Международна българистична конференция „Преводът и неговите предизвикателства“ (Масариков университет, Бърно)

Резюме. Настоящият текст представя международната българистична конференция „Преводът и неговите предизвикателства“, проведена на 17 май 2026 г. в Масариковия университет в Бърно, Чехия. Научният форум обединява преподаватели, преводачи и изследователи от България, Чехия, Словакия и Унгария, чиито доклади са организирани в три тематични блока. Разгледани са основните направления на научните дискусии, обхващащи съвременните предизвикателства пред преводаческата професия, обучението по превод, използването на дигитални технологии и изкуствен интелект, както и ролята на специализираните издания за развитието на преводознанието. Особено внимание се отделя на художествения превод между славянските езици, предаването на културни реалии, фразеологизми, мерни единици и цифрови означения, както и на функциите на преводаческите бележки под линия. Представени са съпоставителни анализи на преводи на произведения от съвременната българска литература, включително романи на Георги Господинов и Алек Попов. Подчертава се значението на международния научен обмен и приемствеността в изследванията за усъвършенстване на преводаческата практика. Конференцията е оценена като ползотворен академичен форум, който насърчава интердисциплинарния диалог и открива нови перспективи пред съвременното преводознание.

Ключови думи: международна българистична конференция, преводознание, художествен превод, славянски езици, преводачески стратегии, дигитални технологии, междукултурна комуникация

 

„Преводът и неговите предизвикателства“ отново беше тема на Международната българистична конференция, организирана от Катедрата по славистика във Философския факултет на Масариковия университет на 17 май 2026 г. За пореден път в Бърно се събраха преподаватели, преводачи и изследователи на превода от различни университети в Чехия, Словакия, Унгария и България. Традиционно в конференцията бяха застъпени няколко тематични области като: преводът и неговото преподаване в академична среда, речници и пособия в помощ на подготовката на бъдещите преводачи, специфики на специализирания превод, славянския художествен превод.

Международната българистична конференцията „Преводът и неговите предизвикателства“ беше открита от ръководителя на Катедрата по славистика проф. Вацлав Щепанек, който приветства участниците и сподели важността на този международен научен форум за развитието на славистиката в Масариковия университет.

Конференцията, посветена на превода, се състоя в три заседания, които логически обединяваха съответните доклади. Първият блок от доклади беше посветен на превода и неговото преподаване в съвременните условия, съобразени с актуалните технологии в академична среда. Надежда Сталянова (СУ „Св. Климент Охридски“, София) представи „Бъдещето на преводаческата професия – перспективи и хоризонти“. Тя обърна внимание върху резултатите от направена анкета сред студенти за бъдещето на професията преводач. Анализът на отговорите на основните въпроси в анкетата (кои са най-големите предизвикателства пред устните и писмените преводачи; дали анкетираните виждат своята реализация като преводачи; дали използват изкуствения интелект и CAT tools при превод и дали това им помага; ще има ли нуждата от професията на преводача) изглежда оптимистичен, а интересът на младите към професията предполага добри перспективи за бъдещето.

Следващите два доклада бяха посветени на обучението по превод: Лилия Желева (СУ „Св. Климент Охридски“, София) се спря върху особеностите на „Асоциативната интерференция в обучението по конферентен превод от/на славянски езици“. Тя представи подробно недостатъчно изучаваната асоциативна интерференция в устен превод и приведе няколко примера от работата си със студенти от специалност „Славянска филология“ в Софийския университет. Другият доклад, посветен на обучението по превод, но от различна перспектива, „Teacher advisor в помощ на преводача и преподавателя“, беше на Неда-Мария Панайотова (СУ „Св. Климент Охридски“, София). Teacher advisor е авторско дигитално приложение за преподаватели и преводачи, което улеснява и ускорява работата им. Макар че приложението на Н.-М. Панайотова още не е официално открито във виртуалното пространство, участниците в конференцията имаха възможност да си представят ползите му за обучението по превод в бъдеще.

Втората част от международната конференция беше посветена на няколко специфични печатни издания, значително място в които има и преводът. В доклада „Български вести“ – медиен мост между две култури“ Мария Дудаш (Универститет ЕЛТЕ, Будапеща) запозна аудиторията с унгарския вестник „Български вести“, който има ключово значение за българската общност в Унгария: по думите ѝ той допринася за съхраняването на българския бит и култура, подпомага комуникацията и сплотяването на общността, изпълнява ролята на архив, в който се пази историята на българите там. Вестникът не само информира, но и създава чувство за принадлежност, съхранява културната памет и изгражда мост между двете страни.

Като главен редактор на сп. Linguarum universe Магдалена Костова-Панайотова (СУ „Св. Климент Охридски“, София) представи българистичния брой на списанието, което излиза от октомври 2024 г. и вече присъства в 14 специфични бази данни. За кратката си история списанието съдържа множество българистични изследвания в областта на превода. М. Костова-Панайотова покани присъстващите да участват като автори в новото лингвистично издание и подчерта, че всички негови статии са достъпни и онлайн.

Кратък обзор на българските и словашките постижения в областта на превода между двете литератури направи Даниела Константинова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново) в доклада си „Словашко-български и българско-словашки преводни траектории“. Тя се спря на някои от по-известните преводачи на българска литература на словашки като българистите Игор Хохел и Катерина Седлакова, но спомена, че в последно време се изявяват и по-млади преводачи. В изказването си Д. Константинова подчерта колко са важни и националните програми, финансиращи преводите на съответната литература в чужбина.

Секцията с най-новото в преводните издания завърши с доклада на Иван Шимко (Словашка академия на науките, Братислава) „Кънѧжѧ – „Старославянски“ превод на „Малкият принц“. Той представи своя превод на „Малкият принц“ на старославянски/старобългарски език. Изправен пред дилемата дали съживяването на древни езици в съвременни преводни издания е игра, или предизвикателство, И. Шимко се сблъсква с много фонетични, морфологични и синтактични проблеми в превода. Той сподели, че на места използва някои църковнославянски думи с ново значение, „заема“ архаизирани думи от различни славянски езици, за да конструира езика от древността, имитира превеждането на църковнославянските автори – и всичко това е част от играта. Друго предизвикателство за преводача са несъществуващите думи за влак или самолет, за които той измисля нови такива за старобългарския език, но понякога използва съществуваща стара дума с по-широко значение. Така „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери заживява своя нов живот в превод.

След оживена дискусия и въпроси към докладите до този момент Елена Крейчова направи кратко представяне на двуезичната документална изложба във фоайето на Философския факултет на Масариковия университет „Българските чехи“ – дело на екип от специалисти по инициатива на Българския културен институт в Прага. Темата за „Българските чехи“ не е нова, но винаги има нови факти и документи, които обогатяват знанието за огромната роля, която изиграват чехите в България в края на ХIХ и началото на ХХ век. Изложбата е пожънала голям успех и е изненадала чешката общественост с участието на поколения техни сънародници във всяка област от живота в България (образование, култура, наука, администрация, архитектура, строителство).

Едно от големите предизвикателства в превода са фразеологизмите и тяхната употреба и актуализация в съвременните езици. Докладът на Павел Крейчи (Масариков университет, Бърно) „Български и чешки актуализации на фразеологизма „има нещо гнило в Дания“ предложи на вниманието на аудиторията разнообразието от нови употреби на един от най-известните цитати на Шекспир в българския и чешкия език. П. Крейчи открива пет типа актуализации (негация и частична негация, позитивна субституция, изразяване на съмнение, засилване на интензивността чрез лексикална актуализация на предиката, плурализация). Резултатите от изследването на П. Крейчи показват, че в двата славянски езика има сходна, но и различна актуализация на фразеологизма има нещо гнило в Дания. В българския език преобладават контрастът и ироничната преработка, докато в чешкия по-често се използват модалност и оценъчни разширения.

Последната, трета, част от конференцията беше посветена на преводите на съвременна българска литература на други езици. В общото си изложение „Между иронията и културния контекст: два превода на романа „Мисия Туран“ от Алек Попов“ Моника Фаркаш Барати и Трейси Спийд (Университет в Сегед) направиха съпоставителен преводен анализ на английското (прев. Трейси Спийд) и на унгарското (прев. Петър Кръстев) издание на романа на Алек Попов. Всяка от тях представи някои от трудните места в съответните преводи, като например предаването на значещи собствени имена и добавянето или не на бележки под линия.

Бележките под линия са един от вечните и неразрешими въпроси в превода на художествена литература. За тях говори Елена Крейчова (Масариков университет, Бърно) в доклада си „Когато преводачът говори извън текста – за дилемата на бележката под линия“, като в началото на изложението призна, че е провокирана към това от миналогодишната тема на Трейси Спийд. Е. Крейчова изследва авторските и преводаческите бележки в преводите на седем славянски езика (чешки, словашки, полски, словенски, хърватски, сръбски и босненски) на романа „Времеубежище“ на Г. Господинов. Съпоставителният анализ на този паратекст в художествената литература показва голямо разнообразие и в избора на място (под линия на съответната страница или в края на книгата), и в избора на конкретните думи и изрази, които да получат допълнителни обяснения. Най-често изборът е в полза на реалии, исторически събития, кулинарни названия и др., но преводачите на отделните езици имат различен подход. В крайна сметка решението на преводача е лично и дори субективно, но и читателят има право да прочете или да отмине допълнителния текст.

Конференцията завърши с доклада на Радост Железарова (СУ „Св. Климент Охридски“, София) „Мерни единици и цифрови знаци в художествения превод между славянски езици“, която представи различни стратегии в превода на „Градинарят и смъртта“ на Г. Господинов и също в началото сподели, че е вдъхновена към този източник за преводачески примери от Е. Крейчова. Тя се спря на някои интересни решения и оригинални хрумвания на преводача Давид Бернщейн, който вече има опит и с други произведения на същия автор. Бяха посочени и случаи на лексикална асиметрия между българския и чешкия при употребата и превода на някои мерни единици, цифрови означения и неопределителни лексеми за пространство и време.

Всеки блок от теми завърши с оживена дискусия и дори с препратки към някои от миналогодишните доклади. Международната българистична конференция в Бърно за пореден път доказа, че предизвикателствата в превода нямат граници и невинаги имат категорични решения. Но общуването между колеги и преводачи води до приемственост и теми с продължение, а творческото вдъхновение събира участниците и ражда нови идеи.

 

  • Страница: 251-254

ПОЛИТИКА ПО СИГУРНОСТТА

Моля, прочетете внимателно тази Политика за поверителност и защита на личните данни, преди да използвате този уеб сайт.

Повече информация

УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ

Моля, прочетете внимателно тези Условия за ползване на сайта, преди да използвате този уеб сайт.
С достъпа си до този сайт, Вие се съгласявате със следващите по-долу условия.

Повече информация

КОНТАКТИ

Списание „Българска реч“
Факултет по славянски филологии
СУ „Св. Климент Охридски“
бул. Цар Освободител №15, каб. 139А
София 1504
тел. 02 930 8393
editors@bgrech.eu
www.bgrech.eu