В памет на О. А. Ржанникова[1]
Преди да изследваме превода на конструкциите с лексемата един от български на руски, е необходимо да разберем какъв е статутът на лексемата в системата на съвременния български език. Ето няколко примера:
… ще направиш най-голямото добро, което можеш да направиш на майка си, съгласна ли си, Андрея, че си направила едно голямо добро на майка си… Т. Димова. Майките
Но нали нищо не е вечно на тоя свят, още по-малко пък един гащиризон може да бъде вечен. Й. Радичков. Заекът
Оказва се, че в подобни случаи един се употребява във функция, подобна на тази на неопределителния член: въвежда обекта в комуникацията или според някои признаци отнася обекта към някоя категория.
Компонентът един обаче е омограф с числителното. Освен това, в някои случаи се конкурира с нулевия член и понякога има значение, което се отличава от значението на неопределителния член. Затова има различни становища относно статута на лексемата един.
Ст. Стоянов в книгата си „Граматическата категория определеност в българския език“ дори не споменава за един (Стоянов 1980); Ю. Маслов смята този компонент за неопределителен член (Маслов 1956). Св. Иванчев твърди, че категорията определеност в българския език е двучленна, макар че посочва в употребата на един някои елементи на неопределителния член (Иванчев 1978: 203). В. Кашкин смята, че неопределителният член в българския език не се е развил докрай (Кашкин 2001). В. Станков и Р. Ницолова имат друго становище, за тях неопределителният член вече е част на системата (Станков 1995, Ницолова 2008).
В. Маровска и В. Зидарова посочват някои ситуации, в които употребата на един е уместна. Според В. Зидарова, с помощта на този компонент говорещият сигнализира, че знае за обекта повече, отколкото слушателя (Зидарова 2004: 73–81). В. Маровска нарича това явление едностранна определеност, формалните показатели на която са съответните форми на рода и числото на числителното един (Маровска 2011).
В. Маровска посочва формално доказателство за това, че компонентът един е маркер на категорията определеност. „Ако членуваните имена и един-синтагмите им не са членове на една и съща морфологична категория, те би следвало да се съчетават помежду си, т. е. да бъдат възможни например вариантите *един странният чудат човек; *един красивият бял лебед; *една новата книга и *един старият молив и т. н. Те, разбира се, са невъзможни, което е аргумент, подкрепящ убеждението ни, че и в двата случая става въпрос за форми на една и съща категория“ (Маровска 2011: 28–29).
За да определим значението на лексемата един в българския език беше необходимо да изследваме примери на употребата ѝ в оригинални текстове: в художествена литература, класическа и съвременна, в медии и блогове. Примерите, до които не е посочено името на автора и названието на произведението, са от Българския национален референтен корпус: http://webclark.org/.
В повечето случаи връх на именната група е съществително. То може да е съпроводено от едно или няколко определения, съгласувани или несъгласувани. Връх на именната група може да бъде абстрактно или конкретно съществително. Значението на съществителното и определението му влияе на възможността за замяна на един с нулев член. Често в дадени конструкции се срещат съществителни или техни определения, които дават отрицателна оценка на обекта. В тези случаи вероятността на замяната е по-висока:
… а аз и ген. Атанасов сме били „за“ и дори сме осигурили разрешение от съдия. Това е една лъжа.
Наличието на определение и неговият характер също влияят на факултативността или задължитената употреба на един. Например:
1) Това е една прекрасна страна! Елате и помогнете на България да изгради бъдещето си!
2) ... самите американци или германци ги мързи да са програмисти. Това е една много трудна професия.
3) ... с демагогия да отклоняваш въпроса и да създаваш условия едва ли не за дестабилизация на държавата. Това е една емоционална реакция.
В примерите 1 и 2 лексемата един е усилител на признака, обозначен с качествено прилагателно, и в двата случая е факултативна, въпреки че в пример 1 съществителното е конкретно, а в пример 2 – абстрактно. В пример 3 върхът на именната група е абстрактно съществително, съпроводено от относително прилагателно, и един не интензифицира признака, а по-скоро посочва едно качество на явлението, обозначено със словосъчетанието „емоционална реакция“.
Върхът на именната група може да бъде собствено име:
Също вчера в-к. „Кориере дела сера“ публикува статията на Ариго Леви „Списъкът на Пешев — един български Шиндлер“.
Употребявайки собственото име, говорещият подразбира не предмета, а по-скоро един признак на предмета. В този случай употребата на компонента един е задължителна, иначе изречението ще промени смисъла си.
Компонентът един може да се употребява в три значения:
1) Еминентно. Ю. Маслов посочва „оттенък на изключителност“ като особеност на употребата на един в българския език и въвежда за такава употреба на неопределителния член термина еминентност (Маслов 1956: 96). Един изпълнява роля на усилител на признака, при това признакът е имплицитен, скрит в самата лексема един:
Всяко семейство създава около себе си една среда, една биоценоза, населявана от роднини, приятелски семейства, появяващи се от време на време познати. Г. Господинов. Естествен роман
Усилването на признака е съпроводено с прагматична оценка. В случаите на еминентна употреба наличието на неопределителния член е задължително, един не може да е заменен с нулев член без промяна на значението.
2) Нееминентно. Един е факултативен и функционира като интензификатор на признака, който вече е експлициран във върха на именната група. Р. Ницолова пише, че в подобни случаи един може да е съпроводен от определения или думи като само, нищо повече (Ницолова 2008).
Той е един платонически любовник, който няма никакви шансове да стане баща. Б. Райнов. Този странен занаят
3) Значение на неопределителен член. Почти всички изследователи са съгласни, че един се среща в предишните две значения. Третото значение, граматичното, предизвиква спорове. Има становище, че един във функцията на неопределителен член може да се употребява в значение на генерична определеност (Лакова 1997: 12–24). Има и друго становище: употребата на един във функцията на неопределителния член е особеност на речта на интелигенцията (Проблеми 1995) и е свързана с влиянието на преводите от други езици, напр. английски. Употребата на един обаче не винаги може да се обясни с чуждо влияние. Например:
Но это ещё не всё: третьим в этой компании оказался неизвестно откуда взявшийся кот, громадный, как боров, черный, как сажа или грач, и с отчаянными кавалерийскими усами. М. А. Булгаков. Мастер и Маргарита
Трети в тази компания се оказа един изникнал кой знае откъде котарак, огромен като шопар, черен като катран или като гарван и със страхотни кавалерийски мустаци. Пер. Л. Минковой
Това е превод от руски на български и един в откъса е употребен във функцията на неопределителен член.
В текстовете най-често се срещат примери с компонента един точно в това значение. Това ни позволява да твърдим, че неопределителният член в съвременния български език съществува. В някои случаи обаче употребата му е факултативна. Освен това в различните стилове на речта конструкциите с един се срещат с различна честота. Употребата на един е свойствена на публицистичния, разговорния и художествения стил, но не е присъща например на административно-деловия стил, който не допуска отклонения от стандарта. Можем да предположим, че тричленната категория на детерминацията в български език още не е завършила формирането си.
Специалният статут на неопределителния член в българския език създава проблем при превод на език без граматична категория детерминация, в нашия случай на руски.
За граматичния аспект на превода няма много изследвания. Теоретиците на превода по-често се съсредоточават върху лексикални и стилистични особености, предаване на езикова игра, реалии, някои конотации на различни думи. Явно е обаче, че несъответствието в граматичните категории на различни езици е проблем за преводача. Представата на читателя за ситуацията в текста и за отношението на героите към нея може да зависи от това как едно граматично значение е предадено със средства на друг език.
И. Ликоманова разграничава лексикални и граматични трансформации при превод (Ликоманова 2006: 107–118). Граматичните трансформации поделя на морфологични, синтактични и словоредни. А. Д. Швейцер предлага няколко начина да се предаде граматичното значение на един език със средствата на друг език:
- да се компенсира с лексикална единица;
- да се раздели между няколко граматични единици на езика на превода;
- да се използва контекстът (Швейцер 1988: 99–102).
Изборът на решение при превод на конструкции с един зависи най-вече от значението на лексемата в контекста. Оценихме преводите на тези конструкции на руски от гледна точка на адекватността и еквивалентността им относно оригинала. Понякога предлагахме собствени варианти. Въз основа на изследвания материал и научната литература формулирахме следните правила:
I. При превод на конструкции с един в еминентна употреба смятаме за уместни следните похвати:
1) Компенсация на компонента с подходяща по контекст лексикална единица, определение, което експлицира и най-точно, според преводача, предава скритото в един значение:
Всяко семейство създава около себе си една среда, една биоценоза, населявана от роднини, приятелски семейства, появяващи се от време на време познати. Г. Господинов. Естествен роман
Каждая семья создаёт вокруг себя неповторимую среду, некий биоценоз, населённый родственниками, дружественными семьями, время от времени появляющимися знакомыми. Пер. М. Ширяевой
2) Компенсация на един с местоимение, устойчив израз или частица, като признакът остава имплицитен, известен само на говорещия. Такъв превод смятаме за най-адекватен, и този прием дава възможности за интересни решения:
Елате, елате, ще ви даде на вас Аврамица едно шъткане, та ще помните докато сте живи! Й. Радичков. Опит за летене
Идите-ка сюда поближе, Аврамиха вам покажет, как на нее шикать, будете помнить меня, пока живы! Пер. Н. Н. Глен
II. При превод на конструкциите с един в нееминентно значение предлагаме следните варианти:
1) Компенсация на един с лексикални средства: местоимения или думи като только, всего лишь, просто и т.н. Както и при еминентна употреба на един със запазване на имплицитността на признака, преводачът не използва прилагателни, а изтъква именната група с местоимение:
… ще направиш най-голямото добро, което можеш да направиш на майка си, съгласна ли си, Андрея, че си направила едно голямо добро на майка си… Т. Димова. Майките
…ты окажешь мне самую большую услугу, какую только можно оказать матери, ты согласна, Андрея? ты будешь гордиться, что сделала такое доброе дело для своей матери… Пер. З. И. Карцевой
2) Още един вид лексикална компенсация: усилването на признака може да се предаде с по-емоционално определение или такова, което обозначава по-голяма изразеност на признака:
… чак до здрач, чак додето кръстът толкова те заболи, та вече усещаш, че имаш вместо кръст само една тягостна болка. Б. Райнов. Този странен занаят
… и так пока не смеркнется, пока не начнёт ломить поясницу до того, что кажется – у тебя не поясница, а лишь сплошная адская боль. Пер. М. В. Тарасовой и М. Михелевич
3) Предаване на усиления признак с помощта на маркиран словоред. Похватът е рядък, но го смятаме за много сполучлив. Преводачът обръща читателското внимание на признака, без да добавя лексикални средства, а като променя словореда и изтъква определението с ударение:
Той е един платонически любовник, който няма никакви шансове да стане баща. Б. Райнов. Този странен занаят
Причем поклонник платонический, не имеющий никаких шансов стать отцом. Пер. М. Тарасовой и М. Михелевич
III. При превод на конструкциите с един-неопределителен член препоръчваме да се използват следните похвати:
1) Словоредна трансформация в съответствие с актуалното членение на изречението. Членът е един от средствата за изтъкване на темата и ремата в изречението. В руски език актуалното членение на изречението често се изразява със словоред. А. Фьодоров при превод от английски на руски предлага да се променя словоредът: по такъв начин преводът ще бъде еквивалентен (Фёдоров 2002: 198–199). Това правило може да се използва и при превод от български език:
Но нали нищо не е вечно на тоя свят, още по-малко пък един гащиризон може да бъде вечен. Й. Радичков. Заекът
Но, как известно, на этом свете ничто не вечно, тем более не может быть вечным комбинезон. Пер. Н. Н. Глен
2) Компенсация на граматичното значение на член с лексикална единица в зависимост от контекста и значението на неопределителния член. Ако с помощта на неопределителния член говорещият въвежда предмета в комуникацията, то при превод най-вероятно ще се появят неопределителни местоимения один, какой-то, любой. Ако неопределителният член има генерично значение, то в превода ще се използват определителните местоимения каждый, любой:
Един барнум би платил скъпо и прескъпо за него. И. Вазов. Негостолюбиво село
Любой содержатель зверинца дал бы за него хорошую цену, даже очень хорошую. Пер. Н. Попова
Като се заредиха, брате, баща му, майка му, леля му, един адвокат, негов сродник, един училищен настоятел, че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир. Наш Пондьо
Как накинулись на меня его отец, мать, тётка, какой-то родственник адвокат, школьный попечитель; даже городской голова обратил на меня внимание! Пер. Н. Попова
3) Използване на контекста. Понякога отсъствието на каквато и да е трансформация не пречи на възприемането на текста, не се губи никакво допълнително значение. Този похват обаче изисква предпазливост: в някои случаи липсата на трансформация не позволява на превода да остане еквивалентен и адекватен на оригинала:
Калина намокрила един пешкир и започнала да бърше лицето и врата на баба си. Т. Димова. Майките
Калина намочила полотенце и стала протирать лицо и шею бабушки. Пер. З. И. Карцевой
Предлаганите правила се отнасят основно до превода на малки фрагменти на текст. В условията на обемно произведение нееквивалентен или неадекватен превод на едно или две изречения може да не е значителна загуба, но в рамките на малък откъс това може да е забележимо. При превод на произведения от всякакъв обем не трябва да пренебрегваме подобни детайли: те придават изразителността на текста и позволяват по-точно да се предаде образът, създаден от автора.
БИБЛИОГРАФИЯ
Зидарова 2004. Зидарова В. Семантика, прагматика и типология на детерминацията в съвременния български книжовен език [Интернет]. В: Славистика. Пловдив. 73–81 [цитиран 21.04.2014AD]. Avaliable from: http://georgesg.info/belb/personal/zidarova/determination.htm.
Иванчев 1978. Иванчев С. Наблюдения върху употребата на члена в българския език. В: Петър Пашов (съст.). Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство.
Кашкин 2001. Кашкин В.Б .Функциональная типология (неопределенный артикль). Воронеж: Издательство ВГТУ.
Лакова 1997: Мери Л. Категорията неадефинитност/адефинитност, или категория “определеност/неопределеност“. В: Български език. 1.
Ликоманова 2006: Ликоманова И. Славяно-славянският превод. Лингвистичен подход към художествения текст. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Маровска 2011: Маровска В. Тервел. Граматическите признаци определеност и неопределеност и пространствено-времевата локализация на изказването. Автореферат на дисертация за придобиване на научната степен „доктор на науките“. Пловдив.
Маслов 1956: Маслов Ю. С. Очерк болгарской грамматики. Москва: Издательство литературы на иностранных языках.
Ницолова 2008: Руселина Н. Българска граматика. Морфология. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“.
Станков 1995: Станков В. Семантични особенности на категорията неопределеност на имената в българския език. В: Проблеми на граматичната система на българския език. София: Академично издание Проф. Марин Дринов. 87–149.
Стоянов 1980: Стоянов Ст. Граматическата категория определеност в българския език.София: Народна просвета.
Фёдоров 2002: Федоров А.В. Основы общей теории перевода (лингвистические проблемы). Санкт-Петербург: Филологический факультет СпбГУ.
Швейцер 1988: Швейцер А. Д. Теория перевода: статус, проблемы, аспекты. Москва: Наука.
ИЗТОЧНИЦИ
Булгаков М. А. Майстора и Маргарита. Пер. Л. Минковой. Велико Търново. 1996.
Булгаков М. А. Мастер и Маргарита. В: Булгаков М. А. Белая гвардия. Мастер и Маргарита Минск. 1988.
Български национален референтен корпус. http://webclark.org/.
Вазов И. Негостеприимное село. Пер. Н. Попова. В: Сатира и юмор болгарских писателей. Москва. 1982.
Вазов И. Негостолюбиво село. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5159&Level=2.
Господинов Г. Естествен роман. Пловдив. 2009.
Господинов Г. Естественный роман. Пер. М. Ширяевой. Москва. 2012.
Димова Т. Майките. София. 2006.
Димова Т. Матери. Пер. З.И. Карцевой. Москва. 2012.
Радичков Й. Заекът. В: Радичков Й. Педя земля. София. 1980.
Радичков Й. Заяц. Попытка полёта. Пер. Н. Глен. В: Радичков Й. Избранное. Москва. 1982.
Радичков Й. Опит за летене. В: Радичков Й. Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене. София. 1982.
Райнов Б. Този странен занаят. София. 1976.
Райнов Б. Черные лебеди. Странное это ремесло. Пер. М. Тарасовой, М. Михелевич. Москва. 1980.
Чудомир Наш Пондьо. В: Чудомир. Избрани произведения. Пловдив. 1971.
Чудомир. Наш Пондьо. Пер. Н. Попова. В: Сатира и юмор болгарских писателей. Москва. 1982.
