В концептуалните парадигми на лингвистиката от ХХ и ХХІ век се забелязва известно отдалечаване от традиционния подход към езика. Свойствена на новите направления в езикознанието е консолидацията на знания и резултати от различни научни области, което, от своя страна, дава възможност за по-многостранен поглед към обекта на изследване на лингвистиката. Както е известно, през последните десетилетия особено интензивно се работи върху теоретизирането на т. нар. функционална граматика, която има множество последователи в различните страни. В работата за базисен се приема моделът на функционална граматика, създаден от А. В. Бондарко. В рамките на този лингвистичен подход се разглежда и проблемът за категориалните и некатегориалните значения в морфологията. Предмет на настоящата статия са някои прояви на некатегориалност в сферата на съществителното име.
В началото следва да се направи кратка характеристика на категориалните и некатегориалните значения, тъй като те рядко са били обект на дискусии в българското езикознание. Под категориални значения във функционалната теория на А. В. Бондарко се разбират значенията, които са присъщи на граматичните класове и единици – на класовете морфологични форми и на всяка от словоформите като единица, влизаща в дадения клас, а също и на класовете синтактични конструкции и на всяка конкретна конструкция като единица, влизаща в дадения клас. За отбелязване е, че в своите по-ранни трудове А. В. Бондарко отнася към категориалните значения и значенията на частите на речта. В по-късните си разработки обаче авторът изключва значенията на частите на речта, като основания за това по всяка вероятност се откриват в отсъствието на противопоставяне при класовете думи, което е основополагащо при конституирането на понятието граматична категория.
А. В. Бондарко посочва следните признаци на категориалните граматични значения:
1) облигаторност, т.е. задължителното реализиране на конкретното граматично съдържание във всяка лексикална единица, влизаща в съответния граматичен клас, във всеки акт на функциониране на тази единица или в централната сфера на функционирането ѝ;
2) инвариантност – абсолютна за едни типове категориални значения и относителна за други, когато става въпрос за инвариантност на определен признак или комплекс от признаци в рамките на централната сфера на функциониране на тази единица;
3) системна релевантност – ролята на даденото значение като признак (или комплекс от признаци), лежащ в основата на определени граматични класове и единици, противопоставени на други класове и единици в затворена система;
4) опора на интегрирана затворена система от формални граматични средства.
А. В. Бондарко посочва, че към тези четири признака могат да се прибавят и експлицитност, специализираност и непосредственост на изразяването на категориалните значения, а също така и високата им честотност (Бондарко 2002: 248).
Некатегориални са всички онези значения, които са граматично релевантни, но които не се характеризират с признаците, присъщи на категориалните значения. Тяхната некатегориалност се проявява по-скоро в липсата на системно-структурно изразяване.
Пример за некатегориална семантика са несобствените функции на морфологичните категории. Наред с функциите, свойствени за съответната категория, тя може да изпълнява и такива, които или са присъщи на друга граматична категория, или за изразяването на които няма специални граматични форми (повече по въпроса вж. Бондарко 1971: 61–65).
Разновидност на некатегориалните значения са и значенията на лексикалните средства на контекста, които взаимодействат с граматичните форми. Напълно логично А. В. Бондарко посочва, че в определени случаи лексикалните средства могат да играят ключова роля, когато в дадения език липсва система от форми за граматично изразяване на конкретна граматична семантика (Бондарко 1978: 148, 2002: 249–250). Като пример в съпоставителен план най-често се посочва липсата на формални показатели за изразяване на преизказност в руския език. В този случай лексикалните средства (т.е. спецификаторите във функционално-семантичното микрополе на преизказността) изразяват това значение, срв.: Говорят, что он наконец вернулся из-за границы = Он, мол, наконец вернулся из-за границы. Екзотичен (по определението на Св. Иванчев) в това отношение е българският език, в който съществуват специализирани граматични преизказни форми, срв.: Той най-накрая се върнал от чужбина. Сред неславянските езици може да се посочи например немският, в който също има преизказни форми (т.нар. Konjunktiv I), срв.: Er sei endlich aus dem Ausland zurückgekommen.
Между категориалните и некатегориалните значения не съществува рязка граница. Наред с категориалната семантика, въз основа на която дадена морфологична форма влиза в определена система от форми и се противопоставя на други членове на тази опозиция, морфологичната форма може да изпълнява и периферни функции, представляващи некатегориалните значения. В други случаи обаче границата между периферията и централните функции на формата е толкова относителна, че е трудно да се определи дали се проявява категориално, или некатегориално значение (повече по въпроса вж. Бондарко 1978: 149–151).
Сред некатегориалните значения се отделят две разновидности:
1) некатегориални значения, които са тясно свързани с категориалните и се доближават до тях;
2) значения, които са изразени чрез лексикални средства и които имат отношение към граматиката само във функционален план.
Некатегориалните значения, както твърди А. В. Бондарко, обхващат по-широки функционални единства – функционално-семантичните полета, като по този начин те излизат извън семантичната област на граматичните категории в дадения език. Некатегориалната семантика се отнася към т.н. „скрита“ граматика или към граничните зони между явната и скритата граматика (Бондарко 1978: 152). Разликата между категориалните и некатегориалните значения е в различния тип структурна организация, в по-ниската степен на стабилност, в специализацията и регулярността на некатегориалната семантика.
Според някои учени (напр. Г. А. Золотова) съществителното име в индоевропейските езици има първостепенно значение сред частите на речта. Това по всяка вероятност се обуславя от неговата номинативна функция и от семантиката му като част на речта – да назовава предмети (в най-широк смисъл)[1]. Към езиковата самостоятелност на съществителните насочват и някои типове изречения – номинативни, косвено-падежни и вокативни, в които съществителното име най-често е единствен член. В руския език на съществителното име са присъщи морфологичните категории число и падеж и лексикално-граматичната категория род. Категорията одушевеност ~ неодушевеност не обхваща всички съществителни имена, а само при тези от м.р., и то единствено във винителен падеж, срв.: Я вижу студента и Я вижу дом. Липсата на морфологично изразяване на категорията и в останалите падежи по-скоро налага да се говори за одушевени и неодушевени съществителни, но в рамките на лексикално-граматичните разреди. Категорията определеност~неопределеност (или положение по терминологията на Ив. Куцаров), която в българския език е формално изразена, в руски съществува единствено като семантична, но не и като граматична категория.
Категорията род, както е добре известно, е присъща на всички съществителни имена в ед. ч., а при съществителните pluralia tantum (напр. чернила, сани, ножницы) родът не може да се определи. Във всички останали случаи имената се разпределят в някой от трите формални класа – мъжки, женски или среден род. Прояви на некатегориалност се откриват при съществителните от общ род, към който се отнасят имена с флексия -а в им.п. ед.ч., „назоваващи лица според характерно действие или свойство“ (Шведова 1982: І, 466) – напр. плакса, сластена, грязнуха. Синтактичната съчетаемост (съгласуването по род с прилагателно име, причастие, глаголна форма в минало време на изявително наклонение или в условно (рус. сослагательное) наклонение) се определя пряко от пола на лицето, което се назовава, срв.: большой/большая умница, круглый/круглая сирота. При думите от общ род формален показател на граматичния род е не самата лексема (или нейните словоформи), а синтактичното и лексикалното обкръжение. Макар че морфологичният начин за изразяване на родовите значения е най-разпространен, при този клас съществителни имена е налице изразяване с помощта на периферни средства.
Подобна е ситуацията и при несклоняемите съществителни имена в ед. ч., които не се изменят в числено-падежната парадигма, но задължително следва да бъдат отнесени към един от трите рода. Към тази група се отнасят както заети думи, назоваващи неодушевени предмети или одушевени лица, така и названия на географски обекти или периодични издания, напр.: фрау, атташе, кенгуру, торнадо, жюри, пальто, алиби, Миссисипи, „Таймс“ и др. И тук граматичният род на съществителното най-често може да се определи единствено чрез съгласуване с прилагателни или причастия в атрибутивна или предикативна функция или чрез лична глаголна форма, напр.: крепкий кофе, длинная авеню, Мисс Смит пришла и т.н.
Идентичен е случаят и при абревиатурите. Водещ фактор при определянето на рода при тях е родът на главната дума, срв.: ГЭС (ж.р.) – гидро-электро-станция, ООН (ж.р.) – Организация объединенных наций и др. Известни колебания се наблюдават при абревиатури, завършващи на съгласен – ВАК, вуз, МИД, при които превес има или формалната страна (скланят се и се съгласуват като съществителни от м.р.), или надделява родът на главната дума, срв.: В этом вузе обучается несколько тысяч студентов; ВАК рассмотрела диссертацию и решила...[2].
Общото в приведените дотук примери е изразяването на значението род чрез средствата на контекста (синтактични и лексикални).
По-ярки прояви на некатегориалност има при морфологичната словоизменителна категория число. Известно е, че в съвременните славянски, германски и романски езици категорията се изгражда от двучленната опозиция единствено число ~ множествено число. Всяка форма на дадено съществително се отнася или към единствено, или към множествено число. В зависимост от това се различават три групи съществителни имена – такива, имащи форми за ед. и мн. ч., съществителни singularia tantum и съществителни pluralia tantum.
Категориалното значение на грамемата единствено число е единичност на именувания предмет, напр. В комнате был только шкаф. В случая граматичното число съвпада с реалния брой на предметите. В изречение от типа В нашем лесу растет только сосна, а береза не растет обаче се проявява некатегориално значение на грамемата ед. ч., при което граматичната форма за число не съответства на действителността, т.е. формата за ед. ч. придобива обобщено-събирателно значение. Особен е случаят на замяна на сингуларните с множествени форми: В наших лесах растут только сосны, а березы не растут. Очевидно е, че двете изречения имат еднаква информативна ценност, но в първото изречение квантитативната семантика не е толкова съществена, поради което тя не е граматично маркирана. В случая вероятно може да се говори и за известна стилистична натовареност, макар тя да не играе първостепенна роля в този тип изречения.
Друг особен случай на некатегориална семантика в рамките на грамемата ед.ч. е т.нар. дистрибутивна употреба на единствено число: Собаки бежали, подняв хвост – бълг. Кучетата бягаха с вдигната опашка (Шведова 1982: І, 472). Както се посочва в „Русская грамматика“, формите за ед.ч. вместо мн.ч. в този случай са възможни само ако предметът, обозначен с формата за ед.ч., е наличен у много други (лица или предмети) (Шведова 1982: І, 472), срв. бълг. Те го гледаха с отворена уста. Тук формата за ед.ч. няма събирателно значение.
Категориалното значение на грамемата мн. ч. насочва, че предметът е повече от един. Формите за мн. ч. могат да обозначават както разчленена множественост, така и съвкупност от еднородни предмети. Второто значение – съвкупност, неразчленено множество – се открива при съществителни, назоваващи хора по националност, професия, функция и др. (срв. русские, немцы, спортсмены, солдаты, гости), при названия на плодове и зеленчуци (абрикосы, помидоры, грибы, ягоды).
И в българския, и в руския език съществуват групи съществителни имена, които въз основата на някаква своя лексикално-граматична особеност (най-често поради лексикалната си семантика) не образуват форми за мн.ч. или ед. ч. – това са т.нар. съществителни singularia или pluralia tantum. Следва да се подчертае, че при съществителните sg.t. много често образуването на форма за мн. ч. е граматично възможно, но то е свързано неминуемо с промяна в семантиката или е стилистично маркирано. При тези групи думи несъмнено може да се твърди, че изразяването на значенията единичност или множественост се поема от лексикални средства, т.е. това се превръща в некатегориално значение. Съществителното вино например е дума sg.t. с веществена семантика, поради което е неброимо. За обозначаване на определено количество трябва да се използват някои класификатори като например: бокал вина, три бокала вина, семь бокалов вина, бутылка вина, десять бутылок вина и т.н. Образуването на форма за мн.ч. от думата вино внася нов елемент в лексикалното значение, срв.: На ужин подали самые разные вѝна, т.е. най-различни сортове вино. Срв. още: масло – растительные, животные маслà; вода – минеральные вòды; красота – красòты; радость – радости и т.н. В българския език ситуацията е аналогична.
Идентична проява на некатегориалност има и при броимите съществителни pl.t. Изразяването на числена стойност задължително е аналитично, чрез лексикални средства – най-често числителни (бройни или събирателни) или наречия от типа много, мало, срв.: одни ножницы, одни сутки, трое суток, четверо ножниц, много ворот, мало качелей.
Особен е случаят и изразяването на числово значение при неизменяемите съществителни имена. Формални маркери на категорията число отново са прилагателните имена или причастията в атрибутивна или предикативна функция или глаголните форми, напр.: новое пальто – новые пальто, Его последние интервью были опубликованы недавно.
В заключение могат да се направят следните изводи: между категориалните и некатегориалните значения в граматиката съществува неразривна връзка. От приведените дотук примери се вижда, че проявите на некатегориална семантика не са изолирани явления и те имат трайно място в сферата на съществителното име. Най-често некатегориалността е изразявана с лексикални средства, но наред с тях се използват също синтактични и морфологични начини за граматично изразяване.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бондарко 1971: Бондарко А. В. Грамматическая категория и контекст. Ленинград. Наука.
Бондарко 1978: Бондарко А. В. Грамматическое значение и смысл. Ленинград. Наука.
Бондарко 2002: Бондарко, А. В. Теория значения в системе функциональной грамматики. На материале русского языка. Москва: Языки славянской культуры.
Куцаров 2007: Куцаров Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“.
Шведова 1982: Шведова Н.Ю. (ред.). 1982. Русская грамматика. Том І. Москва. Наука.
