В памет на прародителите ни!
Резюме. Статията представя семантичен анализ на проклятията в българския език, говорен от етнически българи, и в турския, говорен от роми-мюсюлмани от Североизточна България. Проклятията на турски и български са описани по класификацията на Димитрова (2010) 1) проклятия за страх/ужас; 2) проклятие за смърт и (неизлечими) болести 3) проклятия за нещастие и празна/пуста къща; 4) проклятия за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност 5) проклятия за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване. И в двата езика при кълненето се използват оптативни изрази, но в турския на ромите мюсюлмани се използва и императив за изразяване на емоциите. В българския език в проклятията императивът почти не се среща.
Ключови думи: проклятия, семантичен анализ, български език, турски език, роми-мюсюлмани
1. Проклятията в български език и в турски, говорен от роми-мюсюлмани от североизточна България
Тази статия има за цел да представи структурно и да анализира лингвистично събран масив от проклятия на български език и на турския език, говорен от етнически роми-мюсюлмани в Североизточна България. Отчетен е фактът, че има две основни характеристики на турския, говорен от ромите мюсюлмани в Североизточна България: техният език е вариант на Османския турски, който се е говорил на територията на Османската империя през XVIII, XIX и XX в. (Redhouse 1884) и е вид „балканизиран турски“, т.е. той има някои от характеристиките на Балканския езиков съюз, които липсват в турския на етническите турци (Baski 1995; Kyuchukov 2015; Kappler 2023). При ромите мюсюлмани, говорещи турски език, се е получил „островен“ език, който не е бил в контакт с турския, говорен в Турция, и затова той има някои особености, които са резултат от интерференция и влияния на българската речева практика. Като цяло този процес е малко проучван, но смятаме, че предлаганото изследване е стъпка в тази посока.
В европейската и в американската съвременната лингвистика проклятията се изследват от социолингвистиката, прагматиката, психолингвистика и етнолингвистика. като специфични аспекти на езиковата употреба.
Според Алексова (2016: 9) „Социолингвистиката активно се интересува и от влиянието на груповата принадлежност върху речевия репертоар на индивида, т.е. върху речевите варианти, които са показатели за принадлежност към формални или неформални групи: семейството, махалата/квартала, професионалния екип, училищния клас, рокерската група, групата от фенове и пр., а и към различни по вид затворени групи. Към речево детерминиращите фактори във фокуса на социолингвистичните проучвания би трябвало да бъдат добавени и етническата принадлежност, билингвизмът или полилингвизмът на индивида или групата“.
Като знаем, че прагматиката изследва как контекстът и намерението на говорещия влияят върху значението и въздействието на проклятията, а психолингвистиката проучва когнитивните процеси, свързани с разбирането и произнасянето на проклятия, включително тяхното емоционално въздействие, то вниманието ни е привлечено най-вече от етнолингвистичното изследване: влиянието на етноса и етническите характеристики върху употребата на проклятията. Според Задоя, Вардиц и Будовская (2017) етнолингвистическите изследвания анализират пространствата на наивните картини на света на основата на диалектните типоними или на основата на етносинтаксиса. Авторите приемат, че проклятията са архаическа форма на ругаенето, които битуват в съвременната комуникативна практика. Според авторите „В диалектната традиция е по-сложна и самата структура на проклятията, които се явяват не само словесна формула, съдържаща пожелания за беди и нещастия по адрес на конкретно лице, но и вербален ритуал, който има изразена акционална прагматика, а именно посредством магическата сила на думите да се нанесат щети на неприятеля“ (Задоя, Вардиц и Будовская, 2017:100).
Проклятията са вид дискурс и като такива са обект и на дискурсния анализ. Tам се анализира как те функционират в разговори и при социални взаимодействия. Савич (Savic 1995), в изследване върху псувните и проклятията в сърбо-хърватския език, твърди че „проклятията представят значителна част от общата честота на употреба на изрази във всекидневните разговори на различни групи говорещи, деца, младежи, възрастни, мъже и жени, високо образовани и необразовани“ (с. 56). Проклятията имат специална разговорна функция на намаляване на различията в статута между различни социални неравностойни групи, намаляване на дистанцията между говорещите, ясно изразяване на негативни намерения към говорещия партньор, създаване понякога на хумор, който неутрализира напрежението или агресията, с една дума, функцията на преодоляване на бариерите между събеседниците.
Проклятията са инструмент за комуникация, използван и от различни етнически групи и изразяват мисли и чувства в определена ситуация. Джей (Jay 1992) предлага система за класификация на нецензурния език. Той определя проклятията като думи или фрази, които намекват за наличието на божествена сила, с намерението да се причини вреда на други хора. Това може да означава и изразяване на желание някой или група да понесе нещастие, зло или смърт.
В българската етнографска и фолклористична литература проблемът за родителската клетва е разгледан от Христов (1992). Материалите за анализ в повечето случаи са взети от народни песни и легенди. В тези фолклорни произведения клетвата се разглежда като синтез на слово и действие и силата на клетвата се свързва с мястото на субекта в социалната йерархия в общността. Най-силни се считат клетвите на майката и бащата – те можели да изменят отреденото от орисниците. Бащината и майчината клетва се сочат като причина за нещастията на сина или на дъщерята. Народното вярване дава по-голяма сила на клетвата на бащата. Счита се, че бащината клетва е по-силна и по-тежка от майчината. Вербалното проклятие е съпроводено и със своего рода „ритуал“: бащата сваля капа, а майката сваля забрадката си.
Стефанова (1995, 1998) разглежда проклятията от лингвистична гледна точка и ги определя като „желателно изказване“ нещо лошо да сполети някого. Клетвените изречения се образуват с частиците да и дано, като например: „Да пукнеш, дано!“. Те са вид оптативни изречения и се сближават с подбудителните по емоционалната си насоченост, но за разлика от тях говорещото лице, адресант на клетвеното изказване, пожелава осъществяването на действие, независимо дали то може да се осъществи или не.
„Клетвените изрази възникват и битуват в разговорната реч, за която те са най-типични. Те реално са езикова реакция най-често на афектните състояния на езиковия индивид и са резултат от неодобрението, от силно негативното емоционално отношение на адресанта към постъпките, действията на адресата, получател на проклинанието, на клетвата. По своята структура клетвените изрази могат да бъдат разделени на словосъчетания, на изречения, на фрази“ (Стефанова 1998:139).
Интересно съпоставително изследване между българските и немските проклятия прави Димитрова (2010). Авторката групира проклятията в българския език като: 1) проклятия за страх/ужас; 2) проклятия за смърт и (неизлечими) болести 3) проклятия за нещастие и празна/пуста къща; 4) проклятия за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност 5) проклятия за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване. В изследването на Димитрова групираните проклятия се основават на публикувани произведения на български автори и не се взети от живата българска реч.
В турскоезичната литература въпросът за проклятията е разгледан по-обстойно. Шакиролу (Şakiroğlu 2021) разглежда проклятието като социален акт. Изричането на проклятия може да помогне за разбирането на вярванията и начините на мислене на хората. Проучването на авторката показва, че полът и нивото на образование не оказват влияние върху това дали участниците проклинат. Оказва се, че възрастта има значително влияние при употребата на проклятията. Структурите се състоят от относително кратки изречения, като например: Allah seni kahretsin, Allah cezani versin, Allah Belyani versin (Аллах да те прокълне, Аллах да те накаже, Аллах беда да ти даде).
Друго изследване, посветено на проклятията в турския език (Тafarroji, Malekzadeh 2015), показва, че жените проклинат повече от мъжете и живеещите на село използват повече проклятия в ежедневието си, отколкото живеещите в града. В случаите, когато деца проклинат, се счита, че техните проклятия „не хващат“, понеже децата не са наясно с концептите на проклятията, а по-скоро повтарят това, което са чули от по-възрастните.
Доан и Тосун (Doğan, Tosun 2008) твърдят, че в турските диалекти, които се говорят в Източна Тракия и които са близки до диалекта на ромите мюсюлмани от Североизточна България, изказкването на пожелания се изразява чрез оптативно изречения с императивни суфикси. Авторите установяват, че наред с новите суфикси -(y)AyIm и -(y)AylIm суфиксите от старотурския -AyIn и -AlIm също се използват при оптативни изрази. В старотурския тези суфикси имат функцията както на заповедни, така и на пожелателни изрази. В някои чуждоезикови граматики на турския език тези две функции са изразяват с темина „volunative-imperative“, като в същото време те се използват и за изразява на оптативна функция.
2. Методология на изследването
Целта на статията е да представи, опише и анализира проклятия в българския език и в турския език, говорен от ромите-мюсюлмани от североизточна България. За целта авторите използват лични наблюдения над речта на говорещите български и на турски на своите родители и прародители, а в случаите, в които имат съмнения, се допитват и до носители на езика (автоетнографски метод).
При анализиране на проклятията ги групираме по класификацията, предложена от Димитрова (2010): 1) проклятия за страх/ужас; 2) проклятие за смърт и (неизлечими) болести; 3) проклятие за нещастие и празна/пуста къща; 4) проклятие за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност; 5) проклятие за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване.
3. Резултати
В статията анализираме проклятия, изречени от етнически българи на български и от роми-мюсюлмани на турски, говорен в Североизточна България. В Делиормана, Добруджа и в пределите на Османската империя част от уседналите земеделци гагаузи, приели исляма, са били наричани в миналото гаджали – етноним за мюсюлманин (турчин). Днес в научната лингвистична литература, описваща турските диалекти, турският, който се говори от ромите мюсюлмани, се нарича гаджалски диалект (Caferoğlu 1943). Ромите мюсюлмани, живеещи в Добруджа и Лудогорието се наричат от заобикалящото население с обидното обръщение гаджали. Етническите турци се обиждат, ако бъдат наречени гаджали.
При ромите мюсюлмани се приема, че проклинането на родителите (intizar) е много силно и тежко. Проклинането на бащата се счита за по-тежко и по-опасно, тъй като се вярва, че то винаги „те намира или настига“. Проклятието на майката също се счита за тежко, но не и толкова тежко, колкото на бащата. Коя е причината? Ако през деня майката е проклела детето си, вечерта преди да заспи, тя се моли за прошка, и признава, че е направила грешка. При бащата не е така, т.е. бащата кълне ли сина или дъщеря си, никога не признава, че е направил грешка и никога не се моли за прошка. Бащата проклина дори, когато детето му не е пред него. Толкова е силна неговата злоба и трудно може да прости грешките на децата си. При проклятията при ромите мюсюлмани има и ритуал, за да се засили кълненето: майката ако си свали забрадката и започне „да мете“ с нея и да кълне, това се счита за най-тежка форма на проклинание. При бащата ако проклинанието е съпроводено с отваряне на прозорец и изричането му през прозореца или ако застане пред прозореца и започне да проклина, гледайки навън, се приема, че то рано или късно ще настигне прокълнатия. Ако не настигне него, ще настигне децата или внуците му.
Примерите, дадени тук, са чути и запомнени от авторите от техните близки, роднини, прадеди. Проклинанията са представени по класификацията на Димитрова (2010), която и авторите приемат:
Проклятия за страх/ужас
1. На турски: Şimşirik ursun seni!
Превод: Светкавица да те удари!
Българският еквивалент на това проклятие е Гръм да те порази!
2. На турски: Iyi gününü iyi saatini görmeyesin!
Превод: Хубав ден, хубав час да не видиш!
Български еквивалент: Бял ден да не видиш!
3. На турски: Cehendeme gidesin!
Превод: Да идеш в ада!
Български еквивалент: В ада да гориш!
Някои проклятия, които откриваме в българския език, нямат съответствия в турския на ромите-мюсюлмани, като например:
4. На пътя ти да застанат!, т.е да не можеш нищо да постигнеш в живота си.
5. Да вампирясаш, дано!, т.е. и след смъртта си да нямаш покой.
6. Дяволите да те вземат!, т.е. след като умреш, да идеш в ада.
7. Сърцето ти на камък да стане!, т.е. нищо да не те радва.
8. Пуста да опустееш!, т.е. цял живот сама да останеш. Това проклятие се използва и при ромите-мюсюлмани, като думата пуст, -а е заета от българския език и се среща в проклятието Pusto kalsın başın! (Буквален превод: Пуста да остане главата ти!, т.е. цял живот сам да останеш.
Проклятие за смърт и (неизлечими) болести
9. На турски: Allah alsın canını!
Превод: Господ да ти вземе душата!
Български еквивалент: Господ да те убие!
10. На турски: Canın çıksın!
Превод: Да ти излезе душата!
Български еквивалент: Да пукнеш, дано!
11. На турски: Ecelin gelsin!
Превод: Смъртта ти да дойде!
Български еквивалент: Да умреш, дано!
12. На турски: Dedemin yanına gidesin!
Превод: Да отидеш при дядо ми!
Български еквивалент: Да видиш дядо си на оня свят!
13. На турски: Rak tutsun seni!
Превод: Рак да те хване!
В български език няма еквивалент.
14. На турски: Çuma tutsun seni!
Превод: Чума да те хване!
Български еквивалент: Чума да те тръшне!
На български съществува и проклинание: Червички да те изядат!, т.е да умреш и Гроба ти да не намерят, които нямат еквиваленти в турския на ромите мюсюлмани.
Проклятие за нещастие и празна/пуста къща
15. На турски: Allah belyanı versin!
Превод: Аллах да ти даде беля/нещастие!
Български еквивалент: Бог да те накаже!
16. На турски: Ağzindan çıksın, koynuna girsin!
Превод: От устата ти да излезе, в пазвата ти да влезе!
Български еквивалент: Каквото ми пожелаваш, стократно да ти се върне!
17. На турски: Evinde kukuklar ötsün!
Превод: В къщата ти кукувица да кука!
Български еквивалент: Кукувица да чуеш в двора си! т. е. „Да умреш“, „Да пукнеш“, „Да се затрие родът ти!“
18. На турски: Karı üzü gormeyesin!
Превод: Лице на жена да не видиш!
Български еквивалент: Жена/Мъж да не видиш!
19. На турски: Uşak üzü gormeyesin!
Превод: Лице на дете да не видиш!
Български еквивалент: Дете да не дочакаш!
Проклятие за бедност и живот в пуста/чужда /неплодотворна местност
20. На турски: Iki yakanı bir yere getiremeyesin!
Превод: Двата края на яката си да не може да събереш на едно място!
Български еквивалент: Двата края да не можеш да вържеш!
21. На турски: Ekmeğe bulursan tuzu bulamayasın!
Превод: Ако намериш хляба, сол да не можеш да намериш!
Няма познат български еквивалент
Проклятие за физически недъзи, духовно и душевно оскотяване
22. На турски: Boynun altina gelsin!
Превод: Вратът ти да дойде под тебе!, т.е. да ти се счупи врата, да умреш!
В български език няма еквивалент.
23. На турски: Gözlerin kör olsun!
Превод: Очите ти да ослепеят!
Български еквивалент: Да ослепееш!
24. На турски: Dilin tutulsun!
Превод: Да ти се схване езика!
Български еквивалент: Езикът си да глътнеш!
25. На турски: Barsaklarin sürüklensin!
Превод: Да ти се влачат червата!
В български език няма еквивалент.
26. На турски: Ellerin kurusun!
Превод: Ръцете ти да изсъхнат!
Български еквивалент: Ръцете ти да изсъхнат!
27. На турски: Ellerin kırılsın!
Превод: Ръцете ти да се счупят!
В български език няма еквивалент.
28. На турски: Ağazın ensene gelsin!
Превод: Устата ти да дойде врата ти!, т.е. устата ти да се изкриви, да онемееш!
В български език няма еквивалент.
29. На турски: Sakat olasın!
Превод: Да осакатееш!
Български еквивалент: Да окуцееш!
30. На турски: Kafan kirilsin
Превод: Да ти се счупи главата!
Български еквивалент: Да си строшиш главата!
Както става ясно от примерите за проклятия в българския език, те са оптативни изказвания и се образуват с частицата да+глагол (Ницолова 1984). В турския език има както подчинително, така и оптативно наклонение. Турският има сложна условна система, която изразява „реални“ срещу „нереални“ условни събития и може да функционира в много различни времена. Например, kalmak (да остана) може да бъде използвано и като kalasın, което се счита за подчинително наклонение и се използва се за изразяване на желание. Така че тук kalasın би изразило желание човекът да остане. Това е различно от повелителното наклонение. Повелителната форма на kalmak е kal (или kalın за учтиво обръщение). Подчинителното наклонение (или оптативът) се изразаява чрез повелителното наклонение (императива). Очевидно има разлики между оптативната и императивната форми – оптативните изрази се използват за пожелания, които говорещият не знае дали биха могли да бъдат изпълнени, а императивната форма има по-скоро смисъл на заповед, на нареждане.
В османския турски, който все още се говори от ромите-мюсюлмани, според Редхаус (Redhouse 1884) оптативното наклонение е свързано с подчинителното наклонение, при което говорещия разглежда действието не като реален факт, а като пожелание, което е възможно или невъзможно, при независещи от адресанта и адресата условия. Например, Ellerin kurusun! (на бълг. Ръцете ти да изсъхнат!) е оптативното изречение и има пожелателен характер, но Cehendeme git! (на бълг. Иди в ада!, т.е. В ада да идеш!) на турски има императивен характер и е в повелително наклонение.
4. Заключение
Както се вижда и в двете култури – и в българската, и в мюсюлманската на ромите мюсюлмани, се приема, че ако си прокълнат от родителите, то клетвата все някога ще те настигне. Като по-страшни се приемат клетвите на бащата, който обикновено кълне рядко, но използва „по-тежки“ думи при проклинането на децата си, от рода на „Бял ден да не видиш“ при ромите мюсюлмани и „Гроба ти да не намерят“ при етническите българи. Вярва се, че тези клетви все някога ще настигнат прокълнатия син или дъщеря.
И в двата езика при кълненето се използват оптативни изрази, но в турския на ромите мюсюлмани се използва и императив за изразяване на емоциите. В българския език в проклятията императивът почти не се среща.
Изследването, макар и малко по обем, показва, че културите и езиците, намиращи се в контакт, си влияят и заимстват една от друга. Използването на едни и същи семантично близки проклятия в два различни езика показват, че в определени случаи на комуникация, в различни култури, се използват едни и същи езикови средства, за да се предаде съобщението и да се изрази емоционалното състояние, в което се намира говорещият.
В разговор с колега от Америка за проклятията в английския език попитахме кое е най-тежкото проклятие за американците. Отговорът беше: „Може би проклятието над поколенията“. Както видяхме, тежки проклятия има и в езици и култури, които са на територията на България и които са в контакт от стотици години. В българската социолингвистична литература на този проблем не е отделено достатъчно внимание и това бе нашата мотивация да изследваме този феномен.
ЛИТЕРАТУРА
АЛЕКСОВА, К. 2016: Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта. София: Парадигма.
ДИМИТРОВА, А. 2010: Табу и проклятие в българската и немската езикова картина на света. Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Факултете по хуманитарни науки, 1, 36–64.
ЗАДОЯ, К., ВАРДИЦ, В. М., И БУДОВСКАЯ, Е., 2017: Проклятия как дейктические маркеры в карпатской народной мифологической прозе. В: М.М. Макарцев, И.А. Седакова и Т.В. Цивьян (ред.) Балканский дейксис и балканские (языковые) жесты. Москва: РАН, с. 100–126.
НИЦОЛОВА, Р. 1984: Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София: Народна просвета.
СТЕФАНОВА, М.1995: Един тип желателни изказвания в българската разговорна реч. В: Проблеми на българската разговорна реч. Книга трета. В. Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, с. 180–191.
СТЕФАНОВА, М. 1998: Някои езикови наблюдения върху български народни клетвени изрази. В: Езикознание и методика на езиковото обучение. Шумен: УИ „Епископ К. Преславски“, 129–136.
ХРИСТОВ, П. 1992: Родителската клетва – регулатор на социална справедливост. Българска етнология, кн. 5–6, 19–34.
REFERENCES
ALEKSOVA, K. 2017. Sociolingvistichna percepciya, ezikovi naglasi i socialna identifikacija po rechta. Sofia: Paradigma.
BASKI, I. 1995: About the Turkish dialect of Deliorman. Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae, 48 (3), 275–289.
CAFEROĞLU, A. 1943: Anadolu ağizlarindan toplamalar. Istanbul: Bürhaneddin Basımevi.
DIMITROVA, A. 2010: Tabu i proklyatiya v bulgarskata i nemskata ezikova kartina na sveta. Godishnik na Shumenskiya universitet ” Episkop Konstantin Preslavski”. Fakultet po humanitarni nauki, 1, 36–64.
DOĞAN, L. ve TOSUN, I. 2008. Doğu Trakya ağizlarinda istek kipi. Turkish Studies. International Periodical For the Languages, Literature and History of Turkish or Turkic, 3(3), 292–318.
HRISTOV, P. 1992. Roditelskata kletva-regulator na socialna spravedlivost. Bulgarska etnologiya, 5–6, 19–-34.
JAY, T. 1992. Cursing in America. Amsterdam: John Benjamins Publishing Company.
KAPPLER, M. 2023. Balkan Turkish dialect classifications. Dialectologia, 11, 269–291.
KYUCHUKOV, H. 2015. Syntactic complexity in Turkish dialect spoken by Muslim Roma in northeast Bulgaria. In: D. Zeyrek, C. S. Simsek, U. Atasand J. Rehbein (eds.) Ankara Papres in Turkish and Turkic Linguistics. Wiesbaden: Harassowitz, 431–440.
NITSOLOVA, R. 1984. Pragmatichen aspect na izrechenieto v bulgarskiya knizhoven ezik. Sofia: Narodna prosveta.
REDHOUSE, J. 1884. A simplified grammar of Ottoman-Turkish Language. London: Trübner.
ŞAKIROĞLU, H. U. 2021. May Your Liver Come Out of Your Mouth! A Corpus Based Study: Curse Structures in Turkish Utterances. Mersin Üniversitesi Sosyal Bilimler Enstitüsü e-Dergisi, 5(1), 37–58.
SAVIC, S. 1995. Discourse features of curses. Zeitschrift für Balkanologie, 1995, 31 (1), 46–57.
STEFANOVA, M. 1995. Edin tip zhelatelni izkazvaniya v bulgarskata razgovorna rech. V: Problemi na bulgarskata razgovorna rech, Kniga treta. V. Tarnovo: UI: “Sv.sv. Kiril I Metodii”, 180–191.
STEFANOVA, M. 1998.Nyakoi ezikovi nablyudeniya varhu bulgarski narodni kletveni izrazi. V: Ezikoznanie i metodika na ezikovoto obuchnie. Shumen: UI “EpiskopK. Preslavski”, 129–136.
ТAFARROJI, M., MALEKZADEH, P. 2015. Assessing Speech Acts of Curses and Prayers in Turkish. Cumhuriyet University Faculty of Science Science Journal (CSJ), 36 (3), 1226–1238.
ZADOYA, K., VARDIC, V. M., BUDOVSKAYA, E. 2017. Proklyatiya kak deikticheskie markeryi v karpatskoy narodnoy mitologicheskoy proze. V. M.M. Makartsev, I.A. Sedakova i T.V. Tsivyan (eds.) Balkanskiy deyksis i balkanskie (yazyikovie) zhestyi. Moskva: RAN, 100–126.
