Резюме. Настоящата статия си поставя за цел да изследва какви компетентности, т.е. качества и умения, трябва да притежава добрият съвременен преводач с оглед на изискванията и потребностите на глобализирания мултиезиков и мултикултурен свят. Освен на чисто езиковите компетентности (напр. социолингвистична, прагматична, текстова и др.), текстът обръща внимание и на културната, технологичната и информационната компетентност, които също представляват необходима предпоставка за постигането на качествен преводачески продукт, особено в областта на специализирания превод.
Ключови думи: компетентности, превод, преводач.
Преводът като фундаментален акт на междуезикова и междукултурна комуникация заема централно място в съвременния глобализиран свят, в който границите между култури, дискурси и технологии стават все по-пропускливи и флексибилни. В този контекст фигурата на преводача претърпява съществени трансформации, които изискват преосмисляне както на неговата професионална идентичност, така и на ролята му в обществото. От традиционния модел на невидим буфер между текст и читател преводачът се превръща в активен участник в процеса на създаване на смисъл, носител на културна чувствителност и етически ангажиран медиатор. „Процесът на превод по дефиниция е процес на създаване на семиотично еквивалентни езикови продукти, т.е. той е преди всичко продуктивна дейност, чийто краен резултат обективира различни стратегии на постижение (вж. Марева 2006: 22). Едновременно с това преводаческата компетенция съдържа отличителните атрибути на рецептивните дейности, тъй като преводът е невъзможен без интерпретация, анализ, рефлексия и саморефлексия в отделните фази на своята реализация. И съвсем не на последно място, всеки превод, по своя произход и цел, е интерактивна дейност, тъй като е призван да улеснява социалните контакти и да служи на междуезиковото общуване“ (Марева 2018).
С навлизането на нови технологии, автоматизирани преводачески системи и мултимодални комуникационни платформи се поставя въпросът за необходимите компетентности, които преводачът трябва да притежава, за да отговори адекватно на изискванията на съвременната комуникационна среда. Както отбелязва А. Пим (Pym 2010), преводачът на 21-ви век трябва да бъде не само езиков специалист, но и социален агент, способен да действа в сложни и динамични контексти.
Настоящата статия си поставя за цел да изследва какви качества, умения и етически принципи следва да притежава добрият преводач в началото на XXI век, като се опира на съвременни теоретични парадигми и анализира практически предизвикателства, свързани с дигитализацията, глобализацията и интеркултурната комуникация (срв. Крейчова 2020: 89–90). Чрез интердисциплинарен подход се търси отговор на въпроса: как се променя професионалната роля на преводача и какви са перспективите пред преводаческата практика в условията на трансформиращ се комуникационен ландшафт?
Комплексът от компетентности, които един преводач трябва да притежава, е много широк и многопластов – като под компетентности разбираме съвкупност от знания, умения, способности, навици, ноу-хау, които са необходими за извършването на конкретна задача при дадени условия (Крейчова 2020: 115–116). Компетентностите, които трябва да притежава съвременният преводач, са обобщени в референтния документ за подпомагане на планирането, създаването, актуализирането, оценката и сравнението на програми за обучение по превод „Компетентности за професионални преводачи, експерти по многоезична и мултимедийна комуникация“ (Competences for professional translators, experts in multilingual and multimedia communication) в рамките на обучението по превод в европейските университети[1]. Основната задача на този документ е да се направят конкретни предложения с оглед прилагането на европейската референтна рамка за университетската образователна степен магистър по превод (European Master’s in Translation – EMT) в целия Европейски съюз през 2009 година (по-късно актуализиран документ) като общ проект на Европейската комисия и участващите в проекта университети. Той съдържа референтна рамка на компетентностите, приложени към професиите, свързани с превода в широк професионален контекст. Документът няма за цел да представи всички специфични нужди на обучаващите се преводачи, нито да бъде изчерпателен относно инструкциите, насочени към обучаващите, но посочва някои от приоритетните области, към които трябва да бъде насочено образованието на бъдещите преводачи. Тази референтна рамка, представена в документа, трябва да се възприема в общия контекст на университетското образование за преводачи, който надхвърля изброените по-долу конкретни професионални компетентности. Документът определя и препоръчва какво трябва да се постигне, придобие и овладее в края на обучението или какви трябва да бъдат изискванията на преводаческите университетски специалности/модули/програми/сесии. Компетентностите, които документът предлага във всяка от шестте области, са взаимозависими и взаимно обусловени. Всички те водят до квалификация на експерти в многоезична и мултимедийна комуникация. Заедно те съставляват минималните изисквания, към които могат да се добавят други специфични компетентности (например в областта на локализацията, аудиовизуалния превод и др.). Главната компетентност в този модел е компетентността за предоставяне на преводачески услуги, която е допълнена от езикова, интеркултурна, информационна, тематична и технологична компетентност[2] (вж. Borja Albi, Martínez-Carrasco 2019: 202).
Като се има предвид ключовата роля на превода в процеса на глобализация и резултатът от развитието на информационните технологии, през последните две десетилетия преводаческият сегмент изживя динамично развитие и се промени в истинска промишленост. Съвремието ни през призмата на преводаческата професия се характеризира със следната привидно парадоксална ситуация – от една страна, непрекъснато нараства влиянието на английския език в световен мащаб, функциониращ като lingua franca по целия свят, от друга страна, стабилно нараства глобалното търсене на езикови (в това число и преводачески) услуги (Novotná 2013: 21–22). Аналогично е и твърдението на А. Марева – „Налице е паралелен бум, включително и пазарен, на два привидно изключващи се процеса: усиленото изучаване на чужди езици, най-вече на английски като лингва франка, от една страна, и лавинообразното разрастване на разнородни преводачески практики, от друга. Една от най-същностните прояви на съвременната комуникативност и адаптивност е гъвкавото боравене с различни езикови и метаезикови кодове съобразно специфичния контекст на общуване“ (Марева 2018).
Самият превод (включително устен) е част от езиковите услуги[3] (т.нар. language industry), които представляват динамично развиващ се и перспективен сектор в съвременния свят – в европейски и глобален мащаб. От професионалните преводачи се очаква да притежават указаните по-долу компетентности, като, разбира се, на първо място трябва да се посочи езиковата компетентност.
Езиковата компетентност на преводача означава най-общо казано способността му да използва ефективно и адекватно изразните средства както на изходния език (езика на оригиналния текст), така и на езика-цел (езика, на който се превежда). Това включва няколко ключови аспекта: познаване на граматиката, синтаксиса, морфологията и лексиката на двата езика, знания и способност да се използват граматичните, лексикалните и идиоматичните структури, както и графичните и дори типографските конвенции в изходния език и в другия/другите работни езици.
Следва прагматичната компетентност като част от езиковата компетентност – умението да се разбира и предава смисълът според контекста и съответната комуникативна ситуация, включително ирония, хумор, езикова игра, културни препратки и др., а също така и усет за промените и развоя на езика.
Социолингвистичната компетентност на преводача е способността му да разбира и адекватно да предава езиковите варианти, които зависят от социолингвистичния контекст, в който се използва езикът (обществени, регионални, времеви, стилистични и др.), за идентифициране на правилата на взаимодействие в рамките на дадена общност, за създаване на регистър на съответните ситуации, документи или изказвания. Това включва и умение да се разпознава дали езикът е официален, неформален, жаргонен, диалектен, професионален и т.н., и да се предаде съответно в превода. Що се отнася до социалната идентичност на говорещия, особено при превод на художествен текст, преводачът трябва да отчита възраст, пол, образование, социален статус, професия и културна принадлежност на героите или авторите. При употребата на диалекти и социолекти преводачът трябва да реши дали и как да предаде диалектна или жаргонна реч – чрез диалектни форми, чрез стилистични средства или чрез бележки, или да постигне по друг начин функционална еквивалентност.
Стилистичната компетентност е тясно свързана със социолингвистичната и прагматичната компетентност и до известна степен се припокрива с тях. Тя представлява способност да се разпознават и възпроизвеждат в езика-цел различни функционални стилове – художествен, научен, публицистичен и т.н.
Текстовата компетентност на преводача се изразява в умение да се анализира структурата на текста и да се възпроизведе логиката и ритъмът му на целевия език. Текстовата компетентност на преводача е способността му да разбира, анализира и възпроизвежда структурата, логиката и целостта на текста в превод. Това се отнася не само до отделни изречения, а до цялостната организация и комуникативна функция на текста. Това е и способност да се разбира и анализира макроструктурата и кохерентността на документа, да се обобщава по-съществената информация и да се предава в сбита форма, да се идентифицират специфичните културни елементи, стереотипи и др. под., способността да се създаде текст от определен жанр, да се преструктурира, стилизира, да се направи редакция на вече готов текст. Съвремието ни изисква също така работа с нови жанрове и формати – субтитри, видеоигри, социални мрежи, подкасти, при което преводачът трябва да развива и чувствителност към езиковата хибридност – новите текстове често съдържат напр. жаргон, англицизми, мемета и превключване на различни езикови кодове.
Тематичната компетентност се отнася до способността на преводача да разбира и работи със специализирани теми и области на знание, които са релевантни за преводаческия процес. Тя включва придобиване и прилагане на знания от конкретни области (напр. право, медицина, техника, икономика и др.), разбиране на концептуалната структура на текст от дадена област и използване на подходяща терминология, също така и използване на ресурси и стратегии за задълбочаване на знанията в дадена тематична област, критично мислене при оценка на информацията и нейната приложимост в преводаческия контекст. Както и другите компетентности, тематичната компетентност не е изолирана, а е тясно свързана с езиковата, културната, технологичната и личностната компетентност, и всички тези области са взаимно допълващи се.
Интеркултурната компетентност се изразява в познаване на културните особености, които се проявяват в изходния език и трябва да бъдат предадени в езика-цел. Интеркултурната компетентност на преводача е способността му да разбира, интерпретира и адекватно предава културните значения и контексти, заложени в изходния текст, така че те да бъдат разбираеми за читателите на целевия език. Основните елементи на интеркултурната компетентност и културната осведоменост са познаване на културните реалии, ценности, традиции, исторически и социални контексти както на изходната, така и на целевата култура. Това изисква и чувствителност към културните различия на двете култури и адаптация на културни препратки – умение да се разпознават културно натоварени елементи – хумор, ирония, табута, езикови игри, идиоми, символи – и да се предават така, че да не се изгуби смисълът и посланието на текста. Именно затова казваме, че преводачът е междукултурен медиатор – той не просто „превежда думи“, а посредничи между култури, като запазва духа на оригинала, но го прави достъпен за нова аудитория.
Информационната компетентност на преводача е съвкупност от знания, умения и нагласи, които му позволяват ефективно да търси, оценява, използва и управлява информацията в процеса на превод. Това понятие е особено актуално в съвременната дигитална среда, където достъпът до информация е огромен, но не винаги надежден. Основни компоненти на информационната компетентност са напр. уменията за търсене на информация – както използване на различни информационни ресурси, бази данни, терминологични речници, терминологичен софтуер, електронни корпуси, електронни речници и други специализирани ресурси, така и знание как да се формулират ефективни заявки за търсене. Оценката на източниците включва критично мислене при преценка на достоверността, авторитета и актуалността на информацията, разпознаване на фалшиви или непроверени източници. Важно умение е и управлението на информацията – т.е. организиране на събраната информация (например чрез бележки, референтни системи, CAT инструменти) и ефективно използване на дигитални инструменти за превод. И не на последно място информационната компетентност включва и разбиране на правните и етични аспекти при използване на чужди текстове и преводи.
Технологичната компетентност на преводача е пряко свързана с информационната компетентност и представлява способността му да използва ефективно съвременни технологии и дигитални инструменти в процеса на превод. Това е една от ключовите професионални компетентности в съвременната преводаческа практика. Работа с CAT инструменти (Computer-Assisted Translation) представлява умение да се работи в програми като SDL Trados Studio, MemoQ, Wordfast, OmegaT и др., умения за използване на преводни памети (TM) и терминологични бази данни. Уменията за постредакция на машинен превод (MT post-editing) представляват критично редактиране на автоматично генериран превод (напр. от DeepL, Google Translate), така че той да отговаря на изискванията за стил, точност и културна адекватност. И тук, както при информационната компетентност, трябва да посочим използването на терминологични и езикови ресурси като онлайн речници, корпуси, глосарии, специализирани бази данни (IATE, EuroTermBank и др.). За всеки съвременен преводач са необходими уменията за форматиране и работа с различни файлови формати, напр. превод на документи в PDF, HTML, XML, InDesign и др., работа с локализационни платформи и софтуер за субтитриране.
На последно място, но не по важност, бихме искали да посочим и личностната компетентност, която според горепосочения документ EMT Competence Framework (във версията от 2017 година) е една от шестте основни компетентности, които трябва да притежава професионалният преводач. Тя обхваща личностните качества, нагласи и умения за самоуправление, които подпомагат ефективното и етично изпълнение на преводаческата дейност. Основни елементи на личностната компетентност са: саморефлексия и самооценка, т.е. осъзнаване на собствените силни и слаби страни, способност за критично мислене относно собствената работа. Умението за управление на времето и стреса представлява ефективно планиране и спазване на срокове, справяне с натоварване и напрежение в професионалната среда. Тук трябва да добавим и етика и професионализъм, т. е. спазване на етични стандарти и конфиденциалност, отговорност към клиента и крайния продукт. Неизменно необходими са и инициативност и адаптивност, готовност за учене и развитие, гъвкавост при работа с различни типове текстове, клиенти и технологии, способност за работа в екип, умения за ефективна комуникация в професионален контекст, т. е. за сътрудничество с други преводачи, редактори, специалисти. Тази компетентност е тясно свързана с устойчивото професионално развитие на преводача и способността му да се адаптира към динамичната среда на езиковите услуги.
В контекста на ускорените глобализационни процеси, дигиталната трансформация и нарастващата интеркултурна мобилност, ролята на преводача в 21-ви век придобива нови измерения, които надхвърлят традиционното разбиране за езиково посредничество. Съвременният преводач е изправен пред необходимостта да съчетава висока езикова и културна компетентност с технологична адаптивност, етична отговорност и способност за критическо мислене в условията на мултикултурна комуникация.
Добрият преводач днес следва да бъде не само прецизен интерпретатор на смисъл, но и активен участник в процеса на междукултурно посредничество, способен да разпознава и преодолява културни, идеологически и дискурсивни бариери. Това предполага интердисциплинарен подход, при който езиковите умения се допълват от познания в областта на културологията, медиазнанието и информационните технологии. В този смисъл професионалната идентичност на преводача се формира на пресечната точка между хуманитарното знание и дигиталната компетентност, между локалното и глобалното, между традицията и иновацията. Следователно, предизвикателствата на съвременността не само променят практиките на превод, но и изискват преосмисляне на самата същност на преводаческата професия. В отговор на тези трансформации добрият преводач на 21-ви век трябва да бъде гъвкав, културно чувствителен и етично ангажиран професионалист, способен да действа адекватно в сложни комуникативни ситуации и да допринася за изграждането на устойчиви мостове между различни езикови и културни общности. Изправен пред предизвикателства като машинния превод, мултикултурната комуникация, етичните дилеми и нуждата от междудисциплинарен подход, съвременният преводач трябва да съчетава висока езикова компетентност с културна чувствителност, технологична грамотност и способност за непрекъснато учене. Преводачът вече не е невидимият посредник зад текста, а активен участник в процеса на създаване на смисъл. В този контекст професионалната етика, интеркултурната емпатия и способността за критичен анализ се превръщат в неотменими качества. Само така преводачът може да отговори адекватно на нуждите на съвременното общество и да запази своята роля като ключова фигура в междуезиковия и междукултурния диалог.
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящият текст е публикуван в рамките на проект: 80-10-119 | 28.05.2025, „Практикум по български език. Фразеология“, финансиран от НИС към СУ „Св. Климент Охридски“.
ЛИТЕРАТУРА
КРЕЙЧОВА, Е. 2020: Преводът и неговите предизвикателства. София: Парадигма.
МАРЕВА, A. 2006: Може ли учебният превод да бъде актуален и атрактивен. Десет преводачески задачи за часовете по чужд език – втора част. Чуждоезиково обучение, 6/2006, 19–33.
МАРЕВА, A. 2018: Проблемите при превод: някои теоретични и педагогически аспекти. Working Paper. Научен електронен архив на НБУ, София, достъпно на https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3872/3/mareva_problems%2520tranlslation.pdf.
REFERENCES
BORJA ALBI, A. – MARTÍNEZ-CARRASCO, R. 2019: Future-Proofing Legal Translation: A Paradigm Shift for Exponential Era. – Legal Translation: Current Issues and Challenges in Research, Methods and Applications. I. Simonnæs, M. Kristiansen (eds.). Berlin: Frank & Timme, 186–206.
KREYCHOVA,E. 2020: Prevodat i negovite predizvikatelstva. Sofia: Paradigma.
MAREVA, A. 2006: Mozhe li uchebniyat prevod da bade aktualen i atraktiven. Deset prevodacheski zadachi za chasovete po chuzhd ezik – vtora chast. Chuzhdoezikovo obuchenie, 6/2006, 19–33.
MAREVA, A. 2018: Problemite pri prevod: nyakoi teoretichni i pedagogicheski aspekti. Working Paper. Nauchen elektronen arhiv na NBU, Sofia, dostapno na https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3872/3/mareva_problems%2520tranlslation.pdf.
NOVOTNÁ, E. 2013: Uplatnění absolventů oboru překladatelství a tlumočnictví v praxi. Praha: Filozofická fakulta Univerzity Karlovy.
PYM, A. 2010: Exploring Translation Theories. London and New York: Routledge.
