Интердисциплинарните изследвания са тези, които най-отчетливо могат да отразяват сложността на научната проблематика и връзката ѝ с действителността – обществения живот, културните процеси, динамиката на съвремието с всичките му предизвикателства. Убедени от това схващане, в началото на 2024 година учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ стартираха мащабен научен проект „Текст и действителност. Действителност и текст“ в рамките на проекта на Софийския университет „Маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“, 3.4. Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост. Лингвисти, литературоведи, транслатолози, медици обединяват усилията си в многостранния научен подход, в който търсят връзка между езика, речевите му репрезентации и пресътворяването на действителността в различни по формат и по съдържателно разнообразие текстове.
Работата на екипа на проекта е особено значима за науката и за обществото изобщо, защото припозна в като обект на своите търсения езика, но през призмата на интедисциплинарни подходи, в които научните усилия се съчетават от езиковеди, литературоведи, както и преводачи и изследователи на превода. Професионално осъзнатото отношение към силата на българския език при представянето и разрешаването на различни кризисни ситуации (с акцент върху общуването в политическия дискурс и речевите му репрезентации, моделите на общуване между лекари и пациенти, диалогът между представителите на институциите и гражданите, които обслужват в посока на стратегии, възстановяващи изгубеното доверие) намира своето практическо приложение в контекста на трансфера на знания, тъй като работата на екипа не се ограничава в рамките на строго научните форми, но е насочен към включването на студенти от различни специалности, факултети и магистърски програми в обучителни семинари, срещи и уъркшопи, чрез които младите хора да изградят и усъвършенстват своята чувствителност към потенциала и силата на езика като основен фактор в многообразните ситуации на общуване. Проектът ще се занимае и с начините, по които съвременната българска литература тълкува настоящето ни (романите на Г. Господинов, Т. Димова, З. Карабашлиев, Здр. Евтимова, Вл. Зарев и др.) По отношение на преводаческата проблематика ще се засегне чувствителната тема за манипулиращия потенциал на преводния текст в резултат от волни или неволни намеси.
Практическата част от научната работа на екипа специалисти се изразява в заявените и вече проведени обучителни семинари, чиято цел е изградят компетентности у студентите на СУ „Св. Климент Охридски“ относно спецификата на публичната реч в различните ѝ дискурси; успешните и неуспешни стратегии в публичната реч, както и за конвертируемостта на съвременната българска литература. Семинарите и уъркшопите са с участието на изтъкнати български писатели, утвърдени и млади преводачи на българска литература по света, с изявени български журналисти, с медици с различна профилираност и др.
През първите шест месеца от работата по научния проект бяха проведени следните семинари: Дискусионен семинар на тема: „Лингвистиката и медицината – заедно за Човека“. Този семинар под формата на работна среща беше посветен на допирните точки между медицината и лингвистиката, през/ чрез които може да се разработи система от упражнения за възстановяване на речевите способности при пациенти, загубили речевите си умения след тежки онкологични заболявания, след инсулт и други. Семинарът беше организиран в рамките на два научни проекта в рамките на Софийския университет. Проектът „Българският език в държавните институции и в публичното пространство“ е финансиран от ФНИ на МОН с Договор № КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г. и е с ръководител доц. д-р Владислав Миланов. Вторият проект е на тема „Текст и действителност. Действителност и текст“ и е финансиран в рамките на проекта SUMMIT на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, научен ръководител е проф. д-р Надежда Сталянова. Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС-Next Generation по НПВУ. На дискусионната среща присъстваха деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, д-р Цветослава Гълъбова (психиатър) , доц. д-р Мария Димитрова (логопед), д-р Стоянов от Клиниката по нервни болести на УМБАЛСМ „Пирогов“(невролог) , д-р Ани Владимирова (психолог), проф. дфн Юлиана Стоянова и други специалисти. Присъстваха и студенти от няколко специалности на Софийския университет – българска филология, философия, право, медицина, от няколко магистърски програми на Факултета по славянски филологии. В дискусионния семинар се включиха изказвания на невролози, неврохирурзи, психиатри, психолози, психолингвисти, логопеди и езиковеди. Общият стремеж на специалистите, обединени от научните цели на двата проекта, е чрез призмата на съвременната наука и в двете направления (медицина и лингвистика) да се предложат работещи решения за възстановяването на речевите способности на болните хора, както и да се разработят практически съвети за техните близки, които са основен фактор при превъзмогването на проблемите.
На проблема за медийната грамотност, за отличаване на достоверна от недостоверна информация беше посветена срещата с журналиста Анна Цолова на тема „Новини и фалшиви новини“. В дискусията бяха засегнати въпросите за медийната среда, за механизмите на пропагандата в съвременните медии и социални мрежи, за тролските фабрики и за начините на проверка на истинността на фактологията. На събитието присъстваха студенти от специалностите българска филология и скандинавистика.
Студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посетиха Народното събрание на Република България, където проведоха дискусия на тема: „Парламентарната реч в България в миналото и днес“. По време на дискусията членовете на екипа на проекта проф. д-р Надежда Сталянова и доц. Владислав Миланов обърнаха специално внимание на проявите на вербална агресия в публичната реч, на динамиката в тенденциите на употребата на лексикални и граматични средства за заявяване на политическа и обществена позиция. Студентите анализираха наживо парламентарен дебат, като откроиха езиковите средства за репрезентация на публично говорещата личност.
Преводът като медиатор между текстове, култури и семантика също е обект на научен анализ на екипа на проекта. Това беше проблематиката на практическия семинар по проблемите на устния превод, насочен към студенти и преподаватели от Факултета по славянски филологии и Факултета по класически и нови филологии. Водещ на семинара беше доц. д-р Елена Крейчова от Масариковия университет в Бърно, Чехия. В първия му ден се проведе лекция с последващ workshop на тема: „Развиване на когнитивните умения на устните преводачи“. Лекцията беше насочена към развитието на най-важните когнитивни и говорни умения на преводачите. Съсредоточи се върху развиването на способността за концентрация, краткосрочната памет, въображението, словесната креативност, способността за правилно използване на синоними, антоними, тълкуване на съдържанието на понятията и готовността за бърза реакция на бъдещите преводачи. На лекцията присъстваха студенти от специалността славянска филология, преподаватели от Катедрата по славянско езикознание, езиковеди от Института за български език към БАН, както и действащи преводачи от преводачески агенции. Следващия ден от уъркшопа беше с тема: „Теория и практика на устния превод“. Лекцията беше насочена към спецификите на устния превод в съпоставка с писмения. Представени бяха и различни методи за работа при подготовката на бъдещите преводачи с цел овладяването на техниката на говорене, концентрацията, разпределението на вниманието и техниките за работа с паметта. На лекцията присъстваха студенти от Факултета по класически и нови филологии, преподаватели от Университета „Йотвош Лоранд“, Будапеща, от Университета в Сегед, Унгария, както и преводачи на свободна практика.
Към събитията, организирани в рамките на проекта „Текст и действителност. Действителност и текст“ се наблюдава сериозен интерес, проявен не само от студенти, но и колеги от научната общност от България и чужбина, представители на различни институции и професионални направления. Това свидетелства за актуалността на търсенията на този нов тип проучвания, които излизат от строго научната матрица и включват академичната общност и студентите в приложни дейности, които служат за разширяване на научния им кръгозор и многоаспектното им изграждане като бъдещи специалисти хуанитаристи. Практическият трансфер на знания способства за подобряване на академичната подготовка и конкурентоспособност. Работата по проекта ще продължи до март 2026 година.
