Резюме: Тази статия е посветена на някои съществуващи в езика ни лексикално-морфологични словообразувателни варианти, както и на честотата на тяхната употреба. Приведени са редица примери. Авторката споделя някои резултати от своите наблюдения относно честотата. Фреквентността е различна при различните варианти и често зависи дори от личния вкус и предпочитания на носителите на езика. Също така е описана и една анкета с непредставителен характер, проведена по инициатива на авторката.
Ключови думи: морфологично словообразуване, суфикс, анкета
1. Увод
Както знаем, морфологичният словообразувателен начин в съвременния български книжовен език е много богат и продуктивен. За образуване на производни думи и за изразяване на словообразувателни значения се използват съществуващите в езика морфеми, които се съчетават по различен начин в нови комбинации и по определени образци. В резултат на морфологичното словообразуване се създават нови в морфологично и в семантично отношение думи. Афиксите, носители на словообразувателното значение, се отличават с различна продуктивност през различните периоди от историята на езика ни.
2. Изложение
Фокусът на настоящата статия е поставен върху някои морфологични словообразувателни варианти. Ще започнем с един доста особен словообразувателен тип. Става въпрос за прилагателни имена, обединени на основата на общо словообразувателно значение, изразено с формантите -ови/-еви. По принцип този словообразувателен тип минава за непродуктивен, т .е. по този начин в съвременния български език не се образуват нови думи. Тези наставки са навлезли в българския език под руско влияние и се срещат предимно във военната терминология: фронт – фронтови; войска – войскови; стража – стражеви; звено – звенови; фланг – флангови; строй – строеви; огън – огневи; полк – полкови; пост – постови; тил – тилови; щурм – щурмови; бой – боеви; броня – броневи и др. Навлизането на този тип прилагателни имена е свързано с ролята на руските военни специалисти, които след Освобождението на България през 1878 г. активно участват в създаването и обучението на българската армия. Така по естествен път става и пренасянето на съответната терминология. Част от тези прилагателни могат да се употребяват както субстантивирано и самостоятелно, така и като терминоелементи в термини словосъчетания. Напр. огнева линия, полеви лагер, войскова болница, стрелкови клуб, халосни патрон, бронева машина, щурмова авиация, редови войник, фронтови дневник, флангови удар и др.
Любопитен е следният факт. След 10 ноември 1989 г. не по лингвистични, а по екстралингвистични (главно политически или конюнктурни) причини е налице тенденцията много руски думи и термини във военната терминология да се заменят с английски поради политическата преориентация на България. Така утвърдени в нашата армия военни термини, като артелчик, установка, наряд, откат, снаряжение и др., се избягват само защото са от руски произход. Не така обаче стои въпросът с прилагателните имена, завършващи на -ови и -еви. Те и до днес пазят своята жизненост и активна употреба във военната сфера.
Интересно е това, че днес този тип прилагателни излизат извън сферата на военното дело и често се употребяват и в други области. Напр. бордови дневник (в авиацията), кадрови потенциал, кадрова справка, кадрова политика, целеви работни места, целеви бройки, целева програма, делови книжа ( в административната дейност, в политиката и др.), делова среща, делови разговор, делови среди, делови президиум (в бизнеса, в политиката, в дипломацията и др.), целеви кредит (в банковото дело), текстови файл (в компютърната терминология), брегови форми, брегови очертания (в географията), гнездово засяване (в селското стопанство), флангови нападател (във футбола) и др. При някои от тези примери се наблюдава паралелна употреба на наставките -ови и -ов и -еви и -ев, като двете форми функционират като словообразувателни варианти. По този начин те се посочват и в някои речници. В „Български тълковен речник“ с автори Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Св. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков и Цв. Тодоров, четвърто издание, допълнено и преработено от Д. Попов (София, изд. „Наука и искусство“, 2005) кадров и кадрови; целев и целеви; текстов и текстови; гнездов и гнездови; флангов и флангови са дадени именно като словообразувателни синоними. При делови и брегови е посочена само формата с -ови. Ето няколко примера за такава синонимия: бордови дневник и бордов дневник; текстови файл и текстов файл; халосни патрон и халосен патрон; флангови нападател и флангов нападател и др. Трябва много да се внимава дали в езиковата форма на дадено прилагателно съответните наставки са взаимозаменяеми от гледна точка на значението, т.е. дали употребата на едната вместо другата променя значението, или не. Напр. в споменатия вече „Български тълковен речник“ от 2005 г. се прави разлика между значенията на прилагателните редов и редови. Редов значи който е на редове, в редици (напр. редово засяване), а редови – 1. Който не принадлежи към командния състав на войска (напр. редови войници) и 2. Който не заема ръководна длъжност и не изпълнява ръководни функции (напр. редови член на партия) (Андрейчин, Георгиев и др. 2005: 834).
Във връзка с ролята, мястото и употребата на прилагателните имена, завършващи на -ови и -еви в съвременния български език авторката на тази статия предприе провеждането на една малка социолингвистична анкета. Анкетата няма представителен характер и бе осъществена от авторката през есента на 2022 г. по нейна инициатива и по-скоро от лично любопитство. Анкетирани бяха 60 души, живеещи в два жилищни блока на ж. к. „Овча купел“ 2, гр. София. От тях 43 са жени, а 17 – мъже. Възрастовата група бе от 37 до 72 години. Нито един от анкетираните не е с филологическо или с хуманитарно образование. Като професионален профил те са инженери, лекари, счетоводители, програмисти, медицински сестри, продавачи, служители във фирми и пенсионери (от пенсионерите най-голямата група са офицерите от резерва на нашата армия). Методът на анкетата беше личен разговор между авторката и респондентите, като тя им задаваше въпросите и записваше отговорите. Всичко протече по следния начин: авторката даде на анкетираните да прочетат едни и същи изречения, като в едните имаше прилагателни на -ови/-еви, а в другите – на -ов/-ев. Напр. Отборът има нужда от нов флангов нападател и Отборът има нужда от нов флангови нападател; или Този халосен патрон няма да гръмне и Този халосни патрон няма да гръмне и под. Въпросът беше кое е правилното. Вторият въпрос беше: „Схващате ли формите на прилагателните имена с -ови/-еви като остарели и архаични?“. Получиха се следните резултати. На първия въпрос от 60 анкетирани 37 отговориха, че и двете форми са правилни, 17 – че формите с -ови/-еви са грешни, а шестима не можеха да преценят. На втория въпрос 42-ма отговориха, че не схващат формите с -ови/-еви като архаични. Основният извод е, че независимо че някои езиковеди смятат поне за препоръчителна замяната на наставката -ови с -ов и -еви с –ев или с други наставки, по-старите форми с –ови/-еви обаче все още пазят своята жизненост и дори придават известен колорит на езика.
Друг случай, при който съществува конкуренция между два словообразувателни варианта, имаме при някои прилагателни имена с нулев суфикс и суфиксалните им форми. Това са форми от типа двузъб и двузъбест; двуос и двуосен, двуосов; двукрил и двукрилен; двуред и двуреден, двуредов; едролист и едролистен; дебелокор и дебелокорест и др. Повечето от тези форми функционират като терминоелементи в терминологията, като отношението на специалистите към тях е различно и с течение на времето един от двата варианта може да отпадне. Тук наблюденията на авторката са следните. Най-често в една наука или сфера на дейност се предпочита единият вариант, а в друга – другият. Напр. в биологията за насекомо се употребява двукрил, (не се казва двукрилено насекомо), а в мебелната промишленост – двукрилен (двукрилен гардероб, двукрилна врата и др.). Също така в по-нови технически текстове почти не се среща двуос. Този терминоелемент днес е почти отпаднал от техническата сфера. Ще посочим няколко примера. Началото на значителното разгръщане на мощностите на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България е в периода 2010–2012 година. През този период се наблюдава бум в инсталирането на нови мощности, особено фотоволтаични централи, като през 2010 г. на територията на страната действат 95 фотоволтаични централи. Тогава термините едноос соларен тракер и двуос соларен тракер, от една страна, и едноосен (едноосов) соларен тракер и двуосен (двуосов) соларен тракер, от друга, се употребяваха почти с еднаква честота. Днес формите с нулев суфикс в тази сфера почти не се употребяват (информацията на авторката е от лични срещи и разговори със специалисти и прeподаватели в областта на ВЕИ). Все още обаче, наред с двуосно ремарке за кола и двуосово отваряне на прозорец се срещат, макар и много рядко, и двуосо ремарке за кола и двуосо отваряне на прозорец. Също така в интернет магазините за медицински инструменти се срещат само формите двузъб екартьор и тризъб екартьор.
Словообразувателна вариантност се среща и при форми със съкращаване и респективно с разширяване на основата, като напр. вододел и водораздел; тримерност и триизмерност; светловод и светлопровод; неумишлено убийство и непредумишлено убийство; нерегистриран и незарегистриран; неползван и неизползван; нелечим и неизлечим; хидриране и хидрогениране; и съответно дехидриране и дехидрогениране; дебалаж и дезамбалаж (изваждане на стоки от опаковката им, разопаковане) и др.
Интересни са случаите, при които се наблюдава паралелно съществуване и успоредно използване на две съкратени форми от едно и също прилагателно. Напр. еко- и еколого- от екологичен, дермо- и дермато- от дерматологичен, крими- и кримино- от криминологичен, техно- и технолого- от технологичен и др. Напр. екосъобразно производство и екологосъобразно производство; екологотехнология и екотехнология; екологообоснован и екообоснован; кримиконтингент и криминоконтингент; дермопластика и дерматопластика и др. При някои от тях по-дългата и по-късата съкратена форма имат почти еднаква честота на употреба, напр. при дермопластика и дерматопластика. И в медицинската литература, и в козметичните центрове двата варианта са еднакво жизнени. Ето няколко примера. Необходимо е добре да се обмислят рисковете и ползите от дермопластиката, преди да се пристъпи към продедурата; Дерматопластиката с локални тъкани представлява заместване и премахване на кожен дефект чрез преместване на здрава кожа върху него; Апаратите за дерматопластика използват различни технологии за регенерация и подобряване на състоянието на кожата; Дермопластиката е термин, който се използва и в медицината за отстраняване на медицински дефекти, и тогава, когато става въпрос само за естетични подобрения Но като цяло много по-често се използват по-кратките форми. Напр. употреби от типа Високият криминоконтингент се опитва да оказва политически натиск или Криминоконтингентът бе предизборно профилактиран са по-редки. Реална основа за все по-пълното утвърждаване, разпространяване и наличие на две съкратени форми е вътрешноезиковата тенденция към икономия на езиковите средства, както и стремежът към краткост и стегнатост на изказа. Наличието на две съкратени форми от едно и също прилагателно не е често срещано в езика. И по-дългите, и по-късите съкратени части напълно съответстват по семантика на думата, от която са съкратени. Така се получават синонимни варианти между съкратената и несъкратената словоформа, които са взаимозаменяеми.
3. Заключение
В това изложение се спряхме накратко на някои често срещащи се лексикално-морфологични словообразувателни варианти. Те ни предлагат една пъстра палитра от много любопитни проблеми, отворени за бъдещи проучвания и дискусии, които ще ни дадат една по-ясна, по-точна и по-пълна представа за днешната динамика на езиковите процеси.
ЛИТЕРАТУРА
АНДРЕЙЧИН, Л., ГЕОРГИЕВ, Л. ИЛЧЕВ, СТ. и др. 1973: Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.
