Резюме. Авторките изследват чат комуникацията сред съвременните младежи, като поставят специален акцент върху фактическото общуване. Последователно се изтъкват специфики на фонетично, морфологично и на синтактично равнище. Подчертани са сходствата на изказванията в чата и някои разговорни синтактични модели. Изтъкната е ролята на този тип реч за проучване на устните изказвания и тяхната структура.
Ключови думи: чат, разговорен синтаксис, удължавания, елизии, стилизация
Проф. Красимира Алексова е оригинален изследовател в няколко области на лингвистиката, тя е прекрасен преподавател, който увлича студентите и ги насърчава да поемат по пътя на езикознанието. Не на последно място, тя е колега, подкрепящ усилията на други учени и ползващ се с несъмнен авторитет, тъй като неведнъж започва интересни научни дискусии в нови полета. По случай нейния юбилей ѝ желаем здраве, щастие и удовлетворение от работата! Нека се радва още дълги години на плодовете на своя труд и на уважението на околните!
Десетилетия наред Красимира Алексова работи в областта на социолингвистиката. В този текст се насочваме към едно стилистично изследване, а както е известно, стилистиката и социолингвистиката имат допирни точки, особено при проучването на устната комуникация.
С традициите на Пражката лингвистична школа се свързва разграничаването на три разновидности на комуникативната функция: разговорна, професионална и научна, като всяка от тях се реализира в рамките на отделен функционален език, при който е налице единство в семантичен план, но и различна степен на точност при подбора на назоваващите лексикални единици и употребата на формули, както и различна степен на експресивност (вж. Попова 1994: 180).
От постановките на пражките структуралисти по-късно у нас се развива идеята за наличие на книжовно-разговорен стил, който е задължителен за официалната сфера и се използва в предварително подготвено общуване, например в медиите, при представяне на научни доклади, лекции, уроци и пр. (Тишева 2014: 23).
Наред с тази устна форма на общуване, която обичайно следва типични за писмената практика модели, съществува и друг вид комуникация, която е спонтанна, неподготвена, неофициална и ненормативна (Тишева 2014: 27). Тя е част от нашето всекидневие и се изследва чрез записи и техните транскрипции в рамките на различни традиции (Levinson 2008: 286 и сл.).
Развитието на технологиите обаче ни дава възможност да използваме една друга форма на общуване, построена по обратния модел. Става дума за чата, който Л. Кирова определя като хибриден жанр (Кирова 2001). Тук спонтанната, неформална комуникация е представена писмено. Публикациите на Л. Кирова от 2001 г. посочват най-важните особености на този тип общуване. В следващото изложение си поставяме за цел да проучим има ли промяна на конвенциите 25 години по-късно.
Тъй като обемът ни е ограничен, се съсредоточаваме върху чатове в месинджър на социалната мрежа Фейсбук, която не налага влизане в определено комуникационно пространство. В момента всеки потребител има на телефона си комуникационен канал, в който може да изпраща съобщения до своите приятели, до други потребители, както и да създава групови дискусии.
Комуникацията е с различна степен на формалност, тъй като се общува с връстници, приятели, членове на семейството, преподаватели и пр.
В този текст се поставя акцент върху неформалната комуникация между връстници. Проучва се фатическият разговор, както и кратки диалози с искане за информация, услуги и пр. Изследват се отделните езикови равнища и специално се очертават съчетаването и съотношението между конвенциите, характерни за книжните стилове, и особеностите на разговорната комуникация.
Идентификация на участниците
Участниците при общуването в месинджър обикновено не са виртуални приятели. Те поддържат връзки в реалния свят и използват приложението, за да си разменят съобщения по конкретен повод. Това е и причината в социалната мрежа да се заявяват с най-популярната си идентичност – обикновено чрез името и фамилията си. Общуването им тук не предполага анонимност. От близо 1470 приятели на авторките само 9 не са вписани с името и фамилията си (техни варианти, инициали или съкращения) при създаването на профил. Съответните самоназовавания тълкуваме като езикова игра, която може да се комбинира със самоирония. Това са забавни алюзии, прояви на находчивост, остроумие и пр.
Например при Maya Zaya Zaplesaya, прякор на Мaя Петкова, е използвано ехотично повторение, характерно за детския говор, при което второто и третото „име“ създават семантични асоциации, но само за българи, а носителката живее в англоезична среда. При Ferdy Durke се натъкваме на игра с разкъсване на словната цялост, като името на романа на В. Гомбрович Фердидурке е представено като комбинация от име и фамилия на живеещата в Берлин българка. Marie Kim e никнейм на Mариела К. Тя го избира, тъй като в корейския поп Kim е популярно собствено име. В псевдонима си тя трансформира своето първо име Мариела в Marie, за да звучи по-корейски и използва Ким като фамилия.
Feather Bed си създава псевдоним, за да се регистрира в социалната мрежа, тъй като не я харесва, но я смята за необходимост при комуникацията с приятели и близки. За първо име избира един от начините, по които подписва свои рисунки и разкази, а Bed добавя асоциативно, за да попълни липсващата фамилия. Както споделя, перото (feather) свързва с лекота и безвремие, качества, които определя като важни за своето изкуство.
Тъй като участниците в комуникацията обикновено се познават лично, подобно самоназоваване има шеговит, по-рядко провокативен характер. На пръв поглед изглежда, че то не може да предложи различна перспектива към личността и да изгради нова идентичност. В обсъдените (макар и редки) случаи обаче личи, че носителите на специфични имена ги обвързват за важни за тях сфери на опита – писането, музиката, полонистиката, българския произход[1].
Заслужава си да отбележим, че във Фейсбук се срещат и „принудителни“ самоназовавания, които се създават, след като профилът е бил откраднат и собственикът не може да използва името и фамилията си, тъй като вече са заети. Тук потърпевшите прибягват към прякори, напр. Stanka Boyanska. Създаденият „псевдоним“ може да имитира традиционно българско име, което обаче е семантизирано, т.е. връзката с произвеждащите основи е прозрачна.
Прякори в месинджър
От друга страна, при размяната на съобщения в месинджър комуникантите са свободни да сменят своите имена, като в младежките среди тази възможност се използва също като закачка. Всеки от пишещите може да извърши подобна смяна по време на разговора. Прави впечатление, че тук зад именуванията стоят сложни асоциации, в ход са дълги транзитивни вериги, известни и разпознаваеми само за двамата конкретни участници.
Например: „Пингвинулка е Б.… Името е комбинация от пингвин и булка, а идеята възникна след прочитането на една статия, в която пишеше за партньорството между пингвините, което трае цял живот, понеже ние сме приятелки за цял живот“ (Е. Е., 21 г. Варна).
„С П.… се наричаме Пейпърче. Името тръгна от една конкретна случка, когато исках да си сложа подправки на картофите, но вместо пипер (pepper) си поисках хартия (paper), защото понякога закъсвам с английския (Р.Р., 21 г., София).“
„Debug Duck – Р. ме кръсти така, тъй като в програмирането е известно едно гумено пате, на което инженерите говорят, когато имат проблем с кода, но не могат да открият причината. Често самото изговаряне на проблема (пред гуменото пате) води до неговото решение. Няколко пъти се е случвало Р. да ми се обади с някакво затруднение и докато ми го описва, да намери изход“ (К. П., 24 г., София).
„Дий Ванчето е названието на нашия групов чат, тъй като с момичетата от хотела се събирахме на диванчето при рецепцията, за да си говорим (Е.Е., 21 г., Варна).“ Тук езиковата игра е просто звуково изопачаване.
Примерите могат да бъдат умножени, но водещо при всички е конкретното преживяване, към което насочва и сложната мрежа от асоциации, непрозрачна за околните. По тази причина подобни именувания имат кратък живот и се използват в ограничен кръг, често само от двамата общуващи или малка група съратници.
Впрочем краткият живот на остроумни реплики (в случая прякори) е една от спецификите на младежкия жаргон, изтъквана в отделни публикации (Дичев 2024, Сивилова 2022: 37).
С други думи по отношение на именуването в съвременната чат комуникация регистрираме една важна отлика по отношение на данните, изнесени от Л. Кирова (2001). Тъй като комуникацията тук се извършва между познати, анонимност не съществува и именуването рядко е шеговито – все пак то може да бъде приятелска закачка и да предложи различен поглед към идентичността на участниците.
Графични системи при съобщенията
Втората специфична особеност, която наблюдаваме, е налагането на кирилицата в размяната на съобщения. Докато в по-ранните етапи участниците в чатовете обменят информация на т.н. методица, условен правопис, включващ латински букви и някои цифри (Кирова 2001), днес е налице обратната тенденция. Общуващите пишат на кирилица и за да не превключват клавиатурата, те транскрибират чужди думи и съкращения, като понякога и игрово ги изопачават:
Е.Е.: И пуснах 4 перални
…
Б.Б.: Аз прибирах перални
Е.Е.: Систърссс
Д.Д.: Омг, благодаря тиии (от съкращението на англ. OMG)
Д.Д.: Бтв, в анкетата са участвали (от съкращението на англ. btw – by the way ‘впрочем’).
хора от възр. диапазон 18–26
К.К.: Снимка
Искам
Е.Е.: Не съм вкъщи
К.К.: Ай Ай
Намери оф унтернета
У телевизора
П.П.: Децата ни ще са besties
Р.Р.: Оооо да 1000%
От представените по-горе примери съвсем ясно личи, че при предаване на чужди думи няма конвенция. Те се изписват съобразно моментното решение, като един и същи комуникант може да използва латиница, а по-късно да продължи на кирилица, или пък да оформя много старателно съобщенията си по отношение на лексикалния подбор и пунктуацията, но да се откаже от преминаването на латиница като ненужно. Общата тенденция е запазването на кирилицата и изопачаването на чуждите думи:
Б.Б.: Ако бях отишла нямаше да имам
Нужда от отбор – сама щях да се
изкеря до подиума
***
П.П.: Харесах ти ноута
В резултат от езиково смесване могат да възникнат новообразувания (ноута, изкеря). Например в първия случай от чуждия (английски) глагол carry ‘нося’ е създаден оказионализъм с българска представка и окончание, като те поемат граматическата информация (т.е. показателите за лице, число и вид). Същевременно глаголът е аналогичен на българското из-нес-а (из-кер’- а), само коренът е зает от английски.
Размяната на английски реплики на кирилица може да се използва шеговито, наред с друг тип стилизации:
Р.Р.: Как си Пейпърче
П.П.: Вери гут
Енд ю
Р.Р.: Ол йес
Ай хев а грип
П.П.: УжасТ
и ти ли Уа душа
Всички сте грипосани
Удължавания и елизии
Някои от спецификите на чата го сближават с устната комуникация на фонетично равнище. Става дума за наличието на дълги гласни и съгласни като стилистичен маркер не само на разговорната реч, но и на повишена емоционалност, както и елизиите, прояви на същата традиция:
Е.Е.: Алеексссс
Здравеййй
С.С.: Ехоооо!
Е.Е.: Ко пааааайшшш
А.А.: Хейййй
Е.Е.: Митко!
Ти си онлайнннн
Подобни удължавания се използват при репликите, отварящи комуникативния канал. Те са иконични, изписват се като опит да се имитира провикване и да се създаде впечатление за особен ентусиазъм.
От друга страна, удължавания се появяват при междуметни реакции на получената информация, като трябва да отбележим, че тук традиционните езикови средства са обогатени и са налице полуконвенционални реакции, които са характерни само и единствено за чата и не излизат извън неговите рамки, но са повторителни. Не всички включват удължаване или съкращения: Лелеее, Хахаха, Мда, Муахаха, Нъц, Мхм, Мдаа, Дап, Ъ?, Цццц.
При размяната на съобщения функциите им се покриват с тези в устния диалог:
Б.Б.: Тъкмо хапнах
Е.Е.: Ями
…
М. М.:И кога се благодари на академичния свят? В началото или в края на презентацията?😀
С. С.: След въпросите.
М.М.:Аааа
…
П.П.: Ти си до късно днес
Р.Р.: Дааа
…
Е.Е.: Утре сутринта тати ще ни вземе от гарата
К.К.: Ииии
Не питах само това
…
Р.Р.: Дечурлигата са много невъзпитани и нагли
Ама мноооого
…
Л.Л.: Къде сте на почивка
Р.Р.: В Троян
Л.Л.: Ооо супер много хубаво
Една част от тези реакции имат за пишещите точно определено значение (хахаха с вариант хахах вместо книжовното ха-ха е израз на весел смях, муахаха на злорадство), други са имитации на английски модели – дап (по подобие на yep), а трети са просто иконични в удължаването, въпреки че книжното междуметие предполага само една гласна.
Стилизация на разговорни и диалектни модели
Важна тенденция в съвременната чат комуникация е стилизацията на разговорни или диалектни модели на фонетично равнище. Тук може да се имитират местни специфики, които солидаризират участниците, или пък да се подиграват отклонения, характерни за друга диалектна област:
Е.Е.: Како и писа (Какво ѝ писа?)
К.К.: Как ве?
Р.Р.: И на родителите изобщо не
им пука
Или както би казал [Тони] ни
ги бърка
К.К.: Ми хуу (Ами хубаво)
П.П.: Госпожицата Валери ще пропуска
Щото и тя болнава
…
П.П.: Да тя и преди тва беше
К.К.: Давай да се зарадва и до там, тя със сигурност нема да го ползва
В.В.: Защо да си лоша
Бе човек
Е.Е.: Остъй
Д.Д.: Въх, чеки да я дочета
…
П.П.: Честно ти казвам идея си нямам
къв му е филмът на тоя
П.П.: Ти си мислиш майтап че е
Сигурно
Ама аз верно нямам представа
с кво е известен Наполеон
От примерите личи, че стилизацията е характерна за местоименните форми, местоименните наречия, съюзите и императива, който впрочем се оказва с голяма честота в нашия корпус, вероятно като една от особеностите на разговорната реч. Много подробно стилизациите в неформалната интернет комуникация са изследвани от Ст. Буров (2021: 41 и сл.). От форуми и коментари към онлайн издания той извлича примери за имитация на източни, западни диалектни особености, на софийската градска реч, на идиолекта на Б. Борисов, на ромски произносителни особености, нa акавизма на рускоговорящите, на родопски говори и пр. Всички те са пародии, понякога подигравателни, друг път – хумористични.
От друга страна, прави впечатление и проявата на разговорна стилизация при някои спомагателни и модални глаголи: нема, моа, тря. Както убедително показва и Буров, тази специфика отразява реални разговорни тенденции, тъй като служебните думи са с висока повторителност в речта и стремежът към редуциране е особено изявен (Буров 2021: 47 и сл.).
В чата всички тези прояви трябва да разглеждаме като форма на съзнателна стилизация, тъй като те се появяват в речта на един и същ говорещ наред с обичайните за писмената практика реализации, които срещаме дори в следващия ход. С други думи търсеният ефект се постига и при еднократна употреба и стилизацията в речта на отделните говорещи няма системен характер.
Подобни употреби подчертават неформалния аспект на разговора. Както пише Мария Илиева, в художествената проза те са много ограничени. Писателите ги избягват, защото могат да бъдат тълкувани като белег на недообразованост и да се разчитат като опит за снизяване на персонажа. Ето какво отбелязва изследователката по отношение на художествените текстове: „Прави впечатление фактът, че при стилизирането не се използват книжовно възприетите фонетични отклонения в ниския изговорен стил – книжовно възприети редукции, изпадания на т и д, сливания и др. […]. Очевидно стилизацията върви по посока да се употребява най-дистантно разположеното по скàлата висок – нисък стил фонетично средство. Нещо повече – ако авторът представи в писмения вариант такива отклонения – пак повтарям – допустими за устното книжовно произношение, те ще бъдат знак за ниската образованост на героя.“ (Илиева 2013: 34).
В чата обаче поради затворения характер на общуването, което действително е донякъде спонтанно и наистина лично, подобна заплаха не съществува. Участниците се познават добре, те не се опасяват от загубата на престиж и се възползват широко от възможностите на стилистичната вариация. Вече посочихме, че те могат да имитират модели, характерни за градската реч, която използват: остъй, чеки, нема, щот, ся, верно и пр. или да осмиват чужди, нетипични, специфики (напр. ни ги бърка, Вилитууу, при говорещи от Западна България).
Грешки
Фонетичните стилизации ясно се отличават от непреднамерените отклонения, които например са налице при някои редукции на гласни:
Е.Е.: Викаш човек може да отепе (вм. утепе) с
тях
К.К.: Да
К.К.: Може да я избазикаме (вм. избъзикаме) че са истински
лещи и тя ще се
притесни да не се счупят и ще я
стреснем
Това е още едно доказателство, че речта е необработена и индексът на вниманието при нея остава нисък. Напротив, залага се на пренебрежително, саркастично и иронично отношение спрямо обсъжданите лица и въпроси. Некнижовните изписвания, които цитирахме, се санкционират от коректора и за да бъдат запазени в разговора, се налага пропускането на пунктуационния знак или веднага след тях преминаване на нов ред, защото в противен случай биват нормализирани (не задължително към думата, която пишещият има предвид).
Както при всички стилистични средства обяснението с икономия на усилията е неподходящо, тъй като думите понякога са по-дълги от книжовния вариант, например при Оке и Оки, които се срещат многократно в нашия корпус, като заместители на по-ранното ОК[2], също при Ужаст и др.
Бихме искали да обърнем внимание и на още една особеност, която не е изследвана за българския език, но е обсъждана по отношение на други езици в Европа – наличието на различен тип грешки в речта. Според Гарнъм и съавторите му при неформална комуникация честотата на отклоненията (изследванията са правени върху Лондонско-Лундския корпус) е 1 на 890 думи[3].
Грешки в нашия корпус откриваме при някои контаминации, напр.: смъртно убийство (сливане от смъртно наказание и убийство); Жалко наистина ми се искаше да чуя че //някой си е отдал заслужена почивка// след сесията (от някой се е отдал на заслужена почивка и някой си е дал заслужена почивка); Някой от вас предявява ли желание//Да му звънна (от проявява ли желание и предявява ли претенции).
Отклонения се наблюдават и при проявата на съвременни граматически тенденции, например замяна на имперфектните форми с аорист:
Д.Д.: Супер идея. Виж за кадри от
„Зеления път“
Е.Е.: Мислих, че мога да включа от
различни филми кадри.
Тук Е.Е. използва граматическа метафора. Тя прави предложение, но от деликатност го отнася към миналото, в този смисъл действието е несвършено и актуално. Очевидно така го тълкува и събеседничката, защото се съгласява, като дава преувеличена положителна оценка:
Впрочем замяната на очаквани имперфектни форми от аорист е анализирана в съвременен контекст от проф. Кр. Алексова (Алексова и др. под печат).
На същата особеност в по-ранни публикации е обръщала внимание и Ст. Абазова (2017: 55). Тя посочва наличието на подобни тенденции особено при формите от 1 л. ед. и мн.ч. и ги тълкува като резултат от „някои социо-културни фактори, например в малкото четене на художествена литература или четенето на лоши и нередактирани преводи. Възможно е влияние да имат и чужди езикови модели“. От друга страна, Ст. Абазова подчертава, че подобни промени имат и вътрешноезикови основания, тъй като най-многобройната в съвременния език група глаголи има обща основа за имперфект и аорист (2017: 93). В конкретния контекст трябва да отбележим, че, случайно или не, говорещата е от Източна България и диалектно влияние също може да се допусне.
Наблюденията показват, че грешките при разговор се отстраняват изключително рядко, но могат да бъдат коментирани. Както посочват изследвания в рамките на анализа на разговора, тук предпочитани са автокорекциите. В редките случаи, когато събеседникът се намесва, той повтаря казаното от другия комуникант и му дава възможност сам да отстрани допуснатата неточност (Levinson 2008: 340).
В нашия корпус са записани няколко примера за автокорекции. Ще си позволим да изкажем предположение, че грешките в чата са по-чести, отколкото при устния разговор, тъй като малко преместване на пръста предполага избор на неподходяща буква.
В нашия корпус те са 28. От тях автокорекция или коментар имаме само при 6, като един единствен път е направена поправка от събеседника:
Е.Е.: Какво ѝ продава
З.З. : Преподава* физика
Преимуществено към самокоригиране се пристъпва, ако в резултат на изписването се появи възможност за неподходящо тълкуване на съобщението:
П.П.: Ти поне си корава и въпреки че
Си болна ще рипнеш на дисло
К*
Като втора причина може да се изтъкне известна дистанция между общуващите или йерархична разлика:
К: Аз тази дума не знам какво оцначава
З
М. М.: И кога се благодари на академичния свят? В началото или в края на презентацията?😀
С. С.: След въпросите.
М.М.: Аааа
С. С.: Когато ти дадат право на отговор.
М.М.: Аз мислех, ме рака трябва да започна😀🤭🙂
Оф, редактора пише вместо нен
Или съм кьорава
Най-често поправките се явяват след края на съответната реплика, а не след сгрешената дума. Тук трябва да се има предвид, че ако при устното общуване думата може да бъде повторена веднага след грешката, тъй като говорещият чува съобщението, докато го произнася, в чата като писмена форма доминират автокорекциите след края на репликата, когато пишещият в очакване на отговор вижда изпратеното от него съобщение и установява отклонението. Само в един от случаите отстраняването на грешката става след следващия ход на събеседника:
Б.Б.: Много ми е мъчна
Е.Е.: Голяма тайфа сме
Б.Б.: Мъчно
Технологиите вече ни предоставят възможност за редакция на съобщението, с което сближават чата с писмените стилове:
Умалителни
Както подчертават изследователите, разговорният стил (разговорната комуникация) е насочен към представяне на емоционални реакции на определени лица и събития (Замбова 2018: 21). По тази причина той най-често е експресивен, съдържа голям брой оценъчни думи и изрази.
Смятаме, че като проява на тази тенденция трябва да се тълкува употребата на умалителни в разговорите. Тяхната естествена поява е свързана с теми, предполагащи обсъждането на малки деца, домашни любимци, умалителните заемат важно място и в езика на влюбените (Стоянова 2006: 55):
Р.Р.: Ами онзи ден спомена, чв
иска кученце хахах
Р.Р.: Ще дойдете ли на 5ти с бебинка
Р.Р.: Даа наистина, ще си починеш
Пательони ❤️
Т.Т.: Бебо имам едно въпросченце
Приличам ли ти на коте
😆😆
Р.Р.: Голямо си чудовищенце патинка
Във всички славянски езици умалителни се появяват при разговори за храни и напитки и се използват често от представители на професии в сферата на обслужването:
Х.Х.: А тези кюфтенца
Каква е гарнитурата
Деминутивите могат да се използват в опит за омаловажаване на определено събитие, но и като глезено говорене между близки приятел(к)и (което ги сближава с езика на влюбените, но вероятно е характерно само за общуването при момичетата). Тяхната висока емоционалност е разглеждана в нашата наука като една от стратегиите за предизвикване на обратна връзка и в този смисъл за установяване и поддържане на комуникацията (Стоянова 2006: 57).
И.И.: Гледам като две капки вода, и лежа болна
Малко температурка
…
Б.Б.: Тъкмо хапнах
И имам щръкнала тумбичка
…
Б.Б.: Цунки
…
Р.Р: Ари бе мацка какви са тези
изтънчени лъскави ноктенца
Синтактични специфики
И накрая, иска ни се да обърнем внимание на една особеност на чата, която го сближава с устната, неподготвена комуникация.
Не малко изследователи подчертават големия брой местоимения в разговорния стил (Йосифова, Илиева 1999: 92, Бояджиев 2007: 282). В своето изследване Мира Ковачева се спира на наличието на специфичен синтаксис, характерен за устната реч. Тя излага данни за малкия брой изречения в анализираните от нея текстове, които съдържат най-елементарната книжна структура: подлог – сказуемо – пряко допълнение. Ковачева смята, че за устната реч е характерно никога несвършващото изречение (Kovatcheva 2012: 97). Тук се предпочитат едноместни предикати, като новата информация рядко заема позицията на подлога, особено често е представен с местоимение (Kovatcheva 2012: 97).
Тази специфична особеност не е свързана с липсата на планиране, а с прозореца на внимание. Говорещият добавя новата информация постепенно, по спирала (Kovatcheva 2012: 98).
Б.Б.: Това е на здрав човек
Възрастен
…
Р.Р.: Последното ме кефи много
Клипче
Как показваш 🖕
На Калоян
Изказванията в разговорната реч се отличават с висящи топици (pending topics), осъществяващи референцията, като към тях се добавят реплики, в които единицата, въведена като висящата фраза, може да заеме всяка позиция (Kovatcheva 20212: 98).
Б.Б.: Катя тя няма избор да не работи
Райна ще се прибере
Ама не знам кога
Тя и тя не знае
Е.Е.: Единствено тези истории исках
да използвам за аргумент на
моята теория
Една( та?) е бабата нея най-вече
Спецификата в чата е свързана с това, че тук вместо висящата фраза може да се появи картинка, която да поеме нейните функции:
Като цяло изследователите посочват спецификата на разговорния синтаксис, който се отличава от синтаксиса на писмената реч. Тук бихме искали да обърнем внимание, че едва ли е уместно в този контекст да говорим за некнижовнст и отклонение от нормата. Известно е, че устната реч е първична и възприемането ѝ като отклонение е проблемно. Разбира се, налагането на устни структури в писмени изказвания не може да бъде препоръчително. По тази причина Маккарти и Картър дискутират възможността да се развиват две отделни граматики – устна и писмена, които да подпомагат чуждоезиковото обучение при овладяването съответно на устната и писмената практика на чуждия език (McCarthy, Carter 2006: 29) .
От друга страна, както те, така и Ковачева се обявяват за по-голяма близост между устната реч на различни езици в сравнение с техните граматически системи, следвани в писмените стилове (McCarthy, Carter 2006: 40, Kovatcheva 2012: 113).
Друга специфична особеност на разговорния синтаксис е наличието на междуметни сказуеми (Kovatcheva 2012: 110):
Е.Е.: Човека осъзна че е смъртен и
айде юруш половин час мисли
Също както в разговорната реч, в чата предикацията може да се осъществява интонационно:
Р.Р.:Човеко
Ако знаеш какво стана
Шефката днес
Директно от дискотеката
На бара
Пияна на мотика
И бях сервитьорка
Въпреки че в чата има проникване на подобни структури, не можем да смятаме, че те доминират. Налице са множество книжовни синтактичния модели. В нашия корпус по отношение на синтаксиса книжовните тенденции остават доминиращи.
От друга страна, някои от пишещите, особено при бърза размяна на съобщения, се отказват напълно от оформянето на изказването като текст и го разчленяват на фрази, като всяка от тях се изпраща на отделен ред. Водеща тук е не синтактичната, а интонационната оформеност. Новият ред е практически ориентир за четящия за прозодията на изказването. Тъй като писането отнема повече време от изговарянето на репликите и нормалната размяна на ходове се забавя или се затруднява, вече е създадено технологично решение, което обозначава точно към коя от репликите е насочена съответната реакция.
Чат комуникацията предполага и специфична употреба на местоименията, където също личат разговорни модели:
Е.Е.: Нещо не съм в настроение…
П.П. (по повод Наполеоновите войни): А това го знам да
Нещо с Хитлер го сравняват.
Тук неопределителното местоимение за среден род единствено число – нещо се съчетава с глагол и се използва във функцията на наречие. Както посочва Р. Ницолова, в тези случаи то показва липса на информация от страна на говорещия относно представения от думата признак (Ницолова 2023: 206).
Заключение
Посочихме някои от особеностите на чат комуникацията, които я сближават с устното общуване. Тук се акцентира върху емоционалните реакции и конвенциите за тяхното отбелязване на фонетично равнище – чрез удължаване и елизии, създаване на иконични междуметия, на морфологично равнище с използване на чужди корени (като белег на жаргона), които получават български граматически маркери и непреднамерената (несъзнателна) употреба на някои синтактични конструкции. С очертаването на тези особености не можем да изчерпим спецификата на чата като силно вариативен неконвенционален и ненормативен тип комуникация, където индивидуалният стил и конкретният контекст играят значителна роля. В този текст се опитахме да привлечем внимание към отделни негови особености и да покажем, че анализирането на чата е още една от формите за изследване на устната комуникация, макар че винаги трябва да си даваме сметка за неговия непряк устен характер.
ЛИТЕРАТУРА
АБАЗОВА, СТ. 2007: Аорист и имперфект в българския език днес. София: Парадигма.
АЛЕКСОВА И ДР. (под печат): АЛЕКСОВА, КР., ЛАСКОВА, Л., АПОСТОЛОВА, Д., МОСКОВА, М., СИВИЛОВА, Я. Употреби на аориста вместо имперфекта в съвременния български език в лингводидактологичен аспект.
БОЯДЖИЕВ, Т, 2007: Българска лексикология. София: Анубис.
БУРОВ, СТ. 2021: Относно имитацията на устна реч в интернеткомуникацията. В: Проблеми на устната комуникация, кн. 12. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 39–52.
ДИЧЕВ, Б. 2024: „Лафът“ като съвременна фолклорна форма – един труден опит за жанрово обособяване. В: Митове. Фолклор. Етноси. София: Издателство на БАН.
ИЛИЕВА, М. 2013: Стилизация на устна комуникация в български художествени текстове. В: Проблеми на устната комуникация. Кн. 9, II. Отг. ред. М. Илиева. Велико Търново УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 30–40.
ЙОСИФОВА, Р., ИЛИЕВА, М. 1999: Стилистика. Велико Търново: Фабер.
КИРОВА, Л. 2001. Особености на чат-разговора. В: Електронно списание LiterNet, 2001, № 7 (20) https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm.
НИЦОЛОВА, Р. 2023: Българска граматика. Морфология. София: Издателство на СУ „Св. Климент Охридски“.
ПОПОВА, В. 1994: Българската стилистика до 50-те години на XX в. Издателство на СУ „Св. Климент Охридски“, 1994.
СИВИЛОВА, Я. 2022: Археология на фразата. София: Издателство на СУ „Св. Климент Охридски“.
СТОЯНОВА, Ю. 2006: Психолингвистични изследвания. София: Веда Словена – ЖГ.
ТИШЕВА Й. 2014: Прагматика на устната реч. София: Фонд Научни изследвания.
