Резюме. Настоящата статия е посветена на актуализацията на фразеологизми с компонент цвят в съвременната българска публична реч. Обект на изследването са устойчиви словосъчетания с цветови елементи, които традиционно се отличават с висока експресивност и образност. Анализирани са механизмите на тяхната актуализация – субституция, промяна на структурата и контаминация – чрез които фразеологизмите се адаптират към нови социални и комуникативни контексти.
Ключови думи: фразеологизми, актуализация, субституция, контаминация, българска публична реч.
Фразеологизмите са устойчива, но динамична част от езика, която в публичната реч често се подлага на актуализация – промени в семантиката, структурата или функцията. Особен интерес представляват фразеологизмите с компонент на цвят, тъй като те са експресивни и носят силен емоционален заряд. Проблемът, който се поставя в настоящото изследване, е свързан с въпросите: как се променят фразеологизмите в публичната реч и по какъв начин се актуализират именно тези с цветови компонент.
Целите са: да се идентифицират често срещани фразеологизми с компонент на цвят; да се анализират механизмите на тяхната актуализация; да се направят изводи за ролята им в съвременния дискурс. Изследването е фокусирано върху фразеологизми с компонентите „черен“, „червен“ и „зелен“, като са разгледани речниковите им дефиниции и съвременните им употреби в публичната реч.
В българската лингвистика най-точната дефиниция за фразеологизма, който представлява централен обект на изследване във фразеологията, принадлежи на колектива от авторки на „Фразеологичния речник на българския език“ (ФРБЕ) К. Ничева, С. Спасова-Михайлова и Кр. Чолакова. (ФРБЕ 1974: 11), а тя гласи: „Фразеологичната единица, която се отличава с константност в своя състав и традиционна повтаряемост в речта, представлява самостоятелна езикова единица със свои специфични признаци. Тя е единица със сложна разделно оформена структура, образувана от два или повече компонента-лексеми.“
Основен постулат в теорията на В. Кювлиева е, че фразеологизмът е винаги съвкупност от думи, а не единична лексема. Тя изключва възможността отделна дума да бъде носител на идиоматичност, като я определя като обект, несвойствен на фразеологичните изследвания (Кювлиева-Мишайкова 1986:11). Според нея устойчивостта и възпроизводимостта на фразеологизмите са други техни характерни признаци, тясно свързани помежду си и взаимно обуславящи се. Устойчивостта представлява обобщаваща характеристика, която се проявява както в структурно-лексикалния състав на фразеологизмите, така и в тяхното семантично значение. Спецификата на значението представлява една от най-съществените характеристики на фразеологизмите. То с право се приема за най-важния отличителен белег на тези езикови единици. Фразеологизмите се характеризират и с вътрешна образност и производната от нея експресивност. Тяхната образна основа произтича от семантичната трансформация на първоначално свободно словосъчетание, изразяващо конкретна представа. Върху тази основа се изгражда ново, преносно значение, което формира същността на фразеологичната единица.
Явлението вариантност при фразеологизмите е предмет на всестранно изследване както в общославянски план – Мокиенко, така и в специални изследвания върху българския език – от С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, Цв. Македонска, К. Ничева и други учени. Позиционната вариантност се проявява в способността на определени компоненти в състава на фразеологизма да променят мястото си спрямо останалите компоненти, без това да води до промяна в значението, както в рамките на конкретен контекст, така и извън него. Най-многообразната и обширна форма на вариантност е лексикалната, която се реализира чрез два основни механизма: добавяне на нови лексикални елементи и замяна на съществуващи.
Актуализацията е процес, при който фразеологизмът се променя, за да отговори на нуждите на комуникацията. Актуализацията може да бъде структурна (промяна на компонент), семантична (промяна на значението) или стилистична (промяна на функцията). „Чермак, от своя страна, говори за такова актуализиране, което произтича от включването на фразеологизма в контекст, което води до загуба на първоначалната му полисемия (многозначност). Така фразеологизмът придобива конкретен, единствен смисъл... Тази концепция за актуализация бихме могли да наречем контекстуална актуализация и може да се разбира като един вид подтип на общо понятната актуализация, дефинирана по-горе“ (Крейчи 2006: 100).
В настоящия контекст терминът „публична реч“ се дефинира като употреба на българския книжовен език в устна или писмена форма, адресирана до масова аудитория чрез каналите на електронните медии и традиционния печат.
Представените примери от сферата на публичната реч представляват автентичен езиков материал, ексцерпиран директно от корпуса „Конкорданс“. Този подход гарантира емпирична валидност и обективност на данните. За целите на настоящото изследване дефиницията на фразеологизмите се основава на три лексикографски източника: Фразеологичен речник на българския език на М. Ничева (ИК „Хермес“, 2002), Фразеологичен речник на българския език А–Я подбрано от М. Банова и С. Димова, (Издателство „Бон Мар“, София, 2014) и Фразеологичен речник на българския език за ученици на В. Вътов (ИК „Скорпио“, 2019).
Фразеологизми с компонент на цвят
За по-детайлен и систематизиран анализ изследването разделя проявите на актуализация на две основни подгрупи: 1) Фразеологизми с актуализация чрез субституция, при които се наблюдава замяна на един или повече компоненти, и 2) Фразеологизми с актуализация чрез промяна на структурата, където вариациите се дължат на синтактични или морфологични трансформации. Този подход позволява цялостно описание на механизмите, чрез които фразеологичната единица се адаптира към динамиката на езика и комуникативните потребности на съвременното общество.
Червен
„(червената) лампичка светва“. Книж. Сигнал за тревога, за предупреждение (Вътов, 2019) – фразеологизмът не е посочен в останалите два речника, които се използват в изследването.
Актуализация чрез субституция
Фразеологизмът светва червената лампичка е дефиниран във Фразеологичен речник на българския език за ученици (Вътов, 2019) като „сигнал за тревога, за предупреждение“. В публичната реч анализираните по-долу три примера демонстрират различна степен на актуализация на този израз, като се наблюдава пренос на основното му значение в различни контекстуални употреби.
1) В съзнанието му просветна една червена лампичка.
В този пример глаголът „просветна“ представлява вариативна актуализация на основния компонент „светва“. Използването на синоним подсилва образността, като същевременно запазва първичното значение на фразеологизма – внезапно осъзнаване на опасност или предупреждение.
2) Това трябва да послужи като червена лампичка за шефовете на клубове.
Във втория пример конструкцията се трансформира: глаголът „светва“ е заместен с „послужи“, което измества акцента от действието към функцията на самия символ. „Червената лампичка“ не е представена като моментен сигнал, а като устойчиво предупреждение, насочено към конкретна група адресати.
3) Точно в този момент трябва да ни подейства като червена лампичка за случващото се в съвременната политика.
Тук глаголът „подейства“ пренася фразеологизма в сферата на въздействието и интерпретацията. „Червената лампичка“ вече не само сигнализира за опасност, но и активира реакция у адресата на посланието. Това е по-висока степен на метафоризация и функционално разширяване на израза.
И в трите примера се запазва семантичната основа на фразеологизма – сигнал за тревога или предупреждение. Въпреки това се наблюдават различни механизми на актуализация: синонимна замяна „просветна“, функционално преобразуване „послужи“ и семантично разширяване „подейства“. Така фразеологизмът демонстрира своята гъвкавост и адаптивност в публичната реч, като отразява конкретния контекст и комуникативната цел.
Актуализация чрез промяна на структурата
В изказването на Мая Манолова „…днешните изявления от парламентарната трибуна трябва да бъдат разчетени като червена лампичка“ се наблюдава редукция на фразеологизма „червената лампичка светва“. Базовата форма съдържа глаголен компонент „светва“, който маркира динамичното действие и сигналния характер на израза. В актуализирания вариант този глагол липсва, а изразът функционира като номинална конструкция (червена лампичка). Ефектът от изпускането на компонента може да се търси в следните насоки:
- Акцентът пада върху метафоричния символ „червена лампичка“, без да е необходимо да се обозначава действието „светване“. Знакът се приема вече като установен маркер на тревога;
- Съкращаването на израза засилва неговата лаконичност и риторична сила, особено в публичната реч, където метафората трябва да бъде бързо разпознаваема;
- Десемантизация на глаголния компонент – честотата на употреба на базовия вариант е довела до това, че „светва“ вече не е задължителен елемент за разпознаването на фразеологизма.
Тук имаме елиптична актуализация или редукция на компонент, която съхранява семантичната основа на израза, но трансформира структурата му.
Примерът „червена лампичка“ от публичната реч показва процес на актуализация чрез изпускане на компонент, при който фразеологизмът преминава от динамична конструкция („светва“) към статична номинализация. Този процес не намалява, а напротив – засилва фразеологичната маркираност на израза, превръщайки „червената лампичка“ в самостоятелен знак за тревога и предупреждение.
Черен
„Бели пари за черни дни“, дефиниран във Фразеологичен речник на българския език за ученици (Вътов, 2019) със значение „спестявания за всеки случай на нужда“.
Фразеологизмът „бели пари за черни дни“ се отличава с висока честотност на употреба в публичната реч, но въпреки това е регистриран единствено във Фразеологичен речник на българския език за ученици на В. Вътов (2019). Фразеологизмът се отличава с устойчива употреба в съвременната публична реч.
Анализът на събраните примери показва, че този устойчив израз подлежи на различни механизми на актуализация, които могат да бъдат разделени в двете подгрупи, отбелязани вече за анализирания по-горе фразеологизъм: с актуализация чрез субституция и чрез промяна на структурата. По-задълбоченият анализ разкрива, че субституцията може да засяга както първата, така и втората част от структурата на фразеологизма. Чрез тази промяна се създава нова семантична перспектива, която запазва основното ядро на израза, но същевременно го адаптира към конкретния контекст на публичното говорене. При фразеологизмите с актуализация чрез промяна на структурата наблюдаваната трансформация се осъществява чрез вмъкване на нов компонент, например във варианта „бели корупционни пари за черни дни“. Чрез този механизъм устойчивият израз придобива експресивност и критичен оттенък, като отразява социално значими теми и нагласи.
Актуализация чрез субституция на първи компонент
Анализът на примери от публичната реч показва, че фразеологизмът „бели пари за черни дни“ демонстрира висока степен на адаптивност и вариативност в различни комуникативни контексти.
4) Бели ваксини за черни дни
Замяната на компонента „пари“ с „ваксини“ в пример 4) е мотивирана от конкретната пандемична ситуация и води до създаването на нова метафора, в която ваксините се интерпретират като жизненоважен ресурс.
5) Бели подкупи за черни дни
Пример 5) представлява иронична и саркастична актуализация, при която „подкупи“ измества „пари“ и трансформира значението към незаконни средства за справяне в кризисни условия.
6) Мъск направи бързи пари за черни дни
Примерът показва промяна на прилагателния компонент – „бели“ с „бързи“, което акцентира върху начина на придобиване и придава експресивност и динамика на израза.
Можем да кажем, че наблюдаваните трансформации в примери 4)–6) илюстрират два основни механизма на актуализация – субституция на основни лексикални компоненти и семантично преориентиране спрямо актуалния контекст. По този начин фразеологизмът запазва своята структурна матрица и основно значение – подготовка за трудни времена, но едновременно с това придобива нови семантични и прагматични измерения, които го правят актуален и комуникативно ефективен в съвременната публична реч.
Актуализация чрез субституция на втория компонент
7) Бели пари за грешни разходи
В 7) замяната на „черни дни“ с „грешни разходи“ измества интерпретацията от абстрактното и метафоричното значение „криза/бедствие“ към конкретно и прагматично осмисляне на „нецелесъобразни харчове“. Така се постига ироничен и критичен ефект, който подменя оригиналната функция на фразеологизма като символ на предпазливост.
8) Бели пари за детски бъднини
Горният пример демонстрира промяна на негативния образ на „черните дни“ с позитивната перспектива на „детските бъднини“. По този начин фразеологизмът се преосмисля като стратегия не за справяне с беда, а за гарантиране на добро бъдеще.
9) Бели пари за нашите червени деца
Пример 9) е белязан от силна идеологическа маркираност: субституцията на „черни дни“ с „червени деца“ създава алюзия към социалистическия дискурс и натоварва израза със значителен политически и сатиричен потенциал.
Примери 7)–9) свидетелстват за висока степен на семантична гъвкавост на фразеологизма. Чрез различните субституции той запазва своята структурна основа, но се обогатява с нови значения – от критично-иронични през позитивно-ценностни до открито политически и идеологически натоварени. Това потвърждава, че фразеологизмите функционират като динамични единици на езика, податливи на творчески трансформации в публичната реч.
Актуализация чрез промяна на структурата
10) бели корупционни пари за черни дни (цитирам и по-широкия контекст на този пример: Едни ще забогатеят невъобразимо, други ще загубят малко „бели“ корупционни пари за черни дни)
В пример 10) се наблюдава актуализация чрез вмъкване на нов компонент – „корупционни“. Този добавен елемент променя не само лексикалния облик на фразеологизма, но и неговия семантичен обем. Вмъкването на „корупционни“ трансформира традиционния смисъл от честно спестени пари в нечестно придобити, незаконни средства. Получава се иронична и социално критична актуализация, чрез която говорещият подчертава, че дори „пари за черни дни“ могат да имат негативен, престъпен произход. Вмъкването на нов компонент води едновременно до лексикална и семантична модификация: на мястото на универсалното значение ‘спестявания за бъдеще’ се появява конкретизация – ‘незаконно придобити пари, предназначени за бъдещи трудни моменти’.
След 1989 г. в България свободно започна да се говори за корупция. Тя навлезе в разговорната реч и всеки гражданин започна да анализира корупционните схеми на управляващите. В публичната реч тази лексема заема сериозно място, във вестници, телевизия, а вече и във форуми. Не е случайна и употребата ѝ в горния фразеологизъм, като вмъкнат компонент. Тук точно тази лексема е акцентът, който променя семантиката на израза – чисти, но спечелени по другия начин пари за трудни времена. Можем да приемем, че словосъчетанието бели корупционни пари съдържа оксиморон, защото лексемите в контекста са напълно изключващи се. Този вариант разширява значението на традиционния фразеологизъм.
Пример 10) е показателен за механизма на фразеологична актуализация чрез вмъкване на компонент, при който устойчивият израз не губи напълно идентичността си, но се обогатява със социално-критичен и ироничен оттенък.
Зелен
Тук ще бъдат анализирани два фразеологизма, в чийто състав откриваме прилагателното зелен.
Фразеологизмът „давам зелена светлина (на нещо)“ е дефиниран във Фразеологичен речник на българския език за ученици (Вътов, 2019) със значение „давам път на нещо; създавам условия, разрешавам нещо да бъде извършено или да се развива“. В публичната реч неговата употреба демонстрира устойчивост на семантичната основа, като актуализацията се реализира предимно чрез субституция на компонента. Такива са примери 11) и 12):
11) Властта получи зелена светлина да пазарува изтребители и кораби.
12) То означава, че имате зелена светлина да се свържете с директорите на конкретните отдели или дирекции в ЕК.
Примерите показват трансформация на първоначалната конструкция чрез субституция. Вместо очакваната форма с глагола „давам“, се използват съответно „получавам“ и „имам“, при която фокусът се измества от акта на разрешаване към акта на притежаване на разрешението. По този начин фразеологизмът запазва основното си значение – предоставяне на възможност за действие, но чрез субституцията се разкриват нови прагматични нюанси: акцентът е върху легитимността на правото да се предприемат действия, а не върху субекта, който дава разрешението. Тази трансформация свидетелства за динамичния характер на фразеологичните единици и тяхната способност да се адаптират към конкретни комуникативни ситуации в публичния дискурс.
Фразеологизмът „трай, коньо, за зелена трева (тревица)“ е регистриран в Фразеологичен речник на българския език за ученици (Вътов, 2019) със значение „напразно се надявай на по-добро“. Във Фразеологичен речник на българския език А–Я (Банова, Димова, 2014) изразът е определен като иронично възклицание, употребявано по повод на дълго, неоправдано изчакване или на отлагано решение, което изразява неодобрение към изчакването и недоверие в нуждата от търпение.
Изследването на употребата на този фразеологизъм в публичната реч показа актуализиране по три основни начина, първите два от които бяха вече обсъдени по-горе: чрез субституция на компонент – при които отделни лексикални елементи се заменят с нови, за да се постигне ироничен или контекстуално по-релевантен ефект; чрез промяна на конструкцията – трансформации в синтактичната организация на израза, които създават вариативност, без да се нарушава основното семантично ядро; чрез контаминация – съчетаване на елементи от разглеждания израз с компоненти от други устойчиви словосъчетания, в резултат на което възникват нови хибридни форми с експресивен и често сатиричен характер.
Актуализация чрез субституция на компонент
13) Трай, коньо, за зелена ливада
Този пример от публичната реч представлява модифициран вариант на установения в българския фразеологичен фонд израз „трай, коньо, за зелена трева (тревица)“, чиято основна семантика бе дефинирана по-горе. В актуализирания вариант е налице субституция на компонента „трева“ с „ливада“, при която формално се запазва семантичната рамка на израза, но се въвежда нюанс на по-голямо, по-изобилно пасище – „ливада“ е концептуално по-просторно и богато поле в сравнение с „трева“. Тази замяна не нарушава структурата, но може да се разглежда като лексикална актуализация в смисъла на Мокиенко, при която семантичното ядро на фразеологизма остава съхранено, а вариативността се проявява в периферните елементи.
От гледна точка на семантичната динамика замяната не създава ново значение, но „зелена ливада“ звучи по-живописно и може да придаде на изказването по-изразителна образност; в случая обаче тази замяна усилва ироничния потенциал на фразеологичната единица.
Актуализация чрез промяна на структурата
14) Трай, коньо, да ти повишат заплатата.
В пример 14) от публичната реч се наблюдава актуализация на традиционния фразеологизъм „трай, коньо, за зелена трева (тревица)“ чрез промяна на конструкцията на втората част, която води до структурна трансформация на израза. Вместо оригиналната метафорична и обобщена цел „зелена трева“, тук се въвежда конкретна, социално и показва няколко характерни особености: първо, структурна актуализация – втората част на израза, която в традиционната форма съдържа образен, непряк ориентир „зелена трева“, е заменена с цялостна подчинена конструкция „да ти повишат заплатата“. Това води до синтактична промяна и придава на израза повествователен и конкретизиращ характер. Второ, семантична конкретизация – общата, абстрактна идея за „очакване на по-добри времена“ се заменя с конкретна житейска ситуация, свързана с трудово възнаграждение, което усилва социално-критичния заряд на изказването. Трето, прагматичен ефект – изразът запазва иронично-скептичния тон на оригинала, но го пренася в съвременен контекст, като същевременно адресира конкретен проблем (забавяне или липса на повишение на заплати).
Актуализация чрез контаминация
В тази подгрупата се включват варианти на устойчиви изрази, при които се наблюдава смесване на елементи от два или повече фразеологизма в рамките на един нов израз. В примери 15) и 16) основната конструкция е заимствана от фразеологизма „Трай, коньо, за зелена трева (тревица).
15) Трай, коньо, я камилата, я… камиларя
16) Трай, коньо, за хубост!
В 15) „Трай, коньо, я камилата, я… камиларя“ наблюдаваме контаминация между изходния израз и пословицата „Я камилата, я камиларя“, която обозначава несигурен или непредвидим изход от дадена ситуация. Комбинирането на двете структури води до ново значение, в което семантиката на търпението и очакването от „Трай, коньо…“ се преплита с неопределеността и риска от пословицата за камилата.
В пример 16) „Трай, коньо, за хубост!“ е осъществена контаминация между „Трай, коньо, за зелена трева“ и „Трай, бабо, за хубост“, където вторият израз обикновено се използва за насърчаване на търпението в името на някаква външна полза (най-често естетическа). Получената структура пренася значението от сферата на абстрактната полза („зелена трева“) към тази на субективната естетическа или символична стойност („хубост“). И в двата случая процесът на контаминация е резултат от прехвърляне и съчетаване на устойчиви образи и смислови полета, което води до разширяване и обогатяване на изходното значение.
Заключение
Актуализацията на фразеологизмите е важен процес, който отразява динамиката и живия характер на съвременния български език. Чрез различни механизми, като субституция, промяна на структурата и контаминация устойчивите словосъчетания се адаптират към нови комуникативни ситуации и социални реалности, като същевременно запазват основното си семантично ядро. Особено продуктивни в този процес се оказват фразеологизмите с компонент на цвят. Тяхната образност, експресивност и емоционален заряд ги правят особено податливи на трансформации и създават условия за поява на нови значения и нюанси.
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящата статия е отпечатана по проект КП-06-Н80/11 от 15.12. 2023 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, втори етап. Тема на проекта: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“; научен ръководител: доц. д-р Владислав Миланов. Изпълнител на проекта: СУ „Свети Климент Охридски“. Авторът на статията изказва специална благодарност към ФНИ за оказаната подкрепа.
ЛИТЕРАТУРА
КАЛДИЕВА-ЗАХАРИЕВА, СТ . 2013. Българска фразеология. Т. 2. София: АИ „Проф. М. Дринов“.
КЮВЛИЕВА-МИШАЙКОВА, В. 1986. Фразеологизмите в българския език. София: Народна просвета.
МОКИЕНКО, В. М. 1980: Славянская фразеология . Москва: Высшая школа.
НИЧЕВА, К. 1987: Българска фразеология. София: Наука и изкуство.
KREJCI, Р. 2006: Bulharska a ceska publicisticka frazeologie ve vzajemnem srovnani. Brno, Masarykova univerzita.
РEЧНИЦИ
БАНОВА, М., ДИМОВА, М. 2014: Фразеологичен речник на българския език А-Я. София: Издателство „Бан Мар“.
ВЪТОВ, В. 2019: Фразеологичен речник на българския език за ученици. София: ИК „Скорпио“ ЕООД.
НИЧЕВА, К., СПАСОВА-МИХАЙЛОВА, С., ЧОЛАКОВА, Кр. 1974: Фразеологичен речник на българския език. Том първи А–Н. София: БАН, 1974; Том втори О–Я. София: БАН, 1975.
НИЧЕВА, М. 2002: Фразеологичен речник на българския език. ИК „Хермес“.
