Монографията на доцент д-р Владислав Миланов „Абстрактна лексика в българските диалекти“ (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски, 2025, 199 с. ISBN 978-954-07-6133-6) представлява оригинално и задълбочено изследване, посветено на една слабо проучена и в същото време изключително важна проблематика в българската лингвистика – наличието, функционирането и структурните характеристики на абстрактната лексика в българските народни говори. Това изследване се отличава с новаторския си подход, тъй като представлява първото систематизирано и теоретично обосновано проучване на абстрактната лексика в рамките на българската диалектна система – област, към която досега липсваше цялостен научен поглед.
Изследването категорично опровергава традиционната хипотеза, според която в диалектната реч преобладава конкретната номинация, а абстрактните лексеми са оскъдни или отсъстват. Напротив, на основата на богат емпиричен материал от над 600 диалектни съществителни авторът демонстрира, че абстрактната номинация в народните говори е структурирана, развита и изключително продуктивна. С това изследването представлява ценен принос към лексикологията, словообразуването и диалектологията, като допълва разбирането за семантичните и морфологичните ресурси на българския език.
Монографията е изградена върху ясно очертана структура и демонстрира вътрешна логическа последователност. Изследването започва с дефиниране на основните понятия и целите на анализа, преминава през теоретичен преглед на съществуващите изследвания и методологии и навлиза в същинската аналитична част, която разглежда конкретни лексикални единици и словообразувателни модели.
Особено внимание заслужават отделните тематични ядра, които се фокусират върху: историческия развой на абстрактната лексика; формирането на книжовната система и взаимодействието ѝ с говорите; лексикалните иновации в дамаскините и след тях; словообразувателната прозрачност и мотивация; функционирането на абстрактните лексеми в художествените текстове.
Всеки дял надгражда предходния, като същевременно поддържа връзка с отправните цели, което осигурява концептуална и аргументативна цялост.
Изследването е основано на съвременните методи на съпоставителния, исторически и морфологичен анализ. Особено внимание се отделя на словообразувателните механизми – деривационните модели с различни суфикси и представки, както и на продуктивността и семантичната стойност на тези модели в диалектна среда. Теоретичната рамка на изследването се базира на фундаментални понятия от лексикологията и диалектологията, като се предлага собствена концептуализация на термина „абстрактна диалектна лексика“, която надгражда съществуващите виждания.
Авторът включва и критичен преглед на съвременните хипотези за „загуба“ на абстрактни значения в диалектите, представяйки алтернативна визия, базирана на лексикално богатство и словообразувателна креативност.
Едно от най-силните качества на монографията е представянето на конкретни случаи на абстрактни лексеми, съпроводено с детайлен анализ на тяхната морфология, семантика и географско разпространение. Изследвани са ключови концепти като „любов“, „бедност“, „време“, „болест“, „вина“, „душа“, „лъжа“ и други. За всяка от тези лексеми се предлага диалектна типология, която показва както семантичните трансформации, така и формалните варианти в различните говори. Особено впечатляваща е работата по извеждането на системност в тези форми, което досега отсъстваше в литературата.
Монографията се основава на обширен корпус от диалектни материали – както печатни (диалектни речници, граматики, текстове), така и полеви записи. Това осигурява висока представителност на данните и придава емпирична тежест на направените обобщения. Въпреки че източниците често са имплицитни, обемът и разнообразието на примери ясно говорят за задълбоченото познаване на автора на българската диалектна традиция.
Монографията притежава висока научна стойност и демонстрира потенциала на диалектологията за принос към общолингвистичната теория. Освен че систематизира и описва феномен с недостатъчно внимание до момента, трудът открива възможности за бъдещи изследвания – както в синхронен, така и в диахронен план. Биха били полезни например: разширяване към абстрактни прилагателни и глаголи; социално-езикови аспекти на абстрактната номинация; интерславянски съпоставки с други балкански или славянски езици; интегриране на корпусно-базирани методи. Тези насоки биха задълбочили разбирането за функционирането на абстрактната лексика в широк лингвокултурен контекст.
Монографията на доцент д-р Владислав Миланов представлява висококачествено научно изследване, което демонстрира както задълбочена емпирична работа, така и иновативен теоретичен принос. Системността на анализа, ясната методология и аналитичната прецизност превръщат този труд в значимо постижение в съвременната българска лингвистика, в труд, който може да бъде използван като матрица за проучване на абстрактната лексика не само в метрополията, а и в диаспорите. Изследването е не само принос към лексикологията и диалектологията, но и към по-широкото разбиране за абстрактното мислене и езиковото моделиране в българската езикова традиция.
