И в българския, и в украинския език миналото деятелно причастие е продуктивна категория. В българския език това причастие може да бъде от свършен и несвършен вид, а в украинския език негови форми се образуват само от глаголи от свършен вид. В тази статия ще разгледаме начините за предаване на значението на българските минали свършени деятелни причастия, употребени в романа на Павел Вежинов „Нощем с белите коне“ (София, Български писател, 1987 г., пето издание), на украински език, тъй като невинаги те са преведени със съответни украински минали деятелни причастия, а с други форми и конструкции. Ще направим съпоставителен анализ на употребените в произведението минали свършени деятелни причастия с техния превод на украински език. За тази цел ще предложим класификация на типовете преводни съответствия от синтактична и морфологична гледна точка. Преводът на романа е направен от Иван Билик – „Вночi бiлими кiньми“ (Киïв, Днiпро, 1989 р.).
Като цяло в романа са употребени общо 194 форми на български минали свършени деятелни причастия. Голяма част от тях са причастия, които изпълняват атрибутивна функция, като са употребени в ролята си на обикновени съгласувани определения. Друга част са употребени като обособени съгласувани определения. И миналото деятелно причастие в украинския език изпълнява атрибутивна функция, но за разлика от българския, то почти не се употребява в апозитивна функция. Най-вероятно тази особеност на украинското минало деятелно причастие предопределя и избора на различни други форми, с които да бъдат преведени обособените български минали деятелни причастия.
При представянето на видовете преводни съответсвия на българските минали свършени деятелни причастия на украински език ще посочим и съответния брой примери, в които този тип превод се среща.
1. В най-много на брой случаи откриваме пълно съответствие при предаването на българските минали свършени деятелни причастия на украински език – с украински минали деятелни причастия. Такъв тип превод наблюдаваме в общо 55 примера:
А чемериката издаваше зла отровна миризма, кипарисът едва чуто поскърцваше с престарелите си кости. (стр. 351)
Чемериця ширила навколо рiзкий отруйний дух, ледь чутно рипiли перестарiлими кiстками кипариси; (стр. 621)
Българското минало свършено деятелно причастие престарелите изпълнява функцията на съгласувано определение към съществителното име кости и има като преводно съответствие на украински език миналото деятелно причастие перестарiлi, което също е съгласувано определение към съществителното име кiстки. И двете форми, идентични етимологично, са от свършен вид и изразяват състояние вследствие на предходен процес.
Г. Гнатюк отбелязва, че украинските причастия на -лий рядко се адективират, защото при тях има силно изразяване на категориите време, вид и залог. При тези форми може да има адективация, когато са употребени в преносно значение – в такива случаи се развива качествен признак (Гнатюк 1982: 135). В посочения по-горе пример виждаме наличие на преносна употреба на украинското минало деятелно причастие.
2. Друг тип преводно съответствие на българските минали свършени деятелни причастия са украинските прилагателни имена в общо 48 примера:
Когато отново се реши да погледне навън, дъждът бе спрял, товареха каруцата с овехтели мебели. (стр. 307)
Потiм вiн зважився вдруге виглянути на вулицю, але дощ уже вщух, а на вiз мостили старi шафи та столи. (стр. 581)
Българското минало свършено деятелно причастие овехтели е съгласувано определение към съществителното име мебели, а в преводния текст на българската причастна форма съответства украинското прилагателно име старi, което е съгласувано определение към съществителните имена шафи и столи. Този тип превод е възможен поради резултативното значение на миналото деятелно причастие и поради неговата атрибутивна (необособена) употреба, а също така и поради еднаквата семантика на двете форми.
3. В общо 23 примера българското минало свършено деятелно причастие не е преведено на украински език:
Всичко това трая може би само мигове, докато избликналата мъка мина предела. (стр. 22)
Можливо, все це тривало лiченi секунди, поки бiль перехлюпнув межу. (стр. 327)
Българското минало свършено деятелно причастие избликналата е съгласувано определение към съществителното име мъка, а в текста на превода тази причастна форма няма преводно съответствие.
4. В 23 от примерите украински страдателни причастия са използвани като тип превод на българските минали свършени деятелни причастия:
Той седна край поточето, много му се искаше да потопи в тях пламналите си крака. (стр. 104)
Сашо сiв над струмком, йому страшенно закортiло вмочити натомленi ноги в холодну воду. (стр. 400)
В горепосочения пример в българския оригинал е употребено миналото свършено деятелно причастие пламналите, което е съгласувано определение към съществителното име крака. В превода е използвано украинското страдателно причастие натомленi, което е в ролята си на съгласувано определение към съществителното име ноги. Тук преводът на деятелна форма със страдателна форма е възможен поради различните залогови особености на двата глагола, от които са образувани причастията, защото единият е преходен (натомити), а другият – непреходен (пламвам). И българската, и украинската причастна форма изразяват значение за резултативност.
5. В 16 от примерите българските минали свършени деятелни причастия са преведени на украински език с лични глаголни форми:
Навярно е била късна пролет, цялата градинка бе потънала в цъфнали храсти. (стр. 258)
В скверику буйно цвiли квiти, певно, кiнчалася весна. (стр. 535)
В българския текст участва миналото свършено деятелно причастие цъфнали във функцията си на съгласувано определение към съществителното име храсти. В украинския текст това причастие има като преводен еквивалент украинската лична глаголна форма за 3 л. мн. ч. минало време цвiли. Общото между причастната форма и личната глаголна форма е тяхното резултативно значение.
6. В 7 примера срещаме като преводен еквивалент на българските минали свършени деятелни причастия различни украински изрази:
– Ако не беше умрял – тъй щяхме да си отидем! – завърши той, прегракнал от лютевината. (стр. 164)
– Якби батько вчасно не помер, ми б усi повiдкидали ратицi! – прохрипiв спаленою перцем та оцтом горлянкою Кишо.
В българския текст миналото свършено деятелно причастие прегракнал е обособено съгласувано определение към подлога, изразен с лично местоимение – той. В украинския превод на мястото на българското минало деятелно причастие е използван изразът спаленою горлянкою (в превод буквално означава „с пламнало гърло“), който съдържа украинското страдателно причастие спалена и съществителното име горлянка.
7. Българските минали свършени деятелни причастия са преведени с украински минали деепричастия от свършен вид в 7 примера.
В следващия пример в българския оригинал е включено миналото свършено деятелно причастие притаил, след което следва прякото допълнение дъх, а целият израз Притаил дъх… е обособена част:
Притаил дъх, той докосна челото и едва ли не с пигмента на мършавите си пръсти. (стр. 13)
Затамувавши подих, Урумов ледь-ледь торкнувся ïï чола пучками своïх кощавих пальцiв. (стр. 318)
В украинския превод е използвано украинското минало деепричастие от свършен вид затамувавши, след него следва прякото допълнение подих, а целият израз Затамувавши подих… също е обособена част. И двата израза Притаил дъх…и Затамувавши подих… показват предходно действие спрямо главното, което и в двата случая е изразено с глаголна форма от свършен вид (докосна и торкнувся), и имат обстоятелствена функция – те показват начина на извършване на действието в следходното изречение. Българското минало свършено деятелно причастие и украинското минало деепричастие от свършен вид имат значение за предходност и резултативност.
Избраният тип превод в посочения пример е много подходящ, тъй като обособената българска причастна форма изпълнява полупредикативна функция и се доближава по функция до деепричастието. Според Ив. Гугуланова: „Миналото свършено деятелно причастие въвежда предходна полупредикация на принципа на деепричастието, но си остава причастие, което има и атрибутивна употреба…“ (Гугуланова 2005: 135). Авторката също посочва, че: „Обособяването спомага за разширяването на полупредикативните употреби на причастията…“ (Пак там: 196).
Валентин Станков в статията си Поява и развой на обособената употреба на миналото свършено деятелно причастие в българския книжовен език отбелязва, че във връзка с изчезването от българския книжовен език на причастията на -вши и свършените деепричастия миналото свършено деятелно причастие започва да се използва като обособена част на изречението и тази обособена употреба на причастието се оказва напълно естествена и приемлива за спецификата на съвременния български език, тъй като с нейната поява се обогатяват изразните възможности на българския синтаксис (Станков 1963: 169–181). Изказаното от Станков мнение потвърждава връзката между някогашното деепричастие от свършен вид и обособеното минало свършено деятелно причастие и еднаквата им функция.
8. Преводачът използва като преводни съответствия на българските минали свършени деятелни причастия и украински подчинени изречения в 7 примера.
На връщане, като минаваха през село Шипка, се отбиха да видят старата руска църквица-паметник, потънала всред околната зеленина. (стр. 347)
Вже вертаючись додому, вони зупинилися в селi Шипцi й пiшли оглянути колишню росiйську церкву, що тонула в зеленi дерев.(стр. 618)
В този пример миналото свършено деятелно причастие потънала е обособено съгласувано определение към съществителното име църквица-паметник. Преводачът въвежда подчинено определително изречение в украинския текст с помощта на подчинителния съюз що и личната глаголна форма за ж. р. ед. ч. минало време тонула.
Подчиненото изречение в състава на сложното е близко по функция и по значение до обособените определения и затова се използва като тип съответствие в превода. П. Пашов посочва, че: „Чрез обособеното определение признакът се приписва не чисто атрибутивно, а се чувства известна предикативност (бихме могли да кажем „полупредикативност“), затова и обособените определения (както и другите обособени части) лесно могат да преминат в подчинени изречения“ (Пашов 1999, 2001, 2002: 377).
9. В 3 от примерите българското минало свършено деятелно причастие е предадено с украинско наречие:
Докато младежът го гледаше с натежало сърце, вратата зад гърба му се отвори и някой влезе вътре. (стр. 397)
Поки Сашо зажурено дивився на квiтку, рипнули дверi й хтось увiйшов. (стр. 663)
Изразът на български език с натежало сърце включва миналото свършено деятелно причастие натежало, което изпълнява функцията на съгласувано определение към съществителното име сърце. Целият израз с натежало сърце има обстоятелствено значение и описва начина на извършване на действието, затова и при превода той е предаден с украинското наречие зажурено, което има същата синтактична функция. Наречието зажурено в превод означава „тъжно“, а това значение е близко до това на израза от оригинала с натежало сърце.
10. Съществуват 2 примера на превод на българско минало свършено деятелно причастие с украинско съставно именно сказуемо:
Той се облече и отиде в кухнята, изрядно чиста, както всичко в тоя дом, макар и доста поовехтяла. (стр. 153)
Вiн одягся й пiшов на кухню, де все блищало вiд чистоти, як належало в цьому домi, але меблi були вже досить старi. (стр. 443)
В този пример българското минало свършено деятелно причастие поовехтяла е обособено съгласувано определение към съществителното име кухня. В превода причастието е предадено с украинското съставно именно сказуемо були старi, което включва спомагателния глагол бути в мн. ч. минало време – були, и прилагателното име в мн.ч. старi. Това е още един пример, в който обособена причастна форма е преобразувана в просто изречение в състава на сложното.
11. В 1 от случаите се среща превод на българско минало свършено деятелно причастие с украинско местоимение:
И докато я носел с две ръце отново към тавана, побеснелият шофьор използувал ситуацията и му загрял два такива плесника, че едва не му изскочили очите. (стр. 229)
Перехожi реготали, Харi ж кинувся на дорогу й майже з-пiд колiс витяг ту кляту голову,та поки нiс ïï на руках до перекинутого посеред тротуару дека, той шоферюга скористався з його безпорадностi й одважив зо два таких лящi, що ледве очi з орбiт не повискакували. (стр. 510)
В този пример българското минало свършено деятелно причастие побеснелият, което е съгласувано определение към съществителното име шофьор, има като еквивалент в превода украинско показателно местоимение за далечни предмети той. След показателното местоимение следва украинското съществително има шоферюга. Изразът той шоферюга съдържа допълнително негативно значение, което се изразява чрез аугментативната форма шоферюга и се подсилва от местоимението той.
12. Само в 1 пример българско минало свършено деятелно причастие е преведено с украинско сегашно деепричастие:
Но то, разбира се, си мълчеше и спотайваше, здраво сраснало с нея. (стр. 343)
Воно, звичайно, чаïлося, мовчки вростаючи в неï. (стр. 614)
В българския оригинал в израза здраво сраснало с нея е употребено миналото свършено деятелно причастие сраснало, което е обособено съгласувано определение. В украинския превод това причастие е заместено с украинското сегашно деепричастие вростаючи, което показва едновременно действие с главното. В българския текст чрез причастната форма е изразено състояние като резултат от свършено действие, докато в украинския текст действието е продължителен процес.
13. Превод на българско минало свършено деятелно причастие с украинска фразеологична единица откриваме също в 1 от примерите.
Следващият пример съдържа фраза, която е съставена от две форми на минало свършено деятелно причастие – зряло-недозряло. Причастните форми са употребени като обособено съгласувано определение към израза Някакво момче... и са преведени с украинската фразеологична единица У нього на губах ще молоко не обсохло:
– …Някакво момче – зряло-недозряло…(стр. 385)
– …У нього на губах ще молоко не обсохло…(стр. 652)
Семантиката на българската фраза се запазва именно чрез употребата на такъв тип превод.
Изводи:
Представените примери показват разнообразна картина на украинските преводни съответствия на българските минали свършени деятелни причастия в разглежданото произведение.
Най-често необособените български минали свършени деятелни причастия са преведени с украински минали деятелни причастия поради еднаквата им синтактична функция.
На второ място по честота при превода на българските минали свършени деятелни причастия са украинските прилагателни имена, тъй като и причастията, и прилагателните имена се употребяват като съгласувани определения, а също и поради близката им семантика.
Много често преводачът избира да предаде значението на българските минали свършени деятелни причастия с украински страдателни причастия, които са доста продуктивна категория в украинския език и за тях е характерна силна адективация, затова се използват често като съгласувани определения. Въпреки различния им залог, в разглеждания превод се използват за замяна на българските причастни форми, като деятелното причастие от оригиналния текст и страдателното причастие в преводния текст изразяват значение за резултативност.
Значението за предходност на обособеното българско минало свършено деятелно причастие се предава именно чрез превода му с украинско минало свършено деепричастие, което най-често изразява същото значение. Също така и българското минало свършено деятелно причастие, и украинското минало свършено деепричастие имат еднаква обстоятелствена функция.
Преводът на българските минали свършени деятелни причастия с украински страдателни причастия и минали свършени деепричастия свидетелства за силната връзка между тях, за това, че едно и също значение може да се предаде с различни форми, като семантиката се запазва.
Полупредикативната функция на причастията, когато те са употребени като обособени определения, прави възможен и избора на подчинено изречение като съответствие в превода. Тогава причастията имат роля, подобна на сказуемото в простото изречение в състава на сложното.
В някои случаи българската причастна форма няма точен украински еквивалент и се превежда с по-дълги изрази, за да се предаде нейният смисъл. Точно обратна е другата страна при превода – някои видове съответствия (наречие, местоимение, изпуснат превод) на разглежданите форми представляват начин за постигане на известна икономия в изказа, а много често се оказват и единственият възможен вариант за превод.
ЕКСЦЕРПИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ
П. Вежинов. Нощем с белите коне. София: Български писател, 1987.
П. Вежинов. Вночi бiлими кiньми (переклад Iван Бiлик). Киïв: Днiпро, 1989.
БИБЛИОГРАФИЯ
Гнатюк 1982: Гнатюк, Г. Дiєприкметник у сучаснiй українськiй лiтературнiй мовi. Київ: Наукова думка.
Гугуланова 2005: Гугуланова, Ив. Българските причастия и деепричастия в славянски контекст. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Пашов 1999, 2001, 2002: Пашов, П. Българска граматика. Пловдив: Хермес.
Станков 1963: Станков, В. Поява и развой на обособената употреба на минало свършено деятелно причастие в българския книжовен език. // Славистичен сборник, 169–181.
