За непреводимото в превода е писано много. Смята се, че сред най-интересните проблеми в преводаческото изкуство са онези, свързани с непреводимото, с реалиите, с безеквивалентната лексика. Множество форуми, дискусии и научни трудове са посветени на тази тема и тя действително е неизчерпаема.
За интерференцията в преводите между близкородствени езици, каквито са славянските, изследванията са значително по-малко. Междуезиковата интерференция често е подценявана, а това оказва съществено влияние върху качеството на превода. Безспорно е, че качеството на междукултурния превод зависи в най-голяма степен от отличното познаване не само на езика на оригиналния текст, но и на културата, свързана с него, зависи от индивидуалността на преводача и личния му подход (Влахов, Флорин 1990; Флорин 1990; Ликоманова 2005).
Преводът между близкородствени езици често е по-труден, отколкото хората предполагат. Колкото по-близки по своя произход са езиците на оригинала и на превода, толкова по-силна е интерференцията, на която е подложен преводачът. Интерференция, която е не само по отношение на приемащия, но и по отношение на изходния език. Практиката на превода и чуждоезиковото обучение доказват трудностите и необходимостта от повече съпоставителни изследвания в тази област.
Между всяка двойка езици има асиметрия по отношение на лексикалната съчетаемост. Тя се класифицира в три основни типа: когато в изходния език има елементи, които нямат формално-граматични съответствия в езика на превода; когато в езика на превода има елементи, които нямат формално-граматични съответствия в изходния език; когато в езика на превода има граматични елементи, които формално съответстват на елементи в изходния език, но те се различават от тях по своята функция и фрекветност (Васева 1980: 150). Последният тип, отнасящ се до честотата и контекста в употребата на дадена лексема или словосъчетание, често е подценявано в превода.
Вниманието на преводача заслужават наименованията на мерните единици, независимо дали са остарели или актуални, дали съдържат в себе си национален колорит или са универсални, дали са запазили историческите си характеристики или са осъвременени от езика. Лексиката, означаваща мерките за дължина, височина, повърхност, обем, тегло, температура и т.н., е наситена с белезите на реалии, термини, експресивност или неутралност. Всеки преводач от и на славянски езици трябва да знае поне малко за системата „метър, килограм, секунда“, която се узаконява по различно време във всяка от славянските страни, в повечето в края на ХIХ или началото на ХХ в., за да може да използва лексиката в съответствие със стилистиката на текста. „Измерителните единици, свързани с числителни или с други количествени думи, обикновено са носители на определена информация за разстояние, маса, обем и др. За да възприеме тази информация, читателят на превода трябва да знае реалните стойности на срещнатите мерки или да има за тях поне приблизителна представа. Изводът е, че съответните единици, неизвестни на читателя, трябва да се превеждат или най-малкото така да се предават, че да няма съмнение за „количественото“ им съдържание.“ (Влахов, Флорин 1990: 131).
Интересен материал за изследване предлагат проявите на междуезикова асиметрия в изразяването на различни мерни единици за време. Времето е универсално и естествено не е сред непреводимите реалии или екзотизми. Въпреки това в преводната художествена литература от близкородствени езици, каквито са славянските, се откриват някои илюстративни примери, които звучат почти екзотично, заради неточно използвани лексикални съчетания или различно изразявани в преводния език цифрови означения.
Влиянието на екстралингвистичните фактори върху българите, живеещи в друга славянска страна и приемащи езиковата нагласа на носителите на дадения език като своя, се отразява върху техните съчинения или преводи. В централноевропейската езикова среда например времето се отмерва повече на четвъртини, като това важи не само за часовете:
Трябваше да изтърпи още три четвърти час и след две бурни изпълнения на бис – „Радецки марш“ и „Малка нощна музика“ – програмата свърши. (МХ, 2013, 155)
но и за годините:
Имал преднина от три четвърти година пред групата на Лихтенфелд, но пътуването му преминало също толкова драматично. (МХ, 2013, 312)
В горните примери ясно личат различията в отделните езикови ситуации и типичната централноевропейска точност, както и мисленото разделяне на времето на четвъртини. Асиметрията се отразява дори в назоваването на отделните части на деня:
Два предиобеди (вм. два предиобеда, две сутрини) дори го измъчиха с тренировки по самоотбрана и разрешаване на масови кризисни ситуации чрез бойния метод „Крав Мага“. (МХ, 2013, 10)
Катрин искаше целия вчерашен предиобед (вм. вчера цяла сутрин) да слуша музика. (ЯР, 2010, 169)
В някои преводи се среща и неточно изказване по отношение на словореда на половинките към целите числа за различни мерни единици, отново под влияние на езика на оригинала:
Обедът с него е история, траеща два и половина часа (рус. два с половиной часа, вм. бълг. два часа и половина) (АВ 2008, 53)
След два и половина дена (чеш. dva a půl dnе, вм. бълг. два дена и половина) специалните руски части атакуват и унищожават терористите. (ЯБ 2015, 112)
Над площада доминираше пет и половин метра висока елха (вм. пет метра и половина; елха, висока пет метра и половина). (МХ, 2013, 329)
В посочените ексцерпции се наблюдава словоредна интерференция, независимо че преводите са не само от различни преводачи, но и от различни езици (чешки, словашки и руски). Още за словоредната интерференция от този тип вж. Железарова 2016[1].
От езикова гледна точка подреждането на цели числа и техните половинки си има своята последователност и словоред и те са различни за отделните езици. В тази връзка същото важи и за словореда при изрази като: един след друг, от единия до другия бряг, от едната до другата страна и т.н. Свидетелство за това, че словоредът в този вид словосъчетания не е произволен, а е по-скоро устойчив, са следните примери:
Елза ненавиждаше вечерните лагерни огньове, около които всички седяха и пееха пееха. Една песен след друга (вм. Песен след песен) (ЯБ, 2015, 25)
Поръчваше се едно сухо червено след друго. (МХ, 2013, 196)
Изразяването на неопределеност по отношение на различни периоди от време, от най-кратките до най-дългите възможни параметри, граничещи дори с безкрая, също може да породи разминавания в превода. Често срещана интерференция има в словосъчетанията, означаващи неопределен дълъг период от време, в които неточно са използвани лексеми като още, ред, редица, цял/цели/целия и т.н., неподходящи предлози, дори словотворчество (образуване на прилагателно, означаващо ’цял живот’):
Времето е спряло, по цели години (вм. години наред) радиоприемниците са настроени на една и съща станция. (ЯБ, 2015, 6)
Ред години (вм. години наред) поглъщал елексира на младостта. (ДФ 2008, 90)
През целия ѝ живот (вм. цял живот) нейната телесна температура се колебае между 37,1 и 37,6 градуса по Целзий (ЯБ, 2015, 37)
Още никога (вм. никога досега) в целия му живот (може да отпадне, ясно е от „никога досега“) от неговия мозък не се бе изисквало толкова малко, колкото на кораба. (МХ, 2013, 57)
Той разполагаше с оздравителния тренинг на целоживотните си тежки пиянства (вм. тежки пиянства през целия си живот/цял живот) и изглеждаше учудващо свеж. (МХ, 2013, 44)
Словесното изразяване на неопределен кратък период от време също може да се окаже под влияние на изходния език. Употребата на близки по звучене, но с малка разлика в семантиката лексеми, е типичен признак за интерференция.
Още за кратко (вм. още малко, за кратко) виждаше парите в разпенената вода. (МХ, 2013, 79)
Мина съвсем кратко време (вм. съвсем малко време) и тоя луд човек внимателно почука (АВ, 2008, 222)
Накъсо казано (вм. накратко казано/накратко) (АВ, 2008, 223)
Когато погледна часовника си, беше три часа сутринта. Цели мигновения (вм. цели периоди) му се губеха в това ужасно заведение. (МХ, 2013, 272)
Двете лексеми: цели и мигновения семантично не се съчетават добре. Думата цял в дадения контекст е в смисъл на по-дълъг период, а мигновения – обратното – създава представата за изключително кратък период от време.
Честото използване на умалителни лексеми в чешкия не е еднакво по своята фрекветност в българския. Преводачът трябва да следи и този показател, независимо дали в българския език съществува и съответно се използва даденото умалително в друг контекст.
Мартин си спомни за Мона. За секундичка (вм. мигом/за секунда/за части от секундата) се смъкна от главната палуба по стълбището откъм левия борд. (МХ, 2013, 74)
Примери за интерференция дава и назоваването на неопределени количества (голям/малък, първи/последен, безброй и др.), различни във всеки от славянските езици. Често тук отново се намесват т.нар. псевдоприятели – подобни или еднакви думи от близкородствени езици, които в историческия си развой са променили своята употреба от тази в изходния език. В подкрепа на това твърдение следват няколко примера на неточни преводи от руски, украински, чешки и словашки:
Те бяха неизброимо число (вм. неизброимо количество) и доста различни. (АВ, 2008, 104)
Ставам началничка от първо число (вм. от първи/от първи този месец, рус. с первого числа). (АВ, 2008, 97)
Между гората и плажа имаше безкраен брой (вм. безброй/безкрайно много) изоставени ламаринени павилиони. (ЕХ, 2016, 122)
Честъртън някъде пише, че всеки последен (вм. и последният) писател и всеки треторазряден (вм. всеки посредствен) художник знае за литературата и изкуството нещо, за което и най-мъдрият художествен критик никога няма да разбере. (ДФ, 2016, 116)
Двете пристигат почти едновременно, независимо една от друга прекосяват голямо парче (вм. голяма площ, област, територия, част) от руската равнина. (ЮА, 2009, 9)
Разминаванията могат да бъдат и по отношение на дебелина, широчина, височина или други количествени или качествени показатели:
Тези пусти татранки (бел. под линия: Традиционни шестлистни (вм. шестпластови) вафли с пълнеж от шоколад, орехи, фъстъци и др. – бел. пр.) вече са наполовина по-тесни (вм. по-тънки). (ЯБ, 2015, 59)
Кожена триуха шапка (вм. ушанка, шапка ушанка) (АВ, 2008, 215)
Ако Мартин не бе го срещнал, сигурно щеше да стане съвършеният второразряден (вм. второкласен, посредствен, обикновен, средностатистически) студент. (МХ, 2013, 102–103)
Накрая след всички точни или неточни, цифрови или неопределителни означения и мерни единици, ще отбележим и една смущаваща тенденция в неправилно изразяване на множественото число на лексемата човек след числителни.
Бяха десет човека (вм. десет души). (АВ, 2008, 206)
Наоколо се бяха наблъскали трийсетина човека (вм. души) от екипажа. (МХ, 2013, 131)
На плавателния съд се събираха сто и двадесет човека (вм. души) (МХ, 2013, 22)
През изминалите години страната бяха напуснали повече от милион човека (вм. един милион души) и тенденцията не намаляваше. (МХ, 2013, 242–243)
Както личи от множеството примери, разнообразието от числителни няма силата да повлияе върху използването на правилното съществително: дýши. Тази постоянна тенденция, и то не само в преводната литература, за съжаление не е под влияние на интерференция, а поради ограничена грамотност, поради липса на авторедакция, както и на друга, външна редакция. Липсата на редактор и коректор се отразява пагубно не само на всяко издание, но и на читателите.
Преводната художествена литература предлага и други интересни примери за интерференция, заради лексикалната асиметрия между изходния и преводния език. Категорична асиметрия съществува в изразяването на количествените характеристики на храни и напитки, съответно в грамове, дециграмове и килограми, в литри и децилитри. Различията в иначе универсалните мерки за тегло лесно могат да предизвикат недоумение сред читателите на превода:
Една чашка в Тулча не означаваше петдесет децилитра (вм. петдесет грама), а сто, пълна догоре. (МХ, 2013, 271)
Наистина ли вече се напиваш само от 200 милилитра (вм. от една чаша вино) (ЯБ, 2015, 64)
С тия думи той бързешком плисна в медената си паничка двеста грама от нашето мукузани, изпи го с видимо удоволствие, сладко се облиза и вдъхновено въздъхна. (АВ, 2008, 217)
След всички забавни, но и тъжни примери на интерференция, небрежност и дори незнание, е възможно един ден да се запитаме: дали няма да пишем и за „бохемизмите“, „словакизмите“ и т.н., както сега е актуално да се пише за англицизмите или в недалечното минало – за русизмите в българския език?
Но за да не звучи написаното дотук твърде песимистично и черногледо, ще завърша с оригиналния превод на рус. судачки третьедневочные, не с буквалното тридневна бяла риба или бялата риба е от преди три дни, или дори рибата е на три дни, а с типично разговорното и много българско звучене: рибата е от пò оня ден. Преводът е на Лиляна Минкова от „Майстора и Маргарита“ на М. Булгаков (цит. по Ликоманова 2005).
Преводите ни служат не само за да прочетем нещо, написано на език, който не познаваме. Преводната дейност участва и във формирането на родния ни език, затова всеки детайл трябва бъде добре обмислен и премерен, а всеки преводен текст да е прецизен и красив. Изискват се голямо майсторство, опит и умения, които често биват подценявани, а преводачът въпреки огромната отговорност, която поема, остава в сянката на автора. В заключение нека си припомним коментара на нобелиста Жозе Сарамаго за превода на художествена литература: „Авторът със своя език създава националната литература; световната литература е дело на преводачите.“
БИБЛИОГРАФИЯ
Васева 1980: Ив. Васева. Теория и практика перевода. София, Наука и искусство, 1980.
Влахов, Флорин 1990: Влахов, С., С. Флорин. Непреводимото в превода. [Изкуството на превода.] София: Наука и изкуство, 1990, 130–143, 157–169.
Крейчи 2017: P. Krejčí. Choronyma Česko, Čechy a jejich ekvivalenty ve slovanských jazycích. – El. Krejčová, P. Krejčí. Quo vadis philologia? Tribun EU, 2017, 183–189.
Железарова 2016: Железарова, Р. Лингвистични проблеми и грешки в превода от славянски езици на български. София: Стилует, 2016.
Железарова 2017: Р. Железарова. Фреквентност и междуезикова асиметрия в славяно-славянските преводи. – Литературата, 18, 2017.
Ликоманова 2005: Ликоманова, И. Славяно-славянският превод. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005.
Недкова 2018: Недкова, С. Наивността/нахалството да се наречеш писател. – https://www.ploshtadslaveikov.com/naivnostta-nahalstvoto-da-se-narechesh-pisatel/ (5.2.2018).
Флорин 1990: Флорин, С. В словесните дебри. София: Народна просвета, 1990.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
АВ 2008: Волос, А. Азбучник. Книга на съответствията (прев. от руски Д. Кирков). Рива, 2008.
ДФ 2008: Фишерова, Д. Хепиенд (прев. от чешки М. Кюркчиева). София, Ерго, 2008.
ЕХ 2016: Хакъл, Е. За родителите и децата (прев. от чешки В. Самоковлиев). ИК Персей, 2016.
ИП 1979: Петров, И. и Е. Разкази и фейлетони (прев. от руски Л. Минкова, М. Башева). София, Народна култура, 1979.
МХ 2012: Хворецки, М. Компаньонът (прев. от словашки А. Милчев). ИК Нов Златорог, 2012.
МХ 2013: Хворецки, М. Дунав в Америка (прев. от словашки А. Милчев). ИК Нов Златорог, 2013.
МШ 2015: Шинделка, М. Останете с нас. (Разкази, прев. от чешки Кр. Проданов). Изида, 2015.
ЯБ 2015: Беньова, Я. Кафене „Хиена“ (План за изпращанията) (прев. от словашки А. Милчев). София, Гея-Либрис, 2015.
