1. В речниковия фонд на новогръцкия език битува внушителен брой славянска лексика.
Въз основа на данни, представени от К. Иконому (Οικονόμου 2010), само в гръцките диалекти в Епир могат да бъдат изброени 267 славянски заемки.
1.1. Предмет на настоящата работа е вътрешният семантичен развой на една славянска (българска) заемка в новогръцкия език: οβορός [ovoros] (ο). Лексемата не принадлежи към общоупотребимата лексика, има единствено диалектно разпространение и не се открива в двата големи речника на съвременния гръцки език. Представлява лексикален балканизъм, регистрирана е в новогръцки диалекти, в румънски, албански, арумънски. Често срещана е като ойконим или топоним на територията на Гърция: Νοβάρα [Novara], Οβορός [Ovoros] (Антипакси), Άκρα Οβορός [Akra Ovoros] (Керкира), Βόριστα [Vorista], Βορός [Voros] (Коница), и др. (вж. Vasmer 1941). Думата е отбелязана като стара заемка от Miklosich (1870: 23), Матов (1893: 57), Meyer (1894: 48), Филипова-Байрова (1968: 167). Макар и споменавана от посочените автори, лексемата не е изследвана самостоятелно.
1.2. Прозрачният славянски произход на лексемата не подлежи на съмнение, като славянска заемка е регистрирана в етимологичния речник на гръцкия език на Н. Андриотис (Ανδριώτης 2006), славянският произход на думата се подчертава и в повечето описания на местни говори, в които е отбелязана (Παπαδάτου–Γιαννοπούλου 2014; Χριστοδούλου 2013; Οικονόμου 2010)[1].
1.3. Лексемата споделя особеностите на общобалканската лексика: а) принадлежи към отвореното семантично поле на пастирската терминология, назовавайки съоръжение за едрия домашен добитък (Асенова 2002: 45); б) разпространена е в български, румънски и албански, а в гръцки език има единствено диалектни употреби[2]. Изключително последователно е представена в говорите на твърде широк географски ареал: Епир (Южен Епир – Загорохория, Йоанина, Арта), Северен Епир, о-в Левкада, Тесалия (Трикала), Западна Македония (Козани, Сиатиста), в каракачанските говори в Епир (Μπατσιακοπούλου 2015; Παπαδάτου–Γιαννοπούλου 2014; Χριστοδούλου 2013; Οικονόμου 2010, както и посочените електронни източници).
2. Начини и време на проникване
2.1. Да се установят с точност начините и времето на проникване на лексемата в гръцкия език, е трудно или невъзможно (Младенова 1987: 19)[3]. Вероятно става въпрос за един по-стар слой лексика, зает при преки контакти между българското и гръцкото население, когато гръцкият консонант [β] е имал звукова стойност [b] (Vasmer 1941: 247, Младенова 1987: 24). Трябва да се има предвид, че [b], отбелязвано като [μπ] се появява и в лексикални заемки от по-нови периоди: μπράτιμος [bratimos], μπαζντραβίτσα [bazdravica] (вж. Филипова-Байрова 1968: 167).
2.2. При голяма част от общобалканската лексика със славянски произход в новогръцкия език е трудно да бъде установен начинът на проникване: дали е пряко заета или чрез език-посредник. Посредничеството при заемането е било по-скоро правило, като се има предвид, че голяма част от славянските лексикални елементи в новогръцки са общи и за албански, дако-румънски и арумънски. Предложени са следните критерии за установяване на посредничество на попадналите в гръцки език славянски заемки: фонетичен (наличие на фонетични признаци, присъщи на някой от контактните езици), семантичен (пастирска терминология), хронологичен (особеностите на старобългарските заемки в друг език да се повтарят и в гръцки) и ареален (Младенова 1987: 19). При решаването на въпроса за проникването на лексемата ‘οβορός’ в новогръцки за постигане на повече яснота могат да послужат ареалният и най-вече семантичният критерий. Семантиката в арумънски ‘зид, ограда, двор’[4] не съвпада с инвариантното за повечето гръцки говори значение ‘оградено пространство за животни’, което не подкрепя предположението, че тази заемка в новогръцки език е преминала през арумънски (вж. Младенова 1986: 19–26). От друга страна, развитието на значението за ‘двор’ в новогръцки диалекти, контактни с арумънски, е вероятно да се дължи на арумънско влияние.
3. Разпространение и варианти
В отделните ареали на разпространение думата е представена с различни формални варианти. Богатството от варианти при заемането на лексема е закономерен резултат от преките устни контакти в ситуация на билингвизъм или полилингвизъм (Младенова 1987: 20).
3.1. Сред всички варианти преобладава οβορός/oβωρός, οβαρός (ο). Срещат се варианти с редуцирано в [у] начално [о]: ουβορός, оυβρός, ουβουρός (Козани) (Христодулу 2014б: 219).
3.2. На второ място по честота на разпространение изглежда, че е ареалният вариант ‘βορός’ или βουρός (с редукция на [о] в [у]). Началното [о] вероятно е възприемано като определителен член и постепенно е изпаднало. Формата е регистрирана в региона на Коница (Vasmer 1941), Дарнакохория, Серес (по данни на Г. Βοζιάνης)[5].
3.3. С високо разпространение в много говори е вариант с начална фонема [н], получена от преразлагане на винителната форма (вж. Miklosich 1870: 23): τον-οβορό > το-νοβορό: νουβουρός ή νουβρός, νιβουρός, νοβρό, νουβρό, νιβ’ρό, Νεωβρό (последният вариант, който представлява топоним, е получен вероятно по аналогия с топоними с първа съставка Νεω – нов) (вж. Χριστοδούλου 2014б: 212).
3.4. Лексемата е морфологично адаптирана в гръцкия език, по отношение на граматичния род обикновено е в мъжки: (ο) οβορός. В среден род се появяват варианти с начално -н: νοβρό, νουβρό.
4. Семантични и контекстуални варианти в езика приемник
Факт е, че лексемата има изключително широко лингвогеографско разпространение, в отделните диалекти функционира в многообразие от смислови оттенъци и контекстуални стойности, вариращи между два полюса: ‘дворна врата – зид – двор – оградено място за животни – обор – бунище’. Обединяващо е инвариантното значение ‘затворено, оградено място’.
4.1. В сбирката на редките и изчезващи думи на Никос Сарандакос (Σαραντάκος 2011: 195) срещу думата ‘οβορός’ [ovoros] са отбелязани следните значения: 1. Ограден двор на селска къща или големи дворни врати (порта, капия). 2. Оградено място, където нощуват животните. Подчертано е, че лексемата представлява славянска заемка.
4.2. В отделните ареали на разпространение на лексемата във всичките ѝ формални варианти могат да бъдат описани следните семантични разновидности:
4.2.1. ‘οβορός’ (ουβουρός) [ovoros, uvurós] – обор, яхър, къшла, оградено място за добитък, място, където живеят воловете (Асеа, област Аркадия, Пелопонес)[6]; всяко ограждение, предназначено за животни (у каракачаните в Костадаки, Епир)[7]: груба дървена ограда на мястото, където живеят овцете. Във всички случаи се наблюдава значението ‘ограда или оградено място за добитък’, много по-рядко ‘сграда’.
4.2.2. ‘νουβουρός’ (νιβουρός, νουβρός) [nuvurós, nivourós, nouvrós] – в региона на Козани (Сиатиста, Гоблица, Блаци и др.) лексемата се употребява със значение на двор: Έλιουσαν τα χιόνια, ήρθιν η άνοιξ΄ κι ου νουβουρός μας ήταν σα γκόλιαβους. (Стопиха се снеговете, дойде пролетта и дворът ни остана гол). Значението ‘двор’ е регистрирано и в района на Кастория. Лексемата ‘ουβουρός’ [uvurós] със значение на двор е позната в говори в региона на Янина (Χριστοδούλου 2014б: 212).
4.2.3. В Пилион (Магнисия) ουβουρός [uvurós] се нарича „ограденото пространство, предназначено за животни“ (Χριστοδούλου 2014б: 212).
4.2.4. Във Верия (Пиерия) ‘ουβρός’ [uvrós] е „оградено място за крави“. В региона на Катерини същата дума с облик νιβουρός [nivurós] се употребява за назоваване на „оградено лятно място, където нощуват волове“. В района на Кардица ‘νιβουρός’ е „двор, оградено място за нощуване на волове и крави“ (Χριστοδούλου 2014б: 212).
4.2.4. ‘οβορός’ (oβωρός) [ovoros], βορός [voros]: двор на къща, ограден със зид (Левкада, Арта)[8]. Отличава се от главния двор, който е предназначен за пране и за други домашни дейности, предназначен е предимно за селскостопанско ползване, за животни, кокошки и т.н.: Ο κήπος, τον οποίο αποκαλούσαν οβορό … ήταν ειδικά περιφραγμένος με πέτρινη λιθιά, ή με φράχτη, ώστε να αποφεύγεται η πρόσβαση ζώων (Градината, наречена „οβορό“, била оградена с каменен зид или ограда, за да се избегне влизането на животни)[9]. Η τυπική διάταξη μιας αστικής οικίας της Άρτας περιελάμβανε το ισόγειο και τον όροφο, ενώ αναπόσπαστο στοιχείο ήταν η αυλή (οβορός). (Характерното разположение на една градска къща в Арта включва приземен етаж и етаж, като неотделима част от нея представлява дворът)[10].
4.2.5. ‘οβορός’ – зид, дувар (Зервати и Елефтерохори, Северен Епир)[11], зидана ограда, дувар между два двора (Пилион, Загорохория, област Янина): Στα πέτρινα χωριά μας πάλι …. περίτεχνα σπίτια σεράια που τα ορίζουν και τα ζώνουν ψηλοί „οβοροί“... (В каменните ни села пък … майсторски изградени къщи-сараи, оградени с високи дувари)[12].
4.2.6. ‘οβορός’ [ovoros] – дворни врата, порта (Гревенити, Източна Загорохория, област Янина)[13].
4.2.7. В региона на Кардица (Аргитеа) ‘ουβουρός’ [ouvourόs] е бунище, купище „мястото, където изхвърлят оборския тор, докато дойде време напролет да го разхвърлят по нивите“ (Хριστοδούλου 2014б: 212).
4.3. Както е напълно естествено, чести употреби на думата ‘οβορός’ се наблюдават в устното народно творчество (пословици, поговорки и гръцки народни песни): ‘ς τον όβορο της λιγερής θεριά είνε δεμένα (в двора на хубавицата зверове са вързани); „Αυτό τ‘ αστέρι το λαμπρό, που πάει κοντά στην Πούλια / αυτό μου φέγγει κι έρχομαι, κόρη μ‘, στον οβορό σου“. (Тази ярка звезда, която отива към Пуля, тя ми свети и идвам, девойко, в двора ти“[14], „Στον οβορό κοντά σκυλί και στο κελάρι σου κλειδί“ (До обора в близост куче, а на мазето ключ)[15].
4.4. Лексемата е регистрирана в езика на редица гръцки поети от XIX в., сред които може да бъде посочен Аристотелис Валаоритис[16]. Приведеният пример е от поемата „Фотинос“ (Φωτεινός Β΄5): „πλατύς καθάριος οβορός ζωσμένος διπλολίθι“ (широк и чист двор, ограден с каменен зид)[17]. Употреби на думата са регистрирани и в поезията на народния поет Костас Кристалис[18], родом от Епир, в стихотворението „Аз искам да съм млад пастир“ („Τσέλιγκας“, в превод на Кръстьо Станишев): „Να ‚χω από πάλιουραν βορό και στρούγκα από ροδάμι“ (Колибата ми дъбова на връх да се издига, да бъде със чимширов плет отвредом обградена). У К. Кристалис думата е употребена със значение ‘оградено място за животни’. Единствено в „Одисея“ на Никос Казандзакис лексемата е употребена със значение на ‘обор’[19]: „τα βόδια χαιρετάει στους οβαρούς, τ‘ αλόγατα στους στάβλους“ (воловете поздравява в оборите, конете в конюшните).
Заключителни думи
Представеният анализ представлява допълнение и в този смисъл малък принос към известните и сравнително добре описани начини на разпространение и битуване на общата лексика от славянски произход в балканските езици. Проследяването на семантичните „странствания“ на лексемата показва преобладаване на основното значение за ‘затворено, оградено място’ (вж. БЕР, т. IV, 2012: 751). Констатира се изместване на значението за ‘обор, оградено място, предназначено за животни’, в някои говори дори пълното му отсъствие, за сметка на вторично появилото се на домашна основа значение ‘двор’, стеснено по логиката на метонимията и до ‘дворни врата, порта’. Развитието на семантиката в тази посока е логично да се потърси в контактни влияния на новогръцките диалекти с арумънски. Зоните на разпространение на значението ‘двор’ наистина са в съседство с арумънски, където основно е значението за ‘зид, ограда, двор’. Това значение преобладава в северногръцките ареали на употреба, намиращи се в зоната на интензивни езикови контакти и висока степен на балканизация. Значението ‘обор, оградено място за животни, бунище’ е характерно за Пелопонес (област Аркадия) и Тесалия (Кардица), където лексемата е запазила първоначалното си ядрено значение. За развитието и йерархията на отделните значения в семантичния потенциал на лексемата може да се предположи и определена зависимост от основния поминък и социално-културните условия в конкретните ареали на разпространение, в които се активира и излиза на преден план едно от всички значения, запълващи семантичното пространство между ‘дворна врата, зидана дворна ограда, двор’, от една страна, и ‘оградено място за добитък, обор, бунище’, от друга.
БИБЛИОГРАФИЯ
Асенова 2016: Асенова, П. Избрани статии по балканско езикознание. София: АПП „Аля“, 2018.
Асенова 2002: Асенова, П. Балканско езикознание. В. Търново: Фабер, 2002.
Зайковский 2007: Зайковский, В. Этимология, этнолингвистика и языковые контакты славянских с греческим, другими балканскими и тюркскими языками. Словенска етимологиjа данас. Београд: Институт за српски jезик САНУ, 2007, 171–208.
Матов 1893: Матов, Д. Гръцко-български студии. СбНУ, кн. ІХ, 1893, 21–83.
Младенова 1987: Младенова, О. Български лексикални заемки чрез арумънско посредничество в новогръцкия език. – Съпоставително езикознание, 1987, т. 12, кн. 2, 19–26.
Meyer 1894: Meyer, G. Neugriechische Studien II. Vienna: F. Tempsy, 1894.
Miklosich 1870: Miklosich, F. Die slavischen Elemente im Neugriechischen. Sitzungsberichte der Kais. Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-Historische Classe 63,3,4) K. k. Hof- u. Staatsdr., Wien, 1870, 529–566, 22–23.
Μπατσιακοπούλου 2015: Μπατσιακοπούλου, Χρυσούλα. Γλωσσικά ιδιώματα στον Μικροβάλτο Κοζάνης. Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγικό Τμήμα Νηπιαγωγών, Διπλωματική εργασία.
Οικονόμου 2010: Οικονόμου, Κώστας Ευ. Σλαβικα Λεξιλογικά δάνεια στα ελληνικά ιδιώματα της Ηπείρου, Ιωάννινα: Εκδόσεις Εταιρείας Ηπειρωτικών Μελετών.
Πολίτης 1914: Πολίτης, Νικόλαος. Εκλογαί από τα τραγούδια του ελληνικού λαού. Αθήναις: Τυπογραφείον «Εστία».
Филипова-Байрова 1961: Филипова-Байрова, М. Думи от български произход в говора на село Гермас (Лошница), Костурско. – Български език, ХІ, 1961, кн. 3, 252–253.
Филипова-Байрова 1968: Филипова-Байрова, М. Български думи в говора на село Гермас (Лошница), Костурско. – Български език, ХVІ, 1968, № 4–5, 163–169.
Vasmer 1941:Vasmer, M. Die Slaven in Griechenland. Berlin, 1941.
Χριστοδούλου 2013: Χριστοδούλου, Χριστόδουλος. Βαλκανικά λεξιλογικά δάνεια (Α‘). Ελιμειακά, 71, 273–297.
– 2014а. Βαλκανικά λεξιλογικά δάνεια (Β’). Ελιμειακά, 72, 97–122.
– 2014б. Βαλκανικά λεξιλογικά δάνεια (Γ’). Ελιμειακά, 73, 209–237.
– 2015. Κοζανιτολόγιο: τα κοζανίτικα κείμενα του Γιάννη Βανίδη. Θεσσαλονίκη 2015.
https://dokupdf.com/download/-45-_5a004819d64ab279f4706e0e_pdf.
Речници и източници
Ανδριώτης 2006: Ανδριώτης Νικόλαος. Ετυμολογικό λεξικό της κοινής νεοελληνικής. Θεσσαλονίκη: Ίδρυμα Τριανταφυλλίδη, 2006.
Bαλαωρίτης 1981: Bαλαωρίτης, Aριστοτέλης, 1981. Ποιήματα και Πεζά, τ. Β’, Αθήνα: Ίκαρος.
БЕР – Български етимологичен речник. София: Издателство на БАН.
Κοντομίχης 2001: Κοντομίχης, Πανταζής. Λεξικό του Λευκαδίτικου Γλωσσικού Ιδιώματος. Αθήνα: Γρηγόρης, 2001.
Λεξικό Βορειοηπειρωτικής διαλέκτου, Ελευθεροχώρι Βορείου Ηπείρου. http://www.eleftherohori.gr/lexicon.php?pg=6&ord=wid.
Λυμπερόπουλος-Καπελιάνης, Χρίστος. „Δημοβαλτετσιώτικο γλωσσάριο“ // Ιστοσελίδα της Ασέας Αρκαδίας. http://asea.pgeorgalas.gr/glossary.asp.
Νικολαϊδής 1909: Νικολαϊδής, Κωνσταντίνος. Ετυμολογικό λεξικό της Κουτσοβλαχικής γλώσσας, Αθήνα: Τύποις Π.Δ. Σακελλαρίου, 1909.
Παπαδάτου-Γιαννοπούλου 2014: Παπαδάτου – Γιαννοπούλου, Χαρά. Λεξικό ιδιωματικών οικοδομικών όρων της Λευκάδας, Λευκάδα, 2014.
Ρουμανο-Νεοελληνικό λεξικό – Dictionar Roman-Neogrec, București: Editura Demiurg, 2007.
Στεργίου Δημήτρης 2007: 4.500 μυκηναϊκές, ομηρικές, βυζαντινές και νεοελληνικές λέξεις στο βλάχικο λόγο, Αθήνα: Εκδόσεις Παπαδήμα. http://www.vlahoi.net/vlahiki-glossa/leksiko-omirikes-lekseis-vlahikou-logou-dim-stergiou.
Vasmer 1986: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Перевод с немецкого и дополнения Н. Трубачева. Т. І. Москва: Прогресс, 1986.
Електронни източници
Βοζιάνης Γ. „Οι μαχαλάδες του χωριού“ // http://www.darnakas.gr/emmpamaxalades.htm (12.3.2018).
Γεωργάκης, Θοδωρής. „Σεργιάνι στη Λευκάδα του χθες“ // http://sfakiotes.gr/istoria/sergiani-sto-lefkada-tou-chthes-tou-thodori-georgaki/#post-105-_Toc451585341 (12.3.2018).
Γρεβενίτι – Ανατολικό Ζαγόρι Ιωαννίνων. Η ηλεκτρονική εφημερίδα του Γρεβενιτίου. http://greveniti.blogspot.gr/2014/04/blog-post_12.html.
Μπαλούρδος, Γιώργος, 2017. Το Λεξιλόγιο της Οδύσσειας του Νίκου Καζαντζάκη. http://giorgosbalurdos.blogspot.gr/2017/08/blog-post_12.html (12.3.2018).
Кристалис, Костас. „Аз искам да съм млад пастир“, превод Кръстьо Станишев // Електронно списание „Литературен свят“, брой 42, юли 2012. https://literaturensviat.com/?p=61002 (12.3.2018).
Κωσταδακι απ´την καλη και την αναποδη! // http://costadaki.blogspot.gr/2010/10/1_25.html (12.3.2018).
Οικονομίδου – Δούβλη, Ελένη. „Σε γραμμένες οξώπορτες και πέτρινα πεζούλια κάποτε στο Ζαγόρι“, ομιλία στα εγκαίνια της έκθεσης φωτογραφίας της μηχανολόγου Βασιλικής Τράκη με θέμα „Οι παλιές μας οι αυλόπορτες“, που έγιναν στο Πνευματικό Κέντρο των Άνω Πεδινών, https://ellas2.wordpress.com/2010/09/10/.
Παπαδοπούλου, Βαρβάρα. „Μια βόλτα στις γειτονιές της παλιάς Άρτας“ // Αετός των Τζουμέρκων. Ειδική ενημερωτική ηλεκτρονική σελίδα (12.3.2018).
https://el.wikisource.org/wiki/Φωτεινός.
