Резюме: Статията е посветена на изказванията на кандидат-президентите Георги Иванов-Гонзо и Димитър Бербатов на извънредния конгрес на Българския футболен съюз. Изследването проследява дали публичното им говорене се придържа към официалния дискурс, доколко е динамичен, оригинален и какви послания достигат до аудиторията чрез тях. От друга страна, разглежда определени фонетични особености, като темпоритъм, интонация, логическо ударение, хезитационни паузо и пр. Обект на лингвистичен анализ е и наличието на повторения, шаблонни изрази, как е представено отношението към делегатите и гостите от UEFA и FIFA, метафоричното говорене и др. Статия също така анализира речевите стратегии на двамата кандидат-президенти, като прави заключения какво се цели с това: дали красноречиво да убедят избирателите и да привлекат одобрението върху себе си, или обратното.
Ключови думи: изказване; лексика; фонетични особености; лингвистичен анализ, български футбол.
Настоящата статия поставя специален акцент върху речта на значими спортни фигури, които имат публични изказвания и заемат висши управленски постове в спортната йерархия. Така те стават неразделна част както от света на спорта, така и от политическата система на страната ни, като очертават сложните граници на отношенията между властта, медиите и българското общество. Спортът има своето значимо място във всяко едно общество. Не е случаен фактът, че през последните години спортните (особено футболните) успехи остават в историята като повод нацията да бъде обединена. Същото важи и за общественото разочарование, често продиктувано от обвързването на спортната игра с политически фигури, партии и движения. Един от последните ярки примери е извънредният конгрес на Българския футболен съюз и изборът на негов президент. Именно тези сложни отношения ще бъдат обект на внимание в този текст.
Обект на научната статия ще са изказванията на двамата основни претенденти за мястото на президент на Българския футболен съюз – Димитър Бербатов и Георги Иванов-Гонзо. Ще се проследи как са осъществени те – предварителна подготовка, убедителност, маркираност и атрактивност на изказа в тях. Ще бъде разгърната идеята как се развиват речевите стратегии и тенденции и как зрителят днес възприема и участва в света на интернет медиите, каква е разликата им с останалите видове средства за осведомяване. На този фон обективно ще бъде разгледано и речевото поведение на двамата кандидат-президенти.
Предмет на изследване ще бъде 11-ият извънреден конгрес, проведен на 15 март 2024 година за избор на нов президент на Българския футболен съюз, след оставката на вече бившия – Борислав Михайлов.
Целта, която статията си поставя, е да направи обща типология на новите реалности в изказванията на значими за българския спорт (в случая футбол) личности. Едновременно с това ще обвърже съвременните политически и социално-икономически тенденции с езика на кандидатите и не на последно място ще направи типология на най-често срещаните отклонения в речта им. Също така ще предложи различни подходи за описанието на езиковата динамика в медиите, като включи и мерки за преодоляването им с оглед на успешната комуникация и изграждането на диалог между институциите и субектите на общуването.
С оглед на формулираните цели ще бъдат изпълнени следните задачи: ще се ексцерпира материал, извадка от извънредния конгрес на БФС. Ще се разпределят основните ексцерпирани текстове с оглед на спецификата на езиковите равнища: фонетично, лексикално, морфологично, синтактично и стилистично.
Още преди провеждането на извънредния конгрес най-спряганите имена за следващ президент на БФС са Георги Иванов-Гонзо и Димитър Бербатов. И двамата имат своя ярък отпечатък във футболната история на България и своя принос за популяризирането на името на страната ни в световния и европейския футбол. Тук обаче възниква въпросът – възможно ли е успешни бивши футболисти да допринесат за пълноценния диалог между институциите и обществото? Ще проследим доколко убедителни са те в своите изказвания, техните ораторски умения и способността им да се изразяват и заявяват позицията си гласно и аргументирано, извън терена. По регламент на извънредния конгрес всеки един от кандидат-президентите има право на изказване до пет минути, в което да представи своята идеология за бъдещето на БФС и футбола в България, съответно и да убеди делегатите да дадат своя глас за него. Ще представим изказванията на двамата кандидати и ще ги анализираме с оглед на речевите стратегии, тяхната аргументираност, изразни средства и ораторски маркери.
След представените изказвания на двамата кандидат-президенти и основни опоненти, ще проследим дали техният речник се придържа към официалния дискурс, отговаря ли на изискванията за висок речев етикет, ще анализираме и използваната техника на говора, като дикция, темпоритъм, логическо ударение, интонация и хезитационни паузи. Изследването пряко наблюдава какви речеви стратегии използват двамата претенденти, както и умението им да представят идеите си убедително. Обект на лингвистичен анализ са и дължината на изреченията, спазен ли е регламентът за изказвания, утвърден от организаторите, както и наличието на междуезиково влияние, засягащо граматичната структура и лексикалната система на езика. Накрая се проследява и как и дали изказванията влияят върху избора на делегатите, които гласуват и избират нов президент на Българския футболен съюз.
Извънредният конгрес много наподобява на политическите избори като организация и провеждане, което само по себе си предполага речта на участващите в него да се доближава като структура до тази на българските политици. Стремежът към убеждаване на избирателите в повечето случаи се демонстрира именно чрез изказванията. Ораторското изкуство обаче не е никак лесно и за възпроизвеждането на ясна, пълна, точна и убедителна реч е нужна сериозна подготовка. Липсата на предварителна подготовка обикновено поражда недоверие и води до логорея, безидейни и клиширани изявления. Всеки, който работи високо в йерархията на значими институции като Българския футболен съюз, трябва да притежава сериозно отношение, да подготвя сериозно своите изказвания, макар и по правило да трябва да ги произнася свободно.
За целите на настоящата статия ще приложим изказванията и на двамата опоненти непосредствено едно след друго, за да бъде осъществен след това успоредно техният лингвистичен анализ. Ще започнем с изказването на първия кандидат-президент – Георги Иванов-Гонзо:
Уважаеми господа делегати, Уважаеми гости,
приятели,
Днес заставам пред Вас, обединени от общата ни страст към футбола, с надеждата да спечеля Вашата подкрепа за програмата, за която моят екип и аз сме подготвили. Вие ме познавате като човек, който не се е отказвал пред трудностите, който вярва в силата на действията и който е посветил живота си на българския футбол. Вярвам, че действията говорят по-силно от думите, а именно това е подходът, който предлагам за бъдещето на българския футбол. Приятели, във футбола, както и в живота, стабилността е в основата за успеха. Това е принцип, който трябва да бъде водещ в нашите усилия за развитие на българския футбол. Стабилността не означава статичност или отказ от промени. Напротив, промените са неизбежни и желателни, но те трябва да се осъществят по начин, по който гарантира приемственост и не подкопава нашите основи. Необходимо е да си вземем поуки от минало да анализираме грешките си и да ги използваме като стъпала за бъдещето. Всеки неуспех носи в себе си зърното на бъдещ успех, но това е само ако успеем да привлечем правилните изводи и да селектираме. Важно е да разберем, че грешките не са за обсъждане, а за учене. Те са част от процеса на растеж и развитие. От ключово значение за мен е стратегията за развитие на детско-юношеския футбол, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на таланти, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи: първо, изграждане на центрове за развитие на таланти – (че...ше) ще създадем регионални центрове, които да предоставят висок'качествени условия за тренировки и обучен'я; второ, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за футболните школи, за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на младите таланти; трето, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е детско-юношеския футбол. Ще насърчаваме сътрудничеството между различните центрове за развитие на таланти, футболни школи, държава и общини. Ще въведем система за мониторинг и оценка на прогрес и успех на младите играчи. Много важно за мен ще е (прос..) просъщността на управлението. Тя е критичен компонент за възстановяването на доверието в българския футбол. В една ера, в която информацията е по-достъпна от всякога, от ключово значение е всички наши действия да бъдат открити за общественото наблюдение и оценки. Това не само ще допринесе за изграждането на устойчива система, но и ще укрепи нашата позиция както на национално, така и на международно ниво. Прозрачно означава отчетност, отговорност, два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация. В духа на прозрачност и обединение аз ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол. Това е стъпка към обединение и сътрудничество, което надмогва нашите (индивидуа...) индивидуални различия. Това обединение на усилията е ключът към постигането на истински промени и напредък. Нека да оставим настрана личните амбиции и да се съсредоточим върху това, което е най-добро за българския футбол. Нашата крайна цел е да създадем среда, която всеки български футболен клуб, играч и фен да се чувства част от голямото българско семейство. Прозрачност, отчетност и обединение ние можем да постигнем тази цел и да направим българския футбол за пример и подражание. Господа делегати, моят призив е да гласуваме не за думите, а за действията, да не разрушаваме, а да изграждаме, да работим заедно за бъдещето на българския футбол, защото в крайна сметка най-важно е да оставим стабилна основа за следващите поколения. Благодаря Ви за вниманието.
Следващото изказване е на основния опонент на Георги Иванов-Гонзо – Димитър Бербатов:
Уважаеми приятели, съмишленици, колеги, гости, гости от UEFA и FIFA, кандидат-президенти,
Благодаря, че сте тук. Както виждате, всички от нас все още усещаме предстартовата треска, все още се вълнуваме, тъй като решенията, които се взимат днес тук, са за бъдещето на българския футбол. Това, което аз ще Ви кажа, вече съм го казвал толкова пъти. В продължение на три години всички ние се борим за така нужната промяна. И денят настъпи. След малко ще Ви се даде възможност да гласувате, всеки от Вас ще направи избора, който той мисли, че е удачен. Аз и моят екип обиколихме страната за трети път, срещнахме се с всички клубове, водихме дискусии, дебати, приемахме предложения, бяхме критикувани – напълно нормално. Но най-важното нещо накрая е, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас. Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават. Вие сте върховната власт. Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни. Но за това трябва да сте обединени. Аз знам, че сте, знам, че можете да сте, показвали сте го много пъти. Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени. Стилиян е рамо до рамо с мен, както и Мартин. Това трябва да показва силата, с която разполагаме тримата като екип, не като един човек. Трима са по-добре от един. И затова сме заедно толкова дълго време и ще продължаваме да бъдемЕ заедно. Ще видимЕ какво ще решите, кой ще предпочетете, кой Ви е убедил, кой е показал нужното уважение. В този период, в който се води тази промяна за българския футбол. Сред Вас има хора, които са много по-възрастни от мене. Мисля си, че уважението в днешно време значи много, все още, а ние Ви го показвахме три години и живот и здраве, ако ни се даде възможност, да продължимЕ да Ви го показваме, с програмата, с която Ви представихме, на срещите, на които идвахме, постоянството, с което работихме. Това Ви го обещавам. Това ще го направим – аз, Стилян и Мартин и екипът, който работи с нас. Имам още малко време, тъй като не искам да отегчавам излишно, достатъчно говорихме, достатъчно дълъг ден е, ще бъдем изморени в някакъв момент. Чули сте всички неща, които сега Ви казвам и от мен, и от колегите кандидат-президенти най-вероятно преди мен и след мен. Но е важно да се обедините за развитието на българския футбол. И Вашето решение е ключово днес. Това е исторически момент. Това е исторически момент. Хората, които присъствате, решавате съдбата на българския футбол, на кой да поверите тази съдба и да кажете: „Ти си за по-доброто на нашите деца, впоследствие, които идват след нас“. Накрая, ако ми позволите, само ще се обърна към гостите от УЕФА...
Dear guests,
Thank you for being here. I think I speak for the other candidates as well. Please, be active when the voting process start, when the counting starts. Please, be active. Observe if need be into here. This is a vital moment in our football. You being here is а great honor, but please, be active, observe if everything it’s fair. We want a fair congress. May the best man win of course, but let’s play by the rules.
Успех на кандидат-президентите, разбира се, на колегите и наистина нека по-добрият, по-честният, по-доблестният, който Вие изберете, да победи и ще му пожелаем успех. Благодаря Ви!
Изказването покрива изискванията от пет минути времетраене, заложени по регламент, като дължината му е именно толкова. Притеснителното обаче е, че изказването на Георги Иванов не е под формата на реч, тъй като кандидатът излиза на трибуната с лист, от който буквално прочита своето изказване. Има няколко основни критерия, според които една реч може да се характеризира като успешна, като най-важно е дали е успял да убеди аудиторията в своите идеи. На първо място, от ключово значение е излъчването на говорещия, неговото поведение и компетентност. Освен това е важна способността му да достигне до емоционалния свят на слушателите. Не на последно място е много значима и способността му да владее до съвършенство публичното говорене и убедително да представя логично издържани аргументи. Когато обаче адресантът чете своето изказване, това сериозно отслабва нейното въздействие върху аудиторията и поражда недоверие. Причината за това е, че прави впечатление, че думите не идват от вътрешния свят на говорещия, че са предварително режисирани, а не преживени. Освен това по този начин за избирателите говорещият изглежда неуверен и думите му стават неубедителни. Подобни бяха и реакциите към бившия служебен премиер Димитър Главчев, който на откриването на първото заседание на Министерския съвет през април 2024 година излезе и прочете своята встъпителната реч от листа пред себе си.
Още в началото на своето изказване прави впечатление обръщението на Георги Иванов: „Уважаеми господа делегати, уважаеми гости, приятели…“. Употребата на обръщението „приятели“ е неуместна, когато е употребена в официалния регистър, по няколко причини. Целта на кандидат-президента вероятно е да скъси дистанцията с делегатите и да създаде впечатление за общност с една цел. Малко по-нататък в неговото изказване отново срещаме обръщението „приятели“: „Приятели, във футбола, както и в живота, стабилността е в основата за успеха“. Тази употреба, от една страна, опростява изказването, тъй като го изкарва от официалния регистър, а по този начин, от друга страна, може да породи евентуални съмнения в прозрачността на избора.
Същият подход има и Димитър Бербатов „Уважаеми приятели, съмишленици, колеги, гости, гости от UEFA и FIFA, кандидат-президенти“. В неговото обръщение правят впечатление две неща – първо, движението от лично към общо – той започва с „приятели, съмишленици“ и завършва с „гости от UEFA и FIFA, кандидат-президенти“; и, второ, то демонстрира отношение и уважение както към по-високопоставените неутрални присъстващи, така и към основните му опоненти.
При публични изказвания централно място за възприемането на казаното има темпоритъмът, той има ключова роля за това говорещият да бъде добре разбран. Авторът на изказването трябва много внимателно да съобрази темпото, с което информацията, точно и ясно да достигне до слушателите и да бъде осмислена от тях. Когато темпоритъмът не е добре съобразен, в комбинация с различни външни фактори като притеснение, недостатъчна подготовка и увереност, води до небрежна разговорност. Това се реализира в изказването на Георги Иванов. Поради факта, че то не се осъществява свободно, а е прочетено пред аудиторията, кандидат-президентът не успява да съобрази скоростта, с която чете, и съобщението бива просто „излято“. Нещо повече, на места ясно се чува, че дори думите не са правилно прочетени, смесват се части от различни лексеми, липсва логическо ударение или хезитационна пауза, което поражда съмнение, че текстът е непознат дори за четящия го. Примери за такива случаи от речта на кандидат-президентът са: „грешките не са за обсъждане“, „шкклубните школи“ „(че...ше) ще създадем регионални центрове“, „висок‘качествени условия за тренировки и обучен‘я“, „условия за (разв...) развитието на младите таланти“, „Много важно за мен ще е (прос..) просъщността на управлението“, „Прозрачно означава отчетност, отговорност, два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация“, „(индивидуа...) индивидуални различия“, „Прозрачност, отчетност и обединение ние можем да постигнем тази цел и да направим българския футбол за пример и подражание“. От това страда както речевата стратегия на говорещия, така и аудиторията, която го слуша. В случаите, когато Георги Иванов артикулира небрежно, се налага слушателите да полагат допълнителни усилия, за да възприемат по-пълноценно информацията. Това намалява комуникативната способност, като може да доведе до промяна във възприеманата информация, както и в нагласата на аудиторията към достоверността на казаното.
Друга важна характеристика в изказванията на двамата кандидат-президенти, е тяхната интонация и различното звучене. Д. Тилков и Т. Бояджиев дават следното определение за интонация: „сложно фонетично явление, чиято реализация се осъществява от комбинираното действие на честотни, темпорални и интензивни характеристики на говорния сигнал“ (Тилков и Бояджиев 1977:158). В изказването на Георги Иванов обаче интонацията е равна, което се дължи на това, че текстът се чете, а не се възпроизвежда свободно, и това осакатява както звученето, така и убедителността на съобщението. В публичното обръщение на Димитър Бербатов интонацията притежава няколко основни граматични функции – оформя изречението като завършена синтактична единица, изразява оценъчно отношение към реалната обстановка и емоционална страна, чрез нея се разкрива логическото ударение и комуникативната натовареност на думите. Логическото ударение представлява по-интензивен, по-отчетлив или по-настоятелен изговор на дума или група от думи в изречението, като по този начин се привлича вниманието на слушателите. В устната реч най-често се увеличават силата, продължителността или височината на гласа при произнасяне на думата или думите, които се акцентират. Заради това, че е прочетен текст, изказването на Георги Иванов има своите слабости и в този аспект, тъй като не всички места, на които е подходящо да се постави логическо ударение, са използвани от кандидат-президента на БФС. Следните изречения са такъв пример: „Напротив, промените са неизбежни и желателни, но те трябва да се осъществят по начин, по който гарантира приемственост и не подкопава нашите основи“; „Прозрачно означава отчетност, отговорност, два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация“. Въпреки това има няколко момента, в които ясно се долавя логическо ударение:
- Приятели, във футбола, както и в живота стабилността е в основата за успеха.
- От ключово значение за мен е стратегията за развитие на детско-юношеския футбол, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на таланти, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи: първо, изграждане на центрове за развитие на таланти – (че...ше) ще създадем регионални центрове, които да предоставят висок'качествени условия за тренировки и обучен'я; второ, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за футболните школи, за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на младите таланти; трето, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е детско-юношеския футбол.
- Много важно за мен ще е (прос..) просъщността на управлението.
Сред представените примери се наблюдават и няколко хезитационни паузи, които обикновено се определят от индивидуалните речеви способности и емоционалното състояние на говорещия. Тяхната поява зависи също и от предварителната подготвеност на говорещия по темата. Основният вид колебания при Георги Иванов са автокорекцията след затруднения при прочитането на определени думи, което може да се приеме като свидетелство, че текстът не е напълно познат на кандидат-президента.
В изказването на Димитър Бербатов също не липсват такива примери, тъй като там речта е спонтанна, стремежът към убеждаване е по-отчетлив и поради тази причина примерите са повече. Освен това в изказването присъстват и много паузи, които обаче имат за цел да поставят акцент на последно казаната дума:
- В продължение на три години всички ние се борим за така нужната промяна. И денят настъпи.
- Но най-важното нещо накрая е, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас. Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават. Вие сте върховната власт. Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.
- Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени.
- Това трябва да показва силата, с която разполагаме тримата като екип, не като един човек.
- И затова сме заедно толкова дълго време и ще продължаваме да бъдемЕ заедно. Ще видимЕ какво ще решите, кой ще предпочетете, кой Ви е убедил, кой е показал нужното уважение.
- Хората, които присъствате, решавате съдбата на българския футбол на кой да поверите тази съдба и да кажете: „Ти си за по-доброто на нашите деца, впоследствие, които идват след нас.“
- Please, be active when the voting process start, when the counting starts. Please, be active. Observe if need be into here. This is a vital moment in our football. You being here is а great honor, but please, be active observe if everything it’s fair. May the best man win of course, but let’s play by the rules.
Когато става въпрос за публично говорене, е необходимо да се обособи място и за използването на характерен речник, типичен за ръководителите на спортни институции у нас, подобно на политическия речник. Той също има своя специфика, определени изрази и употреби. В България думи като приоритет, прозрачност, развитие на българския футбол, бъдеще, обединение, екип, детско-юношески школи определено са се наложили като парадигма в обществения ред.
Димитър Бербатов също използва някои от тези лексеми, но и други, които могат да се определят като шаблонни заради честата им употреба в публичното говорене на представителите на спортните институции. В неговия случай това са думи като бъдеще, български футбол, обединение, промяна, екип, деца и др. Доказателство за това е, че те се срещат в почти всяко изречение:
- Както виждате, всички от нас все още усещаме предстартовата треска, все още се вълнуваме, тъй като решенията, които се взимат днес тук са за бъдещето на българския футбол.
- Но най-важното нещо накрая е, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас. Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни. Но за това трябва да сте обединени.
- Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени. Това трябва да показва силата, с която разполагаме тримата като екип, не като един човек.
- В този период, в който се води тази промяна за българския футбол. Сред Вас има хора, които са много по-възрастни от мене.
- Но е важно да се обедините за развитието на българския футбол.
- Хората, които присъствате, решавате съдбата на българския футбол на кой да поверите тази съдба и да кажете: „Ти си за по-доброто на нашите деца, впоследствие, които идват след нас.“.
Същата линия следва и Георги Иванов в своето изказване, като той залага на почти същите думи като стабилност, развитие, прозрачност, детско-юношески школи, бъдеще, промени, обединение, екип, български футбол, млади таланти, ключово значение и др. Примерите са наистина многобройни и съпътстват цялото му изказване:
- Днес заставам пред Вас, обединени от общата ни страст към футбола, с надеждата да спечеля Вашата подкрепа за програмата, за която моят екип и аз сме подготвили.
- Вярвам, че действията говорят по-силно от думите, а именно това е подходът, който предлагам за бъдещето на българския футбол.
- Приятели, във футбола, както и в живота стабилността е в основата за успеха. Това е принцип, който трябва да бъде водещ в нашите усилия за развитие на българския футбол.
- Стабилността не означава статичност или отказ от промени. Напротив, промените са неизбежни и желателни, но те трябва да се осъществят по начин, по който гарантира приемственост и не подкопава нашите основи.
- Необходимо е да си вземем поуки от минало да анализираме грешките си и да ги използваме като стъпала за бъдещето. Всеки неуспех носи в себе си зърното на бъдещ успех, но това е само ако успеем да привлечем правилните изводи и да селектираме.
- От ключово значение за мен е стратегията за развитие на детско-юношеския футбол, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на таланти, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи: първо, изграждане на центрове за развитие на таланти – (че...ше) ще създадем регионални центрове, които да предоставят висок'качествени условия за тренировки и обучен'я; второ, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за футболните школи, за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на младите таланти; трето, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е детско-юношеския футбол.
- Ще насърчаваме сътрудничеството между различните центрове за развитие на таланти, футболни школи, държава и общини. Ще въведем система за мониторинг и оценка на прогрес и успех на младите играчи.
- Тя е критичен компонент за възстановяването на доверието в българския футбол.
- Прозрачно означава отчетност, отговорност – два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация. В духа на прозрачност и обединение, аз ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол.
- Това е стъпка към обединение и сътрудничество, което надмогва нашите (индивидуа...) индивидуални различия. Това обединение на усилията е ключът към постигането на истински промени и напредък.
- Прозрачност, отчетност и обединение ние можем да постигнем тази цел и да направим българския футбол за пример и подражание.
- Господа делегати, моят призив е да гласуваме не за думите, а за действията, да не разрушаваме, а да изграждаме, да работим заедно за бъдещето на българския футбол, защото в крайна сметка най-важно е да оставим стабилна основа за следващите поколения.
В своето изказване Георги Иванов използва и няколко изречения, които са експресивно маркирани и препращат към футболната му кариера. Тяхната цел е да провокират емоционалността на делегатите и техните спомени от годините, в които настоящият кандидат е бил футболист на ФК „Левски“ с принос за българския футбол: „Вие ме познавате като човек, който не се е отказвал пред трудностите, който вярва в силата на действията и който е посветил живота си на българския футбол.“ Смесването на личното с професионалното говорене, особено по време на официални изказвания обаче, понякога има и противоположния ефект в зависимост от аудиторията отсреща.
Изграждането на лингвистичен портрет се осъществява успешно от гледна точка на съвременни научни направления като лингвоперсонологията. Словесната изява разкрива определен езиков модел, като демонстрира лични качества, ораторски потенциал, езикови способности и комуникативни характеристики. За успешното изграждане на езиковите портрети на двамата кандидат-президенти ще обосновем избора на два основни критерия – комуникативен имидж и автоимидж.
Комуникативният имидж проследява комуникативната активност на говорещия към другите, за да привлича вниманието, да поддържа интереса върху себе си, да постига целите си. Най-общо комуникативният имидж се изгражда посредством изразяване на подкрепа или противопоставяне, разграничаване, в адаптивността, в демонстрацията на толерантност или ярко несъгласие и др.
В автоимиджа се поставя акцент върху изградения или желания собствен образ в съзнанието на конкретния човек чрез формулиране на качества и способности, характеризиране на личностни аспекти, преценка за вътрешни състояния, предпочитания, идентификация на личното пространство.
Комуникативният имидж, който се стремят да изградят и двамата кандидат-президенти, е на обективен, компетентен, предприемчив, подготвен специалист. Димитър Бербатов например не говори за личния си живот и на няколко пъти припомня свършеното от него и екипа му през последните три години, като по този начин индиректно прави разграничение на ниво „ние“ – „те“ и така се стреми да се отдалечи от опонентите си и в професионален, и в личностен план: „В продължение на три години всички ние се борим за така нужната промяна.“
По отношение на автоимиджа отново са налице сходства в речевите стратегии на двамата кандидати. И двамата предпочитат да се асоциират с колектива и много по-често употребяват „ние“, отколкото „аз“, като редовно споменават своя екип. Изграждането на собствения им образ се базира на идеята за асоцииране с колектива и желанието им да бъдат лидери. В изказването на Димитър Бербатов откриваме немалко такива примери, още повече и заради факта, че той участва в избора на нов президент на Българския футболен съюз заедно с други двама свои колеги и съмишленици – Стилян Петров и Мартин Петров – и двамата легенди във българския футбол. По-интересното е, че употребата на „ние“ всъщност се реализира индиректно, тъй като Бербатов умишлено изброява, за да покаже, че с неговия избор всъщност ще бъдат избрани трима души:
- Аз и моят екип обиколихме страната за трети път, срещнахме се с всички клубове, водихме дискусии, дебати, приемахме предложения, бяхме критикувани – напълно нормално.
- Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени. Стилиян е рамо до рамо с мен, както и Мартин.
- Това трябва да показва силата, с която разполагаме тримата като екип, не като един човек. Трима са по-добре от един. И затова сме заедно толкова дълго време и ще продължаваме да бъдемЕ заедно.
- Това Ви го обещавам. Това ще го направим – аз, Стилян и Мартин и екипът, който работи с нас.
В своето изказване Димитър Бербатов прави ясно разграничение между „ние“ и „вие“. Именно „вие-формата“ притежава най-голяма тежест и прави най-ярко впечатление, тъй като чрез неколкократните си обръщения към делегатите, той поставя тях и тежестта на техния избор най-високо и това е представено особено експлицитно във всяка негова синтактична конструкция:
- Но най-важното нещо накрая е, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас. Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават. Вие сте върховната власт. Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.
- Сред Вас има хора, които са много по-възрастни от мене. Мисля си, че уважението в днешно време значи много, все още, а ние Ви го показвахме три години и живот и здраве, ако ни се даде възможност, да продължим да Ви го показваме, с програмата, с която Ви представихме, на срещите, на които идвахме постоянството, с което работихме. Това Ви го обещавам.
- И Вашето решение е ключово днес.
При Георги Иванов обаче не се среща употреба на „ние“, като единствено в няколко случая откриваме аз-говорене:
- Днес заставам пред Вас, обединени от общата ни страст към футбола, с надеждата да спечеля Вашата подкрепа за програмата, за която моят екип и аз сме подготвили.
- В духа на прозрачност и обединение, аз ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол.
Друго езиково явление в изказването на Георги Иванов-Гонзо е един от характерните маркери за устната комуникация, свързани с т.нар. звукови елизии. Това е доста любопитно, тъй като кандидат-президентът всъщност през цялото време чете своята реч. Звуковите елизии представляват изпадане на гласни или съгласни от определени езикови единици, като това е явление присъщо за разговорната реч. Като причина за тяхната употреба може да бъде посочен стремежът към опростяване на думи и съчетания. В официалния регистър изпадането на някои звукове се характеризира най-вече като небрежност в изказа. Обикновено целта е изказването да звучи непринудено и да приобщи слушателите, но тук по-скоро причината за затруднението се дължи на неподготвеността на кандидата, а оттам и на емоционалното му състояние. В изказването на Георги Иванов често срещани са и стилистични похвати като афереза и апокопа:
- …първо, изграждане на центрове за развитие на таланти – (че...ше) ще създадем регионални центрове, които да предоставят висок'качествени условия за тренировки и обучен'я;
Едно от съществените отклонения в изказването на Димитър Бербатов е допускането на диалектни форми в речта при „-ме“ окончанията за 1 л. мн. ч. сегашно време при глаголите от първо и второ спрежение, така нареченото „мекане“. То представлява най-общо явление в западните говори на българския език, при което формата за първо лице мн. ч. на глаголите от I и II спрежение се образува с окончанието -ме. Не е изненада, че едно от най-често срещаните западнобългарски отклонения се срещат именно в речта на Димитър Бербатов, предвид, че родният му град е Благоевград. Добре известно е правилото, което гласи, че ако в 1 л. ед. ч. глаголът завършва на -а или -я, то в 1 л. мн. ч. окончанието му е -м (чета – четем; мисля – мислим). А ако в 1 л. ед. ч. глаголът завършва на -м, то в 1 л. мн. ч. окончанието му е -ме (харесвам – харесваме; обичам – обичаме).
Този тип грешка от години е масово явление както в разговорния регистър (Алексова 2023), така и в официалния в речта на български политици, журналисти, актьори и публични личности от всяка обществена сфера. Повечето от тях не се стремят да избегнат или да преодолеят това отклонение и поради тази причина контролирането на процеса става особено трудно. В съвременната лингвистика се определят като маркери за разговорност, тъй като се употребяват в цялата езикова територия и се допускат в неофициалното общуване, но нормата е категорична по отношение на официалния регистър.
- И затова сме заедно толкова дълго време и ще продължаваме да бъдеме заедно.
- Ще видиме какво ще решите, кой ще предпочетете, кой Ви е убедил, кой е показал нужното уважение.
- Мисля си, че уважението в днешно време значи много, все още, а ние Ви го показвахме три години и живот и здраве, ако ни се даде възможност, да продължиме да Ви го показваме, с програмата, с която Ви представихме, на срещите, на които идвахме постоянството, с което работихме.
Що се отнася до изказването на Георги Иванов-Гонзо, който е родом от Пловдив, прави впечатление, че отсъства обичайната за неговото говорене пълна редукция на неударена гласна е в и. Причината за това вероятно се дължи на факта, че речта му не е свободна и всъщност четейки я, той артикулира правилно думите, които иначе биха звучали с редукция. За да подкрепя своето предположение, ще представя няколко примера от друго публично изказване на Иванов – от негово интервю, след като вече е избран за президент на Българския футболен съюз:
- Ако искаме да променяме, нищата няма да станат толкова бързо.
- На диветнайсти има събиране примерно, които всички големи фидирации, които ще се обединим, за да можем по някакъв начин да търсим от държавата финансиране.
- На нас ни трябва гинерално да решим проблемите, сига не е проблем примерно дали ще получим някаква сума от Министерството на спорта, с която да направим два турнира или да купим на десет отбора топки или екипи, тука говорим за гинерална стратегия примерно как да се развиват детско-юношеските школи…
- Ако футболният съюз не дава някакви финанси на клубовите, по никакъв начин не може да изисква контрол. Как мога сига да отида в някой клуб дали е ЦСКА, или Левски и да кажа: „Искам да видя как тренирате“ или „Не тренирате по правилния начин, ще следвате митодиката на футболния съюз“.
Друга използвана техника в публичното говорене на двамата кандидат-президенти, което се откроява, е изброяването и повторението. Излагането на собствените аргументи чрез изброяване е подходящ похват, тъй като в този случай няма прекомерна употреба. Обикновено при безкрайното изброяване прави впечатление, че говорещият не може да конструира речта си достатъчно убедително, но тук примерите не са много и правят речта стегната, ясна и добре аргументирана. В изказването на Георги Иванов-Гонзо са налице два примера, но те са достатъчни, за да послужат за нуждите на изследването.
- От ключово значение за мен е стратегията за развитие на детско-юношеския футбол, която се фокусира върху изграждането на центрове за развитие на таланти, активно подпомагане на клубните школи и използване на следните ключови подходи: първо, изграждане на центрове за развитие на таланти – ще създадем регионални центрове, които да предоставят висок'качествени условия за тренировки и обучен'я; второ, с подкрепата на държавата и общините ще осигурим ресурси за футболните школи, за да могат те да подобрят качествено обучение и да предоставят подходящи условия за (разв..) развитието на младите таланти; трето, ще организираме редовни обучения и курсове за треньори, работещи е детско-юношеския футбол.
- Прозрачност, отчетност и обединение ние можем да постигнем тази цел и да направим българския футбол за пример и подражание.
При Димитър Бербатов се открива подобно изброяване единствено във финалната част на изказването му:
- Успех на кандидат-президентите, разбира се, на колегите и наистина нека по-добрият, по-честният, по-доблестният, който Вие изберете, да победи и ще му пожелаем успех!
Димитър Бербатов пък си служи с повторения и кратки изречения като риторичен похват, чрез който посланията му да бъдат убедително и ясно поднесени на слушателите. Използваните изреченски конструкции създават усещане за съдбовност на избора, внушават чувство за отговорност у делегатите, като целта е да повлияе пряко върху техния избор.
- Вие сте клубовете. Вие сте хората, които решават. Вие сте върховната власт. Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.
- И Вашето решение е ключово днес. Това е исторически момент. Това е исторически момент.
Налице е и една немалка разлика по отношение на публичното говорене на ръководители на спортните институции спрямо политическите среди. При политиците много често се наблюдава стратегия на позитивно собствено представяне и негативно представяне на опонентите, докато в настоящия случай е точно обратното – и двамата кандидат-президенти не нападат своите конкуренти, а напротив – показват уважение един към друг. Георги Иванов например изразява нагласа за съвместна работа със своите опоненти:
- В духа на прозрачност и обединение, аз ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол. Това е стъпка към обединение и сътрудничество, което надмогва нашите индивидуални различия.
Подходът на Димитър Бербатов е по-неутрален, но пак ясно личи, че той поставя себе си и своите „колеги“ на едно ниво и засвидетелства своето уважение към тях:
- Чули сте всички неща, които сега Ви казвам и от мен, и от колегите кандидат-президенти най-вероятно преди мен и след мен.
- Успех на кандидат-президентите, разбира се, на колегите и наистина нека по-добрият, по-честният, по-доблестният, който Вие изберете, да победи и ще му пожелаем успех.
Важен момент от лингвистичния портрет на двамата кандидат-президенти е употребата на метафори, макар че преносната употреба на лексемите не е характерна за официалното общуване. Интересно е, че обикновено във футболната лексика (както и в политическата) често срещана е употребата на милитарни метафори, но такива в настоящите изказвания липсват. Налице са обаче редица примери за друг тип метафорично и метонимично преосмислена лексика, като тяхната употреба е свързана със стремежа да се подчертае важността на избора и значимостта на събитието – 11-ия извънреден конгрес на Българския футболен съюз. Поради тази причина на моменти метафоричното и хиперболизираното говорене са почти изравнени. Чрез метафоричната лексика се постига атрактивност и акцентиране на аргументацията и при двамата кандидат-президенти. По-долу са представени някои от примерите в речта на Георги Иванов:
- Вие ме познавате като човек, който не се е отказвал пред трудностите, който вярва в силата на действията и който е посветил живота си на българския футбол.
- Вярвам, че действията говорят по-силно от думите, а именно това е подходът, който предлагам за бъдещето на българския футбол.
- Всеки неуспех носи в себе си зърното на бъдещ успех, но това е само ако успеем да привлечем правилните изводи и да селектираме.
- Прозрачно означава отчетност, отговорност, два стълба, върху които трябва да почива всяка здрава и устойчива организация.
- В духа на прозрачност и обединение, аз ще подам ръка на останалите кандидати и на всички, които имат необходимите качества и експертиза, които могат да помогнат за развитието на българския футбол.
- Това обединение на усилията е ключът към постигането на истински промени и напредък.
- Нашата крайна цел е да създадем среда, която всеки български футболен клуб, играч и фен да се чувства част от голямото българско семейство.
- Господа делегати, моят призив е да гласуваме не за думите, а за действията, да не разрушаваме, а да изграждаме, да работим заедно за бъдещето на българския футбол, защото в крайна сметка най-важно е да оставим стабилна основа за следващите поколения.
Примерите за метафорична лексика в изказването на неговия опонент – Димитър Бербатов също не са малко:
- Както виждате, всички от нас все още усещаме предстартовата треска, все още се вълнуваме, тъй като решенията, които се взимат днес тук са за бъдещето на българския футбол.
- Но най-важното нещо накрая е, че тази обединеност, която всички търсим, започва с Вас.
- Във Ваши ръце е бъдещето на футбола ни.
- Както ние сме обединени – аз, Мартин и Стилян като юмрук, въпреки опитите да бъдем разделени.
- Това е исторически момент. Хората, които присъствате, решавате съдбата на българския футбол на кой да поверите тази съдба...
Следващата лексикална особеност е хиперболата. Основната цел на нейната употреба е привличане на вниманието на слушателите и акцентирането върху определена информация чрез изграждането на силно преувеличена представа за нея. Ето и няколко примера на качествени и количествени хиперболи при Георги Иванов, като употребата им цели да демонстрира ярък акцент върху казаното:
- Вие ме познавате като човек, който не се е отказвал пред трудностите, който вярва в силата на действията и който е посветил живота си на българския футбол.
- Тя е критичен компонент за възстановяването на доверието в българския футбол.
- В една ера, в която информацията е по-достъпна от всякога, от ключово значение е всички наши действия да бъдат открити за общественото наблюдение и оценки.
Качествени и количествени хиперболи не липсват и в изказването на неговия опонент – Димитър Бербатов:
- Това, което аз ще Ви кажа, вече съм го казвал толкова пъти.
- Аз и моят екип обиколихме страната за трети път, срещнахме се с всички клубове, водихме дискусии, дебати, приемахме предложения, бяхме критикувани – напълно нормално.
- И затова сме заедно толкова дълго време и ще продължаваме да бъдем заедно.
- Имам още малко време, тъй като не искам да отегчавам излишно, достатъчно говорихме, достатъчно дълъг ден е, ще бъдем изморени в някакъв момент.
В речта на двамата кандидат-президенти фразеологията също намира място и има своята ярка употреба. Тя, подобно на хиперболите, се използва, за да засили въздействието от казаното и да постигне атрактивност и изразяване на емоционално отношение. Съвсем естествено е, че фразеологизми откриваме единствено в свободната реч на Димитър Бербатов, докато в текста, който Георги Иванов прочита, такива липсват:
- Стилиян е рамо до рамо с мен, както и Мартин.
- Мисля си, че уважението в днешно време значи много, все още, а ние Ви го показвахме три години и живот и здраве, ако ни се даде възможност, да продължим да Ви го показваме...
Накрая ще обърнем внимание на ключовото обръщение на Димитър Бербатов към присъстващите гости от УЕФА и ФИФА, като за целта ще приложим преведен вариант на думите му:
Скъпи гости,
Благодаря Ви, че сте тук. Мисля, че говоря и от името на другите кандидати. Моля Ви, бъдете активни, когато започне процесът на гласуване и когато започне броенето. Наблюдавайте, ако е необходимо. Това е решаващ момент за нашия футбол. Присъствието ви тук е голяма чест, но Ви моля – бъдете активни и следете дали всичко е справедливо. Искаме един честен конгрес. Нека, разбира се, победи най-добрият, но нека играем по правилата.
В казаното от Димитър Бербатов ясно личи безпокойство по отношение на прозрачността на конгреса. Това обръщение се явява като предвестник на последвалите спекулации и устни обвинения за това, че вотът е нагласен. Причините за това са няколко. От една страна, съмнение породи броят на гласовете, с които Георги Иванов спечели изборите – 235 гласа. Според регламента, за да бъде избран президент още на първи тур, той трябва да спечели над 50% от гласовете на делегатите. На 11-ия извънреден конгрес на Българския футболен съюз са регистрирани 469 делегати, като всички са упражнили правото си на глас, т.е. за да бъде избран президент още на първи тур, са били необходими именно 235 гласа. Освен това, Димитър Бербатов губи за втори път изборите за президент на Българския футболен съюз. Речевата му стратегия чрез обръщението на английски демонстрира както отношение и уважение към представителите на ФИФА и УЕФА, така и опит предварително да породи съмнение в честността на избора и да провокира бдителността на присъстващите чуждестранни гости и делегати.
В заключение на всичко казано дотук може да отбележим, че тенденцията към навлизане на разговорни маркери в официалното общуване се задълбочава и достига и други нива, като публичното говорене на значими спортни фигури (освен в речта на българските политици). Излизането извън обсега на общоприетото става все по-често явление, което разкрива липса на ораторски способности и неспособност на придържане към висок речев етикет, което е задължително дори и в спортните среди, особено в институция като Българския футболен съюз.
Кандидат-президентите структурират така речта си, че да спечелят одобрението на клубовете и съответно гласовете на делегатите. Най-ефикасният начин е чрез използването на стилистично маркирана реч – шаблонни изрази, метафорични употреби, хиперболи, фразеологични словосъчетания и др.
Проблемът в публичното общуване продължава сериозно да се задълбочава, тъй като разговорните тенденции не се възприемат достатъчно негативно от аудиторията. Въпреки това този подход към общуването в официалния регистър далеч не е най-подходящият, предвид изначално заложените изискванията. Тази речева стратегия обаче най-сериозно привлича вниманието на аудиторията и поради тази причина продължава да е най-предпочитана от говорещите. Темата със сигурност ще бъде продължена и разширена. Използвам повода да изкажа своята благодарност към проект КП 06-Н-80/11 от 15.12.2023 г., финансиран от МОН. Надявам се, че в рамките на следващ етап на постдокторантски конкурс ще разгърна проблематиката и в съпоставителен европейски и международен план.
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящата статия е отпечатана по проект КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, втори етап. Тема на проекта: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“; научен ръководител: доц. д-р Владислав Миланов. Изпълнител на проекта: СУ „Свети Климент Охридски“. Авторът на статията изказва специална благодарност към ФНИ за оказаната подкрепа.
ЛИТЕРАТУРА
АЛЕКСОВА, КР. 2023: Перцептуална социолингвистика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
АНГЕЛОВА, И. 1990: За повторението като особеност на разговорната реч. Съпоставително езикознание, XV, №2.
ВИДЕНОВ, М. 1990: Българска социолингвистика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
КАНЕВ, Д., НИКОЛОВ, И., КАНЕВА, Л. 2012: Учебник по политически мениджмънт 2. Политическа комуникация и предизборни кампании. Фондация Фридрих Еберт, Бюро България.
МИЛАНОВ, ВЛ., 2024. Динамика на езиковите процеси, книжовни норми и явления в процес на преустройство или кризи на общуването в българското общество. Чуждоезиково обучение, кн.4, 89–101.
НИЧЕВА, К. 1987: Българска фразеология. София: Наука и изкуство.
ПОПОВ, Д. 2016: Лингвистична персонология. Превъплъщенията на гласа. Шумен: Университетско издателство „Константин Преславски“.
СТОЯНОВ, КР. 1999: Езикова престижност и езикови манипулации. В: Медиите и езикът. София, 85–92.
ТИЛКОВ, Д., БОЯДЖИЕВ, Т. 1977: Българска фонетика. София: Наука и изкуство, 158.
