Резюме. Фразеологизмите винаги са привличали вниманието на изследователите поради своята експресивност. В същото време соматизмите могат да бъдат определени като една от най-продуктивните тематични групи, чрез които се формират редица фразеологични единици в различните езици. Целта на настоящата статия е да бъдат съпоставени фразеологизми с компонент око/очи в българския и италианския език. Акцентът ще е поставен върху фразеологизмите, които се използват само в един от двата езика. Разликите във фразеологичните системи се дължат най-често на специфики в културата и обичаите.
Ключови думи: фразеологични единици, соматизми, български език, италиански език
Фразеологизмите винаги са привличали вниманието на изследователите, тъй като се отличават със своя колорит и експресивност. Настоящата статия ще се фокусира върху фразеологични единици (ФЕ) с компонент соматизъм, които се използват в българския и/или италианския език: ,,Соматичните фразеологизми (гр. soma – тяло) представляват особен тип устойчиви словосъчетания, съдържащи номинация на части или органи на човешкото тяло. В основата на тази номинация лежи антропоморфната особеност на човешкото съзнание, благодарение на което човек съпоставя и съизмерва всички предмети и явления от обкръжаващия го свят с образа на собственото си тяло“ (Молхова 2013: 33). Съпоставката между два езика ще позволи да се установи до каква степен изразите съвпадат и на какво се дължат разликите.
Тъй като частите на човешкото тяло са много, изследването ще се концентрира само върху фразеологизми, които са образувани с компонент око/ очи (на итал. occhio/occhi). Очите са една от най-важните части на човешкото тяло, тъй като са свързани с едно от сетивата. Изборът именно на очите не е случаен, тъй като според изчисленията на Кети Ничева в двутомния Фразеологичен речник на българския език най-често ФЕ се образуват със следните соматизми: глава (483), око (385) и ръка (264) (Ничева 1987: 212).
1. Фразеологизми, които имат еднаква структура и еднаква семантика
До този момент редица учени са анализирали фразеологизмите с компонент соматизъм в различните езици: ,,Множеството съпоставителни изследвания показват наличие на много общи изрази, които определено могат да се разглеждат като резултат от общите закони на логическото мислене, от общи, еднакви етапи на развитие на материалната и духовната култура, от общото в житейския опит и познание на човека, от общи или подобни синтагматични възможности на езиците и т.н.“ (Калдиева-Захариева 2013: 67). Затова и съвсем логично е наличието на фразеологизми с компонент око/очи, които имат пълен еквивалент в италианския език. Такъв е случаят с израза на (между) четири очи, който на италиански има пълно съответствие – a quattr’occhi. Фразата се използва, когато искаме да говорим насаме с някого. Неслучайно и в двата езика изразът се употребява и като заглавие на телевизионни предавания, в които има един водещ и един гост и разговорът се води на четири очи. Дълги години Цветанка Ризова водеше предаването ,,На 4 очи“, а в Италия името на онлайн предаване, в което различни репортери задават въпроси на минувачите, свързани с актуални проблеми, е A quattr’occhi[1].
И в двата езика има редица изрази, които се употребяват, за да се подчертае, че не се използват специални пособия за извършването на някаква дейност, а само поглед. На български съществуват фразите на око или с просто око, а на италиански казват a occhio (букв. на око), a occhio nudo (букв. с голо око). Изразът на око много често се използва и в двата езика, когато се говори за приготвяне на храна, тъй като понякога в рецептите не се посочва точен грамаж, а се готви на око. Затова не е изненадващо, че има готварски книги, чиито заглавия използват популярната фраза: Io cucino a occhio[2] (букв. готвя на око).
Редица ФЕ имат библейски произход, което предполага наличието им в повечето християнски държави. Разбира се, честотата на употреба на библейските фразеологизми е различна. Пример за израз, който се среща относително рядко, е следният: in terra di ciechi chi ha un occhio è signore, oppure ... beato chi ha un occhio (букв. в земя на слепи, който има едно око, е господар или в земя на слепи блажен е, който има едно око). Съкратеният вариант е beati monocoli (букв. блажени еднооките): C’era una volta in Medio Oriente una nazione democratica, anzi, per essere precisi, l’unica democrazia compiuta nella regione. Si chiamava Israele. Certo, se lo si compara con gli altri paesi di quell’area – giusta la regola del “beati i monocoli” – Israele una democrazia lo è ancora; ma da una decina di giorni a questa parte è una democrazia dimidiata e tutt’altro che compiuta.[3]
Друг фразеологизъм, който произлиза от Библията и намира широка употреба и в двата езика, е око за око, зъб за зъб (на итал. occhio per occhio, dente per dente). Използва се и съкратен вариант, като: ,,в съвременните езици изразът око за око означава ненужна жестокост и отмъстителност, варварство и липса на милосърдие“ (Сивилова 2022: 90).
Израз, който се употребява и в двата езика, е държа под око (на итал. tenere sott’occhio). Когато сме изненадани, изразяваме това чувство с фразеологизма не вярвам на очите си, на италиански non credere ai propri occhi (букв. не вярвам на собствените си очи). А в случаите, в които искаме да заблудим някого, хвърляме прах в очите му (на итал. gettare la polvere negli occhi).
Различно тълкуване на български може да има следният фразеологизъм: Отварят ми се /отворят ми се очите за нещо или самост. Разг. 1. Разбирам, проумявам, става ми ясно или известно нещо, по отношение на което съм се заблуждавал. На италиански за изразяване на същия смисъл се използва ФЕ aprire gli occhi. На български обаче имаме и сходен израз, който има съвсем различно значение: Отварям си / отворя си очите <на четири (четиринайсет)>. Разг. Обикн. в несв. Внимавам много, гледам, наблюдавам внимателно (за да не пропусна да видя, да забележа нещо, да не ми се случи нещо лошо или да не изпусна нещо благоприятно за себе си)[4]. Фразеологизмът се използва със същото значение и на италиански: apri gli occhi!, tenete gli occhi bene aperti (букв. отвори си очите!, дръжте си очите добре отворени!).
2. Фразеологизми, които се използват само в един от двата езика
Безспорно за изследователите по-голям интерес представляват ФЕ, които се използват само в един език. Това е така, тъй като причините за различията във фразеологичните системи най-често се коренят в традициите и обичаите на дадения народ. Затова и акцент в настоящото изследване ще са именно фразеологизми, които се срещат или само в българския, или само в италианския език.
Интересни са устойчивите сравнения, които съдържат компонент око/ очи. Прегледът показва, че голяма част от качествата и емоциите, които могат да изразят очите, се сравняват с очите на животни. Това е напълно естествено, тъй като животните винаги са били част от живота на хората и още от древността човекът е свързвал определени животни с определени качества. На български, когато някой има остър поглед, казваме, че има орлов поглед. Съчетанието се използва по-скоро с положителна конотация, като акцентът е върху доброто зрение. Фразата се основава на умението на тези птици да виждат на далечно разстояние. На италиански има същото сравнение, но освен с орел, италианците свързват доброто зрение и с други животни: occhi di lince, di falco, d’aquila (букв. очи на рис, на сокол, на орел).
За хората, които имат втренчен поглед, италианците казват occhi di civetta, di barbagianni (букв. очи на сова, на бухал). Тук впечатление прави, че сравнението се основава по-скоро на физическите характеристики на животното, тъй като традиционно совата, и бухалът се свързват с качества като мъдрост, проницателност. За изразяване на това значение на български не използваме устойчиво сравнение, а изрази, които съдържат глагол, който изразява този смисъл: изпивам с очи някого/ забивам очи в някого/ впивам очи в някого.
Когато някой има големи и изпъкнали очи, се казва че има occhi di bove o bovini (букв. очи на вол, говедо). Интересното е, че италианците имат и израз guardare con occhi di bove (букв. гледам с волски очи), който означава преувеличавам нещата. На български също използваме фраза, в която присъства това животно, но значението е коренно различно: гледам като вол означава гледам втренчено, тъпо.
Италианците са ценители на красотата и затова имат редица изрази, които използват, когато някой е влюбен. А както знаем очите винаги издават чувствата на хората и най-вече любовта, която изпитваме при вида на любим човек. Когато някой гледа влюбено, той има gli occhi di triglia, gli occhi di tortora (букв. очи на барбун (вид риба), очи на гугутка). Използва се и изразът fare l’occhiolino di triglia (букв. правя оченце на барбун) със значение гледам влюбено. Оприличаването на влюбения човек на риба изглежда на пръв поглед нетипично. Обяснението се корени в идеята, че когато човек е влюбен, гледа вяло. По сходен начин, когато рибите са уловени, с течение на времето очите им се покриват с тънък воал и придобиват замаяно изражение, напомнящо на влюбен мечтател. В България животното, което се приема като символ на любовта, е гугутката, като това е отразено в израза влюбени като гугутки. Това е лесно обяснимо, тъй като гугутките са моногамни, а любовната им игра наподобява тази на хората. Те впиват човките си една в друга, което напомня на целувка. Оттук и хората вероятно са започнали да възприемат тази птица като символ на любовта. Друг израз, който се употребява за предаване на идеята, че някой гледа влюбено, е fare gli occhi dolci (букв. правя сладки очи).
Лексемата риба присъства и в следващото сравнение, но тук значението е коренно различно. Когато някой гледа безизразно, според италианците той има occhi di pesce lesso (букв. очи на варена риба). Изразът може да се употребява и за назоваване на уморен поглед: Occhi da pesce lesso, addio! 5 segreti miracolosi per uno sguardo da ventenne (букв. Сбогом на уморените очи! 5 чудни съвета за поглед като на двайсетгодишна).[5]
Неда Бояджиева обръща внимание, че някои от фразеологизмите се свързват с конкретни литературни произведения. Сравнението occhi come due cavalli bizzarri (букв. очи като два странни коня, със значение имам живи очи) отвежда към произведението I promessi sposi (,,Годениците“) на Алесандро Мандзони и се отнася за изразителните очи на отец Кристофоро.[6] Разбира се, тук трябва да се отбележи, че за да бъде разпознаваемо значението на една ФЕ, произведението трябва да е достатъчно популярно. Точно такъв е случаят с творбата на Мандзони, която се изучава в продължение на години от италианските ученици.
Фраза, която няма точно съответствие на български, е a occhio e croce (букв. с око и кръст, със значение приблизително). Произходът на фразеологизма се корени във Флоренция, в работилниците, където се изработвали копринени изделия. Тъкачите първо предели пашкулите, произведени от копринените буби. Чрез използването на вретена се получавал много тънък конец. Когато конецът се късал, тъкачът го изваждал и го кръстосвал с вътъка на плата, образувайки малък кръстообразен възел. Оттук идва и изразът a occhio e croce, защото работата се е извършвала на око и се е състояла в кръстосването на два конеца върху парче коприна – тоест на око и на кръст.[7] За изразяване на сходен смисъл, ние казваме на пръв поглед (макар да не съдържа лексемата око, отново има очевидна връзка с тази част на тялото).
Когато нещо е твърде скъпо, италианците казват costare un occhio della testa или costare un occhio (букв. струва едно око на главата или струва едно око). Очевидно е, че по този начин се акцентира върху ценността на очите. Любопитното е, че и на английски се използват части на тялото, за да се изрази същият смисъл: to cost an arm and a leg (струва една ръка и един крак). На български не използваме соматизми, но отново сравняваме с нещо ценно, а именно с родителите: струва майка си и баща си.
Когато сме сигурни в твърденията си, сме готови да правим големи залози. В Италия залагат едното си око – scommettere un occhio della testa (букв. залагам едно око на главата). Структурата на този фразеологизъм е сходна с тази на предходния пример (costare un occhio della testa). В България сме още по-крайни и демонстрираме своята убеденост с фразата залагам си главата. Изразът има и друго значение – жертвам се или готов съм да се жертвам за нещо; излагам живота си на риск.
Особено интересни са фразеологизмите, които представят начина, по който двата народа осмислят света. Българите често приписват особени сили на очите: ,,Идеята за урочасване, причиняване на вреди посредством лошото око е най-важната и отличителна суеверна представа за очите. Нарочният или неволният поглед, отправен към другия, който носи беди от всякакъв характер, е с универсално разпространение, но вярата в лошото око и в урочасващите сини очи е сред най-отличителните балкански черти“ (Гетова 2024: 19). Затова и в българския език има редица изрази, които се свързват с това значение: гледам с лошо око; имам лоши очи, с лоши очи съм.
Някои от най-любопитните италиански фразеологизми са свързани с кулинарните традиции на страната. Част от анализираните ФЕ са образувани чрез включването на типични за Италия хранителни продукти. Това е и основната причина тези изрази да нямат съответствие в българския език. За хората, които не успяват да видят очевидни неща, италианците казват: аvere gli occhi foderati di prosciutto (букв. имам очи, покрити с прошуто). Този израз може да се отнася и до ушите, като има същото значение (avere gli orecchi foderati di prosciutto). В някои региони тази фраза има разновидност, която отново отвежда към кулинарията – avere le fette di salame sugli occhi (букв. имам парчета салам върху очите).
На български има ФЕ, която включва хранителен продукт, макар той да не е типичен за българската кухня. Жаргонният фразеологизъм очите ми станаха на понички се употребява, когато гледаме с голям интерес и възхищение нещо. Уподобяването на очите на понички може да бъде обвързано с идеята, че когато сме заинтересовани, инстинктивно ококорваме очи, тоест те стават по-големи.
Някои фразеологизми са съставени от два соматизъма. Такъв е случаят със следващата фраза, която се употребява само в българския език за назоваване на хора, които събират сведения за някого – очи и уши: Джон Войт, Мел Гибсън и Силвестър Сталоун ще бъдат очите и ушите на Тръмп в Холивуд[8] (bgnes.bg, 17.01.2025г.). Друг израз, който освен очите, включва и компонента ръка, е следният: очи пълни, ръце празни. Фразата е разговорна и се употребява, когато някой само гледа, но не може да има, да притежава нещо, което много харесва или желае.
Очите са средство, които ни позволяват да проследим какво се случва около нас. Именно на тази идея се залага в италианския израз l’occhio del padrone ingrassa il cavallo (букв. окото на стопанина угоява коня). Фразата се използва за изразяване на идеята, че пряко заинтересованият се грижи най-добре за собствените си интереси. Този израз може да се употребява и с друго значение – под зоркия поглед на шефа работниците изпълняват задачите си с по-голямо внимание. На български нямаме точно съответствие, но сходен смисъл има фразата на вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата.
Направеният преглед на ФЕ с компонент око/очи показва, че голяма част от изразите съвпадат изцяло в българския и италианския език. Значително по-любопитни са фразите, които се използват или в българския, или в италианския език, тъй като те разкриват словното богатство на двата езика. Съществуването на ФЕ само в един от езиците може да бъде обвързано с културните специфики на България и съответно – на Италия. Разликите се дължат най-често на различното осмисляне на заобикалящия ни свят. Разбира се, познаването на фразеологичната система на един език би позволило опознаването на традициите на народа, който го говори.
ЛИТЕРАТУРА
БОЯДЖИЕВА, Н. 2017: Източници на компаратума в устойчивите сравнения в италианския език, характеризиращи човека: оценъчни характеристики и емоционални нюанси. В: Електронно списание Liternet, №12 (217), 2017, https://liternet.bg/publish31/nedda-boyadzhieva/comparatuma.htm.
ВЪТОВ, В. 2014: Към въпроса за българските разговорни фразеологизми, мотивирани от жестове. В: Проблеми на устната комуникация, т.6, 2004, бр. 1, Университетско издателство ,,Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 75–84.
ГЕТОВА, М. 2024. Устойчиви съчетания с компонент око в балканските езици. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен ,,доктор“. София. 2024.
КАЛДИЕВА-ЗАХАРИЕВА, СТ. 2013. Българска фразеология. том 2, София: Академично издателство ,,Проф. Марин Дринов“.
МОЛХОВА, Г. 2013. Соматични фразеологизми в българския и английския език. София: ИК Кота.
НИЧЕВА, К. 1987. Българска фразеология. София: Наука и изкуство.
СИВИЛОВА, Я. 2022. Археология на фразата. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“.
