Посвещава се на проф. Парашкевов, с благодарност за ценните знания.
Разумът се определя като висша степен на познавателна дейност, като способност за логическо и абстрактно мислене. Той е човешко качество и е пряко свързан със самосъзнанието. Речевата способност е една от характеристиките на разума, тъй като чрез нея хората изразяват своите мисли и идеи. Мисленето като психичен процес представлява най-високото ниво сред останалите специфични когнитивни процеси – усещане и възприятие. Майа Пенчева нарича мисленето и езика „най-човешките атрибути“ и говори за „човешка гледна точка при отражение на света около нас (Пенчева: 1998: 13)“. Тя нарича езиково мислене изразяването на мисълта, но през „гледната точка на езика“. Тематичното поле на мисленето се представя най-често чрез лексеми като ум, разум, разсъдък, интелект и всички техни синоними. Тези лексеми всъщност представляват концепти, тъй като има ясно изразен парадигматичен обхват, включващ специфични компоненти на умствената дейност.
В немската езикова картина на света концептът Разум е представен чрез лексемите Vernunft, Verstand, Geist, Klugheit, Intеlligenz и техните синоними. В разговорната реч първите две лексеми се използват без особена разлика, но от философска гледна точка тези две понятия се разграничават и имат своя история. Античните философи свързват лексемата Verstand с понятията и представите за тях, а лексемата Vernunft се свързва с умозаключенията и изводите[1]. Платон въвежда термините dianoia `осмисляне, размишляване` и nous `възприятие, разбиране`. При Аристотел терминът dianoia обхваща както умозаключителното мислене, така също и познавателната дейност като цяло. Латинското наименование на термина nous е “intellecus” (на немски се замества с лексемата Vestand), а dianoia се превежда с латинския термин “ratio” (съответства на немската лексема Vernunft). Томас Хобс не разграничава тези две понятия. Според него разумът подрежда и обработва данните от възприемаемия свят под формата на едни механичен процес на пресмятане, в който участват понятията. Лексемата Verstand, която може да се преведе като ум, разсъдък, според Кант, се намира във връзка със сетивно възприемаемото. Под Verstand се разбира способността за определяне и категоризация на предметите от заобикалящия ни свят, докато лексемата Vernunft/ Разум, обхваща всяко познание a priori. Това е способността за подредба и ориентиране в света, която излиза извън очевидното възприемане на действителността. Чистата разсъдъчна способност в „Критика на чистия разум“ („Kritik der reinen Vernunft” 1724–1804) се разглежда като най-висша инстанция на всяко познание. В тесен смисъл Кант разбира разума (Vernunft) като способност за правене на изводи и умозаключения. Той е качество на хората и се свързва с вътрешната рефлексия като способност на човека да анализира това, което се случва в неговото съзнание, както и собствените си постъпки и да дава морална оценка за тях. Именно вътрешната рефлексия отличава човека от животното по отношение на психиката. Докато умът, противопоставен на чувствата, ни спира да извършваме неразумни постъпки, разумът ни предпазва от тях и като по-високо стъпало на ума контролира нашите действия и се явява вид морална инстанция[2].
В речника на Duden намираме следното значение на тези лексеми (https://www.duden.de/rechtschreibung/Geistesgaben):
Verstand m ум, разум,разсъдък
- Fähigkeit zu verstehen, Begriffe zu bilden, Schlüsse zu ziehen, zu urteilen, zu denken – способността да се разбира, да се формират понятия и умозаключения, да се преценя, да се мисли – разсъдък, интелект;
- (gehoben) Art, wie etwas verstanden wird, gemeint ist; Sinn – смисъл
Етимология:
В средновисоконемски verstant, старовисоконемски) firstand = Verständigung, Verständnis (разбиране) от firstantan, verstehen (разбирам).
В гръцки: dianoētikós от: dianóēsis = Verstand (разум), от noũs = Geist, Verstand (ум, разум).
Срвн. в DWDS: (Das Wortauskunftssystem zur deutschen Sprache in Geschichte und Gegenwart): verstehen · Verstand · verständig · verständigen · verständlich · Verständlichkeit · Verständnis · verständnisvoll · verständnislos`.
Синоними на лексемата Verstand са: Auffassungsgabe, Begriffsvermögen, Denkfähigkeit, Denkvermögen, Erkenntnisvermögen, Geist, Geistesgaben, Geisteskraft, Geistesstärke, Gescheitheit, Intellekt, Intelligenz, Klugheit, Scharfsinn, Urteilsfähigkeit, Urteilskraft, Vernunft, Verstandeskraft; (bildungssprachlich) Esprit, Ratio; (umgangssprachlich) Durchblick, Gehirn, Grips, Grütze, Hirn, Köpfchen; (umgangssprachlich scherzhaft) die [kleinen] grauen Zellen; (veraltend) Witz; (Psychologie, Pädagogik) Kognition – способност за схващане, способност за образуване на понятия, мисловна способност, познавателна способност, ум, умствени заложби, сила на ума, разумност, интелект, интелигентност, разсъдливост, остроумие, разсъдъчна способност, способност за преценка, разум, духовитост; (разг.) мозък, акъл, пипе; (разг. шег.) сиво вещество; (остар.) виц; (псих.) когниция;
Лексемата Vernunft – ум, разум, разсъдък, има следното значение: geistiges Vermögen des Menschen, Einsichten zu gewinnen, Zusammenhänge zu erkennen, etwas zu überschauen, sich ein Urteil zu bilden und sich in seinem Handeln danach zu richten – умствена способност на човека да разбира, да открива логически връзки, да обобщава, да прави преценка и да се ориентира в своите действия по нея. Синоними: Denkfähigkeit, Erkenntnisvermögen, Geist, Geistesgaben, Geisteskraft, Geistesstärke, Intellekt, Intelligenz, Klugheit, Überlegtheit, Umsicht, Verstand; (bildungssprachlich) Ratio; (umgangssprachlich) Grips, Köpfchen – мисловна способност, познавателна способност, ум, умствени заложби, умствена сила, интелект, интелигентност, разсъдливост, съобразителност, разум; (поет. рацио); (разг.) акъл, мозък.
Както се вижда, двете лексеми в езика са синоними. Етимологично лексемата Vernunft се свързва с глагола vernehmen, който има значение (хващам) и оттам идва съществителното Erfassung – схващане[3]. Етимология:
В средновисоконемски vernunft, в старовисоконемски vernumft, от vernehmen в остарялото значение »erfassen, ergreifen« (хващам) = Erfassung, Wahrnehmung (схващане, възприятие).
Ето тълкуването на лексемите ум, разум в Речник на българския език на БАН[4]:
РА̀ЗУМ, мн. няма, м. 1. Висшата познавателна способност и дейност у човека да възприема адекватно и съзнателно действителността, като мисли творчески и логически.
2. Способността на човека да мисли, да разсъждава; ум, разсъдък.
3. Способност на човека да обмисля, да предвижда и правилно да преценява, да действа благоразумно, без да се увлича или греши. Има у мнозина ум, ама у малцина разум. СбНУ IV, 214. ● В съчет. Ум и разум. Ум и разум с пари се не купуват. Послов.
4. Висш разум. Според някои философски и религиозни учения – предполагаема сила, която господства и ръководи целия свят, следвайки предопределеност в неговото съществуване и развитие.
Синоними: съзнание, разсъдък, мисъл, размисъл, ум, интелект, мозък, глава, акъл, пипе, пипка, мъдрост, премъдрост, благоразумие, трезвеност, умереност, здрава мисъл, точна преценка[5]:
УМ, ум̀ът, ум̀а , мн. умовѐ, ум̀а (сл. ч.), м. 1. Способност на човека да мисли, да разсъждава.
2. Начин на мислене, на разсъждаване, на преценка. Не искам на стари години да ме учат на ум. Величков.
3. Прен. Съвет, напътствие, поука.
4. Способност да се помни; памет.
Синоними на думата ум са: разум, интелект, мисъл, мозък, разсъдък, съвет, поука, напътствие, мъдрост, акъл, умствени способности, мисловна способност, способности, талант, съзнание, интелигентност, въображение[6].
Както се вижда от речниковите статии, двете лексеми имат общи синомни значения като цяло и в езиковата им употреба могат да бъдат заменени една с друга. Лексемата ум може да има значение на `памет, съвет, поука`. Лексемата разум се употребява и в значение `висша познавателна способност` и е основно философско понятие. Като цяло и двете лексеми се считат за основни качества на човека, които го отличават от животните. Общото между тях е осъзнатото възприятие на действителността. В рамките на гещалтпсихологията, която свързва осъзнатото възприятие на действителността с аперцепцията, възниква теорията за концептуалната метафора, разработена от Лейкоф и Джонсън в тяхната емблематична за когнитивната лингвистика книга („Metaphors We Live By“, 2004). По-нататък ще се опитаме да разгледаме мисловния процес в рамките на тази теория. Според Лейкоф и Джонсън „метафората се основава не на обективни сходства, а на перцепцията/разбирането ни за подобия между две сфери (виж Чакърова 2016: 102). „Метафоричните изрази в езика ни са системно свързани с метафоричните концепти, следователно можем да използваме първите за изследване на структурата на тези концепти, а оттам – на човешкото мислене и действия.
Разглеждайки изрази от речници, свързани с разума и разсъдъка, виждаме как тези две лексеми, изразяващи мисленето на хората, се разглеждат не като абстрактни и отвлечени, а като обвързани с конкретни сетивни образи за нещата от света. Мисловният процес се обвързва с конкретните възприятия на човека за заобикалящата го действителност. В речта мисълта се описва като някакъв предмет, има свое място в тялото на човека или се персонифицира. В примерите, при които срещаме лексемите в тематичното поле на ума, има доказателства за възприемането му от човека като живо същество. В този ред на мисли е нужно да обърнем по-специално внимание на структурната метафора, с която започват изложението си Лейкоф и Джонсън. Според тях при тази метафора един концепт се осмисля през призмата на друг. Към настоящето изложение можем да използваме известния пример: ИДЕИТЕ СА ПАРИ.
Примери в немски:
Verstand ist das beste Kapital ` умът е най-ценният капитал`
Примери в български:
Геракът ценеше нейните способности, осланяше се на нейния ум и грижи. Елин Пелин.
В българската паремиология умът е много скъпо или дори безценно човешко качество.
Ум се с пари не купува, а най-много пари струва./ У всекиго се намира за една пара ум./ Ум и разум с пари се не купуват.
Други структурни метафори са:
- IDEAS ARE PLANTS (ИДЕИТЕ СА РАСТЕНИЯ). Идеите се възприемат като растения, тъй като, както и растенията, идеите се намират в период на зародиш, биха могли да разцъфнат и да узреят (виж Чакърова 2016: 104).
В немски: frühreifer Verstand – преждевременно узрял разсъдък;
В български: Николчо останал в разсадника на образованието да срича и да събира ум и разум. Л. Каравелов, Събр. съч. III, 1984 [еа].(Речник БАН)
събирам ум и разум; Събирай си ума! (разг.) `вразуми се, не се увличай!` събирам мислите си;
- УМЪТ Е ЗАНАЯТ:
В немски: ihm Vernunft predigen – уча го на ум
В български: Уча се (научавам се / науча се) на ум и разум; Поучавам се, придобивам опит да постъпвам разумно, да бъда разумен;
- УМЪТ Е (ОСТЪР ИЛИ ПРОНИЗВАЩ) ПРЕДМЕТ
В немски:
ein scharfer Verstand;, den Verstand schärfen – остър ум, `изострям ума си`;
sie musste all ihren Verstand zusammennehmen (scharf nachdenken, genau überlegen) – `тя трябваше да събере всичкия си ум`тя трябваше да се концентрира`
jmdm. durch den Kopf schießen – `пронизва ми главата (като куршум)`, идва ми на ум, хрумва ми;
В български:
сече ми умът/ акълът` схващам добре, разбирам`;
в устойчивото сравнение: умът ми реже като бръснач/ акълът ми реже като бръснач;
- УМЪТ Е ЦЕНЕН ПРЕДМЕТ, КОЙТО СЕ ГУБИ ИЛИ КРАДЕ:
В немски:
den Verstand verlieren (verrückt werden) – губя разсъдъка си = nicht ganz bei Verstand sein (разг.) – `не съм наред, луд съм`;
bei dir haben sie [wohl] eingebrochen[ und den Verstand geklaut] – (ugs. Salopp) –` навярно са влезли у вас и са ти откраднали ума`;
dir hat man wohl den Verstand geklaut! – загубвам ума си; кукувицата ти е изпила мозъка;
jmdm. den Verstand rauben – непонятно е за нкг.
В български:
губя (загубвам) и ума и дума – обърквам се, смущавам се силно;
вземам ума на някого (разг.) – а) Слисвам, смайвам. Мишка едва сдържаше мотора. Много му се искаше да натисне педала, да подкара машината както той си знае, че отведнъж да вземе ума на всички. А. Гуляшки. (речник на БАН);
имам (нямам) разсъдък. Обикн. като въпрос или възклицание. За изразяване на неодобрение, че някой постъпва глупаво, необмислено, неразумно.
— Ти разсъдък имаш ли, как може да постъпваш така?
Да не ти е изпила куковица ума/ акъла; Ум(а) да ти отнесе/ ум да ти зайде.
- УМЪТ Е СРЕДСТВО:
В немски:
sie macht alles mit dem Verstand (umgangssprachlich; ist ein reiner Verstandesmensch) – тя прави всичко (с помощта на ума си);
er verfügt über einen klaren, scharfen, hellen, nüchternen, kühlen, gesunden, praktischen Verstand – той разполага с ясен, остър, светъл, трезв, хладен, здрав, практичен ум;
er handelte ohne Vernunft (ohne nachzudenken, ohne Überlegung) – той не мислеше с главата си, действаше, без да мисли jeder Mensch von Vernunft (jeder vernünftige Mensch), за всеки разумно мислещ човек, `който притежава разум`
er lässt sich von der Ratio leiten – той се води от ума си
В български:
разполагам с хладен, остър, ясен, трезв, практичен ум/ разсъдък Вместо всеки да дръпне жена си на страна, поведоха се сами по женски ум. П. Ю. Тодоров.
По-първите селяни боязливо дохождаха в града да се допитат за ум до своите приятели и познайници. Величков.
- ИДЕИТЕ СА ХРАНА ИЛИ ПРОЗРАЧНА ТЕЧНОСТ:
В едно от значенията си лексемата Geist означава `спирт, есенция`.
В немски:
seinen Verstand versaufen (salopp übertreibend; ziemlich viel trinken) – `изпивам си мозъка от пиене`, `напивам се до козирката`;
bei klarem Verstand (klarer Überlegung) – ` при ясен ум`, `на трезва глава`;
etwas mit Verstand essen, trinken o. Ä. (etwas, weil es etwas besonders Gutes ist, ganz bewusst genießen) – наслаждавам се на нещо с всичките си сетива. Тук се открива връзката между ума и сетивата.
В български:
Раксин продума бавно: – Виното сърцето весели, а ума размътва. Ст. Загорчинов;
Забърквам ума на някого (разг.) – вдъхвам на някого вредни идеи;
Мътя ума на някого (разг.) – въздействам на някого да не си гледа работата; размирявам, бунтувам;
Разбърквам ума на някого (разг.) – преча на някого да мисли и постъпва правилно;
Замъглявам / замъгля се (помрачавам / помрача, размътвам / размътя) разсъдъка на някого. Разг. `Ставам причина някой да загуби способността си да преценява реално, обективно действителността`;
Потънал съм в мисли;
- УМЪТ Е МАШИНА:
В немски:
jemandemstehtderVerstandstill/bleibtderVerstandstehen(umgangssprachlich: jemand findet etwas unbegreiflich) – нечий ум спира (да работи)– не проумявам,загубвам ума и дума;
jmdm. raucht der Kopf (ugs.) – пуши ми главата. Изразът може да се обясни с факта, че при усилена умствена дейност се повишава телесната температура. Това значение е синонимно на израза jmdm. schwirrt der Kopf( ugs.) – завърта ми се главата (от прекалена информация);
В български:
Завъртявам ума на някого (разг.) — увличам някого, правя го да се влюби в мене. Една руса главица с треперещи ресници му беше завъртяла ума. А. Каралийчев;
Главата/ мозъкът ми пуши/ бръмчи/ работи;
- УМЪТ Е ДВИЖЕЩ СЕ ПРЕДМЕТ ИЛИ ЦЕЛ, КЪМ КОЯТО СЕ ДВИЖИМ – умът се движи до крайната си цел – главата:
В немски:
Vernunft annehmen/zur Vernunft kommen (einsichtig, vernünftig werden) – идва ми акъла `достигнал съм до ума`;
[wieder] zur Verstand kommen – осъзнавам се (отново);
jmdm. im Kopf herumgehen – върти ми се в главата (някаква мисъл);
jmdn. zur Vernunft bringen; jmdm. den Kopf zurechtsetzen/ zurechtrücken (ugs.) – вразумявам нкг.;
Verstand kommt nicht vor den Jahren – умът идва с възрастта.
sich (Dativ) etw. durch den Kopf gehen lassen (ugs.) – помислям, размислям над нещо;
in jmds. Kopf /jmdm. im Kopf herumgeistern/ herumspucken – нещо не ми излиза от главата; върти ми се в главата;
jmdm. [plötzlich] durch den Kopf schießen – хрумва ми, идва ми наум –мисълта е куршум;
В български:
Мислите ми кръжат в главата;
Де (къде) ти е умът? (разг.) — за какво мислиш, защо не внимаваш? Дойде ми (иде ми) на ум — хрумна ми, сетих се, спомних си. Колко време беше стоял тъй, не знаеше, не му идеше и на ум да стане и да отиде другаде. Йовков. И като че искаха още да си кажат нещо, спогледаха се, но не им дойде нищо на ум. П. Ю. Тодоров. Дойде ми умът в главата (разг.) — почвам правилно да разсъждавам. Докарвам някому ума в главата (разг.) — вразумявам някого;
Отиде му ума по някого, по нещо (разг.) — мисли само за някого, за нещо;
Ума ми се върти (диал.) – недоумявам, объркан съм;
Ум да ти зайде` да се слисаш, да се смаеш;
Идва ми ума/ акъла в главата;
Близко е до ума — лесно е да се разбере;
С помощта на онтологичната метафора абстрактните същности се възприемат като предмети с определени граници. Умът има определен обхват и граници, определена сила, а също и размер:
В немски:
das geht über meinen Verstand (umgangssprachlich; das begreife ich nicht) – не проумявам това `това е извън границите на моя ум`; der Schmerz hat sie um den Verstand gebracht (hat sie wahnsinnig werden lassen) – болката я подлудяваше;
über jmds. Versand gehen – не проумявам нещо;
das geht über alle Vernunft – това надхвърля границите на човешкия разум;
das zu begreifen, reicht mein Verstand nicht aus – не ми стига ума да проумея това; не ми го побира ума;
ich bin mit meinem Verstand am Ende – не съм в с състояние да мисля павече разумно.
В български:
На един ум съм с някого (разг.)` разсъждавам еднакво като друг;` на свой ум (разг.) — според собствените си разбирания – умът може да се измерва и умът се намира в човека
Умът му е къс;
Слаб в акъла; силен (ученик);
акълът ми не го побира – `не проумявам нещо`.
Друга базовата метафора е онтологичната метафора УМЪТ Е ВМЕСТИЛИЩЕ, в което може да бъде внесена субстанция. По този начин се получава метафоричният израз ИДЕИТЕ СА ОБЕКТИ, КОИТО ВЛИЗАТ В УМА „аналогично на образа на храната, влизаща в тялото“ (Чакърова 2013: 120). Такава е например метафората за вместилището и по-точно метафората ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ ОРГАНИ СА ВМЕСТИЛИЩА. Вместилището може да бъде не само предмет, но и субстанция, която се намира в определен съд. Прототипичната представа на носителите на двата езика е, че главата е вместилище на ума.
В немски:
sie hat mehr Verstand im kleinen Finger als ein anderer im Kopf (umgangssprachlich; sie ist außerordentlich intelligent) – `тя има повече ум в малкия си пръст, отколкото друг в главата си, тя е невероятно умна;
jmdm. nicht in den Kopf [hinein]gehen/ wollen – не проумявам, не разбирам нещо;
sich (Dativ) etw. aus dem Kopf schlagen – избивам си нещо от главата/ума;
etw. im Kopf nicht aushalten (ugs). – не понасям мисълта за нещо (неприятно);
etw. im Kopf behalten (ugs.) – запомням, запаметявам;
den Kopf voll haben – главата ми е пълна (с информация);
etw. im Kopf haben (ugs.) – знам наизуст нещо;
was man nicht im Kopf hat, [das] muss man in den Beinen/ Füßen haben – който има къс ум има дълги крака;
nicht ganz richtig im Kopf sein ( ugs.) – не е съвсем добре с главата;
sich Dativ etw. in den Kopf setzen – навивам си нещо на пръстта;
В български:
Избивам (изваждам) нещо от ума си (разг.) — налагам си да не мисля за нещо, което няма да стане, да се осъществи;
Не побирам в ума си (разг.) — не разбирам, не проумявам.
Изкарвам ума на някого (разг.) — силно изплашвам някого;
Много разпространена и в двата езика е метономията, в която умът е заменен с главата или се използва вместо лексемата `памет`.
Примери в немски:
er ist ein kluger Kopf – той е умна глава
so viel Köpfe, so viel Sinne – колкото глави, толкова умове;
В български:
Изпречваше му се в ума хрътката на убития. Вазов. Той слушаше откъслечните говори на хората и в ума му изпъкваше голямата икона на селската черква. Елин Пелин.
Той прекарваше през ума си всички злини, които тоя човек му беше причинил. Йовков.
Умна глава `умен човек`;
Ботев е принадлежал към големите умове на човечеството от своята епоха.
Други онтологични метафори са свързани с „персонификацията на абстрактните концепти“ (Чакърова: 2016: 114). В разглеждания случай моделът ще бъде РАЗУМЪТ Е ЖИВО СЪЩЕСТВО.
В немски:
Ein kritischer, nüchterner, stets wacher, gesunder Verstand – критичен, трезвен, буден, здрав разум;
das gebietet die Vernunft – разумът го изисква;
В български:
Ум царува, ум робува и ум патки пасе. Послов.
Успокоявам мислите си;
Обуздавам, укротявам мислите си (подобно на обуздаването на животно).
ума (разг.) — мъча се да разбера, да отгатна, да разреша нещо. Тя си всякак биеше ума да отгадае. Вазов.
Отведнъж разсъдъкът ме остави. Елин Пелин, Съч. ІІ, 194–195.
Разсъдъкът бавно разпръскваше полумрака на лудостта. Д. Димов, Т, 191.
Разсъдъкът ражда силата да действуваш съгласно интересите си. Ем. Манов, БГ, 194–195.
В минути на неминуема опасност разсъдъкът коварно напуща човека и само един сляп инстинкт за самосъхранение замеща [замества] всичките му други нравствени сили. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 17.
Друг тип метафори с особено значение за разкриване на концептите са ориентационните метафори – при тях е налице някакво пространствено позициониране от типа горе-долу, висок-нисък, напред-назад и т.н. (виж Чакърова 2013: 109). Метафората НЕПОЗНАТОТО Е ГОРЕ; ПОЗНАТОТО Е ДОЛУ според Чакърова е свързана с прототипичното разбиране, че можем да по-добре да разберем и опознаем нещо, когато го хванем в ръка и то е пред очите ни, отколкото, когато е (високо) във въздуха. Авторката привежда пример със структурната метафора РАЗБИРАНЕТО Е СХВАЩАНЕ (виж Чакърова 2013: 110). В потвърждение на това твърдение ще приведем пример с немското съществително Erfassung/ `схващане`, което първоночално води началото си от глагола еrfassen `хващам`. Такъв пример в български е лексемата схващам `разбирам`.
В немски:
hinterher ist man klüger `с времето човек поумнява`; wenn man vom Rathaus kommt, ist man klüger; `който идва от кметството, е по-умен. По отношение на времевите представи на човека по-умен е този, който вече се е „опарил“.
В български:
Умът му е в краката/ акълът му е в краката `постъпвам глупаво, неразумно`. Обикновено прототипичната представа за ума е, че той е разположен в главата;
Умът ми не е в главата/ умът ми не е на място;
Иронична употреба: умен в краката `много глупав`.
От гледна точка на когнитивистиката разумът може да се разгледа като разгърната метафора или метонимично в духа на предложената от Лейкоф и Джонсън теория за концептуалната метафора. „Езикът отразява не толкова нашия интуитивен анализ на действителността, колкото нашата способност да структурираме тази действителност чрез разнообразни модели“ (Сапир, цит. в Пенчева: 1998: 13). И в двата езика умът е хладен или студен, трезв, прозрачен и здрав. Той се притежава от здрави, трезвомислещи хора. Умът може да бъде помътнен, откраднат или загубен. Разумът най-ценното нещо, което притежава човекът и което го отличава от останалите живи същества. Той е както средство, с което човек си служи при анализа на заобикалящата го действителност, така и главна цел, към която всеки от нас се стреми.
БИБЛИOГРАФИЯ
Лакофф, Джонсон 2004: Лакофф, Дж., Джонсън, М. Метафоры, которыми мы живем. Москва: Едиторал УРСС, 2004.
Пенчева 1998: Пенчева, М. Човекът в езика. Езикът в човека. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998.
Чакърова 2016: Чакърова, Ю. Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2016. Лексикографски източници.
Арнаудов 1984: Арнаудов, Ян. Немско-български речник. А-Я. София: Издателство на БАН, 1984.
Вермке 2008: Wermke, M. Duden Redewendungen. Mannheim: Dudenverlag, 2008.
Влахов 1998: Влахов, С. Съпоставителен речник на пословици. София: Его, 1998.
Григоров, Кацаров 1986: Григоров, М., Кацаров, К. Български пословици и поговорки. София: Наука и изкуство, 1986.
Гьотц, Хениш, Велман 1993: Götz, D., Haenisch G., Wellmann H. Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache. Berlin: Langenscheidt, 1993.
Николова-Гълъбова, Гълъбов 1985: Николова-Гълъбова, Ж., Гълъбов, К. Немско-български фразеологичен речник. София: Наука и изкуство, 1985.
Николова-Гълъбова, Гълъбов 1985: Николова-Гълъбова, Ж., Гълъбов, К. Българско-немски фразеологичен речник. София: Наука и изкуство, 1977.
Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1974: Ничева, К., Спасова-Михайлова, С., Чолакова Кр. Фразеологичен речник на българския език. София: БАН, 1974.
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
http://adsprotect.ru/college/psihologiya/poznavatelnye-processy.html/, достъп 03.01.18.
http://www.mbph.de/Epistemology/RatNatK1.pdf/, достъп 30.11.2017.
http://www.3sat.de/page/?source=/philosophie/160127/index.html/, достъп 30.11.2017.
http://www.textlog.de/2186.html/, достъп 11.01.18.
https://www.duden.de/rechtschreibung/Geistesgaben, достъп 30.11.2017.
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg, достъп, 03.01.2018.
http://www.onlinerechnik.com/duma/, достъп 02. 01.2018.
