1. Въведение[1]
Въпросът за спазването на писмените книжовни норми на българския език никога не е загубвал своята актуалност. Обучението в средното училище силно акцентира върху усвояването и прилагането на тези норми, а външното оценяване след 4. и след 7. клас, а и държавният зрелостен изпит по български език и литература са едни от най-значимите проверки на степента на тяхната овладяност. Проверката на знанията се осъществява и от кандидатстудентски изпити в различни университети, а обучението по филологически специалности (но не само в тях) надгражда знанията, свързани с българските писмени книжовни норми, и проверява уменията те са се прилагат. И обучението, и проверката на знанията чрез различни изпитни формати въздействат върху мотивираността на обучаваните да спазват писмените правила на книжовния български език.
Въпреки че можем да получим достъп до данни за степента на спазване на писмените норми от различни изпити, у нас липсва изследване, което да даде отговор на въпроса каква е обществената мотивираност да се прилагат правилно нормите на писмения ни книжовен език. Затова в рамките на изпълнението на научните задачи по проекта „Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му“ си поставихме задачата да проучим общественото мнение за ползите от спазването на писмените книжовни норми, тъй като тези осъзнани ползи са в основата на мотивираността за спазване на писмените правила. Това проучване се реализира като част от национална представителна анкета, проведена сред 1000 пълнолетни жители на България. Анкетното проучване е представително по признаците пол, местоживеене и възраст. Приложена е тристепенна гнездова извадка с вероятности, пропорционални на размера на общината. За извадкова рамка е използван модифициран картографски метод (по Лесли Киш). Приложен е методът на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете на респондентите. Анкетирането е реализирано от EXACTA RESEARCH GROUP в 125 гнезда в 92 населени места в периода 5–12 юли 2017 г.
Целта на настоящата работа е да представи и анализира данните от въпрос № 8 от анкетата, чиято основна задача е да се проучи кои ползи от спазването на писмените норми на книжовния български език са водещи за респондентите.
2. Представяне и анализ на емпиричните данни
Във въпрос № 8 от анкетната карта са изброени 6 ползи от правилното прилагане на писмените книжовни норми, като освен тях са включени и отговори „Не мога да преценя“ и „Не е задължително да пишем правилно“, затова отговорите са общо 8. На респондентите се дава възможност да се изберат до 2 от изброените 8 отговора. Затова тук ще коментираме поотделно първия избор от 8-те отговора, а след това и втория избор от същите 8 отговора.
Добре е да пишем на правилен книжовен български език, защото:
(Отговорите се четат, възможни са до 2 отговора)
- Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си;
- Правилното писане ни обединява и съхранява като нация;
- Да пишеш правилно, е престижно;
- Писането без грешки ни помага да участваме пълноценно във всички сфери на обществения живот;
- За да си успешен, трябва да пишеш правилно;
- Работната среда изисква да пишеш правилно;
- Не е задължително да пишем правилно;
- Не мога да преценя (без отговор).
Шестте ползи от спазване на правилата на писмения книжовен български език (от отговор 1 до отговор 6) са дефинирани като твърдения. Могат да се обособят две групи твърдения: личностно ориентирани и обществено ориентирани.
Първата група е свързана с ползи от правилното писане, ориентирани към всеки отделен индивид от обществото: Да пишеш правилно, е престижно; Писането без грешки ни помага да участваме пълноценно във всички сфери на обществения живот; За да си успешен, трябва да пишеш правилно; Работната среда изисква да пишеш правилно. Както се вижда, това са твърдения, които биха могли да важат за всекиго. Именно затова са избрани обобщено-лични изречения (с глагол във 2 л., ед.ч.), представящи твърдения, валидни за всеки български гражданин.
Втората група включва твърдения, които съдържат ползи от писането на правилен книжовен български език, валидни за обществото като цяло: Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си; Правилното писане ни обединява и съхранява като нация.
Един от отговорите отрича необходимостта от правилното писане, което имплицира и липсата на ползи от него.
Седем от твърденията могат да бъдат разгледани и от друга гледна точка – според обвързаността им с 4 вида езикови нагласи според гледната точка на П. Гарвин (Garvin 1993): езикова лоялност, гордост, осъзнаване на нормата и желание за участие, показателни за представеността на пет основни функции на книжовния език: обединяваща, разграничаваща, престижна, еталонна/референтна и функция на участие. Вижданията на П. Гарвин са в теоретичната основа на анкетното проучване, а значимостта им за реализацията на научните задачи е представена от Р. Станчева, ръководител на проекта (Станчева 2017).
Изредените твърдения за оценка на ползите от правилното писане пряко се свързват с четири нагласи към книжовния език по П. Гарвин:
– Показателни за нагласата лоялност
Твърдението Добре е да пишем на правилен книжовен български език, защото правилното писане ни обединява и съхранява като нация е свързано с нагласата лоялност към книжовния език, защото в твърдението е заложена идеята, че книжовният език служи като средство за интеграция и за съхраняване на идентичността ни като нация.
– Показателни за нагласата гордост
Твърдението Добре е да пишем на правилен книжовен български език, защото да пишеш правилно, е престижно е показателно на нагласата гордост от владеенето на книжовния език, която от своя страна е индикатор за развитостта на престижната му функция. В случая твърдението отвежда към равнището на общността, тъй като обобщено-личното изречение, с което е оформено твърдението, се отнася до всеки един български гражданин.
– Показателни за нагласата желание за участие
Твърдението Добре е да пишем на правилен книжовен български език, защото, за да си успешен, трябва да пишеш правилно е свързано с нагласата желание за участие по класификацията на нагласите към книжовния език на Гарвин. Твърдението Добре е да пишем на правилен книжовен български език, защото писането без грешки ни помага да участваме пълноценно във всички сфери на обществения живот е показателно за нагласата желание за участие, която е индикатор на функцията участие, т.е. функцията на книжовния език да дава възможност на всеки индивид да общува успешно в различни сфери и ситуации, без да се налага използването на друг език. Твърдението Работната среда изисква да пишеш правилно също може да се отнесе до нагласата участие, тъй като правилното писане участва в професионалната реализация.
– Показателни за нагласата осъзнаване на нормата
Твърдението Добре е да пишем на правилен книжовен български език, защото правилното писане ни помага да се разбираме помежду си отвежда към комуникативната функция, като в случая може да обвържем твърдението с нагласата осъзнаване на нормата на П. Гарвин. Книжовният език обслужва всички сфери и ситуации на общуване, като дава равни шансове на всички, независимо от социално-демографските им различия и особеностите на местните говори, да общуват успешно помежду си.
Твърдението Не е задължително да пишем правилно разкрива отношение към степента на задължителност на писмените правила на книжовния език. Твърдението отвежда към нагласата осъзнаване на нормата, която е показателна за еталонната функция на книжовния език. По-точно казано, твърдението сочи неосъзнаване на нормата и на нейната задължителност.
След като беше изяснено за кои нагласи по класификацията на П. Гарвин са показателни твърденията от 8. въпрос, ще преминем към коментара на данните за процентите респонденти, избрали всяко от твърденията при първия избор на отговор.
Графика 1 представя процентното разпределение при първия избор на отговор от осемте възможни (на този въпрос се дават до два отговора). Прави впечатление, че отговорите „Не мога да преценя“ са относително малък процент – 3.6%.
Графика 1. Първи избор от 8-те отговора на въпрос № 8 за необходимостта от писане на правилен български език в проценти
Процентното разпределение на данните показва, че при първи избор на отговор най-малко проценти събират отговорите, показателни за нагласата желание за участие: „Писането без грешки ни помага да участваме пълноценно във всички сфери на обществения живот“ – 12.6%; „За да си успешен, трябва да пишеш правилно“ – 6.7%; „Работната среда изисква да пишеш правилно“ – 5.2%. Към тази група с най-ниски проценти може да се отнесе и отговора „Не е задължително да пишем правилно“ – 6% при първи избор. На второ място като първи избор са отговорите, свързани с нагласата гордост: „Да пишеш правилно, е престижно“ (18.4%). Най-голям процент са събрали отговорите, свързани с нагласата лоялност: „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“, което е свързано с комуникативните функции на книжовния език (26.3%), и „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“ (21.1%). Първият избор на респондентите (1000 души са отговорили на въпроса) е показателен за наличието на йерархия между нагласите, когато става въпрос, че е добре да се пише на правилен български книжовен език: доминира нагласата лоялност, следвана от гордост и накрая желание за участие.
Да напомним, че респондентите избират два отговора на въпрос №8, затова на Графика 2 е представено разпределението според втория избор на отговор. Отново са участвали 1000 души. Процентното разпределение говори, че на първо място по брой са отговорите, показателни за нагласата желание за участие: „Писането без грешки ни помага да участваме пълноценно във всички сфери на обществения живот“ – 17.2%; „За да си успешен, трябва да пишеш правилно“ – 16.3%; „Работната среда изисква да пишеш правилно“ – 5.2% , на второ място отново е въпросът, свързан с нагласата гордост: „Да пишеш правилно, е престижно“ – 14.9%. Най-малък процент отговори (напълно логично, защото при първия избор са събрали най-високи проценти) има при отговорите, свързани с нагласата лоялност: „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“, свързано с комуникативните функции на книжовния език (13.2%), и „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“ (3.3%).
Графика 2. Втори избор от 8-те отговора на въпрос № 8 за необходимостта от писане на правилен български език в проценти
Фактът, че при втория избор отговорите, отвеждащи към определени нагласи, се подреждат по огледален начин в сравнение със ситуацията при първия избор, потвърждава извода, че правилното писане е оценностявано на първо място под влияние на нагласата към книжовния език, дефинирана от Гарвин като лоялност, на следващо място от нагласата гордост, а на трето място от нагласата желание за участие.
От седемте отговора на въпрос №8 (без „Не мога да преценя“) само при два има статистическа значимост на връзката. Това са две твърдения, показателни за нагласата лоялност: „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“ и „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“.
Освен представянето на процентните разпределения на отговорите и чрез тях онагледяване на йерархията между езиковите нагласи, настоящата работа се интересува от социално-демографската детерминираност на дадените от респондентите отговори. За да получим данни за тази детерминираност, бе извършен статистически анализ на връзките между социално-демографските характеристики на респондентите в ролята им на признаци фактори (независими променливи) и отговорите на респондентите в ролята им на признаци резултати (зависими променливи). Подходящ в случая е хи-квадрат анализът за изследване на връзки между признаците фактори и признаците резултати. Наличието на връзка се доказва от коефициента р (равнище на значимост) на Таблица 1[2], който е по-малък от риска за грешка α = 0.05. При доказано наличие на връзка се интересуваме и от силата на тази връзка, за която се съди по коефициента на Крамер[3] (К на Табл. 1).
На Таблица 1 могат да се видят социално-демографските характеристики като признаци фактори, които са в статистически значима връзка с признака резултат „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“, коефициенът на Пирсън (р) и коефициентът на Крамер (К) за сила на връзката.
Таблица 1. Социално-демографски характеристики и изчислени измерители на връзката им с признака резултат „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“
| Социално-демографски характеристики | P | K |
|---|---|---|
| Образование на майката | 0,00 | 0,233 |
| Образование на респондента | 0,00 | 0,230 |
| Образование на бащата | 0,00 | 0,208 |
| Етническа принадлежност | 0,00 | 0,204 |
| Жизнен стандарт | 0,00 | 0,192 |
| Местоживеене | 0,00 | 0,146 |
| Трудова активност | 0,00 | 0,135 |
| Възраст | 0,00 | 0,110 |
На първите три места по сила на връзката са образованието на майката, на респондента и на бащата. Според коефициента на Крамер връзката и в трите случая е умерена. От Графика 3 се вижда разпределението на отговорите в четирите групи по образование (висше, средно, основно, по-ниско от основното) на бащата, на майката и на респондента (на графиката то е отбелязано само като „образование“).
Графика 3. Разпределение на отговорите „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“ в четири групи по образование
Става ясно, че има близко разпределение на отговорите в четирите групи по образование, когато става въпрос за образованието на бащата, майката и на самия респондент. Общи са и зависимостите – с нарастване на образователната степен нараства и процентът респонденти, избрали като първи отговора „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“. Колкото по-високо е образованието, толкова повече се осъзнава значимостта на комуникативната функция на книжовния език, а също така по-ясно е застъпена нагласата лоялност.
Интерес представлява разпределението по жизнен стандарт на 263-те респонденти, избрали отговора „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“ при първия избор. От Графика 4 личи, че най-голям процент сред тези 263-ма респонденти са живеещи с известни лишения. Именно представителите на тази група очевидно поставят най-често комуникативната функция на езика на първо място, когато става въпрос за правилното писане на български език.
Графика 4. Разпределение по жизнен стандарт на отговорите (263 при първи избор) „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“
Като се има предвид, че от общия брой респонденти най-много са респондентите, посочили, че живеят с известни лишения“ (64% от 1000 души), резултатите на Графика 4 са напълно обясними. Затова се поинтересувахме колко процента от всяка група по жизнен стандарт са избрали като първи отговора „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“. Данните показват следното разпределение: този отговор е посочен от 5.9% от живеещите богато, 25.5% от живеещите без лишения, 27.2% от живеещите с известни лишения, 26.8% от живеещите с големи лишения и от нито един от живеещите в мизерия. Тези факти дават основание да се обединят живеещите без лишения, с известни лишения и с големи лишения в нова група „живеещи с различни по степен лишения“, тъй като процентите са близки.
Вижда се, че именно сред тази обобщена група, движеща се между 25% и 27% в отделните три първични групи, е относително най-висок процентът на избралите при първия избор значимостта на правилното писане за разбирането между членовете на обществото. Не се оправдаха очакванията, че сред групата на богатите ще бъдат най-много избралите този отговор при първи избор.
Слаба по сила е връзката между коментирания отговор и фактора местоживеене. Разпределението по местоживеене на тези 263 респонденти, посочили като първи отговора „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“, не показва значими разлики. Той е даден от 25.6% от живеещите в София, 28.2% от живеещите в областните градове, 24.4% от живеещите в необластните градове и 25.9% от живеещите в селата респонденти.
Възрастта също показва слаба по сила свързаност, а процентите във всяка от възрастовите групи на респондентите, избрали отговора „Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“, не се различават с повече от 1–2%.
Отговорът „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“ показва свързаност с факторите образование на респондента и жизнен стандарт – вж. коефициента р на Таблица 3. Според коефициента на Крамер (К) връзката е слаба.
Таблица 2. Социално-демографски характеристики като признаци фактори и измерители на връзката им с отговора „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“ като признак резултат
| Социално-демографски характеристики | P | K |
|---|---|---|
| Образование на респондента | 0,03 | 0,123 |
| Жизнен стандарт | 0,00 | 0,121 |
Разпределението на отговорите във всяка от четирите групи по образование на респондентите (висше, средно, основно, по-ниско от основното) показва, че 25.2% от групата на респондентите с висше образование са посочили при първи избор именно „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“. Сред групата на респондентите със средно образование процентът е 20.8%, сред групата с основно образование процентът е 17.9%, а сред тези с по-ниско от основното образование – 4.8%. Тези данни говорят, че с повишаване на образователната степен расте и процентът на респондентите, които са посочили при първия избор на отговор обединяващата роля на правилното писане в рамките на обществото.
Влиянието на фактора жизнен стандарт може да се наблюдава при сравнение на процента респонденти във всяка от петте групи по жизнен стандарт (живеещи богато, без лишения, с известни лишения, с големи лишения, в мизерия; на базата на самоопределението, което респондентът прави). На Графика 5 са представени данните за процента анкетирани от всяка група, избрали като първи отговора „Правилното писани ни обединява и съхранява като нация“. От респондентите в групата на живеещите богато 23.5% са избрали този отговор, а освен това 26.8% от живеещите без лишения, 21.4% от живеещите с известни лишения, 16.4% от живеещите с големи лишения. Нито един от живеещите в мизерия не е дал този отговор.
Графика 5. Проценти респонденти (в рамките на всяка от групите по жизнен стандарт), избрали при първи избор отговора „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“
Графика 5 говори за зависимост, в която обаче не се включва групата на живеещите богато. С повишаването на жизнения стандарт (по самоопределението на респондента) се повишава средният процент на респондентите във всяка от групите, избрали отговора „Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“. Следователно с повишаването на жизнения стандарт нагласата към книжовния език гордост се оказва по-широко представена, като това обаче не важи за групата на самоопределилите се като живеещи богато.
След като беше разгледана социално-демографската обусловеност на отговорите, може да се обърне внимание на една интересна съпоставка между твърдения в два въпроса – в № 8 и в № 9. А това значи да се съпоставят две от твърденията на въпрос № 8 с две от твърденията от въпрос № 9, за които респондентите изразяват или несъгласие. Става въпрос за съпоставката на твърдения 8.3. Добре е да пишем на правилен книжовен език, защото да пишеш правилно, е престижно и 8.6. Добре е да пишем на правилен книжовен език, защото работната среда изисква да пишеш правилно, с твърдения 9.2. Това, че мога да пиша правилно на български, ми носи престиж в очите на околните и 9.3. Това, че мога да пиша правилно на български, ми помага да изграждам кариерата си от въпрос № 9.
Става ясно, че 9.2 и 8.3 се отнасят до една и съща полза, която носи правилното писане – престиж. Има обаче важно различие – 9.2 се отнася до престижа като лична полза от правилно писане за респондента, а 8.3 представлява генерализирано (а не персонализирано) твърдение за престижността като полза от правилното писане на български език. Общо 68.2% от респондентите са приели като важащо за тях самите твърдението, че правилното писане им носи престиж сред околните, а генерализираното твърдение, че правилното писане е престижно, е избрано измежду седемте твърдения за ползите от правилното писане от 16.4% при първия избор и от 14.9% респонденти при втория избор на отговор. Данните говорят, че когато се изисква персонализирана оценка, респондентите виждат по-голяма полза за себе си от правилното писане като носещо престиж, за разлика от случая, в който от тях се изисква да изберат престижа от правилното писане като генерализирано твърдение сред други ползи, които са резултат от спазването на писмените книжовни норми.
Твърдение 9.3 и 8.6 се отнасят до ролята на писането на правилен книжовен език в работната среда. Приели са твърдението, че правилното писане помага за изграждането на собствената кариера, 56.1% от респондентите (твърдение 9.3). За сметка на това обаче само 5.2% от анкетираните са посочили при първия избор и 10.4% при втори избор на въпрос № 8, че работната среда изисква правилно писане на книжовен български език (твърдение 8.6). Следователно, от една страна, повече от половината от респондентите оценяват значимостта на владеенето на писмените книжовни норми за собственото кариерно израстване, а от друга страна, малък процент са тези, от които работната среда изисква спазване на писмените книжовни норми. Налице е непренебрежимо разминаване между персоналното виждане за ползата от владеенето на книжовните норми за успешността на кариерното развитие и изискванията за владеене на тези норми, поставени от работната среда.
Може да се направи още една съпоставка – между процента респонденти, приели твърдението, че правилното писане помага за изграждането на кариерата (56.1% – твърдение 9.3), и процента респонденти, които в свободните отговори на въпрос 6 са посочили като мотив за правилното писане желанието да изградят кариера, кариерното развитие, шанса за растеж в службата, успеха в работата – 1.38%. Ако за неголям процент респонденти работната среда изисква владеене на писмените книжовни норми, то не може да се очаква висока мотивираност за спазването на тези норми, макар че правилното писане е видяно като персонална полза за кариерното развитие от около 56% от анкетираните.
3. Заключение
Като обобщение може да се каже, че от осемте възможни отговора на въпрос № 8 най-висок процент при първия избор на респондентите имат отговорите, които са свързани с комуникативната функция на книжовния език („Правилното писане ни помага да се разбираме помежду си“), показателна за нагласата осъзнаване на нормата, а след това и с обединяващата функция на книжовния език („Правилното писане ни обединява и съхранява като нация“). Изборът на това твърдение е свързано с нагласата лояност към книжовния език според класификацията на П. Гарвин. На трето място по честота на избора е твърдението от въпрос № 8, което е свързано с нагласата гордост от владеенето на правилното писане („Да пишеш правилно, е престижно“). Тази нагласа е показателна за степента на представеност на престижната символна функция на книжовния език според П. Гарвин. Най-малко проценти при първия избор на респондентите имат твърденията, свързани с нагласата желание за участие в цялостния живот на обществото чрез книжовния език: „Писането без грешки ни помага да участваме пълноценно във всички сфери на обществения живот“,„За да си успешен, трябва да пишеш правилно“, „Работната среда изисква да пишеш правилно“.
Става ясно, че според първия избор на отговор за ползите от правилното писане изследваните типове нагласи се подреждат в следната низходяща йерархия: осъзнаване на нормата, лоялност, гордост, желание за участие. Езиковите нагласи са показателни за степента на представеност на символните функции на книжовния език, следователно според отговорите на респондентите на въпрос № 8 представеността на символните функции на книжовния език също може да бъде йерархизирана: еталонна/референтна функция, обединяваща, престижна функция и функция, дефинирана като участие. Става ясно, че е необходимо езиковата политика, която осъществява обучението в книжовните норми във всички образователни институции, да се насочи към формиране на нагласи от ниската част на йерархията – престижната функция на книжовния език и функцията участие в пълноценния живот на обществото чрез книжовния език.
БИБЛИОГРАФИЯ
Станчева 2017: Станчева, Р. Теоретична рамка на изследването на обществените нагласи към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му. // Български език, Приложение 2017 г., 41–59.
Garvin 1993: Garvin, P. A Conceptual Framework for the Study of Language Standardization. // Journal of the Sociology of Language, 100/101, 1993, 37–54.
