Пристъпвайки към изучаване на чужд език, а именно българския, всеки руски студент трябва да осъзнае какви привилегии му дава родният език. Българският език и руският език са „кръвни“ роднини. Това обстоятелство позволява на чужденеца славянин да не изпитва шок при попадане в чуждоезикова среда. Фактът, че руският и българският език ползват една и съща азбука-кирилица, позволява да се спести време за такъв важен аспект на обучението като фонетичния строеж на чуждия език.
Както вече бе казано, българският и руският език са близки, затова част от лексиката на езиците съвпада или има общ корен. Например руската дума обувь и българската обувки, руската дума голова и българската глава. Разбира се, съвпадението на голямо количество форми се явява някаква база за изучаващия чуждия език, но следва да се отбележи, че не всичко е така просто. Съществуват много „подводни камъни“ при изучаване на близките по лексика езици. Ще разгледаме няколко групи думи.
1. Еднакво написани, но с различно звучене (при това лексикалното значение съвпада):
бълг. автобỳс и рус. автòбус, бълг. зàписка и рус. запѝска, бълг. òбед и рус. обèд и др.
2. Еднакво писане и звучене, но различно значение.
Българската дума гора означава 'множество дървета, растящи на голямо пространство с тясни корони' (Ушаков 2000). На руски се превежда като название лес, а гора на руски език означава 'значителна възвишеност, израстваща над околната местност', превеждана на български език с връх, планина.
Българското бисер в руски се превежда като жемчуг, тъй като в руски бисер означава 'малки седефени топчета, които са продупчени' (Ожегов, Шведов 1990г), наричани в български мъниста.
Такъв тип думи са потенциално опасни за обучаващия се, тъй като родният език доминира над чуждия, затова на студента му трябва повече време, за да запомни всичко.
Особено внимание трябва да се отдели на предлозите. В българския език липсва склонение на съществителните, защото изразител на синтактичните отношения често са именно предлозите, докато в руския език това е окончанието. Поради сходния облик на предлозите се създава впечатление, че и значенията, и функциите при тях са еднакви, но това рядко е така. Да разгледаме руския предлог за, който никога не се употребява с пространствено значение 'зад' (руски за диваном). Затова българският предлог за само в редки случаи съответства на значението на руския предлог за, напр. тичам за лекар – бежать за доктором.
Преди всичко съчетанията с предлога за показват цел, предназначение на действието или предмета. При тези значения българският предлог за съответства на руския для (готвя обед за децата си – готовить обед для своих детей).
Съчетанията с предлога за функционират като предикативни определения, отнасящи се към подлога (той е избран за секретар – он выбран в секретарь) или към прякото допълнение (назначиха го за директор – его назначили директором). В руския език изреченията от този тип са безподложни.
Явно е, че значенията на повърхностно близките предлози за в българския и руския език са различни. На студента се налага да запомни списъка на всички предлози (които наброяват не една десетка), както обикновено изисква изучаването на чужд език, но и да ги отделя от вече познатите родни предлози.
Пристъпваме към описание на методите, позволяващи значително да се улесни процесът на изучаване на чужд език и да се получат максимални знания.
Езикът не е просто средство, с помощта на което хората общуват, но също и огледало, в което се отразява съзнанието на носителите на този език. В езика са запечатани националният характер, начинът на мислене на говорещия, манталитетът на един или друг народ. Затова е нецелесъобразно да се учи чужд език отделно от историята и културата на тази страна, чийто начин на мислене се заимства. Но не е и достатъчно да се знае, че столица на България е София, или че южните съседки на България са Турция и Гърция. За да научим езика, трябва да се поставим на мястото на чужденеца, трябва не само да се научат думите, правилата за съчетаване на тези думи и граматиката, но също трябва да се научим да мислим като чужденец.
Може например първото занятие да посветим на разказа за страната, нейния народ, а също така да се даде време на студента да си измисли българско име, местоживеене, професия и възраст. Например студентката Елена се превръща в Живка Тихонова, на 25 години, офталмолог, в момента живее в град София. Тази роля помага на учащия се да се почувства близък до изучаваната страна, а също да превърне обучението си в своеобразна игра. В процеса на изучаване на чужд език студентите отново ще се запознаят помежду си, постепенно усвоявайки лексиката, всеки учащ се трябва да разкаже нещо ново за себе си: да опише своята стая, разпределението на задачите за деня, закуската, броя на членовете на семейството и т.н. При това задължително трябва да се отбележи, че на занятията по български език ви наричат не Ваня Иванов, а РадкоХаджииванов, а това означава, че и хората и вашите роднини трябва да съответстват на имената.
Всеки комуникативен акт между хората, говорещи един език, както и между хора, говорещи на различни езици, предполага наличието на двата субекти, цели и комуникативни намерения. Ето защо, за да се избегне неуспех в общуването, участниците трябва не само да се разбират помежду си, но и да могат да изтълкуват защо човекът е постъпил по определения начин в тази или онази комуникативна ситуация. Основен помощник на студента при опита да се разгадаят действията на чуждестранния събеседник е изучаването на картината на света на представителите на изучавания език. По думите на Л. С. Крюкчова и на Н. В. Мощинска, картината на света представлява виждането на човека, носител на определена култура, за света и за мястото му в света, като се кодира чрез езикови средства и се изразява чрез система, която съществува във всеки език. Може да се каже, че системата от концепти – това е национална култура. Съществува поредица от основни и базови концепти, които присъстват във всеки език: това са щастие, семейство, дом, любов, приятелство и други, но при носителите на различни култури те предизвикват различни асоциации и реакции. За да се избегне неуспех при общуването чрез изучавания от тях език, за да може правилно да се изтълкува поведението на събеседника, трябва непрекъснато да се съпоставя и сравнява родният език с чуждия език и култура.
За да се постигне това, е необходимо да се включи в процеса на обучение и изучаването на националните стереотипи – общоприети начини на здрависване, запознанство, поздравяване, традиция да се отбелязват празниците на тази страна, чиито роден език се изучава.
Един от главните християнски празници в България е Великден, който съвпада с Великден в Русия. Независимо от това, че този църковен празник е общ за всички християни, той се отбелязва различно във всяка страна. За руските студенти ще бъде полезно и в същото време интересно да се научи нещо ново за България, да се съпостави с родните православни традиции, заобикалящи славянина от ранното му детство.
В Русия, както и в България, приготовленията за празника започват още в Светлия четвъртък, когато във всички къщи от сутринта се боядисват яйца. Тази традиция съществува в различни страни, има много легенди за нейния произход. Българските народни поверия гласят, че след като Христос е разпнат на кръста, след като го отнесли, се появила кокошка и там снесла яйце. Яйцето било покрито с кръв и се боядисало в червен цвят. И досега в България първото яйце се боядисва в червено и се натъркват детските бузки или се рисува кръст на челото на детето за здраве. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и нюанси.
Според руската цветова символика червеният цвят е цветът на живота, на слънцето, на плодородието, на здравето, обаче традицията да се боядисва първото яйце в червено не се е оформила при руснаците.
И в двете страни е прието да се пече Великденски хляб, но названията при българите и руснаците за тези лакомства са различни. Традиционният руски козунак в България наричат още великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
По отношение на останалите великденски традиции празнуването на Великден в България и Русия не се различава.
В заключение трябва да се спомене, че важно условие за успешно преподаване на чужд език е потапянето в чуждоезиковата среда, осъществяването на което е възможно по два начина: пасивен начин – разкази за историята на страната, традициите, културата, слушането на чуждестранни песни и гледането на филми, четенето на стихове и книги на изучавания език. При активния метод учащите се представят в роля на чуждестранен гражданин, има опознаване на обичайте и традициите, опити да научат и изпълнят гореспоменатите стихове и песни. По-долу ще представим редица методи, позволяващи бързо и лесно запомняне на информацията.
Асоциативни методи
На учащия се предлага да се наблегне на поредица от непознати думи и да се измисли за всяка дума някаква асоциация. Асоциациите са индивидуални и работят за конкретния човек, но има и случаи, когато асоциацията е разбираема от много хора. Ще разгледаме няколко български думи: на руски език – „беля-чистить“ (белият цвят е символ на чистотата), срв. беля – чистить (рус.), в бълг. долно бельо – в руски нижний и т.н.
Метод на въздействието
Даденият метод помага на студента да се справи с тези думи, за които не може да измисли асоциация. Често, когато човек не може да запомни това или онова значение на думата, той прибягва към метода на многократно повтаряне, което само по себе си задейства слуховата памет. Както е известно, колкото повече типове памет е задействана в процеса на запомняне, толкова е по-добре. Аз предлагам да се задейства телесната памет: във време на произнасяне на глас на трудно запомняща се дума с нокътя силно се натискат възглавниците на пръстите на двете ръце. Това деиствие ще ви донесе някакъв дискомфорт, физическа болка, но именно тя ще стане главният помощник във запомнянето,тъй като човекът дълго време помни неприятните усещания.
Развитие на слуховата памет
За студента, изучаващ чужди езици, е много важно да се развива слуховата памет, която е свързана със запомняне и точно възпроизвеждане на разнообразни звуци. За тази цел се предлагат редица прости и неизискващи много време упражнения.
Игра Снежна буца – Това е много популярна в целия свят игра, която позволява да се развива способност към бързо запомняне на по големи количества информация, която е възприета слухово. За начало трябва по-рано да се даде на студентите домашна работа, за да подготвят повече чужда лексика на определена тема природа, хранене, дом, спорт. На следващото занятие може да се започне играта. Например изборът на тема е храна, тогава процесът на играта ще изглежда така: първият участник казва думата картофель (бълг. картофи), вторият е длъжен да повтаря предишната дума и да каже своя, асоциираща се с първата, например на руски соль (бълг. сол). Последният играч трябва да повтори цялата поредица от думи.
Занимания с чуждестранни песни
Многократното прослушване на чуждестранни песни се явява един от простите начини за запомняне на чужди думи (както значения, така и произнасяне). Но за развитие на слуховата памет се предлага следното упражнение. Пуска се известна на всички учащи се мелодия, прослушва се началото и се спира на него, по-нататък на студентите се предлага мислено да я продължат. След тази мелодия учащите трябва да сравнят своя вариант с оригинала.Упражнението се смята за изпълено 100 %, когато учащите се могат без грешка да продължат мелодията, започвайки от което и да е място.
БИБЛИОГРАФИЯ
Крючкова, Мощинская 2011: Крючкова Л. С., Мощинская Н. В. Практическая методика обучения русскому языку как иностранному. Москва, Флинта, Наука.
Лысакова 2004: Лысакова Ирина Павловна. 2004 Русский язык как иностранный. Москва, Владос.
Маслов 1981: Маслов Юрий Сергеевич. Грамматика болгарского языка. Москва: Высшая школа.
Опарина 2005: Опарина Е.А. Методика обучения иностранным языкам в схемах и таблицах. Рязань: Ряз. гос. пед. ун-т им С. А. Есенина.
РЕЧНИЦИ
Толковый словарь русского языка 2000: Под ред. Ушакова Д. Н., Москва Астрель.
Толковый словарь русского языка 1999: Ожегов С. И., Шведова Н. Ю., Москва, Азбуковник.
Превод Яна Желязкова
