Резюме. В тази статия се разглеждат особеностите, съпътстващи изразяването на рефлексивността чрез клитиките се и си, в междинния български език. Вниманието към употребата им в речта на изучаващите български език като чужд е предпоставено от специфичната характеристика на възвратно-местоименните клитични форми. Описват се различните прояви на употреба и се търси обяснение за тяхната поява.
Ключови думи: рефлексивност, български междинен език, рефлексивни частици се, си, прояви на употреба.
1. Увод
Както знаем, понятието междинен език заема централно място в изследванията на усвояването на чужд език. Проблемите при описанието му са доста сложни поради повишената степен на вариативност . То се извършва чрез сравняване на междинния език с езика цел, като чрез определяне на системните грешки, които изучаващите чужд език допускат, се проследява пътят на усвояване на различните граматични категории и се посочват правилата от междинния език, на които погрешно породените форми се подчиняват (вж. Данчев 2001, Стоянова 2014; 2024) . Следващият етап е откриването на причините за допускането на грешките. Причините могат да бъдат от различно естество:
- 1. чисто лингвистични грешки – превес на немаркираната форма пред маркираната;
- 2. психолингвистични процеси – най-популярна е класификацията на Селинкър (1972, 1992): родноезиков пренос, пренос поради неправилно обучение, стратегия при изучаване на чуждия език, стратегия при комуникация на чуждия език, свръхгенерализация. Най-разработени са родноезиковият пренос и свръхгенерализацията;
- 3. методически – грешки на преподавателя, грешки в методиката на преподаване и др.;
- 4. психически – мотивация, умора, разсеяност и др.;
- 5. когнитивни – неправилно разбрани или неправилно заучени правила и др.
Вниманието в настоящото изследване е насочено към употребата на рефлексивните частици се и си в речта на изучаващите българския език като чужд. Всъщност това са кратките форми за акузатив и датив на личното възвратно местоимение, които според Л. Андрейчин в приглаголна употреба трябва да бъдат разглеждани не като отделни думи-местоимения, а като възвратно-местоименни частици (Андрейчин 2010: 148). В този смисъл се разглеждат и в това изследване.
2. Теоретични бележки
Възвратно-местоименните частици се и си в българския език имат различна употреба. С тях се образуват възвратните глаголи и те са елементи от лексеми с различно значение. С кратката винителна форма се образуват форми със залогово значение. Л. Андрейчин ги дели на възвратни по форма и на възвратни по смисъл глаголи, посочвайки, че „възвратната форма на глаголите може да има разнообразни значения“. Глаголите, с които се употребяват възвратните частици, са класифицирани по следния начин:
- с възвратната частица се се делят на: глаголи с възвратно значение – мия се, обличам се и др., с взаимно значение – борим се, уважаваме се, обичаме се и др., с непреходно значение (средни глаголи) – стремя се, гордея се, смея се, страхувам се и др., с безлично значение – съмва се, спи ми се, яде ми се, със страдатело значение – чете се, пише се, продава се и др.;
- с възвратната частица си се делят на: непреходни с възвратно значение – купих си кафе, непреходни с взаимно значение – помагаме си, със субективно значение (етически дателен), изразяващи интимност – пея си, мисля си; пренебрежение – нека си приказва, нека си чака; съжаление – останах си нещастен. (Андрейчин 1978).
В статията си, посветена на етическия дателен, Ал. Теодоров-Балан посочва, че си може да се добави към всякакъв глагол без ограничение – преходен, непреходен, възвратен, невъзвратен, личен, безличен (Балан 1959).
За разлика от кратката винителна форма се, кратката дателна форма си може да функционира като част на изречението – непряко допълнение, несъгласувано определение и обстоятелствено пояснение (само в съчетание с няколко предлога) (вж. Ницолова 2008: 161). Сравнявайки синтактичния статус на се със статуса на кратките форми на личните местоимения, Р. Ницолова изтъква, че „за разлика от личните местоимения (а също и от си), се не може да се използва за „удвояване“ на пълната форма, срв. *Мия се себе си; Мия го него; Купувам си на себе си ябълки (Ницолова 1986: 66).
Важно е да се добави също, че за разлика от кратките форми на личното местоимение, се е елемент от лексеми с различно залогово значение и не е част на изречението. В някои случаи това важи и за си (при непреходни глаголи с взаимно значение). Поради тази причина грешките, свързани с тяхната употреба, са не само от лингвистичен характер от типа *Аз се седнах на стола, а в някои случаи са комуникативни и могат да доведат до изкривяване на информацията, например при употребата на смея и смея се: Ние пишем с Мария и Ние си пишем с Мария (примерът е от Димитрова 1982). В този смисъл изпускането и добавянето на рефлексивната частица може да води до промяна в значението на изказването.
Както другите кратки форми на личните местоимения, възвратно местоименните частици са подвижни – съгласно словоредните правила попадат пред или след глагола.
Р. Ницолова отбелязва, че употребата на винителната частица в българския език е сходна с чешки, словашки, полски (Ницолова 1986). В съпоставителните си изследвания на възвратността в българския и словашкия език Вълчанова посочва, че съществува „значително сходство в морфологичните и синтактичните условия за присъединяване на възвратния компонент към глаголните лексеми, както и към основните значения, които се разграничават при тях“ (Вълчанова 1995: 280). В структурно отношение българският език е сходен и с романските езици, при които рефлексивността също се изразява аналитично и се пишат отделно от глагола (напр. фр. je me, tu te, il/elle se, nous nous, vous vous, ils/ells se). Различно е положението, например в руски и гръцки език, където процесът на лексикализация на конструкцията се е развил по-интензивно и възвратното местоимение се е превърнало в глаголна морфема, която се пише слято с глагола (смеяться (р.) – ‘смея се’; ντύνομαι (гр.) ‘обличам се).
Известно е, че в повърхнинната структура на различните езици възвратността може да се изразява морфологично, лексикално, синтактично или дори да не се експлицира. Съпоставяйки рефлексивните глаголи в български и словашки език, М. Вълчанова изтъква факта, че едни и същи процеси или събития в различните езици могат да бъдат изразени формално чрез невъзвратни глаголи или чрез reflexiva tantum (Вълчанова 1995: 287).
И така, можем да обобщим, че особеностите на българския език, свързани с наличието на две възвратни частици, диференцираната им употреба и словоредните правила, могат да бъдат предпоставка за затруднение при правилното им усвояване. Към това трябва да се добави и наличието на асиметричност при формализиране на рефлексността.
3. Описание на експеримента
Известно е, че когато се говори за описание на междинен език и анализ на грешки, фактически става въпрос за неоригинална речева продукция. В настоящото изследване се анализира речева продукция на неносители на българския език, т.е. неоригинална речева продукция. Сравнението, което се прави, е между грешките на изучаващите при продуциране на езика цел и самия език цел.
Тъй като междинните езици са динамично развиващи се системи, това изследване се основава на експериментални данни от междинния български език на възрастни с единна методика на обучение по български език като чужд.
Данните, които са обект на описание и анализ в настоящата статия, са ексцерпирани от речевата продукция (писмена и устна) на 50 души чуждестранни студенти и курсисти, изучаващи български език като чужд.
Писмените езикови източници са контролни работи, тестове, писмени отговори на въпроси и есета. Устните данни са събирани от записи при провеждане на изпит, а също и в учебната стая в процеса на обучение, като са мануално записвани от преподавател.
Респондентите са с различни изходни езици: английски, арабски, гръцки, китайски, корейски, руски, турски, унгарски, френски.
Анализирането на грешките чрез сравняване със структурата в езика цел се разглежда като вид естествен експеримент, който позволява да се експлицират някои вътрешни процеси в междинния български език. За всеки специалист тези грешки са „естествена“ характеристика на речта на изучаващите даден чужд език (в случая – български език), те са не само неизбежни, но са и показател за протичащите процеси при овладяването на българския език.
3.1. Вариации в речта на неносители на българския език. Класификация на примерите
Грешките, които се коментират тук, са описани чрез следните трансформационни правила: изпускане на възвратно-местоименните частици, добавяне, замяна и преместване. Разнообразните варианти са групирани както следва, като представената класификация е онагледена с извадка от примери:
1) Изпускане на рефлексивните частици се е си
(1) *Но моля не идвай през юни, защото не мога да /.../ разходя с тебе, няма да имам свободно време, но можеш да дойдеш други месеца.
(Но, моля, не идвай през юни, защото не мога да се разходя с тебе, няма да имам свободно време, но можеш да дойдеш друг месец.)
(2) *Той ще /.../ среща с/ъс/ Синан.
(Той ще се среща със Синан.)
(3) *От няколко ден не /.../чувствам добре.... Вчера имах 37,2 а днес сутринта /.../ увелича на 37,8.
(От няколко дни не се чувствам добре.... Вчера имах 37,2, а днес сутринта се увеличи на 37,8.)
(4) *Баща ми /.../ казва Семил.
(Баща ми се казва Семил)
(5) *Ние обикновено пътуваме с автобус №76, но понякога /.../ качваме на тролей №5.
(Ние обикновено пътуваме с автобус №76, но понякога се качваме на тролей №5.)
(6) *Ти и Ана/.../събудите рано.
(Ти и Ана се събуждате рано.)
(7) *Аз ... научих да готвя, научих ... да решавам проблеми, научих ... да ... грижа сама за себе си.
(Аз се научих да готвя, научих се да решавам проблеми, научих се да се грижа сама за себе си.)
(8) *Качете ... на колата.
(Качете се на колата.)
(9) *Тя усмихва мене.
(Тя се усмихва на мене./ Тя ми се усмихва.)
(10) *Страхувам /.../ че не готов за изпит.
(Страхувам се, че не съм готов за изпита.)
2) Добавяне
(11) *Аз се седнах на стола.
(Аз седнах на стола.)
(12) *Аз се закусих.
(Аз закусих.)
(13) *В неделя аз се станах късно, защо няма лекции.
(В неделя аз станах късно, защото нямах лекции)
(14) *Защо толкова много си закъсняваш? – Извинявам се. Днес не можах да станах рано. Снощи късно легнах.
(Защо толкова много закъсня? – Извинявам се. Днес не можах да стана рано. Снощи късно легнах.)
(15) *Понякога аз се чувствам, че моят живот в България е малко скучен, защото нямам приятели.
(Понякога аз чувствам, че моят живот в България е малко скучен, защото нямам приятели.)
3) Замяна
(16) *Мия се лицето и ръцете.
(Мия си лицето и ръцете.)
(17) *Аз си мия в банята със сапун.
(Аз се мия в банята със сапун.)
(18) *Обличам се пуловера.
(Обличам си пуловера.)
(19) *След като закусиха набързо се облякоха и се обуха спортни обувки.
(След като закусиха набързо, се облякоха и си обуха спортни обувки.)
Глаголите в корпуса, при които се наблюдава замяна на винителната и дателната възвратно местоименна частица, са лексикално ограничена група – мия се, бърша се, обличам се, обувам се, реша се и др.
4) Преместване
Този тип грешки са свързани с проклиза на подвижните клитики, когато вербалната фраза е в началноизреченска позиция, и постпозиция, когато не е в начална позиция.
4.1) Препозиция
(20) *Се казвам Джон.
(Казвам се Джон)
(21) *Се срещам в центра.
(Срещам се в центъра.)
(22) *Си мия ръка.
(Мия си ръката.)
Постпозиция
(23) *Аз казвам се Ксения.
(Аз се казвам Ксения)
(24) *Аз мия си зъбите с четка и паста.
(Аз си мия зъбите с четка и паста.)
(25) *Към 7 часа вечерта облякохме си палтата.
(Към 7 часа вечерта облякохме си палтата.)
(26) *Ани и Мари четоха цял ден и много умориха се.
(Ани и Мари четоха цял ден и много се умориха.)
(27) *Ние запознахме се в София.
(Ние се запознахме в София.)
3.2. Анализ и обсъждане
Данните показват, че една част от нарушенията, свързани с изпускане и добавяне на възвратно местоименната частица, са от лингвистичен характер, но се срещат и случаи на нарушаване на комуникацията. Така например, изказването Качете на колата за носителя на български език означава да качиш някого или нещо: Качете детето на колата, Качете багажа на колата. Eдна от честите грешки в речта на изучаващите български език е замяната на глагола казвам се[1] с казвам. Друга част, която е свързана с изпускането на рефлексивната частица се при непреходните глаголите (средните глаголи), също променя семантиката на глагола, например смея се и смея, страхувам се и страхувам. Явлението изпускане на рефлексивната частица се наблюдава и в речта на носители на българския език. Например, в последно време се наблюдава употреба на страхувам в значение на плаша, напр. Страхувам ли те? Това ме страхува и т.н. (примерите са мои, взети от форумите на в. Сега и на в. Дневник). Ст. Буров нарича това явление дерефлективация на глаголите. Наред с глаголите за природни и физически явления, за които в граматичната литература се посочва, че могат да се използват и без рефлексивна частица, той дава още две групи глаголи, при които се наблюдава изпускане на рефлексивния маркер – дерефлективация на глаголи при запазване на инранзитивността (боксирам, фехтовам, катеря и др.) и дерефлективация и транзитивация с цел приписване на каузативност (разпадам, усмихвам, потя, боря) (Буров 2017: 43–44). „Добре е известно, казва А. Данчев, че днешната грешка може да бъде утрешна норма и фактът, че дадена синтактична конструкция, дължаща се на отрицателния пренос, е погрешна и се среща само в отделни идиолекти и междинни езици на учащите се, не я прави качествено различна от измененията, които вече са добили гражданственост“ (Данчев 2001: 114).
Една част от грешките с добавяне на рефлексивна частица са резултат от отрицателен родноезиков пренос (изоморфна структура 1: 1 от родния на чуждия език), когато родният език се различава от българския език по наличие или отсъствие морфологичен показател за рефлексивна семантика, например:
− с рефлексивен показател в родния език:
ставам – se lever ( френски – в значение на вдигам се, изправям се, събуждам се);
мисля – σκέπτομαι (гръцки)
узная, разбера – dozvediet’ sa (словашки, примерът е от М. Вълчанова 1995: 287)
− с рефлексивен показател в българския език:
усмихвам се – sourere
храня се – τρώ(γ)ω
Анализът показа, че се допускат и грешки, при които се добавя или изпуска рефлексивната частица, въпреки, че и в родния, и в българския език формата съвпада. В такива случаи най-вероятно се свръхгенерализира формата на семантично близък глагол. Така например, грешки от типа аз се закусих могат да се обяснят чрез аналогично изравняване с глагола храня се, аз се станах – по аналогия със събудих се и т. н.
Диференцираната употреба на се и си затруднява всички лица, изучаващи български език. От една страна, причините могат да бъдат фонологични, напр. при носителите на арабски език (вж. Ибришимова 1984), от друга, са в резултат от различния начин на изразяване на възвратните конструкции в родния език. Също така специфичната езикова особеност на българския език, изразяваща се в наличие на две рефлексивни частици и тяхната подвижност около глагола, създава условия, затрудняващи усвояването. Наличието на акузативна и дативна рефлексивна форма създава асиметрия с езиците, в които рефлексивността се изразява с една местоименна форма (вж. напр. Димитрова 1982 за съпоставка на българския с испански и френски и Петрова 2010 – с немски), като се изнасят данни, че замяната на винителната и дателната форма води до грешки от лингвистичен характер.
В представения тук корпус не се срещат комуникативни грешки в резултат от замяната на двете форми от типа Добрите приятели се прощават (разделят се, сбогуват се) и Добрите приятели си прощават (извиняват грешките си) (примерите са от Димитрова 1982: 131). Една от причините е, че взаимно възвратните глаголи се срещат на по-късен етап от обучението, също така не са включени в контролните работи и тестовете, от които е ексцерпиран част от материала. Друга вероятна причина е избягване на тази конструкция поради несигурност в знанията.
Препозицията в началноизреченска позиция на възвратните клитиките не може да се диагностицира еднозначно. В едни случаи отклоняващите се употреби вероятно са предпоставени от родноезиковата интерференция (например при балканските и романските езици), в други случаи – от вътрешноезикова интерференция, предпоставена от предходни знания, че употребата на подлога (личното местоимение) не е задължителна и не е усвоено словоредното правило, че изречението не може да започне с мобилна клитика. Наблюдава се най-вече в начален етап на обучение.
Постпозицията, макар че противоречи на езикоспецифичната особеност на българския език, корелира със закона на Вакернагел, че мястото на клитиката е след пълнозначната дума (вж. Цихун 1962)). Явлението подкрепя тезата, че Вакернагеловият модел е по-слабо маркиран от универсална гледна точка по отношение на изучавания (и родния) език. То показва един етап от междинния език, на който се предпочита немаркираният модел пред маркирания за сметка на маркирания Клитика+Глагол. Това обяснява и използването на немаркирания модел от носители на езици (балкански и романски), притежаващи модела в езика цел (български).
4. Обобщение
Анализът на грешките дава основание да се обобщи, че те са предпоставени най-вече от факта, че в повърхнинните структури на отделните езици рефлексността може да се изразява по различен начин, а също и че така наречените възвратни глаголи не винаги изразяват възвратни отношения.
В този смисъл езикоспецифичната характеристика на рефлексивността в българския език е „основният виновник“ за опростяването на възвратната конструкция в междинния български език на различните респонденти. То се извършва чрез използване на изоморфни съответствия (родноезикова интерференция), на свръхгенерализация на езиков материал от изучавания език и изпускане в резултат от специфичната тактика на комуникация, изразена чрез принизено внимание към „леките“ думи.
Изпускането, добавянето и замяната на възвратните частици обхваща целогодишния период на обучение, остава и в по-напреднал етап на владеене на българския език, т.е. наблюдава се фосилизация.
ЛИТЕРАТУРА
АНДРЕЙЧИН, Л. 1978: Основна българска граматика. София: Наука и изкуство.
АНДРЕЙЧИН, Л. 2010: Глаголната система в съвременния български език. София: Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“.
БАЛАН, А.Т. 1959: Възвратни глаголи и усебни. Български език, кн. 1, 55–58. БАНОВА, С. 2018. Езиково усвояване: вариации в параметрите при морфосинтактични реализции в междинния български език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
БУРОВ, С. 2017: Спонтанни промени в българския език („Унищожаване“ на възвратността). – В: Доклади от Международна юбилейна конференция на ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“ (София 15–16 май 2017), част втора, с. 40–51.
ВЪЛЧАНОВА, М. 1995: М. Вълчанова. Възвратните глаголи в словашки и български език – проблеми на еквивалентността. In: Studia Balcanica Bohemo-Slovaca. V. Dorovský, Ivan (editor). 1. vyd. Brno: Masarykova univerzita, 280–290.
ДАНЧЕВ, А. 2001: Съпоставително езикознание (теория и методология). София: Университетско издателство „Св. Климент Орхидски“.
ДИМИТРОВА, Б. 1982: Конструкции с възвратно и взаимновъзвратно значение в испанския, френския и българския език. В: Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение (Четвърта научно-методическа конференция на ИЧС и ВТУ, 13–14 май 1982), с. 126–141.
ИБРИШИМОВА, Н. 1984: Анализ на грешки, допускани от арабски студенти, при личните местоимения. – В: Годишник на ИЧС, 161–167.
НИЦОЛОВА, Р. 1986: Българските местоимения. София: Наука и изкуство.
НИЦОЛОВА, Р. 2008: Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
ПЕТРОВА, Г. 2010: За изразяване на възвратността в съвременния български език в съпоставка с немски. В: Управление и образование, VI том, (3), 156–159.
СТОЯНОВА, Ю. 2014: Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката. Littera et Lingua – Series, Dissertations. София 2014. http://slav.uni-sofia.bg/naum/liliseries/diss/2014/6.
СТОЯНОВА, Ю. 2024: Овладяване на втори език: основни теми и проблеми. В: Годишник на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по класически и нови филологии. Том 117. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 159–237.
ЦИХУН, Г. 1962: Местоименната енклитика и словоредът в българското изречение. Български език, 1962, кн. 4, 283–291.
