Диалектни особености на Словото на пророк Даниил в Райковския дамаскин

Според изследователи на Среднородопското възраждане дамаскинските текстове от средата на XIX в., сътворени в Среднородопието, са превеждани от гръцки писмени източници, като преводите са дело на местния свещеник Киряк Бялковски, поощряван и подпомаган от светогорския йеромонах Григорий – таксдидиот, представител на Диониския манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Ахъчелебийско (дн. Смолянско) (Шишков 1903: 62–65). Просветителската дейност на йеромонаха, назоваван фамилиарно от местните християни поп Глигорко/Лигорко/Лигорчо, се приема за начало на Среднородопското възраждане (Попконстантинов 1889: 138). Впоследствие местните свещеници по села преписвали преведените на родопски диалект текстове с гръцко писмо.

„От кои гръцки книжа са прявождали духовнитя народни подвижници поп Лигорчо и поп Киряк, за сега не мога да зная. Зная само това, че тя са прявождали и тяхнитя послядователи са се трудили да пряписват пряводитя им точно по мястното нарячие, за да може населението да разбира черковнитя поучения. Тая е причината за твърдя малкитя отклонения от мястния говор…“ (Попконстантинов 1889: 139).

Но в текстовете на отделни слова, включени в Райковския дамаскин, единствен запазен в цялост от среднородопските дамаскини, се срещат особености на други български говори, например на говори от западните краища на българското езиково землище. Такъв е текстът на Σλόβο φτόροε ζαραδί γόσποδοβατα σαδόβιαι σφετάγω προρόκα δανιίλα 1860 / Слово фторое заради господовата садовия сфетаго пророка Даниила 1860. Към групата на устойчивите слова, включени в сборника на Дамаскин Студит „Съкровище“, не спада слово за пророк Даниил. За групата на дамаскините от IV новобългарски тип, според класификацията на Е. Дьомина в изследването ѝ за дамаскинската книжнина по българските земи, е посочено като типично Словото за пророк Даниил и за трите вавилонски отрока (Дьомина 1968: 62–63). Данни за словото на пророк Даниил, включено в Райковския дамаскин, не се откриват и в изследването на Е. Мирчева за недамаскиновите слова в новобългарските дамаскини от ХVII в. (Мирчева 2001).

Наличието в посоченото слово на лексика, характерна за западните български говори, поставя въпроси относно употребата ѝ в дамаскинския текст, написан на среднородопски диалект. Важно е да се уточни откъде е родом писачът. Ако е местен родопчанин, няма как да включи лексика от западните български говори, нехарактерна за родния му говор. Ако пък е носител на западен български говор, буди недоумение наличието на особености на местния родопски говор. За съжаление, все още не са установени книжовниците, създали Райковския дамаскин (Митринов 2005: 31–35). Както бе отбелязано, важна роля в създаването на среднородопските дамаскински сборници играе йеромонах Григорий. Още се спори каква е неговата народностна принадлежност. Ако е бил грък, както смятат родоповедите Ст. Н. Шишков, Хр. Попконстантинов и П. Маринов, позовавайки се на спомените на учениците и съратниците на йеромонаха (Гиневски 2001: 110), тогава няма как да се включат в преведените от гръцки книги или ръкописи особености на западните български говори. Но ако се приеме версията, че е българин, родом от с. Загоричени, Костурско, поддържана от краеведи и изследователи от по-ново време като Ал. Поптодоров, К. Канев, Ст. Седянков, които обаче, според някои изследователи, не представяли убедителни доказателства (Гиневски 2001: 110), тогава би могло да се предположи, че като е усвоявал местното родопско наречие, при създаване на преводите е допуснал употреба на лексика от родния си югозападен български говор. Възможно е и да става въпрос за преписване на готов, преведен от гръцки писмени източници текст на български език, в чиято основа са залегнали особености на западните български говори. А пък среднородопските книжовници да са включили в текста особености на местния родопски говор. Но това предположение засега не е подкрепено с надеждна фактология. Все пак наличието на църковнославянска лексика в проучвания текст, дори на отделни пасажи, написани на църковнославянски език, е в полза на предположението, че той може да е препис от друг кирилски текст: Τόια σφετί Δανιίλ βίδε να στράσνυ σαδόβιαι γόσποδοβατα τακά κάζβασε: βίδεχ βετχαγυ τένμι δόνδιζε προστόλι ποστάβισα σε η σέδι πριβέτζαα νά προστόλι όγνινομ η ότκολο νεγό τμάμι τεμ η άγγελι αρχάγγελι σλυζέχυμ εμύ σός στράχομ... (147); ...γόσποδι ηισύσε χριστε σίνε μπόζηη, πόμιλυη με γρέσναγυ... (152); ...σοχρανί γόσποδη φσέχ πραβοσλάβηνη ωτ σέια στράνη η μάι πομίλυβαι αμίν (155). От друга страна, налице е несъгласуваност по род, което едва ли може да допусне писач, чийто роден говор е български: …η πλάκαλ οτ τοβά στράσεν βηδένιε... (147); ...η νίκοη νι μυζή δα ησκάζε τέχνιτυ ζαχμέτ... (150); ...η τρίδεστε η τρι χιλιάδι πότ γυ υτρήλη... (151); ...η φλέζε πλύδνυ διάβολ η χη βλετζέ... (153).

Интерес представлява бележката на родоповеда Хр. Попконстантинов за съдържанието на бащиния му дамаскински сборник, известен като Петковски дамаскин: „Листове 251–282 са в по-малък формат, и както се види, преди да са били подвързани и нумерувани в бащиното ми дамашкино, съставлявали са отделна книжка, съдържаща три проповеди: 1) Слову заради госпудьовата садовийа свеатагу прурока: Даниил: фторуе парушийа [грц. δευτέρα παρουσία – второ пришествие (БГР 1991) – бел. моя, ГМ]. 2) Втору слову ут свеатагу прурока Даниила на нидеальа на день пустуветеа. Заглавието на третята проповядь не се знае какво е, защото листът, на който е било написано (л. 267), е откъсан и загубен… Речената книжка, догдято е била отделна и с особен пореден Nо нумерувана, е била проводена на баща ми от някой си поп, за да си я препише и после пак да му я върне“ (Попконстантинов 1889: 139). За съжаление, оригиналният текст на Петковския дамаскин не е запазен, а сред публикуваните от Хр. Попконстантинов нормализирани части от отделни включени в дамаскина слова, това слово не е намерило място. Така няма възможност да се направи съпоставка между двата текста на словото на св. пророк Даниил.

Проучваният текст включва успоредна употреба на форми, характерни за западните и за родопските български говори: зборови – хурати – речи; кой – кутри – што; врут – сите – сички; чиляк – челувек/челювек – чювек; них – тях; нихни – техни; у – фаф и др. В настоящата публикация е разгледана лексика от словото, характерна за западните български говори и нехарактерна за родопските говори.

Засвидетелстван е нехарактерният за родопските говори глагол чиня с варианти и производни. Употребява се със значения:

1. ‛правя, върша’: ...τίε ραπότατ να διάβολατ η τζὴνατ χυσμέτ να σατανά (148); ...η μλόγυ τζιυδά υτζινήλ... (151); ...η δα νι τζὶνιτε στό ε γρέσνο... (154).
2. ‛представям’: ...κυγά σα κραστήλη, τζινήλη νήχνυτυ σι νηβὲστι, χριστά τιέ υτζήνηλη τέχνη δὺσι νηβέστη να διάβολα (с. 148).
3. ‛моля, моля се, отправям молби към някого’: ...νέπρεστάνο τζήναλη γόσποδι ηισύσε χριστε, σίνε πόζηη πομίλυη με... (152).

Среща се употреба на възвратен глагол чиня се ‛представям се пред някого’: ...η κρότκη μυ σα υτζηνήλη κατυ όφτζα νά υφτζέρ (147); ...ζατυβά υστάβηλη η σλάτκη ράπυτη υτ σόε σφέτ η σα υτζινὶλη πυστινή, καμ η όνηη μίσλιλη... (150). По данни от Архива на българския диалектен речник, съхраняван в Секцията по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език, глагол чина/чиньа е с разпространение в говори от Самоковско, Ихтиманско, Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско, Ботевградско, Гоцеделчевско, Разложко, Петричко, Санданско, Пирдопско, Белослатинско, Тетевенско, Пазарджишко, Пещерско; Велешко, Софлийско, Пиротско, Охрид и др. В Тихонравовия дамаскин, писмен паметник от XVII в., глагол чùня се употребява със значение ‛правя, върша, извършвам’ (РКБЕНО 2012).

В употреба е глагол сакам със значения:

1. ‛искам’: ...χόδι διάβυλ πυ τζιυβὲτζι η ρὺκα κατό αρσλάν, σάκα δα νι ησκάζε ζιβη... (153).
2. ‛желая, предпочитам’: ...κοή δέκα σάκα, τάμυ φλέζυε... (149).

Засвидетелстван е производен глагол пусакам ‛поискам’, ‛потърся’ (Самоков) (БЕР 2002): ...εδνά ακυ ζαγήνε, οτ βάς στάι δα ε πυσάκατ... (149). По данни от БДА ОТ глагол сакам е разпространен в говори от Видинско, Монтанско, Врачанско, Белослатинско, Мездренско, Софийско, Елинпелинско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, Радомирско, Пернишко, Царибродско, Пиротско, Трънско, Годечко, Скопско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Охридско, Костурско, Воденско, Солунско, Сярско, Струмишко (БДА ОТ 2001, к. Л 86). Среща се и в чепинския родопски говор (Стойчев 1965).

Налице е употреба на същ. име век със значения:

1. ‛живот’: ...α κοή ήμα πομίσλη, τοή μίσλη ζα τβοή βέκ, ζα στὸκα η ζα παρή; ...αμή τακάβα βέρα κοή νη μίλυβα νήστυ υ τβοή βέκ, τιὲ νη μόζετ δα φλέζατ νὰ μπόζηραι; ..τακά κάζυβα κοή μίλυβα νέστυ υτ βοή βέκ, τιέ νη μόζετ δα φλέζατ νὰ πόζηραι (149); ...α κοή νή σα μόλετ πόγυ, αμή μίσλετ ζα τβόη βὲκ, τυγάφ νίχνη ιὺμ νέζασυζτεν (150).
2. ‛свят’ – онии век ‛оня свят’: ...ονηη νί γλεδαλη η νί μισλιλη ζα τβοή βέκ, δέν η νὸς μίσλιλη ζα όνιη βέκ (150); ...κατό τίε υζηβὲλη, τακά στάι δα υζιβὲε τάμυ νὰ ονηη βὲκ (152).

В Тихонравовия дамаскин е включена лексема вѣк със значение ‛век, безкрайно дълго време, вечност’ (РКБЕНО 2012). Според данните от Архива на българския диалектен речник същ. име век със значение ‛живот’ е характерно за говори от Прилепско, Стружко, Велешко, Щипско, Костурско, Трънско, Брезнишко, Радомирско, Граовско, Дупнишко, Софийско, Разложко. За значението на съществително век в югозападните български говори се откриват данни в писмени източници: „И той, бедният, не подозира, че векът се подиграва с него. (Под думата век охридчани и стружани разбират света.)“ (Шопов 2013: 250).

Засвидетелствано е в единичен случай същ. име збор ‛дума’: ...δάβατε να διάβολα βάσιτε ρέτζη γρέσνη χυρατή η ζπόροβη… (147–148). Съществително збор/сбор ‛дума’ е характерно за югозападните български говори (БЕР 2002); за говори в Битолско, Велешко, Охридско, Прилепско, Реканско, Струмишко (ИДРБЕ 2012).

Открива се относително наречие дека ‛където’: ...α σεγά ημα δβέ βρατά ωτβόρενη, κοή δέκα σάκα, τάμυ φλέζυε (149); τακά κάζυβα δέκα τζυβέκατ ιυμ, τάμυ η δυσέτα ... δαρζή ιυμ υ σέπε (150). По данни от БЕР наречие дек, дека ‛къде’ (югозападни български говори) се употребява и като местоимение ‛който’ (западни български говори) и съюз ‛че’ (Чепино) (БЕР 1971).

Спорадична е употребата на относително наречие кам ‛където’: ...ζατυβά υστάβηλη η σλάτκη ράπυτη υτ σόε σφέτ η σα υτζινίλη πυστινή καμ ι όνηη μίσλιλη, ακυ πέσε ιυζέλι νε πή μόγαλη δα σι υτζιύβατ δύσιτε... (150). В Тихонравовия дамаскин наречие кам се употребява като съюзна дума ‛къде’. Въвежда подчинени изречения (РКБЕНО 2012). Наречие кам, камо ‛къде’ е с разпространение в западните български говори, но се открива и в отделни родопски говори: Скребатно, Гоцеделчевско; Павелско, Асеновградско (БЕР 1979).

Налице е единична употреба на наречие токму ‛тъкмо, точно, заедно’: τίε σα τόκμυ σάς αρχάγγελη ι άγγελη τακά χη πυτζίτα σφετά τζέρκβα... (151). Наречие токмо ‛тъкмо, равно, напълно, точно; наравно, поравно, успоредно, заедно; еднакво, поравно, също’ е разпространено в говори от Прилепско, Охридско, Велешко, Кумановско, а фонетичен вариант токму – в говори от Битолско, Леринско, Стружко. Засвидетелствано е в старобългарски писмени източници: тъкъмо, тъкмо, токмо (СР 2009).

Широка е употребата на местоименна форма òнии за 3 л. мн.ч. на лично местоимение ‛те’ и за 3 л., ед.ч. на показателно местоимение ‛оня’.

1. Форма за им. п. на личното местоимение за 3 л. мн.ч. ‛те’: ...όνηη δελέκυ στοέτ ωτ υτετζὲνιε πόζηη…; ...ονηη νί γλεδαλη η νὶ μισλιλη ζα τβοή βέκ, δέν η νὸς μίσλιλη ζα όνιη βὲκ...; ...ζατυβά υστάβηλη η σλάτκη ράπυτη υτ σόε σφέτ η σα υτζινίλη πυστινή, καμ η όνηη μίσλιλη... (150); ...η ονηη σμέρτενη τεβνήτζη χη ζατβάρελη…; ...α ονιη πομίναλη ηζ ηγλένη ὺσι (151); ...αμί ονηη δάβαλη παρή κοή υστάβη βέρα πόζηη...; ...ονηη σέκηη τζας χριστά μόλιλη η χριστά βίκαλη... ; ...ονιη δα πέχα νί μοληλη νά χριστά σέκηη τζας... (152); ...ονηη κατό σλέπι νι βίδατ βεριύγι η υζδι διάβυλτζκι...; ...ονηη σλέπη η νέβερνη νί σα μόλετ νά χριστά...; … διάβολ χη μάτζη α όνηη πάκ να διάβολα χόδετ... (153); ...τίε κοή ήματ στράχ ωτ διάβολατ, ονηη νή σα μπόζηη... (154). В Тихонравовия дамаскин е отбелязана местоименна форма оня, а сред формите за мн.ч. се откриват облици онийа, оныйа. (РКБЕНО 2012). Според БДА ОТ наличие на облик они се открива в говори от Видинско, Белоградчишко, Монтанско, Врачанско, Оряховско, Ломско, Нишкко, Пернишко, Самоковско, Софийско, Ихтиманско, Трънско, Дупнишко, Благоевградско, Царибродско, Босилеградско, Радомирско, Кюстендилско, Петричко, Скопско, Дебърско, Велешко, Воденско, Солунско, Кратовско, Леринско (БДА ОТ 2016, к. М 79).
2. Показат. местоимение за 3 л., ед.ч. ‛оня’: η νί μισλιλη ζα τβοὴ βέκ, δέν η νός μίσλιλη ζα όνηη βέκ... (150); …τακά στάι δα υζηβέετ τάμυ νά ονηη βέκ... (152).

Подобна форма на показателното местоимение за м.р., ед.ч. онзи не е засвидетелствана в българските говори. Форми с частица -й и с формообразуващи гласни ъ, о, а (онъй, онòй, онàй) са характерни за говорите в Белоградчишко, Нишко, Босилеградско, Софийско, Благоевградско, Скопско, Велешко, Прилепско, Охридско, Преспанско (БДА ОТ 2016, к. М 85). В случая е налице словотворчество от страна на писача или писачите с употребата на облик онии вм. оня, они.

Открива се употреба на пълна форма за 3 л., мн.ч., вин.п. на личното местоимение них: ...να νίχ βήκα προρόκ ησαηε γόρε, γόρε, σκρίσνα ζραστέ ποτ πόζηη... (148); ...α πηλή εδνή οτ νίχ τζάρτζκι τζεδά... (150). По данни от БДА ОТ местоименна форма них е разпространена в говори от: Видинско, Белоградчишко, Врачанско, Монтанско, Царибродско, Нишко, Босилеградско, Трънско, Дупнишко, Етрополско, Самоковско, Софийско, Кюстендилско, Радомирско, Ихтиманско, Санданско, Разложко, Петричко, Скопско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Корчанско, Воденско, Солунско (БДА ОТ 2016, к. М 80). Среща се и в чепинския говор (Стойчев 1965).

В повече примери е засвидетелствана употреба на притежателно местоимение нихни за 3 л., ед.ч. ‛техен’ и за 3 л. мн.ч. ‛техни’:

1. Форми за 3 л., ед.ч. ‛техен’: ...τίε τζιυβέτζη σὰ σλέπη, ιύμ νίχνη σλέπ... (149); τυγάφ νίχνη ιὕμ νέζασυζτεν χόδι πο λόσι η γρέσνη πόμισλη... (150).
2. Форми за 3 л., мн.ч. ‛техни’: ...κυγά σα κραστήλη, τζινήλη νήχνυτυ σι νηβὲστη, χριστά τίε υτζήνηλη τέχνη δύσι νιβέστη να διάβολα... (148);...ζαστό ο νίχνι δύσι σιδέλ χριστός… (151).

Данните от Архива на българския диалектен речник сочат разпространение на местоименната форма нихни ‛техни’ в говори от Софийско, Трънско, Пазарджишко, Брезнишко, Благоевградско, Кратовско, Охридско, Солунско.

Засвидетелствана е употреба на предлог у със значения, нехарактерни за родопските говори. По данни от БДА предлог у със значение ‘в’ е разпространен в говори от Софийско, Пернишко, Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко, Самоковско, ½ Елинпелинско (БДА 1975, к. 311). В изследвания текст предлогът се употребява със значения:

1. За означаване на състояние, в което се намира някой; в: …τάε στε δα ζαβλετζέ γρέσνιτε υ βέτζνα μόκα (147); ...νι βιδιτε τιέ υστι, στό βι ζαύστι διάβολατ η βαβλέτζε υ βέτζνα μάκα (148).
2. За означаване на място, вътре в което нещо става или се намира; у, в, вътре в: ...η ημάλ πόγ υ νέγυβατα δύσε (147); ...η υ τρη δνη σιδέλ πρη γλάδνη αρσλάνε, υ έμα δλιπόκα ζατβόρεν; …δυσά ε βόρζανα υ τεμνίτζη στράσνη; ...τίε σα δελέκ ποτ ζεμλέ ζατβόρενη υ τεμνίτζη στράσνη; ...α δρύγη υ φυρύνια χη πέκαλη ζίβη η υ καζάνια χη βαρίλη; ...η μλόγυ σφετή μυτζενίτζη υ σμέρτενη τεβνίτζη σα πριυστάβελη (150).
3. За означаване на лице или среда, в която се проявява някакво действие или явление; у, всред: ...δέκα τζυβέκατ ιυμ, τάμυ η δυσέτα εα δαρζή ιυμ υ σέπε (150); ...ζαστό ο νίχνη δύσι σιδέλ χριστός (151); ...η νόσιλι υ τέχνι υστά νίχνο σόρτζε; ...ζατυβά η χριστός υ τέχνη δύση σιδέλ… (152); ...α κυτρή τζιλέτζη νέματ τζήστα βέρα, υ τεχ ζιβέε διάβολ (153).
4. За означаване на място или предмет, към който е насочено действието; в, на: ...κατύ τζή τη γη βίκατ δα χη βαρζάτ υ σιντζήρετ (148).
5. За означаване на период от време, когато нещо става или се извършва, в случая човешки живот; у, през, по: ...τακίβα αρσλάνε στράσνη η υ τρί δνη γλάδνη (147); ...κοή νη μίλυβα νιστυ υ τβοή βέκ, τιέ νι μόζετ δα φλέζατ νὰ ποζιραί; ... κοή μίλυβα νεστυ υ τβοή βέκ, τίε μόζατ δα φλέζατ νὰ πόζιραι (149). Предлогът е характерен за Тихонравовия дамаскин (РКБЕНО 2012).

Изводи

За съжаление, наличието в разглежданото слово от Райковския дамаскин на лексика, характерна за западните български говори и нехарактерна за родопските говори, все още не е аргументирано обяснено. Типични за западните български говори са представените лексеми и техни словоформи век, дека, кам, них, нихни, онии, сакам, чинам. Откриват се в говори от Врачанско, Монтанско, Царибродско, Трънско, Кюстендилско, Софийско, Самоковско, Благоевградско и др. В тези райони е налице писмена традиция през Възраждането с употреба основно на кирилско писмо. Такова е графичното оформление на местната дамаскинска литература. Това не предполага тя да e първоизточник на създадените в Среднородопието късни новобългарски дамаскини с гръцко писмо на местен български диалект. Традицията да се пише с гръцко писмо на български език, по-точно на местен български говор, е силна и по-дълготрайна в южните краища на българското езиково землище, където гръцкото езиково влияние е било силно. Такова графично оформление имат български писмени паметници от по-старо, а и от по-ново време, като Костурския българо-гръцки речник от XVI в. (Ничев 1987), Търлиското евангелие от 1861 г. (Милетич 1920), Кулакийското евангелие от 1863 г. (Иванов 1917: 198) и др. Част от лексиката в разглежданото слово е с разпространение основно в говори от крайните югозападни райони на българското езиково землище (Охридско, Дебърско, Прилепско, Леринско, Костурско): век ‛живот’, ‛свят’; зборови ‛думи’, токму ‛тъкмо’, дека ‛където’. Наличието на такава лексика, характерна за югозападните български говори, в Словото на пророк Даниил от Райковския дамаскин може да се свърже с въпроса за авторството на среднородопските дамаскини. Споменато бе, че създателите на писмения паметник не са известни. Йеромонах Григорий, таксидиот на Диониския манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Атон, установил се за по-дълго в Среднородопието, участва в създаването на среднородопските дамаскини. Въпросът за родното му място и народностната му принадлежност още не е изяснен. Ако се приеме, че е родом българин от с. Загоричени, Костурско, може да се обясни наличието на лексика от югозападните български говори в разглеждания текст, макар авторството на писмения паметник да не е уточнено. Няма данни друг книжовник или просветен деец с корени от югозападните краища на българското езиково землище да е пребивавал в Среднородопието, конкретно в средищното селище Райково, в средата на XIX в. (Гиневски 2001). Не бива обаче да се отхвърля възможността проучваният текст от дамаскинския сборник да е преписан от друг дамаскински текст с гръцка, а може би и с кирилска графика, в чиято основа са залегнали особености на западните български говори. Възможно е местен книжовник, какъвто е например поп Киряк Бялковски, да е преписал текста, като го е пригодил към местния родопски говор. Но все още не са открити писмените източници, от които са преписвали и превеждали среднородопските книжовници при създаването на късните среднородопски дамаскини от втората половина на XIX век.

БИБЛИОГРАФИЯ

БГР 1991: Българско-гръцки речник. Т. 2, О–Я. София: Издателство на БАН, 1991.

БДА 1975: Български диалектен атлас. Т. 3. Югозападна България. Част първа – карти. Част втора – статии, коментари, показалци. София: Издателство на БАН, 1975.

БДА ОТ 2001: Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I – III. Фонетика, Акцентология, Лексикология. София: Труд, 2001.

БДА ОТ 2016: Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2016.

БГР 1991: Българско-гръцки речник. Т. 2, О–Я. София: Издателство на БАН, 1991.

БЕР 1971: Български етимологичен речник. Т. 1, А–З. София: Издателство на БАН, 1971.

БЕР 1979: Български етимологичен речник. Т. 2, И–крепя. София: Издателство на БАН, 1979.

БЕР 2002: Български етимологичен речник. Т. 6, пускам–словар. София: Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“, 2002.

БЕР 2017: Български етимологичен речник. Т. 8, тесам – фякалка. София: Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“, 2017.

Гиневски 2001: Гиневски, Хр. Родопската интелигенция през Възраждането. Смолян: Печатница „Принта КОМ“, 2001.

Дьомина 1968: Дьомина, Е. Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII в. Исследование и текст. София: Издателство на БАН, 1968.

Иванов 1917: Иванов, Й. Българите в Македония. София: 1917.

ИДРБЕ 2012: Идеографски диалектен речник на българския език. Т. 1. А–Д. София: Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2012.

Милетич 1920: Милетич, Л. Два ръкописа с гръцко писмо. // Български старини,VI.

Мирчева 2001: Мирчева, Е. Недамаскинови слова в новобългарските дамаскини от XVII век. Велико Търново: Фабер, 2001.

Митринов 2005: Митринов, Г., Хр. Гиневски. Родопско книжовно наследство. Райковски дамаскин (ново пълно издание на текстовете в същинската част на сборника). Варна: Издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, 2005.

Ничев 1987: Ничев, Ал. Костурският българо-гръцки речник от XVI век. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1987.

Попконстантинов 1889: Попконстантинов, Хр. Материал за изучвание родопското наречие. // Сборник за народни умогворения, наука и книжнина, 1, 1889, 133–156.

РКБЕНО 2012: Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2012.

СР 2009: Старобългарски речник. Т. 2, О–У. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2009.

Стойчев 1965: Стойчев, Т. Родопски речник. В: Българска диалектология. Проучвания и материали. Кн. 2. София: Издателство на БАН, 1965, 119–314.

Шишков 1903: Шишков, Ст. Животописни материали за бележити родопчани. // Родопски напредък, № 2, 1903, 62–65.

Шопов 2013: Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите. София: Издателство „Факел“, Издателство „Изток – Запад“, 2013.