Изучаването на български език и самата езиковедска българистика в Масариковия университет в Бърно, Чехия, имат дълга традиция. Изучаването на български език под различни форми датира още от основаването на университета след Първата световна война и възникването на Чехословашката република (Крейчова, Крейчи 2017: 43). След политическите промени през 1989/1990 година специалността български език и литература съществува до 2017 година, когато за последен път имаше прием за първи курс бакалавърска степен по българистика. От есента на 2019 г. всички южнославянски филологии и специалността балканистика в Бърно се променят в сегашната си форма: в бакалавърската степен вече съществува само една програма, в която са включени всички стари филологически специалности. Новата учебна програма носи названието „Южнославянски и балкански изследвания“ и се реализира в четири профила: самостоятелна програма, самостоятелна програма със специализация (акредитирани са четири специализации – хърватски език, сръбски език, български език, словенски език), комбинирана програма – първа специалност и комбинирана програма – втора специалност. Програмата на специалността, която е пряк наследник на по-раншната българска филология, е „самостоятелна програма със специализация български език“. За пръв път прием на студенти беше осъществен през 2021 г. (по-подробно виж Крейчова – Крейчи 2023). В рамките на тази програма има часове по практически български (или друг южнославянски – в другите профили) език от първи до шести семестър – шест часа седмично (целта е достигане на ниво В2 на владеене на езика съгласно Европейската езикова рамка), за разлика от „самостоятелна програма“ и „комбинирана програма – първа специалност“, в рамките на които студентите учат избрания от тях език само четири семестъра, и то в по-олекотена форма – два часа седмично (целта е достигане на ниво А2 на владеене на езика съгласно Европейската езикова рамка). Последната програма – „комбинирана програма – втора специалност“ – не предвижда задължителни часове по практически език (напр. български или който и да е друг южнославянски език), нейната насоченост не е филологическа, а по-скоро културно-историческа. Но и в рамките на тази програма студентите могат да посещават часове по практически български (два часа седмично) като свободноизбираема дисциплина. Предметите в първите три горепосочени специалности (както езиковедски, така и литературоведски и културно-исторически предмети) имат компаративен характер, напр. Фонетика и фонология на южнославянските езици, Сравнителна морфология на южнославянските езици, Южнославянски литературен романтизъм, реализъм и модернизъм, Балканският полуостров през втората половина на ХХ век и др. Българистичното съдържание е включено във всеки един от горепосочените предмети и с него се запознават всички студенти на програмата Южнославянски и балкански изследвания. От езиковедските предмети единствено българският синтаксис и семинарът по превод са предназначени само за студентите, изучаващи български език. Освен фонетика и морфология студентите могат да запишат задължително избираем предмет лексикология на южнославянските езици, където част от материала отново е свързана с българския език.
В магистърската степен предметите отново са предимно с компаративен характер. Единствено старобългарският език се изучава без сравнение с историческото развитие на българския език и останалите южнославянски езици. В останалите езиковедски дисциплини студентите имат възможност да се запознаят с историческото развитие на южнославянските езици и езиковата политика на България, бивша Югославия и постюгославските държави. Изучават се и всички южнославянски диалекти в рамките на предмета Основи на диалектологията и картина на наречията в южнославянските езици.
Компаративният подход очевидно е начинът, по който е възможно да бъдат запазени южнославянските филологии в съвременната академична среда в целия им спектър и дълбочина. Това, разбира се, представлява допълнително предизвикателство към преподавателите. Някои предмети имат повече от един преподавател, което в настоящия момент е възможно благодарение на персоналната структура на Катедрата по славистика на Масариковия университет.
Що се отнася до абсолвентите на горепосочените специалности и в частност на програмата със специализация български език, можем да констатираме, че те изучават традиционното ядро на филологическата специалност, допълнена със значителен по обем предмети, отнасящи се до културните, историческите, политическите и обществени реалии. Повечето от изучаваната материя се разглежда в южнославянски, балкански или европейски контекст. Тази комплексна концепция на новата специалност е мотивирана и от стремежа за разширяване на възможностите за бъдеща професионална реализация на абсолвентите, при това не само в „традиционните“ сфери, напр. в областта на превода, но също така и в медиите, културата, туризма или бизнеса.
Освен активното усвояване на българския език, абсолвентите на специализацията с български език в Масариковия университет теоретично и практически владеят и прилагат познанията за граматичната структура на съвременния български език, имат солидни познания за българската литература и култура в балкански и европейски контекст и са запознати с историческо-културните специфики на развитието на България, както и с процесите на формирането на модерната българска идентичност.
Целта на следващата, магистърската степен Славистика отново с профил български език цели задълбочаване на знанията и уменията, получени в рамките на бакалавърската програма, развиване на специфичните компетенции и умения за самостоятелна изследователска работа и ситуиране на българистичните познания в по-широк славистичен, балканистичен и европейски контекст. Именно богатата палитра от предмети в катедрата по славистика дават възможност за получаването на по-универсално славистично образование. Можем да обобщим, че в настоящия момент българистиката в Бърно представлява комплексно филологическо и т.нар. ареално образование.
През последните 15 години преподавателите по българистичните дисциплини в Масариковия университет насочиха своите усилия и към създаване на учебни материали, направени „по мярка“ на студентите в този университет, с широкото използване на възможностите на съвременните технологии. Бяха разработени собствени ресурси в подкрепа на изучаването на практически български език, като през последното десетилетие бяха издадени редица учебници, речници и други помагала, които са както в книжен, така и в електронен вид (по-подробно Крейчова – Крейчи 2023). Тази тенденция за създаване на материали и учебни пособия, написани специално за нашите студенти, достъпни онлайн, рефлектират изискванията на студентите за един по-осъвременен и модерен учебен процес.
ЛИТЕРАТУРА
Крейчова, Крейчи 2017: Krejčová, E., Krejčí, P. Quo vadis, philologia? Brno: Tribun EU, 2017.
Крейчова, Крейчи 2023: Съвременната езиковедска българистика в Масариковия университет в Бърно. Славянски диалози 2023, кн. 32, с. 28–36
