„Езикът е пътна карта на културите.
Той ти казва откъде идват
и накъде отиват хората“
Основната задача на преводача – междуезиковата и междукултурната комуникация, преносът на смисъл от един език на друг – както в миналото, така и сега, винаги е била почти еднаква по своята същност, променят се и се развиват само инструментите, с които преводачът разполага. Започвайки от шумерско-акадските клинописни плочици под формата на малки речници от преди повече от 2000 години преди Христа, минавайки през речници и глосарии под най-различна форма през вековете, преводачът винаги е разполагал с тези „помощници“ за своя труд. С появата на всеки нов речник, на всеки нов инструмент и метод за записване и обработка на текст светът на превода все повече се отваря към обществото, като тази дейност вече не е в ръцете само на група „избранници“ (Поща 2017: 2).
Някои от въпросите, пред които е изправен всеки преводач в днешно време, са следните: Какви промени наблюдаваме в областта на превода? С какво се сблъскват преводачите и към какво трябва да се приспособят, за да бъдат „в крак с времето“ и да запазят своята реализация на пазара на труда? Какво не трябва да липсва в профила на бъдещия преводач? Какво ще бъде бъдещето на преводите – ще измести ли машината човека?[1]
Предвид ключовата роля на превода в процеса на глобализация и в резултат от развитието на информационните технологии, през последните две десетилетия преводаческият сегмент изживява динамично развитие и се промени в истинска промишленост. Съвремието ни през призмата на преводаческата професия се характеризира със следната привидно парадоксална ситуация – от една страна, непрекъснато нараства влиянието на английския език в световен мащаб, функциониращ като lingua franca по целия свят, от друга страна, стабилно нараства глобалното търсене на езикови (в това число и преводачески) услуги (Новотна 2013: 21–22). Можем да отбележим, че докато влиянието на английския език нараства все повече напр. в областта на производството, където при обмяна на информацията в световен мащаб се използва предимно именно английският език, търсенето в областта на превода (съотв. локализацията) се увеличава главно в областта на дистрибуцията – в резултат от глобализацията нараства стокообменът и стоките се насочват към потребители от целия свят, което причини истински бум в превода в сферата на маркетинга (Пим 2006, цит. по Новотна). Самият превод (и устен превод) е част от езиковите услуги[2] (т.нар. Language industry), които представляват динамично развиващ се и перспективен сектор в съвременния свят – в европейски и глобален мащаб.
Технологиите вече са и ще продължат да бъдат неизменна част от преводаческото ежедневие. Ще си позволим да посочим едни от главните преводачески инструменти, с които работи съвременният преводач, а те са следните:
- Речници: най-важният езиков и терминологичен помощник – както в класически книжен вид, така и в електронен вид или достъпни онлайн.
- Преводаческа памет: става въпрос за системи, които автоматично намират текстови сегменти, които вече са били преведени и са запаметени в паметта. Тези преведени сегменти след това се включват в новия превод и преводачът решава дали ще ги остави, промени или премахне изцяло. Този инструмент е особено полезен при превод на текстове с много повторения или стандартизирани документи.
- Терминологични бази данни: един пример за онлайн терминологична база данни е IATE (InterActive Terminology for Europe – Интерактивна терминология за Европа[3]). Съдържа приблизително 8,7 милиона термина и е създадена от специалисти по терминология, работещи във всички европейски институции. От 2007 година е със свободен достъп на интернет (http://iate.europa.eu).
- Машинен превод: осигурява „грубия“ превод на текстове между два езика въз основа на система от двуезични речници и езиков анализ. Може да спести време, но с него трябва да се работи предпазливо; резултатът от превода обикновено трябва да бъде редактиран и да бъде много добре проверен.
- Интернет: предоставя огромни възможности за търсене на документи и терминология.
Преводачите (както на писмени текстове, така и устните преводачи) и доставчиците на езикови услуги живеят във време, което се сблъсква с т.нар. „промяна на парадигмата“, а именно с факта, че преводът на нехудожествени текстове постепенно се поема от машини, а преводачите, които традиционно са извършвали тази дейност, постепенно се оказват в маргинализираната роля на редактори или коректори, тъй като самият превод (като определена фаза от тяхната работа) в голяма степен вече се извършва от компютърни програми с безконкурентна скорост (Свобода 2014: 93). В наше време преводачите и доставчиците на езикови услуги са поставени в конфронтация с редица иновации и промени като напр. превод с помощта на компютър (Computer Assisted Translation – CAT), машинен превод (Machine Translation – МТ), автоматизация както на писмения, но дори и на устния превод, но и с изискванията за предоставянето на специфични услуги (напр. редакция на машинен превод – Post-Editing Machine Translation). Ако говорим за „обогатената / разширената реалност“ (augmented reality[4]), в областта на превода имаме предвид увеличаването, разширяването на човешките възможности благодарение на техническите средства (пак там, 93).
Технологиите, които са непосредствено свързани с превода с помощта на компютър (Computer Assisted Translation / Computer Aided Trannslation, CAT), със своето постепенно усъвършенстване вече се приближават до лимита на своите възможности. За разлика от машинния превод (Machine Translation, MT), преводите с помощта на компютър не доведоха до промяна в парадигмата на преводаческия процес – благодарение на технологичното развитие в тази област дялът на автоматизацията се увеличи, но самият превод с помощта на компютър не замества преводача[5] (Свобода 2014: 94). Преводът с помощта на компютър и машинният превод могат да се използват не само паралелно, но постепенно навлиза тяхното взаимно проникване и обвързаност, като резултат от това е т.нар. памет с машинен превод (Machine Translation Memory, MTM). Самият машинен превод вече е широко употребяван инструмент както от преводачи, така и от непрофесионалисти – обикновени потребители. Може би най-известният инструмент за машинен превод е Гугъл преводачът[6], който служи на повече от 500 милиона потребители ежедневно и поддържа превода от и на повече от 100 езика.
Като цяло качеството на машинния превод непрекъснато се подобрява, а новите познания в областта на корпусната лингвистика и изкуствената интелигентност създават добри условия за повишаване на качеството му. Машинният превод постоянно ще увеличава качеството си и ще укрепва позициите си сред потребителите (включително и преводачите). Като посочва Свобода (2014), развитието е насочено по-скоро към комбинацията от машинния превод и човешкия превод, което може да бъде наречено интелигентен превод – докато преводачът ще отговаря за осигуряването на качеството, кохезията и кохерентността на текста, за правилно употребената терминология, машинният превод ще служи за разбиране[7] и за увеличаване на общата продуктивност, той ще остане инструмент, който облекчава и ускорява преводаческата работа, но не я заменя изцяло. Когато за първи път се заговори за машинния превод и се правеха прогнози за неговото използване, се знаеше, че един ден това ще се случи, но никой не беше способен да направи конкретна прогноза как точно ще се случи това и в какви мащаби ще се развие този процес. Аналогично ние само рамково можем да предполагаме как ще се развие занапред машинният превод, но не можем да прогнозираме в детайли неговото влияние върху преводаческата дейност. Може би няма да сгрешим, ако посочим нашето предположение, че известен период от време машинният превод все още няма да има високо качество, а то главно в текстове със специфична семантика, с креативна мисъл и по принцип в превода на художествени текстове. И въпреки това – или именно заради това – преводаческата професия и занапред ще бъде привлекателна и интелектуално стимулираща и креативна дейност. Говорейки за машинния превод, не трябва да пропускаме да отбележим, че една от най-динамично развиващите се насоки в превода в настоящия момент е и контролът на качеството на машинния превод[8]. Редакцията на машинния превод (Post-Editing Machine Translation) се различава от превода, локализацията или от текстовата ревизия, към него изискванията за качество обикновено са по-ниски.
Разсъждавайки над въпроса „Бъдещето на преводите – човекът или машината?“, трябва да посочим, че особено в областта на техническите преводи развоят и употребата на различни технологии е навлязъл дълбоко в превода, част от специализирани текстове на определена тематика вече могат да бъдат толкова добре преведени, че човешката намеса по текста на превода да бъде минимална, или текстове, при които абсолютната езикова точност не е от ключово значение. Съвсем различна е обаче ситуацията в областта на маркетинга и рекламата, където преводът все още (а мисля, че и занапред) трябва да бъде продукт на човешката мисловна дейност.
Нашето поколение преводачи е свидетел на най-голямата революция в областта на преводаческата дейност – с навлизането на широката употреба на персоналните компютри[9], текстовите редактори, електронните речници, а след това и с още по-напредналите технологии за превод с CAT (computeraided translation), машинния превод и езиковите корпуси. Освен изготвянето на самия превод, днешният преводач задължително трябва да бъде и коректор, да създава и да администрира преводаческа памет и бази данни (много често в сътрудничество с други колеги), като преводачът трябва да има и умения за работа в екип, която все по-често се изисква в професионалната комерсиална сфера. Именно при работата в екип по големи проекти, която не е възможно да бъде извършена само от един преводач, качеството на машинния превод е пряко свързано с качеството на поддържаната преводаческа памет и терминологичните бази данни, които екипът използва (като отново трябва да подчертаем, че машинният превод, работещ на статистически принцип, е доста неточен и никога не може да замени човешкото мислене и културен опит).
След няколко години или десетилетия със сигурност ще използваме още по-добре разработени технологични продукти, на преводачите без съмнение ще бъдат предложени и много нови възможности. Независимо от това каква нова технология ще се появи в бъдеще, ясно е, че чисто езиковите и преводаческите знания днес не са достатъчни и че уменията да се използват съответните технологии става предимство и дори въпрос на професионално оцеляване, а то най-вече за младото поколение преводачи.
Преводачите, които по своя натюрел в повечето случаи са хора с хуманитарна ориентация, в днешно време трябва да работят, да се справят и да не се боят от техническите инструменти и технологии (като нямаме предвид писането на компютър, а използването на различни видове преводачески софтуер), т.е. да използват и продуктите на точните цифри и алгоритми. Може би няма да е пресилено, ако кажем, че именно CAT инструментите и корпусите (базите данни) причиниха малък „голям взрив“ в преводите, транслатологията и лингвистиката изобщо, въпреки че все още голям брой преводачи по различни причини не ги използват. Но ако успеем да работим с тях (и още по-добре – да подготвяме за работа с тях и бъдещите преводачи) , технологиите ще бъдат повече в наша помощ, отколкото да застрашават по какъвто и да е начин нашата професия.
На преводача на днешния пазар на труда не му е лесно. Добрият преводач трябва непрекъснато са се „състезава“ с „по-евтините“ колеги, тъй като пазарът оказва силен натиск върху цената на услугата, като клиентът в голяма част от случаите не може да прецени качеството на предоставения му финален продукт (ситуацията на пазара е – винаги някой ще го направи по-евтино). Можем да гледаме новите технологии и компютърни програми, използвани от преводача през две призми: едната е, че те изискват определена финансова инвестиция от страна на преводача. Другата е, че те предоставят възможност за повишаване на качеството и увеличаване на продуктивността и по този начин могат да осигурят и конкурентно предимство пред евтините (във всяко отношение) преводи, Разбира се, тяхното използване трябва да бъде разумно, според типа текст и дадената комуникативна ситуация, и тогава те мoгат да бъдат не само помощник, но и добавена стойност към преводаческия труд.
Не става дума обаче само за това да приемем безусловно технологиите в нашата работа. Ние разполагаме с инструменти, които могат да улеснят един тип преводаческа работа, но да усложнят друга дейност. Преводачите на бъдещето ще трябва да бъдат способни да се ориентират във възможностите, които им предлагат технологиите, и да ги използват в своя полза.
Един от големите проблеми на съвременната преводаческа професия може би е не само определянето на ключовите способности, които трябва да притежава добрият и конкурентноспособен преводач, но и въпросът къде и как той да ги получи и как да бъде подготвен за своя професионален път. Съвременните опасения, че преводачите ще бъдат изместени от машинния превод или от някоя друга технология едва ли имат основания. По-скоро можем да предположим, че някои преводачи ще бъдат заменени с други преводачи, които умело използват съвременните технологии за превод.
БИБЛИОГРАФИЯ
Новотна 2013: Novotná, Eva. Uplatnění absolventů oboru překladatelství a tlumočnictví v praxi, Filozofická fakulta univerzity Karlovy, Praha, 2013.
Пим 2006: Pym, Anthony. Globalization and the Politics of Translation Studies. Meta: Translator´s Journal (online) 2006, 51, № 4, 744–757 (https://www.erudit.org/en/journals/meta/2006-v51-n4-meta1442/014339ar/).
Поща 2017: Miroslav Pošta: Technologie ve službách překladatele: CAR, strojový překlad, korpusy. Praha, Apostrof, 2017.
Свобода 2014: Svoboda, Tomáš. Man and Machine: Translation in the Era of Augmented Reality. BAUR, Wolfram et al. Man vs. Machine?: Proceedings of the XXth FIT World Congress. Berlin: BDÜ Weiterbildungs- und Fachverlagsgesellschaft mbH, 2014, 93–99.
