След Освобождението на България настъпват редица промени по отношение на езиковото състояние – процесите на изграждане на съвременния българския език се разгръщат и социалните, икономическите, културните и политическите промени спомагат те да бъдат и довършени. Стремежът е в посока на единно развитие на всички сфери на научния живот – литература, култура, просвета, изкуство. Във връзка със създадените обществени и културни условия се появява необходимост от интеграция между различните предосвобожденски книжовноезикови школи и на унифицирането на езикови норми. Книжовният ни език се превръща в система, богата на изразни средства, значителни изразни възможности, речниково и граматично, както и стилово и лексикално развита. На тези въпроси в лингвистиката вече е обръщано внимание, а с оглед на някои нови специфики на стила и употребите му се занимава в последни свои проучвания В. Миланов (Миланов 2022, 2023).
С развитието на обществените отношения през третата четвърт на XIX век възникват някои важни културни институти и обществени организации като:
- читалища, различни дружества, включително и Българско книжовно дружество
По същото време се заражда и революционната идеология и всички тези процеси налагат необходимостта от административно-делови документи, които всъщност полагат основата на официално-деловият стил в България. Употребените езикови конструкции и лексика в тях могат да се групират по следния начин:
- черковнославянска лексика: настоящ, обществен, собствен, известявам, наказувам, ограничавам се, покорявам се, прегледам, принадлежа, произведа, противя се, съблюдавам, удостоя, управлявам
- преводни словосъчетания: обществени закони и правила, равен пред законите, писмени известия, предидущата част
- турцизми: „арзухал“ – заявление, молба: „гюмрук“, митница, мито; „давия“ – съдебно дело, тъжба.
От 50-те години на XIX век нататък, формирането на ключови аспекти на административно-деловия стил се отличава, от една страна, с бързото отхвърляне на турцизмите, а от друга – със значителното въздействие на руския език върху разработването на специфична терминология и фразеология. Тези два процеса се открояват в явно в „Царски наказателен законник“, издаден през 1876 г. и преведен от Иван П. Чорапчиев. Основополагащо за развитието на административно-деловия стил през третата четвърт на XIX век имат различни устави и документи, изготвени от български възрожденци в контекста на създаването и функционирането на читалища, както и на различни културни и обществени сдружения и организации. В „Устава на Българското книжовно дружество“ от 1869 г. вече липсват турцизми. Голяма част от термините и стабилните фрази в административния стил са взети от руския език или през него, когато те са използвани като част от международната лексика (например: устав, дружество, деловодител, настоятелство, документ, стойност, приход, разноски, заседание, отчет, разписка, избирател, избираем, пълномощник, регистър, забележка, предложение, решение, потвърждение). В края на XIX век официално-деловият стил вече разполага с достатъчна по обем терминологична лексика (например: кореспонденция, изходящ дневник, входящ дневник, постановление, постановявам, призовка, удостоверение, писар, секретар, инспектор, регистратор, архивар). Известно време се употребява думата тегоба, възприета в Търновската конституция, но по-късно е заменена с повинност (Русинов 1984: 263). Всички тези процеси полагат основата на развитието на официално-деловия стил и необходимостта административната лексика да заема все по-важно място в езиковия строй. Промените, които най-силно влияят върху това, са социални, обществени и икономически процеси, законодателните промени, както и социолингвистиката, която обслужва различните сфери на комуникация.
Социални, икономически и политически промени създават условията за развитието на административния стил в България като допринасят за неговата стандартизация, формализация и императивност.
Социални предпоставки
- Образователни реформи: След Освобождението на България се полагат основите на модерната българска образователна система. Въведени са задължителното начално образование и обучението по български език, което спомага за стандартизацията на езика и формирането на общоприет норматив.
- Интелектуален прогрес: Развитието на интелектуалния елит, който взема активно участие в политическия и културен живот, също допринася за развитието на официално-деловия стил.
Политически предпоставки
- Създаване на държавни институции: След Освобождението на България и особено след приемането на Търновската конституция през 1879 г., се полагат основите на съвременната българска държава и нейните административни институции. Това налага нуждата от специализиран език за официална комуникация.
- Политическа стабилизация и административно устройство: Укрепването на държавността и формирането на административната структура също спомагат за развитието на официално-деловия стил.
Икономически предпоставки
- Индустриализация и модернизация: Постепенната индустриализация и модернизация на икономиката изискват подобряване на административното управление и развитието на специализирана административна лексика, за да се справят с новите икономически и социални реалности.
- Развитие на търговията и външнополитически отношения: Разширяването на търговията и установяването на дипломатически отношения с други държави налагат въвеждането на стандартизирани административни процедури и документация.
В резултат на тези процеси административният стил се утвърждава като важен компонент на българския език, отразяващ нуждите на държавното и общественото управление.
В периода 1878–1940 г. развитието на официално-деловия стил в България е повлияно също от редица ключови законодателни актове и реформи, които допринасят за формирането на държавната администрация и нейните функции. В този контекст влиянието на законодателството е многостранно и обхваща различни аспекти на управлението и административната култура. Някои от най-значимите законодателни влияния в този период включват:
Търновската конституция (1879): Както беше споменато по-рано, тя полага основите на парламентарната демокрация в България, установява разделението на властите и служи като основа за последващото развитие на административната система.
Административно-териториални реформи: През този период България претърпява няколко административно-териториални реформи, които целят оптимизиране на управлението на различни нива. Тези реформи включват промени в областното и общинското устройство, както и укрепване на местната власт.
Закони за държавната служба: Въвеждането на законодателство, регулиращо държавната служба, е ключов момент за професионализацията и стандартизацията на административната работа. Това включва закони, уреждащи назначенията, правата и задълженията на държавните служители.
Образователни реформи: Законодателството в областта на образованието има пряко влияние върху подготовката и квалификацията на административните кадри. Реформите в образователната система допринасят за подобряване на общата култура и специализираните знания на държавните служители.
Закони за съдебната власт: Реформите в съдебната система, включително създаването на нови съдебни институции и процедури, укрепват правовата рамка и спомагат за ефективното прилагане на законите.
Икономически и социални закони: Законодателството, насочено към регулиране на икономическия живот, земеделието, социалната политика и трудовите отношения, оказва влияние върху административните практики и приоритети.
Външнополитическо влияние: Международните договори, съюзи и влиянията от други държави също имат своето отражение върху административния стил и управленските практики в България.
Тези законодателни инициативи и реформи са основополагащи за развитието на официално-деловия стил в България през разглеждания период като постепенно се формира ефективна и модерна държавна администрация.
Не на последно място социолингвистиката, съчетавайки в себе си дялове от езикознанието, социологията, социалната психология, обуславя широк кръг от проблеми, свързани със социалната природа на езика. Неговите обществени функции са пряко свързани с необходимостта от код, който да обслужва различните сфери на комуникация. Функционалните стилове на българския книжовен език регламентират подбора на езикови средства в различни социални сфери, за да могат да бъдат изпълнени успешно условията на общуване. В този смисъл социолингвистичните предпоставки за развитие на даден стил в езика разкриват механизмите за въздействие на социалните фактори върху езика и ролята, която играе в икономическа, културна и политическа насока. Съществува пряка връзка между тези предпоставки и възникването и развитието именно на този стил.
Една от социолингвистичните предпоставки за появата на административния стил след това е необходимостта да се обслужват нуждите на нововъзникналите институции в първото десетилетие след 1878 г. – училища, читалища, различни видове дружества, организации, търговски, адвокатски кантори, което поражда нуждата от административно-делови документи – устави, протоколи, кореспонденция, постановления, заповеди. Тези официални документи са предназначени за всички лица, които се нуждаят от съответната административна, учрежденска, ведомствена и пр. услуга, отношенията между тях се изразяват със специално означаване, съобразено с обобщаване без оглед на отделната личност (Радева 2017: 329).
Стилът им се характеризира със следните специфични особености:
| обективност | – лишаване от субективно авторско присъствие; – авторът е държавата, законът, институцията; – структурата им е регламентирана – обективността се проявява чрез подбраните езикови средства на морфологично и синтактично ниво, в които липсва личностното; |
| стандартизация | – унификация; – структура, съставена по определени правила; – участниците в общуването – адресат и адресант; – еднотипни, повтарящи се езикови формули; – езиковите средства са лишени от оригиналност, емоционалност, фриволност; |
| деперсонализиране | – употребата на ние-форма е допустима в документите, които го изискват; – използване на личното местоимение аз е неприемливо; – изключва се употребата на 1 л. ед.ч. – употреба на неутралност чрез конструкциите Установено е…; Решено е…; – придържане към форми за сег. вр., употреба на страдателен залог и изявително наклонение; |
| императивност | – повелително наклонение; – категоричност, изисква безусловно изпълнение – регулират се деловите отношения както между институциите, така и във връзката човек-институция. |
Именно с тези документи и се полагат основите на административно-деловия стил на българския книжовен език, но още по време на Възраждането, както и няколко години преди 1878 г., започва процес, който предхожда появата на институциите и той е изцяло социално-политически.
Друга социолингвистична предпоставка за появата на административния стил е необходимостта от термини и официални езикови конструкции, чрез които да се осъществява връзката човек-институция. Второто десетилетие след Освобождението е белязано от появата на документи, които осъществяват делова кореспонденция в различни сфери на обществения живот, като тази тенденция се запазва и в първите десетилетия на XX век. Тя се дели на:
- стопанска (бизнес) кореспонденция
- вътрешнофирмена кореспонденция
- лични и авторски документи
- авторски трудове
Официално-деловият стил в България продължава да се развива и променя в отговор на социални, политически и технологични промени в страната и по света. Важно е да се отбележи, че този стил се отличава със своята формалност, точност и липса на емоционалност в изразяването, като се стреми към яснота и ефективност в административната и официалната комуникация. Стилът в същина представлява система от езикови изразни средства, които се използват за целите на комуникацията според съществуващите в езика начини, тоест опира се на изискванията към функционирането им в речта. Като лингвистичен термин стилът означава съвкупност от езикови особености – лексикални, граматични, синтактични, интонационни, които придават на речта определено окраска, която дава основание да бъде определена като разговорна, научна, делова, публицистична и други.
Лексиката служи и като градиво (Радева, 2017: 315) за създаването на фрази, изрази, съобщения и текстове в процеса на речевата дейност. Всички езикови структури, създадени по време на комуникацията, било то като текст, дискурс или речеви актове, се изграждат чрез лексикални единици. Въз основа на тяхната стилистична маркираност, тези единици се разделят на такива, които допринасят за създаването и оформянето на стила – тоест те са стилоизграждаща и стилооформяща лексика (Радева, 2017: 315). По този начин лексикалният фонд участва в изграждането на стила, не само като основа, на която се изтъква стилистичната маркираност на отделни думи, но и чрез възможността да създаде контекстуално определен стилистичен смисъл.
Официално-деловият стил се характеризира и с употребата на специфичен лексикален набор, който включва терминология, характерна за съответната професионална област, формализирани изрази и фрази, които подчертават сериозността и официалността на комуникацията. Разбирането на лексиката като стилотворен фактор изисква дълбоко познаване на езиковите нюанси и умения за подбор на лексикалните средства в зависимост от контекста и целта на комуникацията. Деловият език се отличава с по-ограничен и по-специфичен лексикален фонд в сравнение с богатството на изразни средства, характерни за другите функционални стилове на българския книжовен език. Неговата основна характеристика е употребата на неутрална лексика, която способства за ясното и недвусмислено разбиране на официални текстове. Важно е да се подчертае, че в деловия речник липсват поетичност и емоционалност, като думите се използват предимно в техния буквален смисъл, а метафоричната употреба е изключително рядка.
Лексиката в деловата среда обхваща както общи, така и специализирани термини, които обозначават конкретни понятия и феномени със съкратеност и точност. Специалната лексика често включва имена, както на лица, така и на места, институции, професии и документи, като по този начин се обогатява съдържанието и се уточнява целта на комуникацията. Термините в деловия език се отличават с яснота, конкретика и неутралитет, което улеснява предаването на информация. Много от термините са съставни по характер: социален статус, банкова сметка, дялов капитал, длъжностно лице, трети страни, общински имоти, данъчни декларации, недвижими имоти и др. Често срещани в деловата комуникация са и така наречените канцеларски изрази или лексикални клишета, които включват формулировки като горепосоченият, долуподписаният, настоящият, същият, споменатият, във връзка с, съгласно, в съответствие, в допълнение на и др., обслужващи стандартизацията и формалността на текста. Въпреки преобладаващата неутралност, в изключителни случаи могат да се намерят и стилистически оцветени изрази, които обогатяват езика, без да нарушават неговата основна функция. Анализирайки лексиката на деловия език, става очевидна неговата статичност и консерватизъм. Запазването на архаични думи и изрази, които не се срещат в други стилове, подчертава традиционната му роля и специфичната му функция в официалната комуникация.
В този смисъл ясно се откроява и лексикалното тематично разнообразие на стила. На база подбраните документи специализираната за официално-деловия стил лексика показва разнообразие с оглед на функционирането ѝ в различни сфери.
1. Държавната административна дейност и управление:
- удостоверение, свидетелство, открит лист, акт, временно правителство; окръжни управители, дружества, военни и административни власти, комисия, заповед, окръжен управител, състав, околийски данъчен началник, общински кмет и др.
2. Юридическа терминология
- адвокат, законосъобразно, обвинител, правосъдие, признание, призовка, наказателен закон, съдебна система, съд, съдилища, кантора.
3. Финансова и икономическа терминология:
- Снабдяване, борч, услуга, парично пособие, обзаведение, количеството на събраното актово, крепостно и други мита и берии.
4. Търговска сфера и сфера на услугите:
- Банки, частни лица, държавни учреждения, договори, акционерно дружество за търговия и индустрия, договор покупко-продажба, продавач, купувач.
5. Социална и обществена терминология:
- частни лица, постоянна комисия, българските граждани и чуждите поданици, вяра, народност и политически убеждения, дружества, дружина, представител, трети лица.
Посочените сфери са събирателни и отделно от тях на по-късен етап в изследването се обособяват подсфери, в които проличава лексикалното разнообразие чрез проследяването на конкретните документи, от които е ексцерпирана лексиката. Проследяването ѝ в различните видове документи и структурата им в различни периоди по десетилетия дава възможност не само за анализ на влиянието на исторически, социални и културни събития върху езика, но и да се открои и жанровото и тематичното разнообразие на текстовете. Разбирането на езиковото развитие е ключово за идентифицирането на дългосрочни тенденции в употребата на думи и фрази. Анализът на лексиката в историческите документи предоставя ценна перспектива към миналото, разкривайки как обществените нагласи, ценности и интереси се променят с времето и кои са тези, които устояват въпреки него. Това е важно за разбирането на историческата и културната динамика на България.
БИБЛИОГРАФИЯ
Радева 2017: Радева В. Българска лексикология и лексикография. София, 2017.
Иванова 2012: Култура на деловото общуване. Лингвостилистика на деловите текстове. Учебно помагало за студенти от икономически специалности (бакалаври и магистри). Пловдив, 2012.
Миланов, Вл. Журналистическата реч в наблюденията и анализите на съвременната българска лингвистика. В: Българска реч, кн. 2, 2023 г. с. 31.
Миланов, Вл. Подстил и стил. Нови изследователски предложения. Предварителни бележки. В: Българска реч, кн. 1–2, 2022 г. с. 15–20
Русинов 1984: Русин Р. История на новобългарския книжовен език. София, 1984.
