разлика от смел, както в новобългарски, така и в старобългарски, а и в другите индоевропейски езици, формите, произлизащи от *dʰr̥s-u-, имат не само положително значение на качество на човек, който без страх се излага на опасностите, но и отрицателно – който не се съобразява с приетите норми на поведение.
3. Храбър, храброст
Прилагателното наследява стб. храбъръ, което се извежда от праслав. *xorbrъ, добре засвидетелствано в славянските езици, срв. бълг. храбър, ср.-хр. hrábar, словен. hráber, рус. хоробрый, укр. хоробрий, пол. chrobry (ост.), чеш. chrabrý и др. Формата съдържа суфикса -ro-, който откриваме в *dobrъ ‘добър’, *bystrъ ‘бърз’, *ostrъ ‘остър’ (ЭССЯ 8: 72, Derksen 2008: 204). Според най-убедителната етимологична хипотеза, предложена от Ендзелин (цит. по ЭССЯ ibid.),*xorbrъ е сродно с латв. škerbs ‘стипчив, остър’, skarbs ‘груб’, срирл. cerb ‘режещ’, прагерм. *skarpaz, срв. стисл. skarpr, стангл. scearp, англ. sharp ‘остър’ и др. Като семантичен паралел се привежда лат. ācer ‘остър, енергичен, решителен’ от корена *h₂eḱ- ‘остър’.
В такъв случай всички тези форми могат да бъдат изведени от ие. *skerb(h)-/*skorb(h)- (ЭССЯ ibid., Derksen ibid., Kroonen 2013: 440–441), което е разширен с лабиал вариант на *sker- ‘режа’ (LIV2: 556–558).
Семантичният развой, който наблюдаваме тук е ‘режещ, остър’ → ‘рязък’ ‘силен, смел’. Такъв семантичен развой е засвидетелстван и в исл. skeleggur, при което значението дързък се развива от първоначално значение ‘остър’, a също и в полисемичната якутска дума өргөс (https://datsemshift.ru/shift2115).
4. Юнак, юначен
Българската дума юнак според РБЕ означава ‘лице, което се отличава с изключителна смелост, доблест и сила; герой, храбрец, както и ‘млад, снажен, строен и здрав момък; левент’. Сродни думи в славянските езици са ср.- хр. jùnāk ‘герой, храбрец’, блр., укр. юнак ‘млад човек, смелчага’, чеш. junák ‘герой, храбрец’, пол. junak ‘младеж; храбрец, герой’, доллуж. junak ‘герой, смелчага’. Тези форми са производни от праслав. junъ (стб. юнъ ‘млад’), сродно с лит. jáunas, латв. jaûns ‘млад’ (ЭССЯ 8: 193–197), които произлизат от *h₂yéwh₁n-o-s (Derksen 2008: 208, Derksen 2015: 209) и са сродни с лат. iuvenis ‘млад мъж’, iuventus ‘млад’, стинд. yúvan- ‘млад’, гот. jund- ‘младост’ (De Vaan 2008: 317), както и с англ. young ‘млад’, което възхожда към прагерм. *jungaz (Kroonen 2013: 274–275).
Семантичният развой ‘млад’ → ‘смел, който е засвидетелстван в наследниците на праслав. *junakъ, предполага, че младостта е схващана като източник на сила и смелост.
Подобен семантичен преход е засвидетелстван например в амхарски gʷäbbäz и в караимски език йигит[7] (https://datsemshift.ru/shift1461).
5. Доблест, доблестен
Съществителното доблест, дефинирано от РБЕ като ‘способност да се постъпва смело, честно и открито, без оглед на лични интереси, готовност да се действа самоотвержено; достойнство’, сродно с рус. доблесть ‘геройство, мъжество, смелост’, словен. dobljȇst ‘способност, ловкост’, наследява стб. доблесть ‘храброст, мъжество, доблест’. Тези форми са производни със суфикс -ostь от праславянското прилагателно *doblь, засвидетелствано в стб. добль ‘доблестен, благороден; храбър, смел, мъжествен’ (ЭССЯ 5: 40).
Според етимологичните речници праслав. *doblь е от един произход с *dobrъ (стб. добръ ‘добър, с добър нрав; доброкачествен; грижлив, усърден; хубав, красив’, бълг. добър ‘който има благ, мек характер и проявява отзивчивост, съчувствие към другите’) и *debelъ (бълг. дебел) и в крайна сметка с *doba ‘време’ (бълг., рус. доба, ср.-хр. dȍba, чеш., пол. doba), образувани от основа *dob- (ЭССЯ ibid., БЕР I: 402, Derksen 2008: 109).
Думите в славянските езици, произхождащи от *debelъ, което е най-вероятно с дисимилация от *dobel-, свидетелстват, освен за значение ‘който е с напречно сечение, по-голямо от средното за дадения вид предмет’, и за значения ‘голям’, ‘здрав’, ‘силен’, срв. словен. débel, debéla ‘дебел, груб; голям, силен’, рус. дебелый ‘дебел, тлъст; остар. и диал. здрав, силен’, рус. диал. доболый, добол ‘дебел, силен, могъщ’ (ЭССЯ 4: 201–202).
Праслав. *dobrъ ‘добър, благ’ продължава ие. *dʰabʰro- и е сродно с лат. faber ‘занаятчия’, арм. darbin ‘ковач (ЭССЯ 5: 46)[8].
Най-вероятно първоначалното значение на корена *dʰabʰ- (< *dʰh₂ebʰ-), от който произлизат анализираните тук форми, е било ‘случвам се; поставям заедно, нагласям, придавам форма; прилягам’, срв. гот. gadaban, ‘случва се, подходящ е’. От значението ‘който приляга добре, подходящ’ се развиват значенията ‘здрав, силен’ ( > ‘дебел’) и ‘добър’.
Праслав. *doba ‘време’, чийто точен паралел е лит. dabà ‘природа, характер, навик’, най-вероятно е имало първоначално значение ‘подходящо време’.
Като семантични успоредици могат да бъдат посочени образуванията от ие. *gʰedʰ- ‘съединявам, свързвам’, срв. прагерм. gōda- ‘подходящ, добър’ (гот. gōþs, стисл. gōðr, стангл. gōd, англ. good, ствиснем. guot, нем. gut), срдолнем. gaden; стб. годити ‘угаждам на някого, грижа се’, бълг. годя ‘сгодявам’, диал. годя ‘редя, нареждам, привеждам нещо в ред; глася’, ‘извършвам подготвителна работа за нещо; подготвям, тъкмя’, ‘наричам, определям нещо за някаква цел или за някого’, праслав. *godъ ‘определено време’, стб. годъ ‘определена част от деня, денонощието’ (Kroonen 2013: 162–163, 184, Derksen 2008: 172–173).
Семантичният развой, който наблюдаваме в историята на думата доблест, може да се реконструира по следния път:
→ ‘добър’
‘който приляга добре, подходящ’ → ‘здрав’ → ‘силен’ → ‘смел’ → ‘честен’
Фиг. 1
Семантичният преход ‘силен’ → ‘смел’ е засвидетелстван в стинд. távas, което означава ‘силен, енергичен, смел’ и произлиза от ие. *tewh₂- ‘подувам се; ставам голям, дебел, силен’ (IEW: 1080), както и в лат. fortis (вж. по-горе). Такава семантична реализация е засвидетелствана и в башкирската лексема ажар и в аройвыльын от езика чукчи (https://datsemshift.ru/shift2755).
Изводи
Думите, изразяващи понятието ‘смелост‘ в българския език, се вписват без отклонение в семантичните модели, характерни за индоевропейските езици, установени от К. Д. Бък.
Смел и дързък произхождат най-вероятно от етимони, чието значение е било свързано с емоционалната сфера. Дързък е наследило значението си от праславянски, което продължава значението на индоевропейския корен без изменение. За смел може да бъде реконструирано първоначално значение, свързано с ‘воля’.
Останалите семантични развития са обобщени в следната таблица:
| изходно значение | дума в български език | семантични паралели |
| остър | храбър | исл. skeleggur, якут. өргөс |
| млад | юнак | амх. gʷäbbäz, караим. език йигит |
| здрав, силен | доблест | стинд. távas, башк. ажар, чукчи аройвыльын |
Благодарение на Базата данни на семантичните промени (https://datsemshift.ru/) и на Базата данни на междуезиковите колексификации (https://clics.clld.org/) установяваме, че тези семантични преходи са характерни и за неиндоевропейските езици.
Семантични промени с изходно значение ‘смел’, регистрирани в Базата данни на семантичните промени, са петнадесет и могат да бъдат разгледани на следния адрес:
В базата данни на междуезиковите колексификации субграфът BRAVE се свързва пряко с DARE, MALE и STRONG (https://clics.clld.org/graphs/subgraph_3).
Фиг. 2
Съкращения
арм. – арменски
блр. – белоруски
бълг. – български
гот. – готски
гр. – старогръцки
длуж. – долнолужишки
ие. – индоевропейски
исл. – исландски
лат. – латински
лит. – литовски
латв. – латвийски
нем. – немски
пол. – полски
прагерм. – прагермански
праслав. – праславянски
словен. – словенски
срирл. – средноирландски
ср.-хр. – сърбохърватски
стангл. – староанглийски
стб. – старобългарски
ствиснем. – старовисоконемски
стисл. – староисландски
стинд. – староиндийски
стнорв. – старонорвежки
стсакс. – старосаксконски
стфриз. – старофризийски
тюрк. – тюркски
укр. – украински
фр. – френски
цслав. – църковнославянски
чеш. – чешки
ЛИТЕРАТУРА
БЕР: Български етимологичен речник. 1971–2017. Том I–VIII. София: БАН.
Фасмер, М. 1986, 1987. Этимологический словарь русского языка. Том I–IV. Москва: Прогресс.
ЭССЯ 4: Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. 1977. Москва: Наука.
ЭССЯ 5: Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. 1978. Москва: Наука.
ЭССЯ 8: Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. 1981. Москва: Наука.
ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ
ЛЕКСИТ. https://ibl.bas.bg/dictionary_portal/
Речник на българския език. https://ibl.bas.bg/rbe/
REFERENCES
BUCK, C. D. 1949: A dictionary of selected synonyms in the principal Indo–European languages: A contribution to the history of ideas. Chicago: University of Chicago Press.
BER: Balgarski etimologichen rechnik. 1971–2017. Tom I–VIII. Sofia: BAN.
DELG: CHANTRAINE, P. 1999: Dictionnaire étymologique de la langue grecque. Histoire des mots. Avec un supplément sous la direction de Alain Blanc, Charles de Lamberterie, & Jean-Louis Perpillou. Paris: Klincksieck.
DERKSEN, R. 2008: Etymological Dictionary of the Slavic Inherited Lexicon. Leiden/ Boston: Brill.
DERKSEN, R. 2015: Etymological Dictionary of the Baltic Inherited Lexicon. Leiden/Boston: Brill.
DE VAAN, M. 2008: Etymological Dictionary of Latin and the other Italic Languages. Leiden/Boston: Brill.
ESSJa 4: Etimologicheskiy slovar' slavyanskikh yazykov. Praslavyanskiy leksicheskiy fond. 1977. Moskva: Nauka.
ESSJa 5: Etimologicheskiy slovar' slavyanskikh yazykov. Praslavyanskiy leksicheskiy fond. 1978. Moskva: Nauka.
ESSJa 8: Etimologicheskiy slovar' slavyanskikh yazykov. Praslavyanskiy leksicheskiy fond. 1981. Moskva: Nauka.
EWA: Etymologisches Wörterbuch des Althochdeutschen. 1988–2017. Vols. I–VI. Zürich/ Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht.
GED: BEEKES, R. S. P. & VAN BEEK, L. 2010. Etymological Dictionary of Greek. Leiden/Boston: Brill.
IEW: POKORNY, J. 1959. Indogermanisches etymologisches Wörterbuch. Bern: Francke.
KROONEN, G. 2013. Etymological Dictionary of Proto-Germanic. Leiden/Boston: Brill.
LIV2: RIX, H. et al. 2001. Lexikon der indogermanischen Verben. Die Wurzeln und ihre Primärstammbildungen. Bearbeitet von M. Kümmel, Th. Zehnder, R. Lipp & B. Schirmer. Wiesbaden: Dr. Ludwig Reichert Verlag.
VASMER, M. 1986, 1987. Etimologicheskij slovar'russkogo jazyka. Tom I–IV. Moskva: Progress.
ONLINE RESSOURCES
APA Dictionary of Psychology. https://dictionary.apa.org
Centre National de Ressources Textuelles et Lexicales. www.cnrtl.fr
Cyrillomethodiana. https://histdict.uni-sofia.bg
Database of Cross-Linguistic Colexifications. https://clics.clld.org
Database of Semantic Shifts in languages of the World. https://datsemshift.ru
Der deutsche Wortschatz von 1600 bis heute. https://www.dwds.de
LEXIT. https://ibl.bas.bg/dictionary_portal
Rechnik na balgarskia ezik: https://ibl.bas.bg/rbe
